Адвокати: Референдумът в Русе е извън закона

  • Адвокатите Петър Николов и Анатоли Казаков предупредиха, че въпросите за референдума за чиста околна среда в Русе не са издържани юридически и могат да бъдат атакувани успешно в съда от администрацията

  • Говорителят на Инициативния комитет за провеждането на референдум Бойко Никифоров категорично отрече незаконосъобразността на поставените в допитването въпроси

Събирането на подписи за провеждането на местен референдум в Русе започна на площад „Свобода“ на 25 октомври. Снимка: Севдалин Емануилов / За чисти въздух и околна среда в община Русе.

На 25 октомври в Русе стартира събирането на подписи за местен референдум за чиста околна среда. Организаторите от 7-членен Инициативен комитет имат нелеката задача да съберат минимум 14 500 валидни подписа в следващите три месеца, за да бъде свикано допитването. Тяхната амбиция е събраните подписи да са поне 18 000, за да може, след отпадането на невалидни подписи, пак да остане необходимият брой за свикването на референдум.

Самата организация започна преди повече от два месеца с кампания, в която бяха привлечени, по думите на инициаторите, повече от 3 000 доброволци, които да се включат в каузата и да събират подписи от гражданите на Община Русе. Въпросите за референдума обаче, бяха обявени публично едва два дни преди началото на кампанията по събиране на подписи /виж видеото/. Това се случи на нарочна пресконференция, свикана от Инициативния комитет.

Днес представихме пред журналисти, въпросите на Референдум за чиста околна среда в община Русе, очакванията и как върви организацията. Благодарим на тези, които ни отразиха. Това е запис от пресконференцията. Откриването на подписката ще бъде на 25 октомври 18:00 пред срадата на община Русе. Заповядайте – да се подпишете и вземете бланки за събиране на подписи. Напълно безплатно е 🙂

Posted by Бойко Никифоров on Tuesday, October 23, 2018

Ето за какво предлагат инициаторите да бъде свикано допитването, така както е публикувано на уебсайта на гражданско движение „Бъдеще за Русе“:

ВЪПРОС 1: Искате ли Общински съвет – Русе, да приеме нормативен акт за опазване на околната среда и здравна защита, съдържащ безусловно следните изисквания за работа на територията на община Русе:

  1. Забранява се, експлоатацията и строителството на инсталации, които отделят в атмосферата емисии на вредни вещества, прах или миризми.

  2. Забранява се горенето на отпадъци и извличане на вторични суровини чрез изгаряне.

  3. Забранява се строене и ремонт на улици, тротоари, алеи и детски площадки с материали, които при температура 60 градуса по целзий отделят вредни вещества.

  4. Горните изисквания са задължителни за всички инвестиционни проекти, за издаване на разрешителни за строеж и АКТ 16 за инсталациите.

  5. Община Русе създава и води публичен регистър на всички отделяни вредни вещества и миризми на територията на община Русе, съдържащ: вид инсталации, количества вредни вещества и местонахождение.

  6. Община Русе създава и поддържа станция за денонощен мониторинг на всички регистрирани инсталации. Данните се събират непосредствено във всички комини, вентилации, врати прозорци и капаци, на помещенията, в които се намират инсталациите. Включването на всички регистрирани инсталации е задължително условие за строежа им и издаване на АКТ 16. Резултатите са достъпни публично и в реално време на сайта на общината.

  7. Забранява се резитбата на здрави дървета и на клони от здрави дървета, без изричното съгласие на най-близо живущите до тях.

ВЪПРОС 2: Искате ли, около производствените и индустриални зони да бъде изграден зелен пояс от многогодишна растителност?

ВЪПРОС 3: Искате ли, дейностите: озеленяване и поддържане на зелените площи; почистване на обществените места; сметосъбиране; сметоизвозване; ремонт, реконструкция и строителство на общинска собственост, да се извършват само от община Русе, без възлагане на други изпълнители?

ВЪПРОС 4: Искате ли, пречистването на питейната вода в община Русе, да се извършва по метод, изключващ ползването на хлор и хлорни съединения?

„ФРОНТАЛНО“ винаги е бил на страната на каузата за чист въздух в Русе. Първите ни разследвания по темата са още от създаването на сайта през 2014 г., а всички публикации за екологичните проблеми на града, писани от нас през годините, могат да бъдат намерени в специална секция. Бихме застанали категорично и зад евентуален екореферендум, но след прочитането на въпросите останахме, меко казано, озадачени.

Въпросите са структурирани и написани така, че не би представлявало проблем да бъдат атакувани успешно в съда от администрацията. Другият смущаващ момент е, че въпросите бяха обявени публично буквално два дни преди започването на самата подписка. Тоест, без време за обществен дебат по тях – съответно и без техническо време за евентуална корекция на въпросите в резултат на широка публична дискусия с участието на експерти.

По думите на Бойко Никифоров, говорител на Инициативния комитет за провеждането на местния референдум, първоначалното обсъждане на въпросите е минало в много тесен формат – едва 12 души, като липсва публична информация, каква е била експертизата на тези хора по отношение както на екологията, така и на правото. Факт е, и че нито един от привлечените за каузата 3 000 доброволци (броят им е според организаторите), не е бил наясно с въпросите за референдума преди официалното им обявяване два дни преди началото на подписката. Тоест, тези доброволци са се съгласили да събират подписи за каузата за чист въздух в Русе, без да са знаели въпросите, по които ще бъде проведено допитването.

И, за да не бъдем голословни в изложените притеснения по формулираните въпроси за референдума, „ФРОНТАЛНО“ потърси експертното мнение на двама юристи, известни със своя обществен ангажимент по различни социални каузи – адв. Петър Николов и адв. Анатоли Казаков. Те се обединиха около мнението, че с така зададените въпроси, дори при евентуален успех на референдума, решенията му ще бъдат оставени от съда без последствие като недопустими. Тоест, като противоречащи на действащото законодателство.

„Въпросите за референдума не са издържани юридически. Абсурдно е, те да започват с: „Искате ли…“ Местен референдум се произвежда в община, район или кметство за пряко решаване на въпроси от местно значение, които законът е предоставил в компетентност на органите на местно самоуправление или органите на района или кметството. Ако мога да обобщя, местният референдум взема решения вместо Общинския съвет, ако те са в правомощията му. Т.е., референдумът не може да задължи Общинския съвет или кмета, а взема решения вместо тях. Поставените в русенския рефендум въпроси предполагат те да бъдат решени с наредби, но референдумът не може да издава наредби или да взема решения за издаването наредби от Общинския съвет. Той се свиква и взема решение по определен, конкретен въпрос, какъвто липсва в посочените от Инициативния комитет в Русе. Мога да Ви дам пример с варненското село Чернево. Там фирма „Солвей Соди“ искаше да прави депо за отпадъци върху терен, от който отпадъчните води щяха да се отичат в питейната вода на Варна. В този случай трябваше да се вземе решение от местната администрация. Но се свика местен референдум и той взе решението вместо администрацията. По този начин хората спряха изграждането на депото. Прегледах обстойно въпросите за референдума в Русе и съм на мнение, че от юридическа гледна точка нито един от тях няма да издържи в съда и поради това съдът няма да допусне провеждането на референдума.“
Петър Николов
адвокат

Освен адвокат, Анатоли Казаков е и „зелен“ активист, който води дела с екологична тематика в съда, защитавайки интересите на обществото от името на неговата партия „Зелените“ и различни граждански сдружения. Съдебните казуси са все свързани с чистата околна среда и дейността на различните й замърсители. Поради богатата му практика в тази сфера, нямаме съмнения в експертизата на адвокат Казаков по отношение на българското екологично законодателство.

„Първата спънка ще бъде това, че въпросите са сложни, неясни и водят до объркване. В закона пише изрично, че въпросите трябва да са кратки, ясни и точни и да предполагат отговор само с „да“ или с „не“. Освен това, тези подточки на първия въпрос засягат материя, която е вече е уредена със закони и не може да се преповтаря, при все че тези закони в момента могат и да не се спазват в някои отношения. Единствено въпросите, касаещи местна компетентност могат да бъдат решавани с местен референдум. В този смисъл, за мен само в третия въпрос има резон да бъде поставен на референдум, защото посочените дейности са в компетенцията на Общината. Дори да бъдат събрани определените от Инициативния комитет 18 000 подписа, Общинският съвет ще отхвърли искането по изложените по-горе причини. Вероятно, ще последва обжалване и ще се стигне до съдебно дело, при което, както по всичко личи, решението на Общинския съвет ще бъде потвърдено и референдум няма да има.“
Анатоли Казаков
адвокат

„ФРОНТАЛНО“ потърси и говорителя на Инициативния комитет за свикване на местен референдум за чиста околна среда в Русе Бойко Никифоров, като му предостави в аванс мненията на двамата адвокати за коментар от негова страна. Ето какво написа той:

„Идеята за референдум се роди спонтанно. Събрахме се в градинката пред библиотеката и го решихме. Няколко дни след това го обявихме на медиите. На 20 август бе създадена организационна група във Фейсбук “Референдум за чиста околна среда в Русе” и поканихме всички, които искат да участват в организацията да станат нейни членове. Приехме само хора, които лично подадоха заявка. Днес групата има 228 човека. Не сме отказали на никого. На 6 октомври бе проведена първата среща, на групата. Всичките, тогава 210 човека, бяха уведомени лично. Имаше направено публично събитие. Разпространено бе в най-големите русенски групи. Дойдоха 12 човека. Това бе първото обсъждане въпросите. Седмица след това направихме второ обсъждане и решихме кои да бъдат. Който е искал – да е дошъл, да обсъжда въпросите. Никого не сме спрели, но и на никого няма да се молим. Ако носи идеята в сърцето – сам ще дойде. След това имахме консултации с няколко юристи, които не са от Русе, но са работили по екологични проблеми. С тях уточнихме точния текст на въпросите. Според всички, въпросите са зададени перфектно. И дума не може да става за незаконосъобразност. Ако нещо се случи, ще бъде плод на купени общински съветници и съдии.“
Бойко Никифоров
говорител на Инициативния комитет за референдума

Общественият ентусиазъм, доколкото го има, за свикването на референдум за чиста околна среда в Русе е разбираем. Всеки иска да диша чист въздух. Само че, допитването, за което в момента тече събирането на подписи, не е за правото на всеки да живее в чиста околна среда, а е по конкретно зададени въпроси. Доколко горещите привърженици на референдума имат необходимата правна култура, за да разберат същността и законосъобразността на зададените въпроси и съответно да бъдат убедени, че с тях ще бъдат решени истинските екологични проблеми на града, е спорен въпрос.

А въпросът е спорен, защото въпреки усилията им, организаторите от Инициативния комитет не успяха да проведат широка обществена дискусия с участието на компетентни юристи и еколози преди началото на кампанията. Не успяха и да привлекат такива експерти за каузата на референдума. Твърденията на Бойко Никифоров, че въпросите за референдума са били консултирани и одобрени от неназовани от него юристи, не кореспондират с мненията на двамата адвокати, които „ФРОНТАЛНО“ покани да застанат с лицата си и да коментират темата.

Не можем да си представим, че подписващите се сега в подписката и впоследствие гласуващи на референдума граждани на Община Русе ще бъдат убедени в това, за което гласуват, без провеждането на обществена дискусия с участието на експерти. „Искате ли да бъдат затворени почти всички предприятия в Общината?“ – това е истинският смисъл на първия въпрос, защото при всички производства се отделят някакви вредни вещества, прах или миризми. Само от тази неясна формулировка би отпаднал целият първи въпрос.

Във втория въпрос идеята за залесяване около производствените зони е прекрасна, но как технически ще се извърши тази дейност, ако терените около тези зони или части от тях са частна собственост? Как едно положително решение на референдума по този въпрос би билo приведенo в практическо изпълнение спрямо действащото законодателство?

В третия въпрос се иска Общината да извършва сама озеленяване, сметосъбиране, ремонт, поддръжка и прочие комунални дейности, вместо да делегира извършването им на частни фирми. Истинският смисъл на този въпрос е: „Вярвате ли, че Община Русе има необходимия административен капацитет сама да извършва тези дейности и да го прави по-добре от частните фирми?“ Впрочем, тук въпросът е по-скоро за икономическата ефективност и за текущия контрол по извършването на тези комунални дейности. В този смисъл, няма значение кой – самата Община или частна фирма – ще извършва тези дейности. Реалните проблеми са по-скоро по отношение на ефективния (или липсващ) контрол и в постигането на ниска цена при високо качество на извършваните дейности.

Водоснабдяването на Русе се извършва от „Водоснабдяване и Канализация Русе“ ООД, а не от самата Община Русе. Мажоритарен собственик на дружеството е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а минотарни собственици са всички общини на територията на Област Русе – общо осем на брой – Борово, Бяла, Ветово, Две могили, Иваново, Русе, Сливо поле и Ценово. Питате ли се вече, как един местен референдум ще каже на една фирма, в която Община Русе има малко над 30% дялово участие, да пречиства водата по начин, изключващ определени технологии?

Въобще, анализът на въпросите в референдума, би следвало да има и своята политическа страна. Да, правото на живот в чиста околна среда не e нито дясно, нито ляво. В така поставените въпроси обаче, прозират много ясно определени леви, да не кажем даже – крайно леви решения. Тези решения се състоят в погазването на частната собственост и на частната инициатива, в „одържавяването“ на определени публични дейности за постигането на определени цели, от които е много спорно дали ефектът би бил положителен или отрицателен за обществото.

В отговорът на въпроса, доколко общината/държавата е добър стопанин и би контролирала сама себе си в осъществяването на тези дейности, е и делението по оста ляво-дясно. В този случай десните политики биха били в полза на частната инициатива и в защита на частната собственост при спазването на законността и осъществяването на твърд контрол върху дейността на различните фирми – били те частни или държавни/общински, имащи отношение към казуса с чистата околна среда в Русе.

Сега, когато събирането на подписи за провеждането на референдума вече е в ход, е късно за дискусия с участието на експерти. Публичното обявяване на самите въпроси броени часове преди началото на кампанията просто не остави време за провеждането на такава дискусия, в която да се роди нещо смислено и да бъдат категорично отхвърлени абсурдните постановки в така поставените въпроси. Защо Бойко Никифоров и хората от Инициативния комитет постъпиха така, не е ясно. Дали от некомпетентност или от други подбуди, организаторите на референдума в крайна сметка вървят към компрометиране на самата кауза за чист въздух в Русе. Защото крайният резултат от проваления референдум ще бъде именно такъв.


Какво трябва да знаем за местния референдум?

Чрез местния референдум гражданите пряко, суверенно и окончателно решават с гласуване въпроси от компетентността на общинските съвети. Референдумът е форма на действително пряко народовластие, при което населението чрез своя вот приема властнически актове, които имат директен правен ефект. Според чл.20 ал. 1 от ЗДН местен референдум се произвежда само по въпроси от местно значение, които са от компетентността на органите на местното самоуправление и за които това изрично е предвидено в закона. Местният референдум се провежда в отделна община, район, кметство или населено място.

Според чл. 22 ал. 1 право на инициатива за произвеждане на местен референдум в общината имат:

  • не по-малко от 1/4 от гласоподавателите;

  • не по-малко от 1/4 от общинските съветници;

  • кметът на общината;

  • областен управител.

Искането за произвеждане на местен референдум се представя в писмен вид на председателя на общинския съвет, който уведомява общинските съветници и насрочва заседание на общинския съвет за разглеждане на предложението не по-късно от един месец след постъпването му. Предложението се счита за прието, ако за него са гласували повече от половината от общия брой на общинските съветници. Когато искането за произвеждане на местен референдум е направено от повече от половината гласоподаватели в общината, общинският съвет не може да откаже произвеждането му. С решението на общинския съвет за провеждането на референдум се определят:

  • датата за гласуване, която не може да бъде по-рано от един и по-късно от два месеца от приемането на решението;

  • точната формулировка на въпроса, на който гласоподавателите да отговорят с да или с не ;

  • редът и начинът за произвеждане на разяснителната кампания;

  • средства за финансиране за провеждането на референдума.

На одобрение чрез местен референдум могат да се поставят и решения на общинския съвет, които се отнасят до:

  • сключване на заеми с банки и други финансови институции;

  • продажба, даване на концесия, под наем или аренда на общинско имущество със значителна стойност или с особена важност за общината;

  • изграждане на здания, обекти на инфраструктурата и други съоръжения за нуждите на общината, които не могат да се осигурят чрез редовните приходи на общината.

Въпроси, за които Конституцията предвижда първично уреждане със закон или отделни закони предвиждат специален ред за тяхното правно регулиране, са изрично изключени от кръга на въпросите, подлежащи на решаване чрез местен референдум. ЗДН предвижда следните ограничения:

  • въпроси на общинския бюджет и данъчното облагане по Закона за местните данъци и такси;

  • местни въпроси, за решаването на които със закон е предвиден специален ред.

Организационно-техническата подготовка на референдума се извършва от кмета на общината, района или кметството.

Гласуването в местен референдум се извършва по избирателните списъци от последните избори, съответно актуализирани, а организацията, произвеждането и отчитането на резултатите – от избирателните комисии по Закона за местните избори. Бюлетините за гласуване за местен референдум са бели и всяка една съдържа наименованието на общината и въпроса, на който гласоподавателите следва да отговорят с да или не . Въпросите трябва да бъдат формулирани ясно, точно, конкретно, неподвеждащо и недвусмислено. Практиката показва, че начинът на формулиране на въпроса предопределя в значителна степен резултатите от референдума. Най-големият недостатък на референдума е, че не дава възможност за нюанси в отговорите, освен да или не , както и че не позволява да се правят предложения или допълнения към представения проект или да се изразява одобрение или неодобрение към отделни негови части .

Местният референдум е редовно произведен, ако в гласуването са участвали повече от половината от общия брой на гласоподавателите. Това е законова гаранция, че въпросът, поставен за решаване, е от голяма обществена важност. Предложението се счита за прието, ако за него са подадени повече от половината от действителните гласове с да . Това гарантира, че решението, което е прието, е в интерес на по-голямата част от населението в общината, района или кметството. Правопораждащ ефект има самият положителен вот на гласоподавателите от деня на гласуването. От този момент проектът става окончателен. Решението, прието чрез местен референдум, се обявява в двуседмичен срок от Общинския съвет, който приема мерки за неговото изпълнение. Изпълнението на решението, прието с местен референдум се организира от кмета на общината, района или кметството. Законността на резултатите от местния референдум може да бъде оспорена в седемдневен срок от обявяването им пред Окръжния съд от имащите право на инициатива за неговото провеждане.

Източник: Фондация за реформа в местното самоуправление

 

3 коментара към “Адвокати: Референдумът в Русе е извън закона

  • 31 октомври 2018 в 12:04 ч.
    Permalink

    Ха сега де! Колко ли са тези, които не искат да има здрави хора в града, в който и те самите работят и живеят? И като имат такива големи знания и опит в подобни дела защо ли досега не направиха нищо, за да живеят русенци в чиста околна среда? Правото ни на живот и той ли трябва да се комерсиализира?

    Отговори
    • 1 ноември 2018 в 10:51 ч.
      Permalink

      А колко ли онези хора с въпросите искат да прецакат идеята за чист въздух с неуспешен референдум?
      Има ли го написан вече тоя нормативен акт, дето общиснкият съвет ЩЕ ТРЯБВА да го приеме?
      Ами ако не го приеме?
      Трябваше да се включат имената на петдесетината общински съветници във въпроса, за да са задължени персонално да гласуват „ЗА“ „Нормативния акт“, понеже сега няма как да се съди ако някой е против.

      Опа то май с референдум не можеше да се задължава някой да гласува някак си?

      Отговори
  • 11 декември 2018 в 14:21 ч.
    Permalink

    Въпросите са точни, приемат ли се, стават правен акт, а неспазващите ги – правонарушители.

    Отговори

Вашият коментар