Адв. Анатоли Казаков: „Борбата за чист въздух в Русе продължава, въпреки заплахите“

„Регионът бавно и полека се превръща в „долина на химията“, казва известният русенски адвокат пред „ФРОНТАЛНО“

kazakov3

Публикуването на Доклада „КТМ“ от „ФРОНТАЛНО“ преди десетина дни предизвика стотици споделяния и хиляди гневни реакции в социалните мрежи. Очаквано, това виртуално недоволство не срещна никакво внимание и реакции от страна на институциите и медиите в Русе. Към днешна дата, единствените реални действия на съпротива се изразяват в делото, което Екосдружение „Дунавски регион“ и партия „Зелените“ водят в съда срещу една от фирмите, посочени в доклада – „Полисан“ АД. С адвокат Анатоли Казаков, преставляващ Екосдружението и „Зелените“, разговаряме за хода на делото, за екологичната обстановка в района и за ответните действия на „патриотичните индустриалци“ от площадката на КТМ.

– Г-н Казаков, от есента на 2015 г. в Административен съдРусе е в процес на разглеждане адм. дело №296/2015 г. Страни по делото са Регионалната инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/, Екологично сдружение „Дунавски регион” – Мартен, партия „Зелените” и „Полисан”АД – Русе. Може ли да кажете малко повече относно основанието, страните и правната същност на делото?

– Това дело е с голямо обществено значение, защото касае здравето и живота на жителите на Русе, на Мартен и на региона. И не преувеличавам. Ще се постарая да обясня ситуацията на максимално достъпен език, защото съм свидетел, как много пъти важни обществени отношения остават извън обсега на интереса на българските граждани, защото се поднасят от медии и преса по „сложен” начин”, остават неразбрани от гражданите, а ги касаят непосредствено. „Полисан” АД – Русе има химически завод за производство на битум и гудрон, намиращ се на площадката на КТМ и произвежда в момента 10 000 тона гудрон и битум годишно. Заводът няма необходимите пречиствателни съоръжения, но пък е подал документи за разрешение за увеличение на производството на тези химически продукти – гудрон и битум – от 10 000 тона на, забележете, 250 000 тона годишно! Т.е., тази фирма е подала съответните документи до съответните институции за увеличение на производството си 25 пъти! Тъй като химическите производства спадат към най-опасните за околната среда производства – замърсяват въздуха, водите и почвата най-много, то тези производства подлежат на контрол от съответните институции, за да не увреждат здравето и да не застрашават живота на хората. Затова за такива производства се прави Доклад по оценка на въздействие /на производството/ върху околната среда /ДОВОС/. След изготвянето му, той се подлага на обществено обсъждане, правят се дискусии, предложения и т.н., и след това се внася в съответната РИОСВ за одобряване или неодобряване. Говоря максимално достъпно и разбираемо – мога да цитирам членове и алинеи, но мисля, че така е по-ясно. В конкретния случай, „Полисан”АД е внесъл ДОВОС, че разширението на производството му от 25 пъти няма да навреди на въздуха, водите и почвата в района на Мартен и Русе и че няма да е опасно за живота и здравето на жителите на тези два града. РИОСВ-Русе е провела съответния форум и е разрешила разширението на производството. Ние, Екосдружение „Дунавски Регион” и партия „Зелените”, считаме, че и досегашното производство от 10 000 тона битум и гудрон замърсява околната среда – въздуха, водите и почвата, особено в района на Мартен, но и на Русе, тъй като няма пречиствателни съоръжения. Затова обжалвахме решението на директора на РИОСВ-Русе, с което се разреши това разширение 25 пъти. Това е в общи линии предмета на делото.

– Възниква логичният въпрос: защо смятате, че разширението на производството на „Полисан” АД на гудрон и битум от 10 000 тона на 250 000 тона замърсява околната среда в района на Русе и Мартен?

– Ще ви отговоря директно. Защото, както казах, то замърсява околната среда и сега, когато произвежда 10 000 тона. Представете си това замърсяване, увеличено 25 пъти! Прочетох статията на „Фронтално“, в която сте описали „одисеята” на площадката на КТМ. Прави ви чест, че сте бръкнали в раната. Русенските журналисти отдавна знаят истинското положение. Но за съжаление никой не набра смелост да напише такъв задълбочен и компетентен анализ на екологичната обстановка. Целенасочено и методично, манипулирано от определени олигархични среди, с влияние върху медиите, включително и с помощта на общински и държавни органи, беше насадено убеждението у русенци, че единственият замърсител на въздуха в града е „Монтюпе”. Не че „Монтюпе” не замърсява. И те са замърсители и към тях трябва да бъде приложена цялата строгост на закона. Даже има и много други замърсители – и то не само на площадката на КТМ. Могат да се посочат още десетки други – „Лубрика”, ТЕЦ-Русе, ”Оргахим” – площадка „Пухлево Дере”, има цехове на бившия завод „Петър Караминчев” и още много други. Това е проблемът, че Русе бавно, постепенно се превръща в „долината на химията”, но хората нехаят, мислят си – има комини да пушат, значи има работа, има заплати, има хляб – значи няма проблеми. А утре, когато осъмнем с екологична криза, вече ще е късно. През есента на 2015 г., септември месец, се получи масово обгазяване на Русе и Мартен. Бяха сезирани институциите. РИОСВ изпратиха екипи, направиха се проби. Резултат: няма данни че е налице замърсяване. Нищо ново под слънцето. Но хората излязоха спонтанно, около 1 500 души. Нещо, което не се е случвало от повече от 15 години.

– Добре, а защо след като органите, натоварени със задължението да следят за екологичната обстановка и имащи съответните уреди да правят измервания, казват, че няма замърсяване и стават такива разминавания?

– Вие засегнахте един много важен въпрос, не знам дали го съзнавате. Когато има замърсяване на въздуха, хората реагират спонтанно, откровено, те просто реагират. Мирише лошо, дразни носа, получава се леко задушаване. Неприятно е. Седиш си на балкона, пиеш си бирата или кафето, момент на съзерцание и изведнъж усещаш отвратителна миризма. Дразнене в носа и гърлото. Започваш да кашляш. Разваля ти се цялото настроение. Кой би си помислил, че ще си развалиш кефа да се обаждаш на РИОСВ или на който и да е, ако наистина няма никакво обгазяване.

– Защо тогава няма някакви резултати от измерванията?

– Защото след обаждането дежурният на телефона на РИОСВ трябва да се обади на лабораторията към МОСВ, която не е на подчинение на РИОСВ. Тя трябва да организира екип, да се обади по къщите на служителите и т.н. и т.н., и докато се сформира екип, техника, лабораторни уреди и т.н. минава много време. И когато мобилната станция /която не знае точно къде да отиде/ започне обследване на района, който понякога е твърде обширен, докато пусне инсталацията за взимане на проби, минават понякога десетки часове. Нали ви е ясно, че в същото време „индустриалците”, които много добре знаят какво причиняват на въздуха, почвите и водите с химическите си производства, очакват тази реакция на хората и на органите, знаят преобладаващите ветрове и спират производството. Емисиите от вредни газове се разсейват и ни лук яли, ни лук мирисали, те остават „чисти като сълза”. И не само. С цялата си наглост след това пишат чрез платените си подлоги-журналисти, видите ли, несправедливо ни обвиняват, ние не сме замърсители. Ние даваме хляб на хората, не ви ли е срам несправедливо да ни обвинявате. Чудя им се на акъла, какъв „индустриалец” си, като дебнеш хората да заспят, викаш си нощна смяна, работиш от 2 до 4 часа през нощта, отравяш въздуха. Тогава хората спят, не усещат. Спираш около 4 часа, за да се разсее замърсяването, когато хората започват да се будят и могат да го усетят. И спиш с чиста съвест, че си „новото лице на индустрията в България”. Кокошкарска история. Чудя се и на тези работници, които работят нощни смени под страх от уволнение и наказания, как тровят съгражданите си, пък и собствените си деца. Вие съвест и сърце имате ли? Не ви ли е страх от възмездие?

– Г-н Казаков, разбирам емоционалното ви състояние, но все пак, вие сте юрист, знаете, че с емоции не можете да решите такива важни проблеми. Има ли проблеми в законодателство и правораздаването, които пречат да се решават екологичните конфликти в България?

– Проблемите в екологичното законодателство не са един или два. Един от, според мен, важните проблеми е следният. Когато се иска разрешаване на производство /химическо или др./, което застрашава околната среда, се предвижда, както казах, изготвяне на ДОВОС. Според закона, този, който иска разрешението, е задължен да представи доклада. Т.е. инвеститорът в случая „Полисан” АД наема специалисти еколози, химици, биолози и т.н., възлага им изготвяне на този доклад и, естествено, им заплаща тази експертна оценка. С други думи, инвеститорът заплаща на специалисти да кажат, че неговото производство не е опасно за околната среда. За ваше сведение и за сведение на вашите читатели, един доклад по ОВОС струва средно около 100 000 лева! Нали ви е ясно, че ако на няколко души /обикновено те са група от 5-10 експерти/ сте платили средно по 10 000 лева, те няма да кажат, че производството ви е вредно за околната среда. Това е недостатък на Закона за опазване на околната среда и прилагането му, който отдавна се коментира в „зелените среди”. Има предложение, да се създаде фонд /агенция или дирекция/ за екологични експертизи. И когато даден инвеститор заяви желание за започване на химическо или друго опасно за околната среда производство, той да заплаща съответно дължимата такса в този фонд, но фондът да определя кой ще изготви ДОВОС и да заплаща на експертите след контрол и преценка на докладите, за да се намали възможността инвеститора да въздейства пряко на експертите при изготвяне на оценката. Естествено, възможност за корупция винаги съществува, но сега тя е просто фрапираща, както се казва, създадени са условия за процъфтяването й. Предполага се, че при наличие на този фонд, манипулирането и пристрастните оценки ще намалеят.

– На какъв етап е делото и кое е най-същественото от хода му до момента?

– Делото протича изключително тежко. Бяха назначени три експертизи първоначално. Знаете, че ние, Екосдружението и партия „Зелените”, не разполагаме с много средства, да не кажа никакви. Аз защитавам моите доверители почти безвъзмездно. Същевременно отсрещната страна наема адвокати и специалисти за хиляди левове. Експертизите бяха такива, че трудно можеше да се направят някакви съществени изводи. Да не говорим, че едно от вещите лица застана като Йохан на барикадата и започна да ни се кара и да ни назидава. Мисля, че изводите са ясни. Но самият съдия разбра, че фактическата и правна обстановка остана неизяснена и назначи нови три експертизи. Не искам да навлизам в подробности, защото макар и делото да е административно и да не е засекретено, не искам да влияя и да настройвам общественото мнение. Напротив, искам изрично да посоча, че ние, Екосдружение „Дунавски Регион” Мартен и партия „Зелените”, желаем да се изясни изцяло, подробно, обективно и вярно цялата правна и фактическа обстановка по делото и да се вземе справедливо решение, което да отговаря на закона и на обективното състояние. Няма нищо по-прекрасно от истината. Нашето упование е в закона и правосъдието. Не искаме и не търсим привилегии и ходатайства. Ако загубим, естествено, ще обжалваме. Ако имаме данни обаче за корупция, няма да ги спестим и ще сезираме съответните органи. Повтарям и подчертавам, вярваме в съда, вярваме че само справедливостта ще направи живота в България по-добър, колкото и наивно да звучи като клише. Едно справедливо съдебно решение струва повече и прави повече за България от хиляди приказки и обещания, особено по такива знакови, с голям обществен интерес, дела. Ако някога съдиите в България осъзнаят това, след няколко години ще разберат, че стават чудеса. Силата, влиянието, въздействието на справедливостта е много по-голяма от силата на парите. В момента носителите на идеята за реформацията на обществото ни са съдиите в Република България. Те още не го вярват, но ако те положат усилия винаги да възтържествува справедливостта и всеки да се стреми да постановява справедливи решения, много скоро България ще се промени, повярвайте ми. Цял живот работя в сферата на правосъдната система. Лостът за промяна в момента е в ръцете на правосъдието в България.

– Добре, но все пак „Полисан” АД осигурява работни места, заетост на гражданите на Мартен и Русе? Не считате ли, че спирайки разширението, вие пречите на развитието на индустрията в региона?

– Вижте, ”индустриалците” в България са бивша стопанска и партийна комунистическа номенклатура, бивши ченгета и агенти на Държавна сигурност. Това е динозавърски олигархичен капитализъм, намиращ се във фазата на дивото и бясно първоначално натрупване на капитала. Още не се е появило и оформило новото поколение български индустриалци образовани, компетентни, обучени, просветени. Такива хора се насочват в сфери на икономиката, свързани с нови технологии, иновации, производства, щадящи околната среда и здравето на хората. За съжаление, все още нямаме такава нова генерация индустриалци. Старите номенклатури, свързани предимно с източни капитали, купуват боклуците и отпадъците от Русия и бившите републики на СССР, носят ги тук и се занимават с производства, които отдавна са изхвърлени от кръга на промишлеността на „белите” държави. Например, производството на битум и гудрон макар и да не е изрично спряно в страните от Централна и Западна Европа, мълчаливо е изнесено от „белите” държави. Първо, защото гражданите на тези европейски държави няма да търпят такива силно замърсяващи природата производства, но и защото, тамошните индустриалци са социално и екологично отговорни хора те не искат да тровят съгражданите си и собствените си деца. И, естествено, предлагат на нашите „юнаци” да произвеждат тези вредни продукти в случая гудрон и битум, като поемат задължението да им изкупуват продукцията, само и само да не я произвеждат в собствените си „бели” държави. От друга страна, на Изток, нефтопреработвателните компании предимно руски и от бившия СССР, имат остатъчни продукти от производството на бензини, керосин, газьол и т.н. За да избегнат съхраняването им, те предпочитат да се отърват от тях и ги предлагат на нашите „юнаци” на „изгодни цени”, понякога внесени у нас контрабандно. Нашите “юнаци-индустриалци”, от една страна имат пазара – „белите” държави изкупуват готовата продукция, имат и ресурса суровините от Изток. И ето ти „голям бизнес”. Изобщо не се интересуват, че това е изключително замърсяващо околната среда производство, че ще тровят децата си, съгражданите си. Нали има келепир? И ето ти феномен: „велики русенски индустриалци”. Че и ни се карат, как можем да им пречим да осигуряват хляб на хората. А че тези хора бавно умират, отровени от тези производства? Не им стига акъла дотам. Да не говорим, че тези бивши комунисти, които до вчера се „бореха” за трудовите хора, сега са най-жестоките експлоататори на същите тези трудови хора. Ирония на историята!

– Г-н Казаков, вие присъствахте на срещата, организирана от Областния управител на Русе, по повод тревожната екологична обстановка на площадката на КТМ. Каква беше вашата позиция там?

– Накратко: на площадката на КТМ, намираща се на няколко километра от Русе и опираща до дворовете на къщите на Мартен цъка часовниковият механизъм на една екологична бомба. Няма да споменавам имена, но при една среща с един от индустриалците от КТМ ми беше заявено, че ако трябва, ще влязат при Бойко и тяхната работа ще стане. Подчертавам, не само „Полисан” АД е замърсител на площадката на КТМ. На тази обществена среща, организирана от Областния управител, аз им отговорих публично: Ако, не дай си Боже, нещо стане на площадката на КТМ производствена авария, природно бедствие, катаклизъм, земетресение или терористичен акт, ще влезете ли при Свети Петър да измолите животите на загиналите и да ги върнете обратно на белия свят? Защото една от експертизите заключи, че при производствена авария, природно бедствие или терористичен акт би възникнал пожар, взрив, и чрез „ефекта на доминото“ би засегнал район в периметър от няколко десетки километра!

– Г-н Казаков, разбрахме, че срещу вас има подадена жалба в Прокуратурата от вашите противници по делото. Вярно ли е това и как ще коментирате?

– Вижте, когато започна делото, някои хора се опитаха да ми въздействат да се оттегля от защитата срещу определени облаги, разбира се. Както виждате, това не стана. Сега, когато видяха стабилната защита, решиха да ме сплашат, да ми затворят устата. Ако може да ме тикнат в затвора. Това са методите на българските „индустриалци-олигарси”. Горките. Понеже самите те са гузни и страхливи, си мислят че и ние сме като тях. Те не могат да си представят, че може да има хора, които се борят за идеи, за справедливост, при това безвъзмездно. Все им се привижда, че срещу тях има някаква интрига, някаква конкуренция, която да им пречи на бизнеса. Не могат да повярват, че ние наистина се борим за правото на хората на чист въздух и околна среда. Не искаме да им пречим да произвеждат, но да спазват законите, да изграждат необходимите пречиствателни съоръжения. Нищо повече от това. Но те не го правят и ние знаем защо. Защото изграждането на пречиствателни съоръжения ще им намали печалбата. Няма да могат да си купят още едно „Ферари” или нова яхта, или частен самолет. Е, но пасаран. Нашите капиталисти са груби и невежи хора, неморални, алчни и безскрупулни. Съвременният капиталист в белите държави е по-различен. Разбира се, че който работи, произвежда, трябва и да печели. Но те са социално отговорни, екологично просветени и загрижени. Естествено не всички, но преобладават капиталистите от тази категория. Затова в белите държави условията на труд са на много по-високо ниво, отношението към опазване на природата също.

Значи не се отказвате – борбата продължава

– Ще се боря докрай. Не се страхувам от затвор или от заплахи. Знам, че гражданите на Русе и Мартен ме следят внимателно. Аз съм тяхната надежда. Ако ги предам, ще я разбия. Не се правя на герой. Работя упорито и вярвам, че истината ще възтържествува.

Едно интервю на Радко ДИМИТРОВ

kazakov4

Вашият коментар