Альоша и другарите днешни капиталисти

okup-osvo

„Преди всичко трябва да се набие централен гвоздей в самата същност на нечовешката битка на посткомунистическата шайка срещу собствените си сънародници. Каквото се премълча за отвратителния тумор в българската история, отровил живота по времето на болшевишката диктатура в Родината ни, вече и с гръм да го оповестиш няма значение. По-лесно е да си представим като в лош филм, че тук не е имало добър шериф, който да изпозастреля разбойниците. Тук просто разбойниците победиха и захвърлили загнилата коруба на ненужната им вече пропагандна машина с утопични лъжи, статистики, прикриване на истината и репресии срещу несъгласните, се заеха да си правят разбойническа държава, прикрита зад демократична мимикрия, поддържана от Запада заради някакви негови неясни цели. А лицемерното, подлото, грозното измамно поведение и зле прикриваното презрение към „електоралните единици“ дори вече не се прикрива с досадна прозявка пред червясалата от лъжи уста на управляващия елит. Каквото и да се види, който и да е сектор в обществения живот да наблюдаваме, ще видим все едно и също: пълен контрол и собственост на екскомунистическата шайка, зловеща тайна власт на съществуващата като паралелен властови и икономически център Държавна сигурност.“

Хан Крум (съвременен класик), из „Апокрифна история на България (1944-2008)

Пак е 9-и май и пак (както и около 9-и септември) се развихря спорът за и против комунистическите (и съветските) символи и паметници, за и против идеологията, която стои зад тях. Спорът пак е за историческия прочит на събития от преди 70 години. Какъв е Альоша – освободител или окупатор, какво ни донесе и какво ни отне наложеният с щиковете на червената армия комунизъм в България? Капитализмът беше ли победен на 9-и май 1945 г. или, в крайна сметка, се оказа краен победител? Другият победен – фашизмът (хитлеризмът / националсоциализмът) – не се ли пръкна изначално като издънка на комунизма и двете кръвожадни утопични идеологии на XX-и век не са ли всъщност едно и също зло? Не е ли ирония на съдбата, че синовете и внуците на т.нар. у нас преди 1989 г. активни борци против фашизма и капитализма (АБПФК), днес са първи родни капиталисти и държат икономиката на страната?

Деветомайските (и деветосептемврийските) спорове в България са далеч от определението за широк обществен дебат. Все още се отлага във времето обективният прочит и оценка за болшевишките години у нас, макар, началото на този прочит вече да е поставено. И ще мине още, Бог знае, колко време преди Альоша да бъде демонтиран като резултат от постигнат обществен консенсус. Далеч отвъд привидния спор дали съветската армия е освободителка или окупаторка, се крие истинската символна същност на тези паметници. Това не са реални войнишки паметници на загинали в бойни действия съветски солдати. Единствените бойни действия у нас по време на Втората световна война са бомбардировките на съюзническата авиация, в които руснаците не вземат участие.

Тогава какво символизират тези мегаломански статуи? И кой има потребност от размахващия оръжие чевеноармеец днес? Гледайки кои продължават невъзмутимо да се кланят на Альоша, отговорът идва бързо. Това са същите самодоволни, мазни и безскрупулни представители на днешния „политически елит“ – синове и дъщери, внуци и внучки на разни бивши комунисти, номенклатурчици, „активни борци против фашизма и капитализма“ и лакеи на режима, който уж погребахме през есента на 1989-а. Шепа хора са – зад тях няма никой друг на тези „поклонения“ пред паметниците на съветската армия. Само те се нареждат пред Альоша и прекланят глава пред червеноармееца, силата на чието оръжие поставя на власт дедите им преди 70 години. И така до днес. Това са хората, които имат основната „заслуга“ България да е на този хал вече четвърт век след официалното падане на комунизма. И същите нагли крадци се подсмихват ехидно и представят сегашния обществен строй за демократичен и свободен. „Искахте демокрация – казват те – ами ето ви я демокрацията, нали това искахте. Доволни ли се?“.

Демокрация, ама друг път. България днес е посткомунистическа кочина, в която червените прасета са единствените свободно и демократично грухтящи от самодоволство индивиди. Свободата и демокрацията за обикновените хора, изглежда, са отложени за други времена. Все по-отчетливо и по-ясно се вижда цялата несъстоятелност на фасадната „демокрация“, предложена ни от днешните поклонници на Альоша. В садистичен екстаз те наблюдават новите „върхове“ във функционирането на „политическата система“ и на „медийната среда“, така фино и с мерак настроени от ДС във времето на този безкраен преход. Денонощното джавкане на политици и телевизионери отдавна не ражда нищо позитивно, а напротив, каквато е и целта, води до зомбиране и друсане на народните маси с измислени скандали и постоянни дежа вю-та. Кастата на бившите комунисти е доволна от постигнато и съвсем естествено се стреми да насочва общественото внимание далеч от себе си, да го впряга и изтощава в безсмислени „теми на деня“. Зер, да не започнат хората да се питат: как така наследниците на „борците против капитализма“ станаха за една нощ приказно богати, мастити капиталисти, как така си приватизираха активите от социализма и днес, макар и извън светлините на прожекторите, тихомълком продължават да „колят и бесят“.

Защо думички като лустрация и антикомунизъм неусетно бяха превърнати в мръсни, изпразнени от съдържание думи? А изричащите ги – заклеймени като какви ли не, но най-вече като национални предатели и слуги на чужди /западни/ държави. И обратното – противниците на лустрацията, предимно бивши комунисти и ченгета, кланящи се на Альоша, днес се представят за „патриоти“, за ярки „защитници на българските национални интереси“.

Когато Альоша падне, това ще значи, че посткомунизмът е свършил. Защото Альоша ще падне, тогава, когато никой няма да има потребност от него. Тогава, евентуално, българинът ще разбере, какво точно означават свободата и демокрацията и защо децата му бягат в държави, където капитализмът никога не се е налагало да бъде побеждаван от „активни борци“.

Вашият коментар