Витлеемската петолъчка или как комунистите изпепелиха вярата ни

И днес нашите домове и нашите сърца са заключени за Него

Снимка: Мариана Колева
Отец Стефан Стефанов

Спомням си как през годините на комунизма купчини елхи бяха струпвани по тротоарите на градовете около дните на Рождество Христово, но хората не бързаха да купуват, чакаха последните дни преди Нова година, за да не изсъхнат до Нова година, да са свежи за новогодишната нощ, защото празникът беше Нова година, а елхата беше новогодишна. На върха и се поставяше звезда, но тя не символизираше Витлеемската звезда, а си беше вездесъщата партийна петолъчка. А що е това Витлеемска звезда, едва ли някой се замисляше. Днес градовете ни се украсяват с големи коледни дървета, отрупани със светлини, но на върха им продължават да греят все същите петолъчки. Днес вече домашните елхи се купуват за Коледа, но истинският празник в българските домове продължава да бъде посрещането на Нова година. Уж сме Европа, но не съвсем. Не е трудно да си обясним защо е така.

Празнуването на Коледа в българската традиция е свързано с доминиращия някога селски бит. Огнището, бъдника в него, прикадяването на трапезата, всичко това е останало в далечното минало. През годините на комунизма битът на българското общество претърпя коренна промяна, традициите бяха обявявани за буржоазни отживелици, целенасочено се създаваха нови социалистически празници и ритуали. Всичко беше една бутафория, но хората нямаха избор. Старите поколения отминаваха, а заедно с тях се забравяха и исконните традиции. Това, което оставаше, се разиграваше като режисиран фолклор. За да бъде един празник автентичен, той трябва да е свързан с бита и душевността на хората. А комунистическата идеология подмени именно бита и душевността на народа

Партийните агитатори полагаха усилия да бъде изкоренена традицията, за да се изгради новият социалистически труженик. Забраняваха се селските сборове, Великденските и Коледните традиции и на тяхно място се налагаха празници с гротескна еклектика. Празнуването беше преместено в кварталните ОФ-клубове, в профсъюзните домове, под ръководството на идеологическите активисти. 45 години се оказаха достатъчни, за да бъде подменена душевността на българския народ.

Всички основни празници – Първи май, Девети септември, Седми ноември, бяха идеологически. Манифестациите пред трибуните с партийните вождове бяха неотменна част от всеки празник. Дори манифестацията на 24 май имаше същият партийно-идеологически характер. Единственият празник, който се празнуваше в дома, със семейството остана Нова година. Нова година се превърна в единственият празник, почти свободен от партийна – комунистическа идеология, единственият празник, който се празнува от цялото семейство около домашната трапеза. Така някак естествено и неусетно новогодишната нощ стана новата българска Коледа. А истинските Бъдни вечер и Коледа естествено и неусетно бяха забравени. Подмяната с Нова година е само част от причината за това. Другата съществена причина е, че беше забранена и забравена християнската вяра. Изкореняването на вярата беше основна цел на могъщия идеологически партиен апарат, защото атеизмът беше същината на комунистическата идеология

И ето, днес резултатите от усърдната идеологическа дейност са налице. Днес казваме „коледните празници”, но имаме предвид основно Нова година. Нова година продължава да е истинският български празник. Новогодишната трапеза и днес е най-пищната, най-очакваната, най-веселата, новогодишните фойерверки превръщат новогодишната нощ в сцена от междузвездни войни. Светлината в душата е затъмнена от блясъка на фойерверките, а техният тътен е заглушил тихата радост на Бъдни вечер.

Целият този пищен новогодишен блясък и шум не може да се случи на Бъдни вечер. Вечерта преди Рождество Христово е свързана с очакване да се роди Младенецът, но това очакване не може да бъде истинско, ако я няма истинската вяра. Нечетният брой ястия на трапезата не могат да направят Бъдни вечер истински празник. А и нашият човек е свикнал щом има трапеза, на нея да има свинска мръвка. Нечетният брой постни ястия са само отвлечена символика. Бъдни вечер е истински празник тогава, когато се празнува с трепет. Никакъв фолклор и никаква традиция не могат да заменят този трепет. Трепетът на Бъдни вечер е същият трепет, с който в едно семейство се очаква раждането на дете. Защото Младенецът, който се роди във Витлеем идва в света, за да донесе „на земята мир, между човеците благоволение”. Така го приветстваха ангелите в тихата и свята рождественска нощ, но човеците и тогава, както и сега, останаха бездушни и безучастни. Както тогава Той беше положен в ясли, защото не се намери място за Него в никой човешки дом, така и днес нашите домове и нашите сърца са заключени за Него. Мъдреците от Изток пропътуваха дългия път към Него, за да му поднесат скъпоценни дарове, а свещениците от Йерусалим, който е на половин ден път от Витлеем, останаха равнодушни. „Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха” – тази тъжна констатация е написана от евангелист Йоан Богослов и се отнася за всички, чиито сърца са студени и заключени за раждащия се Богомладенец

Защо са заключени сърцата ни за Христос? И до днес повечето българи имат едно оправдание – комунизмът е виновен. Четвърт век след като комунизмът дойде на власт – това е 1970 г., в обществото тотално господстваше комунистическата идеология. Сега, четвърт век след като държавата уж не е комунистическа, продължават да господстват комунистическите идеологически рудименти. Това е причината нашият народ в голямото си мнозинство да не може да се докосне до истинската радост на Рождество Христово, да не може да усети трепета на живата вяра от раждането на Спасителя, да не може да преживее празника през сърцето си, а да го преживява само през корема си.

И все пак радостно е, че на този безрадостен фон се случват толкова добри неща – „Българската Коледа” помага на толкова много деца в беда, много свещеници се грижат за децата и сеят вярата, безброй хора даряват доброта на ближните си. Коледните празници носят радост дори на изпепелената българска душа. Не истинската радост на Христовото Рождество, но някаква мъждукаща свещичка на коледно-новогодишната българска елха. Докато стигнем от Коледа до Рождество ни предстои още дълго скитане през пустинята на българската душевност, защото нашето общество се води от слепи водачи. Богът на българския елит са парите, храмът са банките, а раждането на Иисус Христос е фолклор. Политическият, финансовият, съдебният, медийният елит на днешна България е подменен, фалшив, фалшиви и пошли са ценностите му, боговете, на които се кланя са идоли. А българският народ е добродушен, но простодушен – прави се, че им вярва, но всъщност не вярва на никого и на нищо. Това е най-пагубното наследство от злополучния български комунизъм – изпепелената вяра.

Ще извървим пътя през нашата пустиня и ще стигнем до обетованата земя, ако следваме истинската звезда, ако живеем с истинската вяра и с истинските ценности, на които тя ни учи. Бъдни вечер е очакване на бъдната надежда, но тя се ражда едновременно с раждането на Спасителя. Бъдни вечер е очакване на бъдната радост, но тя се усеща когато се смълчим и чуем ангелската песен. За да запалим новата светлина в душата си, трябва да разровим пепелта и там под нея да намерим неугасналия въглен.


Препечатваме мнението на русенския свещеник отец Стефан от сайта „Faktor.bg

Вашият коментар