Вместо панахида за русенската „десница“

На продължаващата вече повече от десетилетие криза в русенската демократична общност трябва да бъде сложен край с нови личности начело и с нови идеи в правенето на местна политика

На 6 декември в Русе бе отбелязана 30-ата годишнина от създаването на Съюза на демократичните сили в България. Докато едни правиха молебени, държаха речи и рязаха торти за празника, при други симпатизанти на демократичната общност отдавна настроението е като за панахида.

По-късно през този месец (на 21 декември) ще се навършат 30 години от учредяването на русенската структура на Съюза на демократичните сили. След цели три декади собствен живот обаче, днес няма поводи за радост сред демократичната общност в Русе. 

Някога, през 90-те години, всички ние бяхме членове и симпатизанти на СДС. Днес сме разделени на три основни групи – най-голямата от тях е тази на политически непредставените, които не виждат в останалите две – около сегашното СДС или около „Демократична България“ – своето представителство.

Впрочем, към днешна дата „общността на демократите“ в крайдунавския град е толкова силно маргинализирана и фрагментирана, че е сведена до две групички от по 50-ина активисти, самокапсулирали се в двете крила – едното около СДС, а другото – в обединението „Демократична България“. На последните общински избори първите вкараха четирима общински съветници, а вторите – спечелиха едва три от общо 51 мандата в местния парламент. За толкова им стигнаха силите и възможностите. И всичко това – на фона на очевидното сгромолясване на русенския ГЕРБ и на отварянето на по-голяма ниша в дясната част на политическия терен.

За последен път русенската десница спечели местните избори през далечната 2003 г. После, след появата на представения за „десен“ ГЕРБ, резултатите на демократите мъждукаха в рамките на 3 до 7 мандата в Общинския съвет. Това са вече 12 години на тежки изборни поражения без каквито и да е последствия и без промяна в политиката.

Решаването на вътрешните проблеми

Днешният хал на демократичната общност в Русе се дължи на примиренческото поведение на хората, които имат претенциите да й бъдат политическо представителство. Повече от десетилетие те живеят в пълна политическа анонимност, позволяваща им необезпокоявани да материализират присъствието си в Общинския съвет.

Острите междуличностни конфликти, породени от хора като Елеонора Николова /СДС/ и Теодора Константинова /ДСБ/ не само не спомагат за подобряване на положението – те са вредни и обричат русенската „десница“ на жалко съществуване. Източници на „ФРОНТАЛНО“ от средите на местната организация на „Демократична България“ посочват, че подобни напрежения на личностна основа тлеят и вътре в самото обединение между отделните партии, представени в него. Подобно е и положението в местната коалиция на СДС.

Без решаването на вътрешните проблеми на първо място, русенските демократи няма как да променят ситуацията, в която са изпаднали, и да получат по-голяма обществена подкрепа в бъдеще.

Оставките са задължителни

Доскорошният общински съветик от „Демократична България“ Иван Станев демонстрира своето лично достойнство и обяви оттеглянето си от политиката веднага след изборите.

С изключение на бившия общински съветник от ДСБ Иван Станев, не чухме и не видяхме публично „късане на ризи“ след фиаското на местния вот. Думата „оставка“ не се чу от т.нар. „лидери“. А честното и отговорно отношение изисква оставки да се подават без подкана след всеки изборен провал. И така да се дава шанс на други хора с нови идеи да застанат начело.

Шикалкавенето от типа „ще анализираме резултатите вътре в партиите си и, ако трябва, ще понесем своята отговорност“, както заяви Теодора Константинова, е недостойна позиция. Коя партия? ДСБ в Русе от години е сведена до един обикновен „пенсионерски клуб“, в който няколко „сини бабички“ благоговеят пред образа на един лидер, нетърпящ конкуренция за поста му. Не, така няма да стане. Русенската „десница“ не може повече да остане заложник на болните политически амбиции на подобни хора, сякаш венчали се до живот за постовете си.

Криза на легитимността

Подаването на оставки, обаче, няма да доведе само по себе си до разрешаване на проблемите. Налице е голям разрив между партийните клики и техните потенциални избиратели. Отворилата се пропаст между сегашните „лидери“ и малобройните членове на партийките им, от една страна, и от друга – симпатизантите на демократичната общност, породи остра криза на легитимност.

Стигна се дотам, че партийните активи вече не са в състояние да излъчат лигитимно политическо представителство на цялата демократична общност. Примерът с унизително слабия резултат на кандидат-кмета на „Демократична България“ Деана Тонева е красноречив в това отношение.

Предварителното допитване до симпатизантите, останали извън членската маса на партийките – дали през отворени вътрешни избори или чрез друг механизъм – е единствената рецепта за справяне с острата криза на легитимност и за отварянето и приобщаването на по-широк кръг от потенциални избиратели към каузата на демократичната общност.

Излизане от анонимността в политиката

Години наред демократите в Русе „положиха“ усилия да се самоизолират от обществения живот. Те се събират за по един месец преди избори на няколко години, а през останалото време продуцират тишина. Така сериозна политика с амбиции за по-голямо влияние не се прави.

Липсата на организационна дейност (освен едномесечните предизборни кампании), както и пълното отсъствие от обществения живот на Русе поради липса на политическа активност и на публично оповестяване на позиции по значимите теми за града и общината, не са от днес. Например, абсолютно необяснима за един страничен наблюдател е пасивната роля на „Зелено движение“ /бивша партия „Зелените“/, а и на „Демократична България“ като цяло, по отношение на екологичната криза в Русе и липсата на водене на активна политика в тази област. Същото важи в пълна степен и за групировката около СДС.

В предишния мандат, след разпадането на „Реформаторския блок“, се формира група на „Демократична България“ с трима общински съветници – Теодора Константинова, Велизар Павлов и Иван Станев /всички от ДСБ/. Те може и да са се отчитали в партийния си клуб пред камерна публика, но отсъстваха напълно от публичния живот. 

А живеем във време на информационна революция, в което един пост или видео в социалните мрежи вече достига до значително по-голяма аудитория в сравнение с една дописка в местен вестник или пък репортаж по русенска кабеларка. В това отношение, оправданията, които чуваме отдясно, че русенски медии или отделни журналисти имали негативно отношение към демократите и ги изолирали от информационния поток, изглеждат несериозни.

Липса на ясно отношение към властта

ПЪЛНА НЕАДЕКВАТНОСТ: Повече от месец след изборите единствената новина, продуцирана от „Демократична България“ в Русе е за някакво кулинарно шоу с участието на техен съветник… Всичко това на фона на нестихващите екологични проблеми в града и на обявената дупка от 4,4 милиона лв. в бюджета на Общината… При СДС положението не е по-различно.

Практически, връзката с избирателите бе скъсана. Нито една медийна публикация, нито дори елементарен статус във фейсбук, за който, ще се съгласите, не се изискват свръхусилия, за цял мандат дадоха ясно да се разбере какво точно правят в Съвета представителите на „Демократична България“. Нямаше обявени позиции по важните теми, не стана ясно какво е позиционирането на демократите по отношение на управлението на тогавашния кмет Пламен Стоилов и ГЕРБ – подкрепят ли го или са в опозиция.

Сега, след последните избори, положението изобщо не се е променило. Тримата новоизбрани съветници от „Демократична България“, както и четиримата от СДС, още не са заявили ясно дали подкрепят или са в опозиция на мнозинството на комунистите и националистите. Клишето „ще подкрепяме само полезните за русенци решения“ е несериозно. Честното и отговорно отношение към онези, които са гласували за теб, изисква да кажеш ясно и недвусмислено какво е позиционирането ти спрямо властта. Така се прави в политиката.

А, както преди – при ГЕРБ, така и сега при формиралото се национал-социалистическо обединение в Общинския съвет, друга печеливша политическа позиция, освен силната опозиционност, няма. На практика, обаче, се получава точно обратното, а това обрича русенските демократи на продължаващо безпредметно живуркане. И единствената полза е в очевидното капитализиране на присъствието им в местния парламент от страна на групите около Елеонора Николова и Теодора Константинова. Тях това, изглежда, напълно ги устройва.

Повече експертиза, по-малко празнословие

Някога русенската десница получаваше доверието на избирателите с най-силното си оръжие – издигайки добре познати в обществото личности, притежаващи неоспорима експертиза в своята област. Днешното мълчание на демократите и липсата на позиции по местните теми поставят под съмнение наличието на експертен потенциал в техните редици. И това донякъде е вярно, но не съвсем.  

Привличането на повече експерти и формирането на експертни групи, определящи политическите позиции в съответната област на обществения живот, е най-краткият път към увеличаване на масата от привърженици, и, съответно, към възвръщане на доверието на избирателите. И тези политически усилия следва да се правят постоянно, а не само кампанийно преди изборите, както става досега.

Изграждането и налагането на публичния образ на „десницата“, чистотата в посланията и медийната политика като цяло не са без значение за успеха на каузата. Особено, когато са подплатени със сериозно съдържание и свежи идеи, а не с до болка втръснали клишета.

Смяната на поколенията чука на вратата

Представянето на Борис Бонев (31-годишен) в София, избирането на Пенчо Милков (41-годишен) за кмет на Русе, пък и изборът на Иво Пазарджиев (32-годишен) за председател на Общинския съвет, би следвало ясно да покажат, че „подмладяването“ на играчите на политическия терен е в ход и носи успех. 

Русенската „десница“ трябва час по-скоро да скъса с миналото си на дребни ежби и тънки сметки и да погледне смело напред. Всички „изхабени“ водачи от последното десетилетие-две, между повечето от които продължават да тлеят непреодолими личностни конфликти, трябва да направят задължителните крачка-две назад и отворят път за раждането на нови лидери. 

В редиците на русенската демократична общност все още има по-млади хора, които заслужават да им бъде даден шанс да работят по-активно. “ФРОНТАЛНО” ги потърси и ги попита за тяхната оценка за сегашното положение на общността и какви са вижданията им за промяна към по-добро. Предстои в отделна публикация да ви запознаем с това какво мислят те. 

Време е за промени

На продължаващата вече повече от десетилетие криза в русенската “десница” е крайно време да бъде сложен край. Не, няма да правим панахида на “демократичната общност” в Русе. Създаденият вакуум в дясната част на местния политическия терен, обаче, така или иначе ще бъде запълнен – със СДС и “Демократична България” или въпреки тях.  

Честно и отоговорно ще бъде, ако лидерите на „Демократична България“ в Русе, макар и късно, подадат оставките си след позорната загуба на местните избори и се оттеглят от активната политика.

4 коментара за “Вместо панахида за русенската „десница“

  • 9 декември 2019 в 18:09
    Permalink

    !!! Още на 07.11. на събрание на ДСБ г-жа Константинова обяви подаването на оставката си !!!

    Отговор
  • 10 декември 2019 в 16:21
    Permalink

    ГЕРБ съсипа всичко в Русе, включително и русенската култура като подкрепи такива вредни и алчни директори на Операта и Театъра като Найден Тодоров и Орлин Дяков.

    Отговор
  • 10 декември 2019 в 23:46
    Permalink

    Г-н Димитров, Обръщам се към Вас, като към собственик на сайта „Фронтално – Свободната медия на Русе“ и предполагам (поне съ-)автор на коментираната тук публикация.

    Съгласен съм като цяло с описаната от Вас картина на Русенското дясно. Съгласен съм също, че има много неща, които трябва да се направят за коренна промяна на сегашната ситуация. Приемам тона на статията за умерен и конструктивен.

    За съжаление обаче, тази статия представя активността на общинските съветници от Демократична България в периода 2015 – 2019г. крайно непълно (за да не употребявам по-силното „невярно“).

    Давам си сметка (както вече и друг път съм го казвал на моята страница във Фейсбук – един от няколкото информационни канала, които използвах през периода), че е възможно личната ми медийна активност да не е била достатъчно голяма в периода на мандата ми (2015 – 2019). Основна причина за това е било разбирането ми (както се аргументирах и пред Вас преди четири години, когато ме поканихте за несъстояло се интервю), че на Русе му трябват действия, а не думи.

    Това обаче не отменя задължението на добър професионалист какъвто сте Вие да следи през всички възможни информационни канали каква е дейността на общинските съветници. Нямаше да поставя въпроса, ако ставаше дума за личната ми активност, но Вие правите неверни обобщения за активността на групата Демократична България в Общинския съвет, което изисква задължително следното уточняване на фактите:

    1. През периода 2015 – 2019г. и аз и колегите ми от групата Демократична България сме използвали няколко информационни канала, между които най-често: (1) БНТ2, вестник Утро, сайта на Общински съвет Русе, предаванията на всички русенски, че и някои централни телевизии от заседанията на Общински съвет Русе; както и (2) личните ми информационни канали, в това число – страницата ми във Фейсбук (https://www.facebook.com/instanev) и сайта ми (https://sites.google.com/view/instanev/Ivan-Stanev).
    2. В началото на периода публикувах във вестник Утро две големи статии, които описаха: (1) личното ми разбиране за дясното, политиката, професията ми и живота (в-к Утро – 9-10 януари 2016г., стр.6); и (2) виждането ми за действията на Демократична България през периода (в-к Утро – 2 февруари 2017г., стр.5).
    3. В края на мандат, който политическите ни конкуренти оцениха като „най-добрия опозиционен мандат за последните 30 години“ публикувах два материала: (1) личния ми отчет за свършеното през периода 2013 – 2019г. (https://sites.google.com/view/instanev/политика/отчет-станев-2013-2019г ), който до колкото имам информация е единствения отчет в стил „обещано – изпълнено“ – поне за представителите на Общински съвет Русе; и (2) виждането на Демократична България за мандат 2019 – 2023г. в Община Русе и позиционирането ни спрямо опонентите (https://sites.google.com/view/instanev/Ivan-Stanev/за-котките-и-мишките ).
    4. Дейността на Демократична България и на нейните представители в Общинския съвет през периода 2015 – 2019г. по отношение на въздуха на Русе мина отново под мотото „дела вместо думи“, което се изрази в: (1) серия организирани от представители на „Зелено движение“ протести, запълващи обикновено пространството от Халите до Центъра на града; както и (2) една Наредба за опазване на околната среда в Община Русе (https://obs.ruse-bg.eu/documents/наредба-за-опазване-на-околната-среда/ ), изработването на която беше инициирано от общинските съветници на Демократична България и с наш важен принос към нейните философия и текстовете. Тази наредба обедини и усили за територията на община Русе действието на 9 закона и 4 републикански наредби, свързани с екологията.
    5. Най-голям акцент в дейността на общинските съветници от Демократична България за периода 2015 – 2019г. бяха високите технологии. Там постигнахме важни за общината и целия град успешни решения, някои от които: (1) имахме решаващата роля за въвеждането на всичките 140 електронни административни услуги за граждани (https://sites.google.com/view/instanev/политика/140-еуслуги-русе ), при това практически без това да струва и един лев на общината; (2) дарихме разработена от ИТ експерти на ДСБ, с участието на екип от общината, Стратегия за електронно управление на община Русе (https://sites.google.com/view/instanev/политика/стратегия-еуправление-русе , продукт, чиято пазарна стойност е около 50,000.00лв), като въведохме авангардна технология за реализация на електронното управление, наречена KBASE, която позволи финансовия ангажимент на община Русе за реализация на електронното управление да се редуцира от 3.5 – 4 милиона лева на 250,000.00 лв.; и най-вече (3) започнахме реализация на мащабната програма „Русенска софтуерна долина“ (https://sites.google.com/view/instanev/политика/русенска-софтуерна-долина-утро-2-февруари-2017г ).
    6. Цялото ръководство на ДСБ Русе, водено от Теодора Константинова, пое отговорност за слабите резултати и подаде оставка на 7 ноември 2019г. – само 10 дни след изборите.

    Тук изброените факти са само малка част от неточностите и непълнотите във Вашата статия. При това всички те са били широко оповестени публично (обикновено през поне 2 – 3 различни информационни канала).

    И за да запазя Вашия стил – очаквайте:

    1. Виждането ми за бъдещето на Държавна опера Русе и как да възстановим Русенска филхармония.
    2. Виждането ми за бъдещето на демократичното и дясното – план за действие.

    С уважение

    Иван Станев

    Отговор
    • 5 април 2020 в 12:26
      Permalink

      Отец Стефан Стефанов задигнал жилището на умиращия син на Тодор Стоянов от Русе
      От Пею Благов на 08.10.2012
      Пенсионерът Тодор Стоянов
      Свещеник от русенската църква „Свети Николай“ се забърка в грозен скандал с кражба на имот.
      Отец Стефан Стефанов е придобил по съмнителен начин апартамент в идеалния център на Русе, който уж му бил приписан от гаснещ от тежка болест мъж.
      „Срам няма ли тоя човек? Божи служител, а действа като Сатана! Но аз ще разплета цялата история, каквото и да ми струва“, зарича се 83-годишният пенсионер Тодор Стоянов, баща на ограбения от алчния поп покойник.
      Историята на дядо Тодор започва с нелепата смърт на сина му Сава, проявил неблагоразумието да другарува с отчето, който впрочем е и бивш депутат от областта.
      Преди 4 години Сава Стоянов се разболял от левкемия и постъпил за лечение в русенска болница. Точно тогава в живота на семейство Стоянови се появила грижовната двойка – отец Стефан Стефанов и тогавашната му приятелка Евелина Христова. Двамата минават за близки приятели на болния. Притеснени от състоянието му, настояли пред роднините да го пратят за лечение в столицата, където имали познати доктори и могли да му осигурят специални грижи. Оттам нататък започнали да се случват неща, достойни за криминалните хроники.
      Отец Стефан Стефанов
      „Пред мен стоеше свещеник, на гърдите с христовия кръст – можеше ли да не му се доверя?! Много късно разбрахме, че сме станали жертва на отлично планирано престъпление. След заминаването на сина ни в София отец Стефан е завел нотариус в болницата и е измъкнал от вече умиращия Сава пълномощно, което му дава право да се разпорежда както намери за добре с неговия апартамент, намиращ се в идеалния център на Русе. Божият служител е действал много бързо. Само ден преди синът ми да почине, пристигнал в града ни и продал жилището на приятелката си Евелина за смешната сума от 40 000 лева, при положение че пазарната му цена надхвърля 50 000 евро. Много добре е знаел, че Сава има три законни деца. Както при всички измамници, алчността и на този е била безгранична. Малко преди да се разболее, синът ми внесъл в представителството на „Хюндай“ 40 000 евро за джип. Отец Стефан му измъкнал бордерото за джипа, лаптопа, немалка сума пари и банкови документи“, жалва се възрастният Тодор Стоянов в писмо до редакцията.
      Той недоумява как така цялото му домочадие се е вкарало в крими филм и как божи служител на Земята ще посегне на имането на 3 сирачета. Покойният му син бил толкова ошушкан, че се наложило разходите по транспорта – 650 лева от София до Русе, да ги плати той.
      В момента текат протяжни съдебни дела. Подадена е жалба в районна прокуратура, заведено е гражданско дело за имотна измама и за кражба в особено големи размери. „Внесохме жалба и до русенския владика Неофит и отецът беше освободен като председател на църквата „Свети Николай“, но си остана свещеник и не беше уволнен. Като разбра за предприетите от нас мерки, той уведомил приятелката си и тя набързо препродала апартамента на трето лице. Малко преди Коледа багажът на сина ми бе изхвърлен от жилището, а мебелите и вещите му се търкаляха по стълбището на кооперацията. И тогава се случи нещо невероятно – за защита на свещеника. Бил оклеветен, бил окепазен“, продължава разказа си опечаленият дядо.
      Той се оплаква, че в продължение на месеци е разкарван, барабар с трите си внучки – сираци, по съд и полицейски управления, но справедливостта така и не може да възтържествува. В крайна сметка внучките му остават без 300 000 лева, дом, лаптоп и кола, които съвсем законово им се полагат.
      „Питам се – има ли закони в тази държава? Знам, че рано или късно истината ще възтържествува, но аз ще имам ли сили да я доживея?“, просълзява се старият човек.

      Отговор

Вашият коментар