В деня за размисъл: Защо съветниците не се избират мажоритарно?

Пропорционалната система вкарва в общинските съвети анонимници и лишава хората от досег с властта на местно ниво

На кого служат общинските съветници?

Ден за размисъл преди вота за кметове и общински съветници. Как да е, поне физиономиите на основните кандидати за кметските постове са сравнително разпознаваеми и всеки би се ориентирал горе-долу добре. Не така, обаче, стои въпросът, когато се стигне до избор за общински съветници. Това са партийни листи и този избор в повечето се случаи се изразява в битка между твърдите ядра на политическите сили. Затова много често разликата между гласовете, получени за кандидат-кмета и за листата за съветници от една и съща партия в една и съща община, е значителна – в повечето случаи в полза за кметската кандидатура. Причината е ясна и показва нагледно разликата между мажоритарната и пропорционалната система.

Гледаш плакат на партийна листа с кандидати за общински съветници. На него 20-30-40, даже 50 истукани физиономии. Гледаш, гледаш и се чудиш: „Тоя май го познавах от някъде, ама дали е той?“. Обикновено, човекът, който може би помниш смътно или пък е твой добър познат, е някъде на 20-30-о място. Даже и с преференциален вот, шансовете му да измести лидерите в листата и да влезе в съвета са нищожни. В крайна сметка, в общинските съвети влизат партийни апаратчици, някои от тях, наистина популярни физиономии. Но в голямата си част съветниците са една безформена маса от анонимници, известни само на партийните шефове и на най-близките си приятели и познати. Същата тази анонимна маса е нужна на партиите, за да се легитимира корупцията, да се приемат решения в полза на частни интереси, да се редят обществените поръчки, да се кадрува с политическите назначения на местно ниво… И в същото време: тази сбирщина е първоизточникът за безхаберието, за липсата на желание за решаването на местните проблеми. Анонимните общински съветници нямат глас, нямат воля. Те слушат и следват волята на партийните водачи, обърнали гръб на избирателите си цял мандат. Една община – един избирателен район на местните избори? По същата логика – не е ли нормално партиите да пускат една листа с 240 кандидати на парламентарните избори и да няма избирателни райони? Има ли нещо сбъркано в тази избирателна система за излъчването на общинските съвети?

Има, разбира се. В случая става дума за избор на местни органи на самоуправление. Това са тези политици, които са и трябва да бъдат ежедневно най-близко до хората, да чуват и да участват в решаването на техните проблеми на локално ниво. Един кмет трудно би огрял навсякъде и практически не му е възможно да бъде всяка минута по кварталите и в по-малките населени места в общината, за да следи какво става и какви са проблемите. Това обикновено му се случва едва в края на мандата и по време на предизборната кампания, когато за месец-два обикаля всички квартали и села. И толкоз. След четири години пак. Същото важи, впрочем, и за повечето от общинските съветници.

Така връзката между политиката и обикновените хора се къса още на това най-ниско, локално ниво и така се издълба настоящата пропаст между управници и управлявани. Естествено, не е нужно, цялата община да познава даден общински съветник. Но, я си представете, че тази община е разделена на избирателни райони, пропорционално на броя населението и съответно на броя на членовете на общинския съвет. Представете си още, че познавате поименно и лично общинския съветник, който е жител на махалата, в която живеете. Защото, за да бъде избран за съветник от квартала, той би трябвало да е ваш комшия. Освен това трябва да е авторитет, да има добра репутация сред съкварталците си. А когато зад него стои цял квартал, този съветник би имал силата да се бори за решаването на проблемите на локално ниво, дори когато това не кореспондира с партийните възгледи.

Един пример: Голям химически завод замърсява няколко квартала в един град. Тези квартали излъчват 10-15 съветника, макар и от различни партии. Е, нали населението, познаващо лично и поименно тези съветници, ще ги емне да решат проблема. Съветниците ще направят лоби, ще вдигнат шум, ще изискат от съответните органи бърза и адекватна реакция. После ще се отчетат пред избирателите си.

Втори пример: В кварталната детска градина няма места за всички деца. Отново натиск отдолу и отново общинският съветник става проводник между населението и администрацията за решаването на проблема.

Тези примери просто показват важността на това да познаваме лично и поименно своите представители в местната власт, да имаме постоянен и ежедневен контакт с тях и да разчитаме на тяхната ангажираност за разрешаването на проблемите. При настоящата партийно-пропорционална система това просто не се случва. Това би се осъществило практически единствено при мажоритарна система, в която общинските съветници се избират на квартално ниво и реално представляват интересите на избирателите си. Така май работи демокрацията.

mesni-izbori-canada
Мажоритарно избиране на общински съветници в Торонто, Канада. Политиката влиза буквално в домовете на хората. Снимка: Stevengoetzstorytelling.com.

 

Вашият коментар