Десетте български рок/метъл химни

В края на 80-те години на XXи век българският рок изживя истинска революция. Като резултат от нея останаха няколко незабравими парчета, превърнали се в химни на цяло едно поколение. В унисон с тогавашното време родният рок стана твърд, даже тежък, с метален привкус. С настоящия Топ 10 „ФРОНТАЛНО“ припомня тези времена с техния оригинален саундтрак и по възможност с автентична картина.

Вероятно, повечето от намерилите място в тази своеобразна класация на химните на едно цяло поколение рок и метъл фенове у нас не са познати на по-младата публика днес. И това се дължи на скъсаната нишка. Да, днес групи като „Кикимора“ и „Ренегат“ поддържат огъня, но в сравнение с онзи период количеството на продукцията е значително по-малко. А българският рок и хеви метъл от края на 80-те и началото на 90-те години осигури не само саундтрака, но и в голяма степен идеологията на цяло едно поколение, станало свидетел на такива промени, които май не се случват в живота на всекиго.

Съгласете се, за добро или лошо, да станеш пряк свидетел на краха на комунистическия режим и да поемеш с пълни гърди внезапно настъпилата свобода в младежка възраст, когато „светът е твой и кипиш от енергия“, не може да се случи на всеки – случи се на едно, точно определено поколение. То отказа да приеме наложените от диктатурата „принципи на социалистическия човек“, то намери сили да осмее по свой, неподправен начин тоталитарната система и то взе активно участие в нейното унищожение. И тук не говорим за политическо участие, макар да имаше и много ясно изразено такова в онези години. Тук става дума по-скоро за тоталното отричане на порядките на онзи строй и за твърдото отстояване на собственото разбиране за това как трябва да бъде устроен света около нас. Без рамки, без клишета, без табута.

Това поколение, в крайна сметка, не само че категорично отказа да влезе в клишето на „социалистическия човек“ – то унищожи това клише. То произнесе присъдата над социализма в няколко строфи: „По малко живяхме, по малко крадяхме, по малко спестявахме, по малко купувахме – не, не умирахме от щастие!“. То прие ролята на „вечната черна овца“, то отказа да даде на заден ход или „да се наведе и да се продаде“. То каза в прав текст на властта: „ … браните с рогца жалката си власт – не, аз не мога да съм като вас!“ Това поколение неусетно изгради свой идеал и наистина се опита да го отстоява с цената на всичко.

Е, в средата на 90-те години, когато стана ясно, че промяната ще бъде според плана, начертан от други хора, всеки от това поколение потърси своя личен път към свободата през призмата на собственото си светоусещане. И, да, имаше и такива, които се „наведоха и продадоха“, но те бяха единици. В голямата си част хлапетата от края на 80-те запазиха своя дух и хванаха живота си в ръце, водени от личната отговорност и морал. И никога не изневериха на своите ценности, въпреки тежката цена, която им се наложи да платят. За тях подредихме тази историческа „музикална класация“:

№ 10: Почит към българските рок/метъл групи

Това почетно място в десетката на рок/метъл химните, макар и малко нетрадиционно, се присъжда на всички онези групи, които се родиха и дадоха облика на родната сцена в края на 80-те и началото на 90-те години, но не успяха да оставят, поради една или друга причина, читаво наследство под формата на аудио и видео. В излязлата книга „Цветя от края на 80-те“ музикалният журналист Емил Братанов дава цифрата 250 банди от цялата страна, творили в този период. Информация за тях в наши дни може да бъде намерена в BG-rock-archives.com.

Снимки: Нели Недева-Воева
№ 9: Конкурент – „Конкурент“

В това 7-минутно видео ще видите уникални кадри от 1988 г. от един кратък филм за група „Конкурент“ в оригиналния състав Емил Анчев, Павел Васев, Явор Недев и Петър Петров. По-късно тази група пожъна и известен комерсиален успех, но в края на 80-те все още беше в началото на своя път и изглеждаше и звучеше ето така:

№ 8: Епизод – „Молете се“

Преди запеят ураджийски патриотарски песни, възпяващи политици като Волен Сидеров, и да се качат на камиончето с платформата на псевдонационализма, група „Епизод“ имаха съвсем различен вид. Последващите им опити им да използват в творчеството си стихове от Вазов и Ботев и досега не се възприемат еднозначно от публиката и критиката. Мнозина смятат, че това е по-скоро гавра с националните ни герои, отколкото проява на изкуство. Но, в началото „Епизод“ бяха с много различна визия и звучене, а парчето „Молете се“ и до днес си остава емблематично за тях:

№ 7: Д-р Дулитъл – „Лабиринт“

Групата „Доктор Дулитъл“ от Варна имаше силно, запомнящо се присъствие на музикалната сцена от края на 80-те години. Те са едни от пионерите сред бандите, предложили по-твърдо звучене на своите почитатели в България. И парчето „Лабиринт“ е прекрасна илюстрация за това твърдение – титаничен звук, събрал тежки китари и гръмовен вокал – истинска емблема на онова поколение, дало началото на тежкия рок у нас:

№ 6: Контрол – „Не умирахме от щастие“

Каквото и да се каже за „Контрол“ ще бъде вярно, но не достатъчно. Култ, пънкария, явно и безкомпромисно осмиване на реалността, превръщащо откровената пародийност в текстовете на парчетата им в сериозно изкуство. „Не умирахме от щастие“ е едно откровение за социализма, разказано, пардон – изпято, по такъв уникален начин, по какъвто само Кольо Гилъна и компания могат да го направят:

№ 5: Ер малък – „Българи“

Макар и създадена в началото на 90-те години, в тази банда имаше музиканти със солиден опит, натрупан в други рок-групи. „Ер малък“ се радваше на изключителна популярност и на многобройни фенове. Парчето „Българи“ е една от емблематичните им композиции, оставила трайна следа в спомените на хиляди:

№ 4: Милена – „Месо“

Колаборацията на Милена, започнала кариерата си през 80-те като изпълнител на синтетичен поп и ню уейв, с група „Ера“ роди един епохален албум през 1991 г., определен от критиците като пост-пънк. За успеха на „Ха-ха“, вероятно продаден в тираж от няколкостотин хиляди бройки, заедно с пиратските копия, може да се посочи и фактът, че парчета от него се въртяха дори от диджеите в тогавашните дискотеки. А Милена заслужено получи прозвището „Първа дама на българския рок“.

№ 3: Импулс – „Гладиатор“

Група „Импулс“, създадена от покойния вече Илия Кънчев, има много лица през 80-те години – от хард рок, през синтетичен поп и мелъди рок, до откровен хеви метъл. Всъщност, това е и първата банда, започнала да свири под силното влияние на западни групи като „Yngwie Malmsteen” и „Racer X”. Характерното за „Импулс“ е изключителният професионализъм при записите и високото качество на звука – нещо, което не се среща при останалите групи от този период. Клипът на титулната композиция от албума „Гладиатор“ е първият хеви метъл, излъчен публично по телевизията у нас още преди падането на Берлинската стена.

№ 2: Ера – „Градът“

„Ера“ е култова хеви метъл и траш група от края на 80-те и началото на 90-те години, известна най-вече с периода, когато в групата е Любо Малковски, отделил се по-късно в „Ер малък“. По това време „Ера“ записва на български език и добива широка популярност. Парчето „Градът“ е първият и единствен хеви метъл, печелил Голямата награда на фестивала за забавна песен „Златният орфей“. Това се случи през 1990 г.

№ 1: Ахат – „Черната овца“

„Черната овца“ си остава безспорният № 1 химн на българските фенове на твърдия рок. „Ахат“, чието творчество се свързва основно с работата на талантливия китарист и композитор Божидар Главев, оставиха в наследство един албум като „Походът“, който е задължителна част от колекцията на всеки любител на твърдата музика у нас.

БОНУС: Импулс – „Всекидневие“

Първият български хеви метъл видеоклип, професионално заснет през 1989 г., с кадри на плажа в Приморско. Продуцент и режисьор: Петко Радилов.


Посочената десетка на българските рок/метъл химни е базирана единствено на „експертизата“ на автора по темата и на чисто субективния му поглед към онези години. 😉 Можете да оставите и своите предложения в коментарите отдолу.

6 коментара към “Десетте български рок/метъл химни

  • 25 февруари 2017 в 22:24 ч.
    Permalink

    Само една поправка – Ингви не е група, а голям китарист.

    Отговори
    • 26 февруари 2017 в 11:23 ч.
      Permalink

      Така е, но чисто технически е по-скоро група.

      Отговори
  • 26 февруари 2017 в 12:54 ч.
    Permalink

    Toчно“Yngwie Malmsteen’s with Rising Force“..това вече е друго нещо!!…

    Отговори
  • 27 февруари 2017 в 03:01 ч.
    Permalink

    За мен лично „Гладиатор“ на Импулс е на първо място… А и за Щурците и „Рок в минало време“ нищо не се споменава.

    Отговори
  • 27 февруари 2017 в 10:34 ч.
    Permalink

    Браво за подбора. Като човек, който е посещавал активно концерти в края на 80-те и началото на деветдесетте смятам, че е доста разумен. Единствено бих се изкушил да добавя „Брадвата“ на „Бедствен район“. Това беше първата песен на млада ъндърграунд БГ група, която се излъчваше по БНР и достигна до първо място в Блек топ-а на Емо Братанов пред песни на доста по-известни БГ групи.

    Отговори
  • 2 март 2017 в 12:45 ч.
    Permalink

    Малко е странно, че Импулс са на трето място, а Милена и Контрол след тях. Импулс никога не станаха популярни. Имаха естрадно звучене и не бяха особено харесвани. Да, бяха едни от първите подобни групи, но имаше доста по-добри. Нищо лично, просто е смешно да са по-напред в класацията спрямо къде по-успешни и емблематични групи.

    Отговори

Вашият коментар