ДС-Русе срещу оперната прима Мария Бохачек

Донос срещу сопраното на Русенската опера едва не осуетява заминаването й на специализация при учителя на Борис Христов в Италия през 1959 г.

Русенският критик и познавач на оперното изкуство Огнян Стамболиев я определя като „артистка от европейски мащаб“. За него Мария Бохачек е „истинска белкантова певица, за която не съществуваха тайни в пеенето, способна да изрази с богатия си и рядко красив сопран и най-деликатните душевни състояния на своите героини.“

Родена е през 1931 г. в дунавското пристанище Оряхово, а фамилията й подсказва чешки произход. През 1953 г. завършва с отличие Държавната музикална академия в класа на Людмила Прокопова и веднага е разпределена на щат в Русенската опера, на която отдава осем години от сценичната си кариера. Дебютира в ролята на Неда от „Палячо“ на Руджеро Леонкавало, поставена от режисьора Христо Попов, с диригент Любен Пинтев.

Мария Бохачек на сцената на Русенската опрера през 1954 г. в ролята на Сантуца от „Селска чест“ на Пиетро Маскани. Снимка: Нишан Нишанян / Българска фотография.

Младата оперна певица представя успешно България и е сред лауреатите на международните младежки фестивали във Варшава /1955 г./ и в Москва /1957 г/. Талантът й се откроява и затова не е изненада, че е определена от Министерството на просветата и културата да замине на специализация в Италия за учебната година 1959/60. Там тя трябва да усъвършенства пеенето си в под ръководството на вокалния педагог проф. Луиджи Ричи, при когото е учил и великият Борис Христов.

По-възрастните читатели няма да бъдат изненадани, че в онези години на комунистическия режим излизането на Запад без съответното проучване за благонадеждност е било немислимо. А за по-младата ни публика е редно да обясним, че ако днес младежите могат да пътуват свободно по света и да избират в кое учебно заведение в Европа или Америка искат да учат, то в годините на комунизма такива възможности нямаше. Или по-скоро бяха лимитирани единствено до децата на най-висшето ръководство на БКП.

А заминаването на Мария Бохачек за Италия през 1959 г. е било под голям въпрос, става ясно от досието й в Държавна сигурност. И това евентуално осуетяване е можело да окаже голямо влияние върху нейната съдба както в професионален, така и в личен план, за което ще стане дума по-долу.

Държавна сигурност – Русе подава сведения за изготвената справка за Бохачек по повод заминаването й на специализация в Италия. В този документ, който наскоро Комисията по досиетата разсекрети, са заличени имената на починали информатори и агенти. Все пак от него е видно, че органите на ДС в Русе посочват изказвания на Бохачек пред два източника – единият заличен, а другият – диригентът Руслан Райчев. Пред тях тя е споделила, че има намерения да не се завръща обратно и да остане в Италия след края на специализацията.

Въз основа на тези доноси Държавна сигурност в Русе настоява най-категорично на Бохачек да не се разрешава да замине за Италия. Слава Богу, окончателното решение по нейния случай е взето във Второ управление на ДС в София и както е видно от документа с две резолюции, то е положително.

Така Мария Бохачек има щастието да отиде в Рим, където изкарва успешна специализация при проф. Ричи, дала още по-голям тласък на професионалната й кариера. Пребиваването на Бохачек в Италия има важно значение за нея и в личен план. Сред другите изпратени да специализират българи в нейната група е варненският тенор Тодор Костов. Той ще стане неин спътник и в живота й – като съпруг, и на сцената – като партньор.

Затова не е изненада, че след завръщането си от Италия оперната прима избира през 1961 г. за свое пристанище Варна, вместо Русе, и повече от двадесет години доминира сцената на операта в морската ни столица заедно със съпруга си. Мария Бохачек умира през 1999 г.

Мария Бохачек като Норма (вляво), Тодор Костов като Полионе и Мари Крикорян като Адалджиза в сцена от „Норма“ на Белини. Снимка: Варненска опера.

Дали оперната ни прима, тогава едва 28-годишна, наистина е имала намерение да остане в Италия, или пък връзката й с Тодор Костов е променила нейното решение, е трудно да гадаем. Доколко доносът на ДС-Русе е почивал на реални факти или е бил скалъпен от засегнат от нея бивш агент на комунистическите тайни служби, също е трудно да се каже. Комисията по досиетата разскерети тези страници от досието на Бохачек цели 17 години след смъртта й, когато и съпругът й, починал през 2009 г., също бе покойник.

Остава да виси и въпросът дали бившата прима на Русенската и Варненската опера е подозирала изобщо за съществуването на тази справка на Държавна сигурност за нея. Случаят „ДС-Русе срещу Мария Бохачек“ е просто един пример как машината за легитимност на комунистическия режим е имала пълния контрол върху съдбата на всеки човек в Народна република България – както в професионален, така и в личен план. И често Държавна сигурност е упражнявала този контрол дори без знанието на репресираната личност.

Мария Бохачек и Тодор Костов в „Дама Пика“ от Чайковски на сцената на Варненската опера през 1975 г. Фотоси: Р. Парушев / Българска фотография.

Справка за Мария Бохачек, оперна артистка от Русенската опера, София, 20 август 1959 г.

/Документът е разсекретен от Комисията по досиетата през 2016 г. и е включен в сборника „ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И БЪЛГАРСКОТО МУЗИКАЛНО ИЗКУСТВО (1944–1991)“/

Вашият коментар