Житие и страдание на „десния избирател“

Снимка: Архив на „Булфото“

Чета от неделя всички размисли на темата кой е виновен, кой е по-виновен и кой е най-виновен.

Приятелите ми, които все още симпатизират на Реформаторския блок обвиняват Радан Кънев, с аргумента, че е разбил РБ. Приятелите ми, които симпатизират на ДСБ обвиняват Христо Иванов, че е направил партия, която не се е коалирала с ДСБ. Приятелите ми от Да, България твърдят, че за 10 седмици са направили чудесен резултат.

А сега, извън скъсаните ризи, малко логика и фактология: Реформаторският блок няма как да бъде представител на този тип избирател, на който бе представителство през 2014 година. Защото РБ възникна като необходимост след протестите от 2013 година. Същите протести, които обявиха Борисов за част от модела КОЙ, а всички партии от блока (без изключение) вкупом в последствие направиха „трика“ (по Лукарски) – Борисов премиер.

След провалената съдебна реформа, защитавана като философия от Христо Иванов (още в качеството му на представител на гражданския сектор), защитавана и от ДСБ (като политическа платформа) – логично бе РБ в цялост да напусне властта. Защото това бе основен акцент дори ако щете от преговорите за кабинет. А и защото Борисов показа, че си е същият Борисов, като този от предходния кабинет. РБ обаче избра да бъде патерица. И направи кампания (настоящата) като за патерица. (Защо избирателите на РБ обвиняват Радан Кънев, че е останал верен на декларираните от него принципи – загадка) ДСБ, които веднъж напуснаха властта (но не и парламентарната група на РБ) нямаше как да останат в това формирование. Христо Иванов, чийто бекграунд в НПО-сектора е изцяло свързан с разработената от него Стратегия за съдебна реформа – също нямаше как да остане съмишленик с тези хора.

Христо Иванов създаде „Да, България“. Незнайно защо обаче избирателите на ДСБ (Нова република) решиха, че тази партия ще бъде първо дясна (Хр. Иванов няма публична изява, в която се обявява за десен/консерватор и прочие) и че трябва да се коалира с ДСБ.

И сега за изборите:

В крайна сметка имаше пушилка в социалните мрежи и после кампания. В резултат – тези, които са искали да гласуват за Нова република са го сторили. Тези, които са искали да гласуват за „Да, България“ също са го сторили. Тези, които са искали да гласуват за РБ са го сторили.

Защо започнаха тези обвинения? ДСБ (нова република) не иска да бъде на едно място с Лукарски и Кунева. Ок – значи, не е. Да, България не иска да бъде на едно място с ДСБ. Пак ок – същото е.

Защо в Нова република, които вчера признаха, че са удвоили резултата си в кампанията – т.е. знаели са, че са с подкрепа около 1 процент, влизайки в тази кампания, са очаквали някой да прави партия, за да вдига техните проценти? Ако Христо Иванов бе създал партия, за да крепи ДСБ, защо просто воят на електората не бе насочен срещу него още при създаването на партията му в стил: „Защо правиш формация, а не влезеш в ДСБ?“

Да не би всички тия хора да са очаквали Иванов да дръпне избиратели, които инак няма да гласуват за ДСБ, но да ги пришие към ДСБ изкуствено? В смисъл – да е „ловец“ на гласове в името на ДСБ?

И така…

Най-нормалната политическа логика е – като има две партии – да има различия. Ако нямаше различия между ДСБ и ДаБГ – те щяха да са една партия. Защо тогава електоратът на ДСБ (Нова република) е сърдит на Да, България, че ДСБ (Нова Република) не е в парламента? Едновременно с това се присмиват на РБ, че електоратът на РБ е сърдит на Радан Кънев, че не е с РБ?

Ама то е същото. Очевидно всеки от тези хора е направил своя избор. И не виждам защо личният ни избор да е причина да искаме оставки на лидер на друга партия. Еднакво нелепо е представители на РБ да се пенят по адрес на Радан Кънев с ИСКАНИЯ към него. Както и представители на ДСБ да се пенят по адрес на Христо Иванов с ИСКАНИЯ към него. Можете да имате искания към тези, които сте избрали да ви представляват. А не към онези, които НЕ сте избирали. Мисля, че е ясно защо…

И накрая – подобни битки (логически необосновани и напълно безплодни) битки вече дълги години заместват честния разговор защо претендиращите да са представители на демократично мислещите хора не могат да стигнат 10 процента, след като със сигурност демократично мислещите са много повече.

И не последно място – тезата за жълтопаветниците (по Христо Иванов) от кампания, бе изречена и от Радан Кънев вчера във варианта за градската и селската десница. Т.е. без работа на терен – по села и по-малки градове не става. Едно минаване с китки и дипляни преди избори също не не променя нещата. Работата значи съвсем друго нещо – включване на много хора в най-различни политики…. и то извън Фейсбук.


Публикацията е от бележка в личния профил на Полина Паунова във Фейсбук.

Вашият коментар