Заговорът срещу въздуха на Русе

Изключването и демонтирането на системата за денонощен контрол на качеството на атмосферния въздух в промишлените зони през 2012 г. отприщи нестихващата и до днес екологична криза

НА ГРАДСКИЯ СТАДИОН: На 8 май 2019 г. по време на домакински мач на футболния отбор на „Дунав“ русенските фенове издигнаха транспаранти с недвусмислено послание. Снимка: Zdravets Hooligans

Промишленото замърсяване на въздуха в Русе и района се превърна в основен проблем в последните години. Първите силни обгазявания и острите, задушливи миризми с ясно разпознаваем произход от различни заводи гражданите започват да усещат през лятото на 2012 г. Оттогава датират и първите оплаквания и подадени сигнали на русенци до РИОСВ.

Разследване на „ФРОНТАЛНО“ през 2014 г. по категоричен начин посочи, че РИОСВ не е в състояние да докаже промишленото замърсяване поради липса на акредитирана мобилна станция, чиито резултати от измерванията да бъдат годни за използване срещу нарушителите в съда. Всички последвали съдебни битки на екоинспекцията срещу замърсителите бяха по „косвени улики“ и не постигнаха никакъв конкретен резултат, освен налагането на скромни парични глоби за нарушения в процедурите на работните процеси, а не заради доказани замърсявания. Днес, седем години по-късно химическите атаки продължават с пълна сила, а РИОСВ все така не е в състояние да докаже по неоспорим начин кой трови въздуха на Русе.

Липсата на контрол и усещането за корупция

Оплакванията на русенци продължават да заливат социалните мрежи в последните години. В този колаж са извадени постове във фейсбук от последния месец.

Липсата на система за ефективен контрол на качеството на въздуха и наличието на „услужливи“ политици, чакащи сякаш само някой да ги корумпира, вероятно е мечта за всеки инвеститор, чието производство води след себе си до отделянето на вредни химически субстанции в околната среда. В Русе, изглежда, тази комбинация доведе до бум в развитието на тежката промишленост в последните години и стана причина за нестихващите екологични проблеми.

А система за ефективен контрол на качеството на въздуха в Русе е съществувала до януари 2012 г., когато мистериозно, без вдигане на шум и далеч от погледите на медиите и гражданството, е била спряна и демонтирана. През лятото на същата 2012 г. по странно съвпадение започват химическите атаки над града. Комини, „вентилационни отвори“, леярни, фабрики за бои, лакове, масла и други химически производства оттогава и до днес бълват знайни и незнайни вредни вещества в атмосферата.

Има ли заговор срещу въздуха на Русе? Странно съвпадение или престъпна безотговорност е фактът, че веднага след спирането на системата за контрол на качеството на въздуха в промишлените зони започват проблемите? „ФРОНТАЛНО“ потърси мненията на двама души, участвали в изграждането, експлоатацията и ликвидирането на системата за мониторинг на въздуха, функционирала в Русе в периода 2002-2012 г.

Гаранция за чист въздух с парите от Европа

Тежкото екологично наследство на района Русе-Гюргево от годините на комунизма и съществувалите подобни трансгранични замърсявания от двете страни на Дунава между България и Румъния водят до изграждането на модерна система за контрол на качеството на въздуха. Проектът е бил от далечната 1999 г. и е реализиран по предприсъединителната европейска програма „ФАР“. Работата по него приключва през 2002 г., когато в експлоатация са пуснати системи за мониторинг и анализ на въздуха в районите на Никопол, Свищов, Русе и Силистра и в съответните им съседни румънски градове.

С парите на Европа, ако може така да се каже, лошата история на трансграничното замърсяване е трансформирана в трансгранично сътрудничество между България и Румъния срещу замърсяването на въздуха. Изградената единна система е позволявала взаимен контрол между двете страни, които получавали данните от измерванията, направени на отсрещния бряг. „ФРОНТАЛНО“ се свърза с един от активните участници в този проект по програма „ФАР“. Ивайло Базъров сега е сервизен инженер в базираната в София компания „Лабконсулт“ ЕООД, която е участвала в изграждането и поддръжката на вече бившата система за контрол на качеството на атмосферния въздух по Долното течение на река Дунав.

Системата обхващаше територията от Никопол до Силистра както от българска, така и от румънска страна. Изграждането й бе завършено и тя бе въведена в експлоатация през септември 2002 г.“, спомня си Базъров. „Разбирам, че Вас ви интересува района на Русе-Гюргево. Системата в този участък бе изградена от 5 станции, базирани на метода ДОАС /Диференциална оптична абсорбционна спектроскопия/, както и на една фонова метео-станция.“

Всяка от ДОАС станциите е измервала следните параметри:

  • SO2 – серен диоксид
  • NO – азотен оксид
  • NO2 – азотен диоксид
  • O3 – озон
  • BEN – бензен
  • FEN – фенол
  • TOL – толуен
  • STY – стирен
  • PxY – р-ксилен
  • MxY – м-ксилен
  • OxY – о-ксилен
  • СО – въглероден оксид
  • H2S – сероводород
  • Стандартен набор от метео-параметри (скорост и посока на вятъра, относителна влажност, температура, налягане и слънчева радиация)
  • ФПЧ10

От българска страна в Русе системата е била експлоатирана от МОСВ с три станции. Оператор първоначално е РИОСВ, а впоследствие – русенската Регионална лаборатория на Изпълнителната агенция по околна среда. Съответно, в Гюргево експлоатацията е била осъществявана в две станции от румънското екоминистерство.

Погромът срещу системата за мониторинг на въздуха

„Системата имаше комуникационна мрежа, която предоставяше автоматично данните в реално време от всяка една станция до всяка от страните както на регионално, така и на национално ниво“, подчертава инж. Базъров. В един момент обаче, много странно е било решено ДОАС станциите в Русе да бъдат изключени. Това се случва през 2011 г. по време на първото правителство на Бойко Борисов и ГЕРБ. Тогава министър на околната среда и водите е била Нона Караджова, а самото изключване на станциите става в условията на липса на каквато и да e публичност. Това само показва, че управляващите са били наясно какви негативни реакции в обществото би предизвикало оповестяването на подобно решение.

По времето на министъра на околната среда и водите Нона Караджова в първото правителство на Бойко Борисов и ГЕРБ тихомълком е била спряна и демонтрирана системата за денонощен мониторинг на въздуха в промишлените зони на Русе.

Инженер Базъров разполага с точни данни за времевата рамка на този процес, които предостави на „ФРОНТАЛНО“. На 14 декември 2011 г. е изключена станция Русе 1, намираща се в централната градска част, чиито компоненти били разположени в участъка от сградата на РИОСВ на бул. „Придунавски“ до сградата на „ЕнергоПро“. На 4 януари 2012 г. са били изключени станциите, намиращи се в двете промишлени зони – Русе 2 /западна промишлена зона, с компоненти разположени от завод „Жити“ до сградата на УППД/ и Русе 3 /източната промишлена зона, с компоненти разположени от завода за хлебна мая до БИМАС/.

„За дата на прекратяване на функционирането на системата в Русе бих определил 4 януари 2012 г. Системите в Никопол, Свищов и една в Силистра продължават да функционират и днес. Каква е била причината за спирането на системата в Русе, ние не можем да кажем. Можем само да гадаем, както и вие. Отговор на въпроса би трябвало да имат в РИОСВ“, смята инж. Базъров.

Бивш служител на РИОСВ-Русе проговаря

Няколко месеца отне на „ФРОНТАЛНО“ да издири бивш служител на РИОСВ-Русе, за когото имахме информация, че е участвал в спирането на системата през 2011-2012 г. След доста увещания той се съгласи да говори пред нас при изричното условие неговата анонимност да бъде гарантирана. „Спирането на ДОАС станциите в Русе стана по чисто икономически причини. Не мога да твърдя, че това беше умишлен акт с цел да се създадат условия за безконтролна работа на заводите, отделящи вредни емисии във въздуха“, каза нашият анонимен източник.

Системата по програма ФАР използваше много скъпи консумативи и с това бе мотивирано тогава решението за демонтаж. Към днешна дата тази система не подлежи на възстановяване, тъй като някои компоненти от нея се използват в наличните сега станции на територията на града, а други компоненти бяха повредени при демонтажа“, посочи още бившият служител на РИОСВ пред „ФРОНТАЛНО“. На въпрос за каква цена на скъпите, според него, консумативи все пак става дума, той отказа да назове дори приблизителна сума, тъй като не разполагал с подобна информация.

Нашият анонимен източник обаче се съгласява, че след демонтирането на системата през 2012 г., денонощен мониторинг за качеството на въздуха в двете промишлени зони вече не се прави и това представлява проблем.

„Станциите за измерване на качеството на въздуха сега се намират в кварталите на града. Дори и да хванат някакво отклонение на нормите, това не доказва кое точно предприятие е източникът на замърсяването, тъй като станциите са на километри от заводите и концентрацията на измерваните параметри е една близо при източника и съвсем друга в града. Мобилната станция на ИАОС посещава Русе по график или за извънредни проверки, но, за съжаление, собствениците на фирмите знаят кога ще дойде и вземат мерки да ограничат изпускането на емисии във въздуха по време на замерванията“, признава бившият служител на РИОСВ.

Седем години безвремие в зоната на здрача

Екологичните проблеми в Русе продължават да ескалират, а властта, макар немалкото периодично декларирани намерения, все още не е постигнала нито един конкретен резултат за подобряване на ситуацията с постоянните обгазявания. Демонтирането на системата за мониторинг на въздуха в началото на 2012 г. е създало условията за безконтролно и безнаказано погазване на закона от страна на фирмите-замърсители. Невъзможността на РИОСВ да докаже с измервания замърсяванията на въздуха е налице и към днешна дата поради липса на постоянно действаща апаратура в промишлените зони. Всеки би се досетил кой има интерес и от друга страна кой е допуснал и продължава да допуска това да се случва.

Промишлените зони на Русе са се превърнали в зони на здрача, където определени „бизнесмени“ и „инвеститори“ постигат печалбите си с безскрупулно погазване на екологичните норми. Там, изглежда, държавата доброволно е капитулирала и се е отказала да изпълнява контролните си и правоохранителни функции. Независимо дали става дума за престъпен заговор или пък за откровена некадърност и безхаберност на властимащите – крайният резултат е същият: омагьосан кръг, в който заложникът е здравето на гражданите.

В последните седем-осем години държавната и общинската власт е съсредоточена в ръцете на една и съща партия. Не може институциите Кмет, Община, РИОСВ и Министерство, доминирани от кадри на ГЕРБ и коалиционните им партньори, да продължават безкрайно да прехвърлят топката помежду си. Време е политическата отговорност да бъде понесена. В пълен размер. Решаването на проблемите с мръсния въздух на Русе повече не търпи отлагане. Или, както казват посвоему в посланието си от стадиона феновете на „Дунав“: „Няма да ви чакаме дълго, продажници!“

Вашият коментар