За „разпадаща се Европа“ и за „гнилия Запад“
Преди половин век комунистите ни обясняваха как „капитализмът разлага западния свят и той ще се разпадне“. Днес наследниците на червената пропаганда правят същото.
Снимка: Virtual-Sevastopol.ru
Един от последните хитове на прокремълската и неокомунистическа пропаганда у нас е този за Европа, която, видите ли, се разпадала пред очите ни. И за „западните демокрации“, които нищо добро не носели и вече се били изчерпали. От сутрин до вечер сайтове и сайтчета бълват статии със съмнителен произход и често без посочен автор, с идеята да убедят народонаселението, че няма смисъл в тая „пуста демокрация“ (нали видяхте до какво ни доведе за 28 години?) и че Западът не струва и пукната пара (затънал е в дългове и скоро балонът там щял да се спука!).
И същите анонимни автори, предричайки близкия край на Европа и на Запада като цяло, дават алтернативата – силна президентска република, с елементи на авторитарно управление и диктатура, в която държавата ще се грижи като майка за всичките свои чеда. И щяло да бъде толкова хубаво, че само човек да си каже: дано! И сочат за пример Путинова Русия. Ах, колко хубаво било там и как Путин всичко правел за благоденствието на народа си.
Всичките тези приказки за „лошия Запад“ и за „хубавата Русия на Путин“ обаче изобщо не кореспондират с реалностите на света, в който живеем. Да оставим въпроса накъде емигрират или просто пътуват зад граница 2,5 – 3 милиона наши сънародници и защо го правят – ясно е. Цифрите говорят красноречиво. Причините също, изглежда, са ясни: пари, качество на живот, сигурност, добри перспективи за благоденствие и възможности за бъдещо развитие… Какво могат да предложат Русия (и България) насреща: нищо! Абсолютно нищо! Затова и посоката запад си остава най-желаната и комай единствената за българите, решили да търсят щастието си другаде.
Разпада ли се Европа? Ще оцелее ли Западът с неговата демокрация, толерантност към различните и зачитане на човешките права? Как могат изобщо да съществуват западните демокрации без силен лидер (като Путин), без диктатура, без ограничаване на правата на гражданите, за сметка на „пълната паничка с храна“, каквато е идеята на неокомунистическите пропагандатори днес.
По време на комунизма официалната пропаганда промиваше мозъците и обясняваше по същия убедителен начин как „Западът е загнил“ и как „капитализмът се разлагал“. И как, ако не днес – то най-късно утре, „капиталистическият свят ще се срине и обществата там, освободени от робството и експлоатацията, ще тръгнат по единствения възможен път – този на комунизма.“ Е, нищо подобно не се случи. Нито Западът „загни“, нито капитализмът се „разложи“. Случи се точно обратното – загни и се разложи единствено комунистическата диктатура.
Така че тези, които днес отново вещаят „разпадането на Европа“ и „загниването на Запада“ нека да внимават. „Разпадане и загниване“ вероятно ще има – но не там, където на тях им се иска, а там, накъдето те сочат за пример. Но да оставим днешна Русия на Путин и нейните пропагандатори у нас.
Тъжната истина е, че пред очите ни се разпада и загнива България. И не защото по документи страната ни е избрала пътя към демокрация и към пазарна икономика, а защото реалностите са други. България продължава да тъне в блатото на посткомунизма, в което единственият възможен изход е леталният, т.е. загниване и разпадане. В същото това блато демокрацията и пазарната икономика просто не са възможни. Възможни са единствено безконтролното и нагло крадене, което продължават вече 28 години да практикуват успешно бившите комунистически номенклатури и ченгетата от Държавна сигурност.
И докато има хора, които да предлагат „лесния начин“ на несъществуваща алтернатива и такива, които да им вярват, посоката трудно може бъде обърната. Изглежда, България ще мине по трудния път на „разлагането и загниването“, преди всички да се убедят, че в западната демокрация и в пазарната икономика няма нищо лошо и че това е безусловният път на страната ни за просперитет и благоденствие на нейните граждани.
Българското Самоунижение
Момчил Дойчев
„Не може да бъдем български патриоти, без да обичаме Русия.“ Ивайло Калфин – кандидат за български президент
„…Никой не ви е дал нищо даром. Вие самите, на първо място, сте творците на този исторически обрат…“ Доналд Туск – председател на Европейския съвет
Между тези две изречения е пропастта над която е надвесена днес България. За кой ли път отвън трябваше да ни напомнят да се самоуважаваме и че имаме собствено национално достойнство, докато в къщи някои се молят отново да ни върнат обратно в кошарата на бившата тоталитарна империя.
Нашенското зло днес има две основни лица – едното е носталгията по комунизма, а другото е русофилството. Веднага пояснявам – не става дума за носталгия по комунистическата утопия, а за осъществената и практика, довела до реална антиутопия. Не става дума и за любов към руския народ, а към руското самодържавие, което го държи и досега в крепостно подчинение. Става дума за носталгия по комунистическата терористична държава, към човеконенавистния режим на червената олигархия, за омраза към свободата и преклонение пред днешния тираничен режим на посткомунистическата мафия в Русия, която нашенски „патриоти“ работят да се установи и у нас.
Русофилството е израз на дълбоко вкоренен комплекс за малоценност, старателно внедряван в продължение на много десетилетия в българското общество. Този комплекс се набива в главите ни още от детството, още от първите буквари и учебници, които пораждат чувството, че не сме самодостатъчна, независима и достойна нация, а че някой друг винаги се грижи за нас и това нашият „голям брат“ – Русия. Винаги и всякак Русия ни освобождава – от „византийско, турско и фашистко робство“ и даже от комунизма, който сама ни е натрапила. Винаги „дядо Иван“ е идвал на помощ на „по-малкия си брат“ – безкористно и жертвоготовно.
С подобна митология много трудно се спори. Още по-лошо е, че този комплекс създава чувство за недоразвитост и неспособност да се справим сами с огромните предизвикателствата на света, в който живеем.
Парадоксално, но може би най-точното определение на същността на русофилството дава първият български социалист Димитър Благоев:
„Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите“.
Наистина не става дума за рационално обоснована вяра, а именно за суеверие, което умишлено и целенасочено се култивира от два века насам. То неизбежно доведе и до национални предателства от страна на русофилите (свалили с преврат княз Александър Първи, убийците на Стамболов и на Вълкович, предателството на русофилските правителства по време на Балканските войни, на генерали като Радко Димитриев и Владимир Заимов, на премиери като Стоян Данев, Иван Гешов и Кимон Георгиев и на стотици още българи, за които родина е „Матушката“), и до национални погроми. Да не говорим за предателствата на БКП, създадена именно за да бъде пета колона на съветския империализъм.
Басните за „добрата Русия“ обаче не вървят самостоятелно, а в комплект с омразата към „лошата Европа“, която „винаги ни е тъпкала, залъгвала и мразела“, помагала на „вековните ни врагове“ и пречела на Русия „да ни освободи“.
Ужасният комплекс за малоценност, в комбинация с басните за „добрия „дядо Иван и „лошата“ Европа, водят до раждането на хибридните чудовища на патриоти, милеещи повече за Русия, отколкото за България. За модерния русофил България е някъде между Големия брат и Лошата Европа и, както казваше незабравимия с простотията си бай Тошо, „трябва да се снишим, докато отмине бурята“, та пак да се топлим под под мишницата на евро-азиатската империя (както казваше незабравимият проф. Николай Генчев, там няма как да ни зашлевят).
Робското мислене, че от България нищо не зависи, че винаги трябва да се прикрепим към нагайката и „молчать, не рассуждать!“ е основното оръжие и на стария, и на „модерния“ русофил. Омаловажаването на суверенитета на България за него не е от значение, важно е да сме с Кремъл на царете, генералните секретари, или на днешните мафиоти и олигарси. За тези „патриоти“ Русия не е страната на Пушкин, Толстой, Чехов и Булгаков. Те може и да не са чували за тях. Но прекрасно знаят кои са Сталин и Путин. Руските борци за свобода против руското самодържавие и съветско-комунистическото мракобесие за неграмотните ни патриоти са „юдео-масони“. Свобода, равенство пред закона, разделение на и контрол над властта в държавата, граждански права и свободи за тях са „еврогейските ценности“.
Обратно – самовластието, силната неограничена от закони власт, терористичният режим над поробения народ – това са истинските евразийски ценности, прегърнати от днешна Русия. И искат тези „ценности“ да се върнат отново у нас, както беше в „прекрасното време“ на съветския комунизъм в продължение на половин век.
Днешните български, всъщност руски патриоти вярват едновременно в православието и комунистическия идеал, който е пълно отрицание на първото. Но нали в това вярва новия идол на модерните тирани Путин, който преди ден кощунствено сравни мощите на християнските светци с мумията на антихриста Ленин!
В реакционата идеология на православно-славянското евразийство – новият „опиум за народа|“ на Русия – и нашенските „патриоти“ виждат спасение за България.
Но това не е всичко – в днешния нацифициран и фашизиран болшевишки режим на Путин те виждат политическият модел, в който те ще бъдат новите господари, а народът ще бъде същото стадо до 1989 г., което те ще доят и стрижат.
Всъщност омразният за русофилите Европейски съюз се формира благодарение и на старите християнски ценности и традиции , които именно в комунистическа Русия радикално се разрушиха , а през посткомунизма християнството се превърна в „православие“, развяващо хоругви и икони с образите на антихриста Сталин и наследника му Путин!
Какво ако не ново средновековно мракобесие е това?
Днес Русия води яростна хибридна война не просто против Запада, а против човешката цивилизация. Пропагандните легенди за „либералните фашисти от Запад“ и „спасителката“ Русия винаги се издига като довод от модерните русофили, когато нямат доводи. Изкараха не случайно дядото на Доналд Туск фашист (Виж: Евтина руска пропаганда срещу България и Европейския съюз. Posted on January 13, 2018 by Veni Markovski | Вени Марковски)
И досега бълнуват за „фашистка Германия“ и ФАЩ (Фашистки Американски щати). За тях всеки от демократичния политически сектор – социалдемократ, либерал или консерватор е „фашист“. Да не говорим, че не разбират разликата между националсоциализъм и фашизъм и не са чували, че националсоциализмът и комунизмът са тоталитарни близнаци, а не антиподи.
Цинизмът им стига дотам, да обявяват всички истински български патриоти за русофили! Но още Захарий Стоянов разобличи тяхното предателство и лъжи:
„Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския“.
Не се посвениха да осквернят дори името и паметта на Апостола на Свободата! Впрочем защо той е апостол на Свободата, а не на Нагайката? Нямат отговор, разбира се!
„Който ни освободи, той ще ни и пороби“ – това е пророческата истина, с философска дълбочина, но изкараха Захарий Стоянов „българомразец“, защото е предал с тези думи същината на делото на Левски – да се освободим трябва сами, защото ако друг го направи, ще го направи за своя интерес. И както по-късно Стоян Михайловски ще обобщи: че „ние, българите не сме свободни, а освободени“, т.е. сме си останали роби по душа. А Пенчо Славейков ще напише, че „освободените имат повече нужда от свобода, отколкото робът“. Именно, защото не са се освободили сами.
„Да бъдем равни с другите европейски народи!“ Не с народите от Азия или Евразия – биле сме вече там и знаем как е.
А днес Левски е икона на неговите антиподи, на неграмотните врагове на Родината с българско уж потекло, обичащи чужда държава, с които Левски е воювал даже повече, отколкото с турците. В писмо до войводата Филип Тотю от 18.04.1871 г. той пише: „Българите, ако бяха се повлекли след четите, щяха да донесат полза на руския цар. И така щяха да изгубят най-добрите си юнаци, в ръцете на които стои българската свобода. Пък тогава нека тегли България още цял век! С факти искам да докажа, че с руски агенти съм имал работа, без да знам, в 1869 г. Единият бе препоръчан от одеските българи за добър помощник, пък не излезе така. Уловихме няколко шарлатанъци и хайде – откъдето дошъл. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме …“
А днес хаджиПенчовци ни учат на патриотизъм, някои даже с професорски титли.
И накрая погледнете топографията и топонимията на българските земи, погледнете нашите паметници, които трябва да пазят българската памет. Колко от тях въздигат и възвисяват български герои?
Със сигурност поне две трети от паметниците в България възхваляват чужди герои, чужди царе, генерали и армии, чужди на България национални предатели на българския дух и свобода. Само в центъра на София – най-големия паметник е на съветската окупаторска армия, следващият е Братската могила на националните предатели – комунисти, партизани и руски шпиони, съдействали за тази окупация. Най-големият доскоро християнски храм на Балканите носи името на руският княз , наречен справедливо от руските историци – „върховен предател“ (защото три пъти е сменял вярата си) Александър Невски – слуга на монголо-татарските поробители, масов убиец, воювал против собствения си народ и починал като правоверен мюсюлманин. По-късно по политическа целесъобразност превърнат в светец и герой от кръволока Сталин. Пред народното събрание не стои кхан Аспарух, св. Цар Борис Покръстител, Симеон Велики, или Калоян, а руският цар-освободител.
В Пловдив скромният паметник на Левски е сгушен в подножието на огромния монумент на съветския окупатор, кръстен с миловидното „Альоша“, сякаш става дума за загинало във войната, разпалена от Сталин и Хитлер нещастно руско момче, а не за съветската окупаторска армия. Същото е във Варна, Бургас, Плевен, Стара Загора …
България е музей -резерват на съветски и комунистически паметници, до които просто няма място за българските герои! Наскоро минавах през едно кюстендилско село – всички улици там носят имена или на съветски дейци, или на техните български слуги – главната улица е с чисто нова табела „Ленин“, с пресечки „Георги Димитров“, „Васил Коларов“, „Владимир Поптомов“, „Киров“, … и пр. и пр.
Жалка работа, национален нихилизъм нечуван и в най-забутаната африканска колония!
Иван Вазов пише стихотворението „Нови екове“, което години наред е премълчавано от комунистическия режим. Именно дядо Вазов, един от най-видните русофили, пише на русите, нападнали през 1916 г. България:
„Вий някога знаме Христово развяхте за благо човешко –строшихте ни игото тежко, а днеска ни носите ново!“.
Днес „Русия упражнява влияние върху България чрез доминиращата си роля в икономиката , главно в енергийния сектор, както и чрез пропаганда, отношения с политически партии, културни връзки и силно влияние върху българската армия, която продължава да разчита на екипировка от съветско време. Устойчивите исторически отношения на България с Русия я прави уникална сред другите страни в ЕС и НАТО, и изисква постоянна бдителност за ефектите от руското влияние върху страната“. (из официалния доклад на Конгреса на САЩ, изготвен по инициатива на сенатор Бен Кардин от Демократическата партия).
Този доклад бие тревога не само за нашата национална сигурност, но и за нашата идентичност. България, която плащаше до миналата година на Русия над 8 милиарда лева за внос на суров нефт и над 2,6 милиарда лева за внос на природен газ – или общо над 10,6 милиарда лева за внос на основните си енергийни суровини .
В регистрирани у нас 51 415 фирмени досиета като гражданство на собственици или управляващи на тези фирми се среща понятието „Руска федерация“.
Новорегистрираните хиляди фирми на руски граждани са основно в Бургас, Варна, Созопол, Царево, Ахтопол, Равда, Св. Влас, София.
Няколко руски фирми са декларирали над 20 милиона лв. годишен приход: Повечето от тях обявяват, че са без печалба или с нищожна печалба и не плащат данъци.
Към списъка прибавете и стратегическите предприятия БТК, която също е руска собственост, Булгартабак и много, много други.
30 % от икономиката на България е в руски ръце, а България не получава нищо от това!
България плаща най-скъпия руски газ, почти двойно по-скъп от страни в Централна Европа като Чехия, Унгария, Германия, с 32% по-скъп от газа за Турция, който минава през наша територия…
Очевидно тук става дума и за огромна корупция, и за „целенасочен, планиран и дирижиран от Кремъл политически и икономически саботаж и грабеж на икономиката на България“.
„Народе!!!!“….