За робството, патриотизма, монархизма и православието

Тъй като българите масово са доказали изнервеността, непостоянството и склонността си да се интересуват от повърхностни въпроси, вместо да питат къде са парите, се налага да водим нещо като война за понятия и термини. Досадно положение. Може би това имат предвид добронамерените хора, когато казват, че у нас трябва да се води битка за паметта и историята, която да е част от едно необходимо гражданско образование. Ето няколко прости неща, от които евентуално да се започне.

І. Робството 
Безсмислено е да говорим за „турско робство“. Нормално е да се говори за „османска власт“, „османско владичество“, „османско иго“, „Османска империя“ или „източна деспотия“. Да, вярно е, Ботев и останалите възрожденци често говорят за робство, при това турско. Точно така. Да, те са живели в онова време и са знаели най-добре какво е то. Но те все пак са имали цел – и тя е била да стреснат дремещите си и тогава (както и сега) сънародници. В Османската империя християните все пак са притежавали земя, стока и оръжие, а понякога дори власт. Всъщност „робството“ на редовия християнин (българин, сърбин, грък или друг) е не само спрямо османската власт, но и спрямо фанариотските владици и чорбаджиите от собствената народност. Без да са преки поданици на падишаха, влашките селяни са под не по-малко „робска“ зависимост от своите боляри – чокоите. Тук и там из империята мюсюлманите са същата безправна „рая“ като християните, а другаде християни и евреи са по-богати и влиятелни от мюсюлманите. Така че направо трябва да престанем с това „робство“. Нашите прадеди, предполагаемо „роби“, са имали достатъчно пари и самочувствие, че да проведат и националното ни Възраждане, и националната ни революция. Издавали са вестници, основавали са училища, борели са се за Екзархия. Това не са роби. Разбира се, Османската империя е била изостанала и жестока държава, но все пак не бива да се поддаваме на емоции. Големите възрожденски семейства (например Маджарови) определено не са били роби.

ІІ. „Присъствието“ 
Това е пълна измислица. Никой никога не е наричал османското владичество „присъствие“. Така че просто няма повод за патриотична паника и гняв. Преди много време част от специалистите-османисти говореха в чисто културноисторически смисъл за следите на османското културно присъствие – и не ставаше дума за очевидните жестокости на имперското управление, а за неща като архитектура, строителни надписи, мода в облеклото, турцизми в езика ни и т. н. Османското владичество си е владичество, кланетата са си кланета. Знаете ли какво е „присъствието“? Това, че и до днес говорим за чаршафи, черчевета, дюшеме, китапи, тескерета и тапии. Ето ви ги следите от османското културно присъствие.

ІІІ. Патриотизмът 
Поне от 1980 насам за „патриотизъм“ се брои да мразим съседите (особено турците и гърците), западната цивилизация (защото тя ни е предполагаемо „чужда“) и да обичаме… Русия. Забележете – не България, а Русия. Без значение дали става дума за царска, съветска или съвременна Русия. Доколкото се гордеем с нещо българско, то е главно музейни експонати, ядене и пиене. Особено юначни са българските патриоти, когато са на маса.
Това, разбира се, са пропагандни уйдурми. Нормален патриотизъм е да обичаш и да цениш много неща в собственото си всекидневие. Българите например имаме разкошен език, хапливо чувство за хумор, силен индивидуализъм и скептицизъм, великолепен климат, красиви жени, кисело мляко, сирене, ракия, бърз интернет, безпрепятствен достъп до торент-тракери, уютни градове като Пловдив и Копривщица, меките възвишения на Родопите и хиляди други хубави неща. Патриотично е тези неща да са на почит – и най-вече да бъдат пазени от злоупотреби и мафиотско разхищение. Например е патриотично да се пречи на мутри да изсичат гори – а не да се псуват турците и американците за всички нещастия по света. Последното е просто безсмислено.

ІV. Траките 
Да, патриотично е да се харесват траките. Траките са секси. Те са древни, явно царете им са знаели как да си живеят живота (с всичкото това злато, вино, орфически мистерии, да не кажа вакханалии и посмъртно обожествяване). Но да не изпадаме в крайности. Нито ние сега сме траки (напомням: българи сме), нито траките са построили пирамидите в Египет, нито пък е необходимо да се изравняваме по абсурдна митология с братовчедите си в Скопие. Да оставим глупостите на тях. Македония бездруго е романтично място, нека поне в Мизия и Тракия да сме разумни. Но няма лошо да се ходи по исторически възстановки, да се пие мавруд в рогове и да се четат орфически химни (в хубавия превод на Георги Батаклиев).

V. Монархията 
Болезнена тема. Едно време монархисти бяха антикомунистите. После царят се прибра, сприятели се с ченгета и монархисти станаха комунистите. Но все пак, нека не забравяме: човек може да бъде монархист дори ако не харесва конкретния титлоносец. Монархията е просто една хубава идея, нищо повече. На практика всеки монархист може да живее щастливо в република и да мечтае за корони, хермелини и така нататък. Възрастните хора нямат проблем да правят разлика между хобитата си и работата. Пък и ето, на Кейт Мидълтън скоро пак й се роди детенце (да е живо и здраво), тоест монархическият нагон спокойно може да бъде задоволен с новини из новия светски сезон в Англия, Испания, Холандия и други такива щастливи места, където добрият Дядо Господ е нароил крале и графове. Симпатично е.

VІ. Православието 
Ей тук е заровено кучето. Патриотът по необходимост е православен. Чувал съм израза: „Аз съм си тангрист, ама за православието скачам“. Или: „Абе то нема Бог, ама аз съм си българче и спазвам традициите“. Така. Не може да си православен, ако не си вярващ християнин. Иначе си просто клоун. Първите православни освен това са били евреи. Извинявам се на патриотите, но нашият Господ и Спасител Исус Христос, пресветата Му майка Мария и учениците Му са си все евреи. Не са българи. Съжалявам. Така че православието не ви прави повече българи, не това му е целта. Целта му е да си спасявате душите и да се опитвате да не крадете, да не лъжете, да не спите с чужди съпруги/съпрузи и да не убивате. Не, Ванга не е православна светица. Не, тричането на кучета не е православно. Не, да сте влюбени в Путин и Русия също не е задължително православно. Не, няма начин да сте неонацистче и/или комунистче и да сте православен. Също така – не е необходимо да мразите люто католиците. Знам, че това звучи революционно, даже почти еретично. Но понеже няма как българският патриот да не мрази някого силно, по ботевски, имам препоръка и предлагам изход: можете да презирате владиците. Вярвайте в Бога, не се доверявайте на комунисти, уважавайте обикновените свещеници и се подигравайте на доста жалките ченгета, които се преструват на митрополити. Тези типове бездруго за нищо не стават. Православно е да ги взимате за мезе.

VІІ. КомунизЪмът 
„Имаше и хубави неща“… да, чували сме. Заводи, работа, прехрана за всички, почивки…
Хайде стига. Ако заводите бяха на печалба, комунизмът просто нямаше да падне. Явно не са били на печалба, това е.
И да не забравяме другото: „народен“ съд, тоест избиване и разпръскване на българската интелигенция; националното предателство и македонизацията на Пиринския край през 1948; „трудови“ лагери, тоест терор над населението; отнемане на частната собственост на селяните и гражданите; разстрел на тютюневата стачка в Пловдив, 1953; избиване на горяните; „възродителен“ процес на българските турци, завършил с прогонване на 300 000 български граждани от страната; бригади, тоест безплатен труд на населението; премълчаване на опасността от радиация след чернобилския взрив в 1986 и ракови заболявания за хиляди непредупредени хора.
Толкова по въпроса за „хубавите неща“. Който изтърси и една добра дума за соца, е идиот. Без право на обжалване. Смъртта на хиляди хора не се изличава със заводи и почивки. Да не говорим за поне двата държавни фалита, предложението за присъединяване към СССР (1965) и 11-те милиарда долара външен дълг.

VІІІ. Демокрацията 
„Много е зле при демокрацията!“ Това е същото като простотиите с „хубавия комунизъм“. Никаква милост за несъгласните, извинявам се. Ние просто нямаме демокрация. Нямаме пазарна икономика. Нямаме нормална конкуренция. Имаме същата стара система на привилегии и връзки за „наши хора“, тоест имаме продължение на комунизма. Ето защо е зле. Напротив, ако случайно вземем, че се отървем от ченгета и от техните производни – мутрите – няма да е зле. Нарича се лустрация.


Текстът е публикуван в личния блог на Манол Глишев.

Вашият коментар