Из архивите на ДС: Русенският футбол в блатото на корупцията през 80-те години

С „хванати“ съдии, скъпи подаръци и един апартамент за 50 000 лв. „Дунав“ влиза в „А“ група за сметка на „Шумен“ през 1984 г.

Дунав (Русе) през сезон 1983/84 с треньор Аспарух Никодимов (на втория ред, крайният вляво).

Съвместна публикация на „ФРОНТАЛНО“ и на сайта Lokomotiv1930.com

Името на футболния отбор на Дунав (Русе), наред с повече от 30 други тимове от цялата страна, изплува в разсекретени документи на Държавна сигурност от началото на 80-те години. През сезона 1983/84 русенци се борят за влизане в „А“ група и в крайна сметка успяват да спечелят промоция в елита след инфарктни квалификации с отбора на „Шумен“. Нерегламентираните взаимоотношения и корупционните практики между шефовете на „Дунав“ и началниците на Българската федерация по футбол, доказани в документите на ДС, обаче, оставят широко отворен въпроса за това как русенският тим е преодолял повечето си съперници в хода на първенството на Северната „Б“ група. Основните съмнения тук са за съдийската подкрепа, която „Дунав“ очевидно е получавал по време на целия сезон.

В подготвения от Комисията по досиетата документален сборник „ДС и спортът“ /част II, стр. 954-1045/ са публикувани материали по разследванията, които тайните служби на комунистическия режим провеждат срещу зародилата се и придобила особено големи размери корупция в родния футбол. И не става дума само за мачове от елитната група. Документите разкриват, че резултати се „уреждат“ дори за отбори от аматьорските „В“ групи. На мушката на вездесъщата Държавна сигурност са били самите шефове на Българската федерация по футбол – председателят Димитър Николов, известен с прякора Мобуту, шефът на международния отдел Дочо Нанов и хоноруваният специалист Атанас Хаджийски. Всъщност, по признанията на самите служители на ДС, в корупционните схеми са замесени повече от 500 души, включително местни секретари на Окръжните комитети на БКП. Накрая, до съд достигат само тримата посочени по-горе футболни началници. Железният юмрук на Партията се стоварва върху тях със страшна сила – Димитър Николов получава 18-годишна ефективна присъда, Нанов – 12 години, а Хаджийски – 7 години.

Доказателствата са събирани чрез сведения и рапорти от агенти, секретни сътрудници и доверени лица на ДС, а по-късно замесените лица за подслушвани в продължение на месеци, като телефоните им са закачени към системата „М-Родопи“. Събраните СРС-та са приложени към оперативното дело, а разпечатките от записаните разговори са публикувани в документалния сборник на Комисията по досиетата.

В периода 1977-1984 г. Дунав (Русе) прекарва седем сезона в „Б“ група. Това е и най-дългата серия от поредни сезони във втора дивизия за русенския клуб по времето на комунизма. Местните партийни, стопански и футболни дейци правят постоянни усилия да върнат отбора в елита, но все нещо не достига. В началото на 80-те години пък Димитър Николов вече е управата на федерацията по футбол (това е предшественикът на днешния БФС), а в периода 1982-1984 г. е и неин председател. Започва разцветът на корупцията и на уредените мачове. Практически, всичко в българския футбол става възможно срещу съответното заплащане. Основните „клиенти“ на ръководството на федерацията стават амбициозни провинциални клубове. И няма нищо чудно, че шефовете на „Дунав“ се нареждат на опашката, опитвайки се да спечелят мястото в „А“ група по втория начин. Според легендите от това време, над 100 000 лв били събрани в „черната каса“ на русенския клуб. Днес, от разсекретените документи можем да видим за какво е била похарчена част от тази крупна за времето си сума.

В приложените документи имената на починалите лица за заличени, но все пак става ясно, че например за картотекирането в „Дунав“ на изгонения от ЦСКА футболист Георги Илиев – Майкъла са платени подкупи в размер на 15 000 лв. По това време правилникът категорично забранява един футболист да играе за повече от един клуб в даден сезон. „Авторитетен служител“ на Окръжния съвет на БСФС в Русе е броил 10 000 лв. на едно от замесените лица, а другите две лица са получили съответно 3 000 и 2 000 лв. за подписите си под „разрешителното“ Майкъла да облече екипа на „Дунав“.

Шефът на федерацията Димитър Николов осребрява максимално служебното си положение. Пари в брой, скъпи подаръци и услуги от всякакво естество Мобуту получава от цялата страна. Почива в скъпи хотели и устройва пищни банкети за сметка на местните клубове или на федерацията. Мрамор от Сандански за трите му вили, мокет от Сливен, мебели от Ловеч, безплатни услуги от работници на „Спортни имоти и прояви“, 250 кг риба от Козлодуй, леки жени от Троян… Във Враца му играли „голо хоро“, в Генерал Тошево му гледали прасетата…

Русе също не остава със скръстени ръце. Пълен догоре с дефицитен дунапрен клубният автобус на „Дунав“ пътува до София, за да достави на място ценната стока на „отговорните другари“. Агентът на ДС „Вельо“ донася, че русенци строят апартамент в София за шеф на футболната федерация, като стойността му е 34 000 лв, а обзавеждането отделно е за 17 000 лв.

А как шефовете на БФФ се отплащат за скъпите дарове и огромните суми пари? Преди всичко с благосклонно отношение към отборите-“клиенти“ при решаването на редица спорове и казуси, а също и с пряко участие в „организацията“ на мачовете и уреждането на „благоприятните“ резултати от тях. Тук основна роля играят „ударните“ съдийски бригади. Материалите по делото срещу Димитър Николов – Мобуту изобилстват от имена на редица поръчкови рефери. В подслушаните от Държавна сигурност телефонни разговори са записани директни инструкции, които шефовете на федерацията дават към съдиите за определени футболни срещи.

Участието на Дунав (Русе) в тези корупционни схеми основателно хвърля сериозна сянка на съмнение върху спортно-техническите достойнства и представянето на отбора в първенството на Северната „Б“ група през сезон 1983/84. А истината е, че „Дунав“ има всичко, за да се върне в елита с честна игра – сериозен треньор, в лицето на легендата на ЦСКА Аспарух Никодимов и отлично изграден тим – смесица от класни футболисти, привлечени отвън и добре мотивирани местни играчи. Но въпреки това русенският тим финишира втори в крайното класиране, само на точка след Спартак (Плевен), който също се споменава многократно в разсекретените документи на ДС.

Второто място на „Дунав“ в крайното класиране на Северната „Б“ група група му дава правото на участие в квалификации за влизане/оставане в „А“ група. Противник е 11-ият в елита „Шумен“, който е двойно прецакан през този сезон. Това става след безпрецедентна промяна в регламента, при която, по време на сезона, БФФ нарежда отборите между 11-о и 14-о място в „А“ група да играят квалификации за оставане, с ясната цел да се спаси Славия (София) от изпадане. Така шуменци са отстранени от славистите. За тези мачове архивите на ДС са пълни с подробности, от които става ясно, че съдиите са пратени в двата мача на разменено гостуване, за да „свършат работата, като трябва“. За „Шумен“ остава възможността да запази мястото си в „А“ група след нови квалификации срещу втория в Северната „Б“ група „Дунав“.

Около тези два мача са и най-многото документи от разсекретения архив на Държавна сигурност, свързани с русенския тим. От материалите е видно, че много хора са включени в „организацията“ на срещите, като основното оръжие отново са специално „подбраните“ за случая съдии. От една страна, секретар на ОК на БКП в Русе обядва в София с шеф на футболната централа в навечерието на квалификациите, като целта на разговорите е повече от ясна. От друга страна, е записан телефонен разговор на председателя на ЦСКА полковник Никола Миланов с началник от футболната федерация, в който се обсъждат съдийските назначения за мачовете между „Дунав“ и „Шумен“. Миланов настоява човекът от БФФ, който е сложен на подслушване от ДС, да уреди нещата, като прати подходящ съдия и делегат на мача в Русе. Тук, вероятно, треньорът на Дунав Аспарух Никодимов е молил полковник Миланов за височайшото му ходатайство по „армейска“ линия. На няколко места в записаните разговори се споменава, че „е поет ангажимент към Русе, който трябва да се спази.“

Реваншът в Русе, след 1:1 в Шумен, е един от най-култовите мачове в историята на „Дунав“ въобще. Развоят на тази среща съвсем не върви според предварителните сценарии, описани в архивите на ДС. Въпреки това, доказателствата, че съдиите са „хванати“ в полза на русенския тим, са налични. В телефонен разговор шеф на БФФ казва на един от определените помощник-съдии Костадин Пързулов, че той „трябва много да помогне там (в Русе)“. За главен съдия е определен Кирил Савов, а другият му асистент е Тодор Мутафов. И до днес шуменци твърдят, че единият от головете на героя за „Дунав“ Ешреф Сюлейманов е бил от явна засада. Гостите обръщат мача до 1:2, а малко преди края Красимир Наков изравнява за 2:2. При този резултат „Шумен“ запазва мястото си в „А“ група. В последната секунда, обаче, Ешреф Сюлейманов бележи победния гол за крайното 3:2 и донася майсторската виза за русенци.

При такъв драматичен завършек на този инфарктен мач можем да твърдим, че по-скоро реферите не са свършили поставената им задача. Но това не омаловажава фактите около „предварителната организация“ на срещата, показани в разсекретените документи на ДС. В крайна сметка, изходът от двубоя е в полза на русенци, каквато е била и целта на лицата, действали зад кулисите. До колко и в каква степен „хванатото“ съдийство е опорочило един от най-великите мачове на „Дунав“ за всички времена, разбира се, е дискусионен въпрос. Ще ни се да вярваме, че феноменалният гол на Шери Сюлейманов в последната секунда е дошъл, за да потвърди, че във футбола стават и чудеса, и че не всичко се решава с предварителни договорки.

Димитър Николов – Мобуту е закопчан на границата на връщане от чужбина през лятото на същата 1984 г. Следват делото и тежката присъда. Но мобутовщината остана в българския футбол и пусна дълбоки корени в годините след това. Две от основните лица, посочени в документите на ДС – тогавашният треньор на националния отбор по футбол Иван Вуцов и съдията Борислав Александров избегнаха правосъдието по време на комунизма, за да могат да прилагат успешно модела на Мобуту в първите години на тъй наречения „преход“, в качеството им на ръководители в БФС. Всичко това доказва, че липсата на отварянето на досиетата и на архивите на Държавна сигурност още след падането на комунизма закодира истината за повечето злини в обществения живот на България впоследствие. И в частност – дереджето на българския футбол днес е пряка последица от наложените нерегламентирани практики и корупционни модели, чиито корени водят началото си още от времето на комунизма.


Вижте по-долу и факсимилетата на разсекретените документи на Държавна сигурност, свързани с русенския футбол:

Месеци след арестуването на Димитър Николов – Мобуту Политбюро на ЦК на БКП излиза с прословутото си решение „За поврат в развитието на българския футбол“. Това е началото на мащабна реорганизация на футболния живот в комунистическа България. На мястото на федерация по футбол се появява днешният БФС.
Сведение от агент „Свилен“ за това, че футболистът на ЦСКА Георги Илиев (Майкъла) е преминал в „Дунав“ в нарушение на правилниците „с личното разрешение на другаря Николов“.
Шефът на ЦСКА полк. Миланов е засечен от органите на ДС да ходатайства за „Дунав“ пред отговорен фактор във футболната федерация.
Сведения на Държавна сигурност, от които става ясно, колко рушвети са платени от шефовете на Дунав (Русе).
Стенограма от записан от органите на ДС телефонен разговор. Един от събеседниците вероятно е Иван Вуцов.
В анонимен донос 25 август 1983 г. се посочва, че Иван Гайдаров от Русе подкупил с цветен телевизор отговорен фактор във футболната федерация, заради което бил назначен за съдия в „А“ група.

poeli-neshto-kam-ruse na-tochen-rezultat borislav-aleksandrov cska-pomaga-na-dunav georgi_iliev-v-dunav apartament-v-sofia

Един коментар към “Из архивите на ДС: Русенският футбол в блатото на корупцията през 80-те години

  • 30 юли 2016 в 18:04 ч.
    Permalink

    Играл съм горе-долу по това време в Дунав(78-83) и (85-78),Доста от нещата са такива ,но ако се напише за Вуцата и начина по който Спартак -Варна е влязъл в АРФГ нещата са още по-скандални…..Голът на Шери си беше абсолютно редовен и много красив.

    Отговори

Вашият коментар