Из досието на Ваньо Танов: „Предан доносник на ДС“

vanio-alo

Главният редактор на сайта за разследваща журналистика „Биволъ“ Атанас Чобанов публикува в личния си профил във „Фейсбук“ оцелелите страници от досието на стария нов шеф на агенция „Митници“ Ваньо Танов. Трите листа представляват рапорт за извършена вербовка на 14 март 1978 г. Танов, който по това време е студент във ВИММЕСС /дн. Русенски университет „Ангел Кънчев“/, е утвърден за агент на зловещото Шесто управление на Държавна сигурност по линия „Младежи“. Според рапорта, той сам си е избрал агентурния псевдоним „Гергов“.

Досието на Ваньо Танов е прочистено през 1990 г., когато МВР извършва масово унищожаване на документи на Държавна сигурност. Оцелелият рапорт е изготвен от ръководещия го офицер от ДС-Русе старши лейтенант Валентин Дечев Петров. Вербовчикът описва Танов като човек, който „има правилно отношение към органите на ДС и тяхната работа“. Днешният шеф на агенция „Митници“ е изпълнявал точно и съзнателно поставените му оперативни задачи, „в резултат на което са били засечени редица студенти, които са настроени отрицателно към нашата действителност и правят вражески изказвания“, посочва ст. лейтенант Петров.

По време на вербовъчната беседа Танов разказва на водещия си офицер, че студента КОСТАДИН ХАРИЗАНОВ продължава по различни поводи да прави вражески изказвания по отношение на вътрешната политика на Партията като засягал в отрицателна светлина въпросите за снабдяване на населението със стоки от първа необходимост, построяването на Пантеона на възрожденците и други.

Офицерът от ДС Петров поставя задачи на Танов да следи и да докладва за студентите ХАРИЗАНОВ, ЦВЕТКОВА и МАКСИМОВ, с цел изясняване на настроенията им по отношение на предстоящата Партийна конференция. В рапорта се посочва, че не е необходимо агент „Гергов“ да подписва декларация за сътрудничество, тъй като „той без колебание прие вербовката, а и досегашната работа с него показа, че се отнася сериозно към поставените му задачи и с убеждение работи с органите на ДС.

tanov-dosie

tanov-dosie2

tanov-dosie3

Дейността на Ваньо Танов като агент на Държавна сигурност засяга пряко негови състуденти от Русенския университет. Получените от агент „Гергов“ доноси помагат на служителите на Шесто управление на ДС да проведат т.нар. „профилактични беседи“ с „вражески настроените младежи“. Иначе казано, студените са привикани в ДС, където са заплашени с наказателно преследване, ако не преустановят изказванията си против положението в страната и политиката на комунистическата партия. Сигурно е, че доносите на Танов са повлияли крайно негативно върху бъдещото лично и професионално развитие на състудентите му, за които той е доносничел.

Настоящият шеф на агенция „Митници“ е снет от отчета на ДС през 1982 г., когато се жени и се изнася от студентските общежития. Сметнато е, че този факт, ще попречи на пълноценното му използване от органите на Държавна сигурност, тъй като Танов вече няма да има непосредствен достъп в неформална обстановка до колегите си в университета.

vanio-tanov

С миналото си на агент от ДС Танов започва работа в системата на МВР през 1985 г., когато е назначен за оперативен работник в Първо РПУ-Русе. През 1991 г. той оглавява сектор „Тежки престъпления“ към РДВР-Русе, а от 1995 г. става началник на Второ РПУ в крайдунавския град. През 1998 г. агент „Гергов“ вече е началник на звено „Полиция“ към РДВР-Русе, а от 2002 г. става началник на самата регионална дирекция.

В периода 2005-2007 г. по време на правителство на Тройната коалиция Танов е назначен за директор на Националната служба „Борба с организираната престъпност“ в МВР. През юли 2007 г. Ваньо Танов подава оставка от този пост.

Комисията по досиетата го обявява за агент на ДС едва през 2007 г., когато Танов е издигнат като кандидат за кмет на Русе от партия ГЕРБ, но губи местните избори от представителя на БСП Божидар Йотов. При правителството на ГЕРБ той е шеф на Агенция „Митници“ в периода 2009-2013 г. По времето му този пост, вследствие на изтекли записи от послушани телефонни разговори, името на Танов е замесено в редица скандали, свързани с корупция, конфликт на интереси, шуробаджанащина и търговия с влияние.

Най-шумният скандал разкри как под нареждане от премиера Бойко Борисов Танов спира проверка на агенция „Митници“ в пивоварна „Леденика ММ“ в Мездра, която е собственост на починалия по-късно при загадъчни обстоятелства бизнесмен Михаил Михов, известен с прякора Мишо Бирата.

Противно на логиката, скандалите не довеждат до оставка на правителството на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов. Самият Танов, пък запазва поста си като шеф в агенция „Митници“ чак до идването на власт на кабината „Орешарски“. Последвалото служебно правителство на Георги Близнашки го възстановява на поста, който той заема и до днес.

Главният секретар на агенция „Митници“ Елена Кирилова /вляво/ и шефът на ведомоството Ваньо Танов били любовници, според жълтата преса.

В личен план, жълтата преса определя Ваньо Танов, като човек, който има слабости към алкохола и към нежния пол. Най-известната афера е с колежката му от агенция „Митници“ Елена Кирилова, която е главен секретар на ведомството. Злите езици говорят и за любовна връзка на генерала с бившата криминална репортерка от русенския вестник „Утро“ Руслина Александрова. С протекциите на Танов и като награда за своята „всеотдайност“, тя била назначена на поста говорител на митницата в града.

Според други публикации, синът му Милен Танов развива успешен бизнес в Русе с политическите протекции на партия ГЕРБ. Фирмата на сина на Ваньо Танов „Вендинг Груп“ успява да придобие монополно положение на пазара в града при автоматите за кафе и топли напитки, измествайки решително всички конкурентни фирми. Същото се случва и с компанията за външна реклама „101 медия“, в която Милен Танов участва. Бизнес успехите на фамилия Танови идват, когато партия ГЕРБ овладява местната власт в Русе през 2011 г.

Историята на Ваньо Танов е поредния пример за последиците от несъстоялата се лустрация в България. Доносникът на Държавна сигурност от 1978 г., чиято подмолна дейност е съсипала кой знае колко човешки съдби по времето на комунистическия режим, днес заема един от най-високите държавни постове, като шеф на агенция „Митници“. Танов е живото доказателство за генезиса на партия ГЕРБ, създадена от бивши милиционери и агенти на ДС, за да заеме мястото на политическата сцена като удобна и послушна „десница“, която брани интересите на бившите комунистически величия и днешни първи родни капиталисти.

Във всяка нормална страна скандал, като „Ало, Ваньо“, би довел до оставки и категорично излизане от политиката до живот на замесените лица. Отделна е темата за съдебното преследване срещу тях. Но в България важи приказката „Тука е така!“ и затова днес продължаваме да се „наслаждаваме“ на същите самодоволни физиономии на изпаднали в тежки зависимости корумпирани хора, назначени на ключови постове във властта.

b_bor

9 коментара към “Из досието на Ваньо Танов: „Предан доносник на ДС“

  • 4 декември 2014 в 13:32 ч.
    Permalink

    Покрай солидните политически кариери, силно разклатени от последните европейски избори, някак незабелязано мина фиаското на партия „Зелените“. Злополучното представяне във вота обаче е на път да изкара наяве доста неочаквани факти за водача на листата й Атанас Чобанов. Гласът на „прозападните“ сили у нас и яростен застъпник за по-тежки санкции срещу Русия всъщност се оказва тясно свързан – семейно и икономически – с пропагандния апарат на Владимир Путин.

    Чобанов, който неочаквано за мнозина успя да измести титулярния лидер на „Зелените“ Даниела Божинова, отдавна копнее за Европейския парламент. Според негови познати мястото в Брюксел било главната цел на парижкия емигрант, а заниманията му като журналист (в „Парижки вести“ и после „Биволъ“) – само междинни стъпки към нея. В предишния вот Чобанов положи огромни усилия да намери място в листата на Синята коалиция, но в крайна сметка трябваше да се задоволи с неизбираема позиция. Източници от „Зелените“ твърдят, че личните амбиции на Чобанов са една от главните причини малката екоформация да откаже да влезе в Реформаторския блок.

    В крайна сметка Чобанов успя да се добере до първото място в листата, но обаянието му явно не подейства на избирателите – партията получи само 12 500 гласа, а за самия Чобанов преференция дадоха едва само 1467 души – по-малко, отколкото за футболния мениджър Лъчезар Танев или за лидера на конкурентната „Зелена партия“ Минчо Куминев. Дори никому неизвестните водачи в листата на „Глас народен“ – партията на Светльо Витков – получиха значително по-голям преференциален вот.

    Активисти на „Зелените“ се притесняват, че мизерният резултат ще накара амбициозния Чобанов отново да обърне палачинката и да потърси шанса си от другата страна на барикадата. Което, естествено, ще има фатални последствия върху репутацията на партията.

    Онова, което повечето десни съюзници и „съмишленици“ на Атанас Чобанов не знаят, са солидните му контакти с проруските сили. Те идват благодарение на руската му съпруга Мария Онучко-Чобанов. Бивша издателка на вестник „Парижский курьер“ (под чието крило съществуваше и изданието на Чобанов „Парижки вести“), днес тя работи за френското издание на „Российская газета“ – официалния печатен орган на правителството в Кремъл. Въпросното издание, La Russie Aujourd’hui, се разпространява като платена притурка към Figaro. То е част от проекта на Путин „Русия отвъд заглавията“ (Russia Beyond the Headlines), за който списание Slate писа, че „зад объркания синтаксис на тези комични статии тупти кървавото червено сърце на глухата съветска пропаганда“. Български партньор на RBTH е вестник „Дума“.

    За същия проект работи и Виктор Онучко, тъст на Чобанов и дългогодишен кореспондент на държавната „РИА Новости“ в Париж и Брюксел. Парадоксално е, че Онучко е нещатен сътрудник и на руската редакция на финансираното от Вашингтон радио „Свобода“. Може би оттам и зет му е почерпил вдъхновение да потърси връзки с прозападните сили – за двойна подсигуровка.

    Разбираемо е, че Чобанов старателно се пази от всякакво споменаване не само на връзките на жена си, но дори и на името й. Мария от своя страна подписва статиите си с фамилията си по баща. Единственото място, където тя фигурира като Чобанов, е в сайта на Russia Beyond the Headlines – вероятно защото едно квадратче над нея фигурира баща й. Госпожа Чобанов никога не се показва публично в България, но според семейни познати обожава да идва в семейната вила във Варвара, по Южното Черноморие.

    Линк: http://petkoradkov.blog.bg/politika/2014/12/04/trilichieto-na-edin-kompleksar.1319633

    Отговори
    • 2 март 2016 в 15:31 ч.
      Permalink

      И квооо? Кое не е вярно от това, което публикува Чобанов? Това би било интересното. И защо да е лошо да имаш политически амбиции? Или те са запазени само за ченгета, комунисти и рубладжийски тролове?

      Отговори
  • 5 юни 2015 в 14:25 ч.
    Permalink

    Kьор фишек, иначе Танов цял живот си е бил милиционер какъв е проблема ! ? А-а-а да, ще ви боли разбира се !:)Зъбките, зъбките !!

    Отговори
  • 12 октомври 2015 в 02:34 ч.
    Permalink

    E..че то ,кой от сегашните политици и администратори ,не е бил преди, агент или информатор на старото ДС? ЧЕ ако, не са били такива ,биха ли били допуснати до власт или административни постове? ЗА жалост отговорът е НЕ! Ето защо ,не ни върви ,като държава и като икономика.!Но народът е казал ..“Нов бардак ,със стари курви не се прави!“ Цинично ..но точно! Като не се очистихме от комунистическата мръсотия ..такива ще са резултатите днес!!

    Отговори
  • 12 октомври 2015 в 23:36 ч.
    Permalink

    Доносника и неговата курва и сега продължават да съсипават човешки съдби. За справка питайте служителите на митниците назначени преди тях. Тотална метла, само за да назначат свои послушни протежета, за да вършат каквото им наредят. Те са покровителите на контрабандата! В нормална страна да са отдавна в затвора!

    Отговори
  • 1 март 2016 в 23:42 ч.
    Permalink

    Ами вие сега ли разбрахте, че боклука Чобанов е руско, путиновско, КГБ мекере…!?!?!?

    Отговори
  • 4 март 2016 в 20:55 ч.
    Permalink

    това е мерзост бе.Какво му ровите кокалите. Нормална практика е агента да прерасне в служител.За нуждите на Русе и Монтана е достатъчен капацитет.Жалко е че е в национален мащаб.

    Отговори
    • 6 март 2016 в 20:29 ч.
      Permalink

      Моля, обърнете внимание, че статията е писана /вижте датата на публикацията/ далеч преди човекът да почине.

      Отговори
  • 6 март 2016 в 22:21 ч.
    Permalink

    Претоплена манджа извади Чобанов. Добре, че знаем и той каква стока е.

    Отговори

Вашият коментар