Как институциите (не) доказват химическото замърсяване на въздуха

Все още няма реални доказателства, че „Монтюпе“ замърсява въздуха на Русе

Снимка: Topnovini.bg

През есента на 2014 г. „ФРОНТАЛНО“ направи задълбочено разследване за текущите екологични проблеми на Русе. Тогава анонимен източник ни беше предоставил аудиозапис на тогавашния шеф на РИОСВ Дауд Ибрам, в който човекът на ДПС признаваше в прав текст, че битките с фирмите източници на химическо замърсяване на въздуха са обречени. Причината е в липсата на акредитирана мобилна лаборатория, която да прави измервания на място в заводите и данните от тях да бъдат годни за използване в съда, ако се наложи.

Основен източник на тези замърсявания, според РИОСВ, е френският завод „Монтюпе“. Липсваха обаче доказателства. А и към днешна дата положението е същото. В аудиозаписа Ибрям, който междувременно се раздели с поста си в регионалната екоинспекция, разказваше съвсем сериозно как служителите му ходели вечер в определени райони на града и душели с носовете си на какво мирише. И така – по миризмата, по миризмата, стигнали до заключението, че френската фирма е източникът й. Смях в залата, дами и господа!

Да се чуди човек, как може да не бъдат намерени средства за осигуряването на акредитирана мобилна лаборатория, която да осъществява постоянен мониторинг на всички химически производства. Как може бюджетни институции като МОСВ и РИОСВ, призвани по закон да контролират качеството на въздуха и да вземат необходимите корективни мерки, когато се налага, да не си вършат работата и да вдигат рамене: „Ами нямаме акредитирана мобилна лаборатория – какво да правим?“

Депутатът от БСП Добрин Данев потвърди скандалната лиспа на акредитирана мобилна станция за измерване на въздуха в Русе.

Темата „Монтюпе“ и химическото замърсяване на въздуха в Русе изглежда ще бъде част от кампанията за предстоящите местни избори наесен. Статията на „ФРОНТАЛНО“ за скандалната липса акредитирана мобилна станция беше посрещната с гробна тишина от политици, институции и казионни медии след публикуването й през октомври м.г. Едва вчера на пресконференция депутатът от БСП Добрин Данев наруши мълчанието и потвърди написаното от нас, като цитира цели пасажи от статията. В изказването му, записано от „Дарик радио“, се посочва, че само с акредитирана /лицензирана/ лаборатория могат да бъдат предприети мерки срещу системните замърсявания на въздуха от страна на френския завод „Монтюпе“.

Няколко часа по-късно, предложение за създаване на независима мобилна автоматична измервателна станция бе направено и от партия „Зелените“ в Русе. В становище, подписано от съпредседателя на местната организация на партията Ростислав Кандиларов по повод инвестиционното предложение на фирма „Полисан“ за увеличаване на мощностите й за производство на гудрон и битум, се посочва, че Община Русе трябва да положи усилия осигуряването на такава измервателната станция. „Това ще позволи извършването на реален мониторинг на зоната при отсъствие на мобилната автоматична станция на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). На всички е известно, че станцията на ИОАС се движи по утвърден график, а данните от намиращата се стационарна станция в Парк на възрожденците рядко корелират с действителността усещана от носовете на русенци, живеещи в кв. Възраждане, Здравец Изток и др.“, посочват „Зелените“. Те настояват още, че всички разширения на опасни производства преди наличието на независима мобилна автоматична станция следва да бъдат отказвани.

Остава въпросът къде бяха комунистите и зелените толкова месеци. И защо точно в един и същи ден се сетиха, че решаването на проблема с неприятните миризми и химическото замърсяване на въздуха в града може да се реши само с акредитирана мобилна станция. Оставяйки политическите сметки настрана, трябва да отбележим, че поставянето на проблема по този начин от БСП и „Зелените“ е крачка в правилната посока. Казусът „Монтюпе“ се предъвква вече толкова години, а досега да бяха посочени конкретни законни стъпки за решаването му. Без доказателства от измервания на място, направени от акредитирана мобилна станция, не могат да бъдат предприети никакви наказателни действия – нито финансови санкции, нито затваряне на отделни производства или даже на целия завод. А и „Монтюпе“, изглежда, не е единственият сериозен замърсител на въздуха на русенци.

Френският завод „Монтюпе“ край Русе.

Един коментар към “Как институциите (не) доказват химическото замърсяване на въздуха

Вашият коментар