Как русенските комунисти посрещнали 9-и септември през 1944 г.
Няколко часа след влизането на Червената армия в Русе: „Другари, какво правите още тука, бе? Руснаците дойдоха!“
„През лятото на 1944 г. едва десетината членове на комунистическата партия в Русе били заловени от полицията и интернирани в казармите на конния полк, намиращ тогава се при сегашния Русенски университет. В ниските корпуси откъм страната на студентския стол и общежития били конюшните, част от които и до днес стоят като сгради.
Целта на властите била комунистите да са под контрол и да не вършат подривна дейност. Режимът им бил лек. Дори от време на време им позволявали „градска отпуска“. На задържаните русенски комунисти дали да помагат в работилницата на полка – да поправят седлата и поводите на конете, да пилят подковите и да правят други дребни ремонти по инвентара. Там ги заварило и влизането на Червената армия в Русе.
Куриозното било, че на 8 септември войските на СССР били посрещнати единствено от градоначалника /началника на полицията/ и от случайни минувачи по главната улица. Едва няколко часа по-късно от съветското командване попитали дали има комунисти в града. Пратили човек в конюшните на полка, който заварил там десетината комунисти да нитят поводите на конете. „Другари, какво правите още тука, бе? Руснаците дойдоха!“, казал пратеникът. На следващия ден другарите взели властта в Русе.“
Градска легенда или истина – преценете сами – но така народната памет е съхранила спомена за 8 и 9 септември 1944 г. в Русе. Комунистите в града тогава били десетина, а с течение на десетилетията след Девети станали хиляди, десетки хиляди.
Както при всяка тоталитарна власт и еднопартиен режим, така и тук увеличението на масата членове на компартията било свързано достъпа за „партийци“ до най-различни привилегии – добри жилища, висока заплата, предимство за децата в университета, партийно назначение на една от хилядите синекурни длъжности за „наши хора“ и т.н.
А колко ли от тези десетина комунисти, които „светлата дата“ заварила в конюшните на полка, са били фактори в политическото развитие в годините след преврата? Дори партийната им историография мълчи по въпроса. Остава неоспоримият факт, че от цяла България единствено в Русенския край партизанско движение не е имало, а съпротивата на „другарите“ се изчерпва с няколко терористични акта в рамките на града.