Как Русе осъмна с комунист за кмет

Негативите от управлението на Пламен Стоилов, разнобоя в местната структура на ГЕРБ и слабата конкуренция на изборите изведоха Пенчо Милков до кметския пост

Снимка: Официална страница на Пенчо Милков.

Вторият тур на изборите за кмет на Русе приключи. Пенчо Милков от коалицията „БСП за България“ спечели с 60,53% (30 975 гласа) срещу кандидата на ГЕРБ Диана Иванова, за която гласуваха 36,63% (18 746 гласа). И двамата увеличиха значително подкрепата към тях спрямо първия тур, но Милков успя да убеди много повече избиратели да гласуват за него на балотажа и в крайна сметка се наложи.

„Борческото“ минало на Партията

Пенчо Милков ще бъде 17-ият комунистически кмет в историята на Русе от общо 56 души, управлявали Общината от Освобождението насам. Първият избран кмет от БКП е Ростислав Блъсков през 1919 г. Той умира внезапно едва на 37 години и е наследен на поста от съпартиеца си Руско Попхристов. През 1921 г. управлението на комунистите приключва безславно, след като те харчат като луди пари за „социални дейности“ от местния бюджет и довеждат до фалит общината. Налага се правителството в София да им затегне кранчето, за да спре изтичането на средства за провеждането на неразумни политики. А когато парите свършват – комунистите падат от власт.

В периода 1944-1989 г. по време на комунистическия режим естествено Русе отново е под управлението на същите хора. През прехода още трима комунисти бяха начело на Общината – Димитър Калчев, Володя Попов и Божидар Йотов, който управлява до 2011 г. преди ГЕРБ да дойдат на власт.

Неокомунистически „идеали“

След 8 години пауза комунистите се завръщат отново на кормилото на Община Русе чрез другаря Пенчо Милков. Той е 41-годишен юрист и досега бе депутат от БСП в Народното събрание. Милков е типичен представител на младата вълна, пробила си път в столетницата по времето на Корнелия Нинова. Само че, тази „млада вълна“, вместо да модернизира партията и да я избави от мрачното й минало, продължи да изповядва на нов глас същите стари „ценности и идеали“.

С дядо, участвал активно в убийствата и репресиите след Деветосептмврийския преврат, фамилията получава по време на режима привилегиите на „активни борци против фашизма и капитализма“. Поради тази причина внукът му, който сега ще управлява общината в следващите четири години, е възпитан като правоверен комунист. И както му се полага, има положително отношение към комунистическия ремим преди 1989 г., празнува с другарите си „светлата дата“ Девети септември и поднася цветя на Альоша в знак на признателност към Съветската армия, помогнала преди 75 години на БКП да дойде на власт.

Но да оставим миналото, както обичат да казват комунистите, и да погледнем към настоящето.

Защо десният Русе избра комунист за кмет?

Русе, като все още голям български град, макар и с бързо топящо се население, днес е заселен с хора, в мнозинството си изповядващи десни или десно-центристки възгледи. Бърза справка в резултатите на приключилите преди седмица общински избори показва, че листите на претендиращите да са десни партии са получили общо малко над 22 000 гласа, докато комунистите бяха подкрепени от 11 000 души. По думите на премиера Борисов в такива случаи: съотношението е две към едно. Как тогава кандидатът на левицата успя да стане кмет? Основните причини са три.

Управлението на ГЕРБ

Двата мандата на досегашния кмет Пламен Стоилов и партия ГЕРБ успяха видимо да променят Русе, но в негативна посока. Още в началото безкомпромисно бе установен строг мутро-милиционерски строй, който успя да се разправи с почти всичко читаво в града. Негови жертви паднаха малкия и средния бизнес, а големият бизнес бе парцелиран. На входа и на изхода на Община Русе застана обръч от фирми, които се заеха активно да източват парите от обществени поръчки.

Дори местната престъпност мина под шапката на същия този строй. Което не е чудно, защото, нали, мутрите дойдоха на власт. ГЕРБ успя да покори и русенските медии, запушвайки им устите със скромни парични суми, в замяна на проведеното успешно помпане на един медиен балон, тръбящ денонощно за „големите успехи“ на кмета Стоилов и на партията-майка.

Ширещата се шуробаджанащина и назначаването на случайни, но предани на ГЕРБ, хора на високи позиции в управлението доведе до кризи във всички сфери. Властта действаше като фелдфебел в казарма – не търпеше противоречие и критика, смазваше силово опонентите си, вършеше глупост след глупост и после се опитваше нескопосано да замазва допуснатите грешки с ПР решения, който обикновено предизвикваха у обществото само смях, но примесен с гняв. А гневът се трупаше бавно и полека.

Но не калпавите плочки по „Борисова“ и безкрайните ремонти на ремонтите, нито „усещането за корупция“ накараха най-силно русенци да потърсят промяна. Осемгодишното управление на Пламен Стоилов и ГЕРБ ще бъде запомнено най-вече като време на екологичен геноцид. Властта не направи абсолютно нищо реално за решаване на проблемите с отровния въздух и с повсеместната мръсотия в града.

Така милиционерският ботуш невидимо стъпка, размаза и се изплю просташки отгоре на всичко смислено и красиво, уби окончателно надеждата за положителна промяна и доведе хората до състояние на нетърпимост към властта. Дойде времето в Русе ГЕРБ да понесе бремето на лошото управление и да плати политическата му цена.

Разцеплението в местната структура на ГЕРБ

Най-голямата партия ГЕРБ след тези избори пак си е най-голяма в Русе. Но вече с повече от 6 000 гласоподаватели по-малко, спрямо 2015 г., и с още по-бързо топящ се рейтинг. „Кметът на годината“ от „най-добрия за живеене град“ бе брутално разкаран от Бойко Борисов, а на местната структура на партията й бе показано недвусмислено кой командва парада.

Повечето местни гербери подвиха опашки и се съобразиха с нареждането на вожда, но остана една малка част, предани на Стоилов хора, които, по думите на Борисов, са работили против ГЕРБ на проведените местни избори. Не стана ясно само, дали тези бивши гербаджии са работили в полза на успеха на Пенчо Милков, защото здравата логика сочи именно това.

Най-големият саботаж към ГЕРБ-Русе обаче бе извършен от самия Борисов, който първо не се съобрази с местната структура и наложи силово един неизбираем кандидат за кмет, а два дни преди балотажа, виждайки накъде отиват нещата, се отрече от Диана Иванова, унижавайки я публично с думите, че тя била техният „резервен кандидат“.

Остана усещането, че Борисов нарочно не иска ГЕРБ да управлява в Русе и вероятно по този начин наказва местните си съпартийци за греховете им към него. Ако премиерът, както сам твърди, има намерението да изчисти партията си от местните дерибеи, след махането на Стоилов, задължително трябва да вземе главата и на Пламен Нунев, който в най-голяма степен олицетворява досегашния мутро-милиционерски модел на управление не само в Русе, но и в областта. Този ход на Борисов би следвал логиката на характерното за него търсене на изкупителни жертви, за да може, както винаги, той да остане целият в бяло.

Слабата конкуренция в битката за кмет

Силният ход на русенската левица да издигне млад, добре образован и излъчващ собствена харизма кандидат за кмет не беше достатъчен сам по себе си за изборна победа. Милков стоеше добре на телевизора, говореше убедително и излъчваше позитивна енергия само и единствено, защото срещу него нямаше равностойни конкуренти. И вината тук е изцяло на останалите политически сили в Русе.

Крамолите в ГЕРБ и издигането на слаба кандидатура за кмет поставиха изначално Диана Иванова в неудобната позиция на догонващ в резултата. Кампанията й сама по себе си беше скандална. Иванова се държеше като кандидат на партия, която сякаш е в опозиция, а не е управлявала Общината в последните осем години. Бягането от този въпрос и липсата на убедителни отговори защо беше разкаран Пламен Стоилов костваха много на представянето на Диана Иванова.

Повече като че ли се очакваше от ВМРО-НФСБ. Те обаче също по странен начин издигнаха един, лишен от всякаква харизма човек, като Галин Григоров, който нито има лидерски качества, нито говори убедително по телевизора. Самото влизане на „патриотите“ в кампанията също, подобно на ГЕРБ, беше в крайно неизгодна позиция. От една страна те управляват България заедно с Бойко Борисов, а от друга го играят опозиция на ГЕРБ в Русе. В това последното избирателите май изобщо не се убедиха достатъчно и тук вината е у самите „патриоти“.

Т.нар. „градска десница“ също допринесе за победата на Пенчо Милков. Елеонора Николова от СДС имаше качествата да му бъде достоен конкурент, но, първо, тя не успя да привлече зад себе си партиите от „Демократична България“ и да консолидира изцяло десния вот, а после – в хода на кампанията изпадна в странни противоречия в посланията си. От една страна, Николова критикуваше, а от друга – оправдаваше управлението на досегашния кмет. Последното бе бърза рецепта за слаб изборен резултат, който тя в крайна сметка получи.

20 000 припознаха Милков, но не и БСП

Така от тази седмица младият другар на русенските комунисти ще седне на кметския стол. И ще му се наложи да управлява без мнозинство в Общинския съвет, където се очертава доминация на ГЕРБ и на проправителствените партии. Пенчо Милков трябва сериозно да си даде сметката, че той бе в точното време, на точното място и благодарение на случайността стана носител на протестния вот на гражданите на Русе. Защото 20 000 от тях, които не гласуваха за БСП на първия тур, видяха в негово лице единствения смислен кандидат за кмет, пък бил той и комунист.

Избирането на Пенчо Милков не бива да бъде разглеждано като успех само на комунистическата партия. Това е преди всичко успех за онези русенци, които намериха смисъл да отидат да гласуват и да кажат, че искат промяна и скъсване с досегашната мутро-милиционерщина в Русе. И тук другарят Милков ще има тежката задача да оправдае доверието им и да докаже на дела, че не е част от статуквото, че не е част от онази коалиция „Альоша“, която досега събираше на местно ниво ГЕРБ и БСП в отстояването на взаимноизгодните им интереси.

Другарят Пенчо Милков ще смени кулоарите в София с кметския стол в Русе. Снимка: Александър Симов.

3 коментара за “Как Русе осъмна с комунист за кмет

  • 4 ноември 2019 в 12:36
    Permalink

    За пръв път чета материал на тази информационна агенция. Обективен, сериозно аналитичен, доброжелателен, от гледна точка изразяване интересите на гражданите. И никаква партийна страст, нито от дясно, нито от ляво. Образец за прилагане на политически подход.
    Да, за пръв път чета материал на тази медия и по всичко изглежда – не ще бъде за последено.

    Отговор
  • 4 ноември 2019 в 14:47
    Permalink

    Моля, като се говори за десни партии да се вади ГЕРБ от това число, за да не се заблуждават хората. Такава централизация не е типична за дясното…

    Отговор
  • 4 ноември 2019 в 17:41
    Permalink

    Ами не! Русе не избра комунист за кмет. Русе избра млад, интелигентен и прилично изглеждащ човек, за разлика от конкурентката му. Не набивайте в предните редици партиите, въпреки че те са най-големите спирачки и кранчета респективно. А уж местните избори били мажоритарни…

    Отговор

Вашият коментар