Когато Пенчо Милков колеше и бесеше в Русе

От доносник на Полицията преди Девети до екзекутор по време на червения терор и секретар в Окръжния комитет на БКП, а впоследствие доказан враг с партиен билет – животът на дядото на новия русенски кмет е достоен за сюжет на игрален филм

В отминалата предизборна кампания, покрай кандидатирането на новоизбрания кмет на Русе Пенчо Милков и историята за неговия дядо – пряк организатор и участник в масовите убийства без съд и присъда след 9 септември 1944 г., станахме свидетели на разгорещени спорове между комунисти и антикомунисти. История, която все още не е прочетена обективно докрай и поради това кървавите събития от миналото продължават да тормозят обществото и до днес.

В интервю за вестник „24 часа“ от 5 ноември новият кмет на Русе Пенчо Милков определя като „твърдения и инсинуации за моето семейство“ извадените в общественото пространство по време на кампанията данни за неговия дядо. Днес „ФРОНТАЛНО“ публикува за пръв път един документ от архива на МВР, в който „твърденията и инсинуациите“ са потвърдени, и то не от кого да е, а от тогавашният околийски началник на русенската милиция Михаил Батанов – черно на бяло и с гриф „Строго поверително“.

Този архивен документ на МВР беше получен от „ФРОНТАЛНО“ буквално три дни преди втория тур на изборите и вероятно от него щеше да излезе добър „компромат“. Беше ни нужно обаче известно време да потвърдим неговата автентичност, а и се надяваме, че сега, след като са отминали изборните емоции, в по-спокойна обстановка той ще бъде прочетен и осмислен по-добре. Допускаме, че новият кмет Пенчо Милков също не е бил запознат досега с тези архивни страници и ще му бъде интересно да види една част от историята на своя дядо.

Публикуваните три страници са автентични и са били достояние на журналисти от вестник „Демокрация“ в периода 1991-92 г., когато по време на правителство на Филип Димитров от СДС е било проведено проучване в архива на МВР с цел да се извадят документи за комунистическите престъпления след 1944 г. „ФРОНТАЛНО“ ги получи от наш редовен читател и добър приятел на сайта, който е и пряк наследник на жертва на комунистически режим.

Пенчо Милков – доносник на полицията преди Девети септември

Животът на Пенчо Милков, дядо на новия кмет на Русе със същите имена, вероятно може да послужи за добър сюжет на игрален филм. Неговият път е изпълнен с перипетии и сам по себе си рисува превратностите на времето, в което е живял. Роден е през 1915 г. в габровското село Поповци. Останал е отрано сирак и е започнал да работи от 11-годишна възраст като обущарски чирак в Габрово, гласи официалната му кадрова справка. От 1930 г., когато е 15-годишен, става член на Работническия младежки съюз /РМС/, а от 1937 г. вече е член на БКП. Активен участник е в нелегалната дейност на комунистите преди 1944 г., за което е бил арестуван, съден е три пъти и е лежал в затвора.

Това, което не пише за Пенчо Милков в официалните му биографични данни, но е добре известно на неговите другари впоследствие, е че той и съпругата му са били вербувани за доносници на полицията преди 1944 г. Не е ясно дали тези предателства са били правени под натиск или просто за пари, тъй като властите по това време са обявявали сериозни парични награди за информация, която би помогнала за арестуването на комунисти. Любопитната подробност тук е, че всеки информатор или сътрудник на полицията преди Девети септември е бил обявяван от комунистите за „фашист“. И дядото на новия кмет на Русе несъмнено попада в тази категория.

В известната публикация на „ФРОНТАЛНО“ за Девети септември и упадъка на Русе вече цитирахме доклад на Никола Попов, секретар на Окръжния комитет на БКП през 1942 г., в който се казва, че русенските комунисти се „огъват при арестите в полицията“ и се стига до много предателства, което е свело числения състав на партията в града до едва 30-ина члена. Това е една срамна страница от историята на русенската организация на БКП, при която, вследствие на вътрешни предателства, се стига до разкриване от полицията на членове на партията, част от които са били осъдени на смърт за извършените от тях престъпления. Както ще стане ясно по-нататък в нашия разказ, Пенчо Милков е бил един от тези вътрешни предатели, издали другарите си на полицията.

Девети септември идва

„Светлата дата“ заварва Пенчо Милков току-що излязъл от затвора, откъдето той е освободен при общата амнистия, която обвява правителството на Константин Муравиев. Заедно с политическите затворници са освободени голяма част и от криминалните затворници. Както е видно от публикувания документ, в затвора Милков се запознава и сприятелява с опасния криминален престъпник Велико Трифонов Казаков, по прякор Жабата, от село Щръклево.

Непосредствено след 9-и септември 1944 г. Пенчо Милков е назначен от новата власт за заместник областен началник на Милицията в Русе, а по-късно става и офицер от Държавна сигурност. Данните недвусмислено сочат, че той е бил пряк организатор на арести и изпълнител на масови убийства на русенски граждани без съд и присъда. Неговите жертви са били хора от политическия, стопанския, интелектуалния и духовния елит на града, представители на съдебната власт, адвокати, журналисти, лекари, учители и т.н. – личности, дали много от себе си за разцвета на Русе по времето на Царство България.

Масовите убийства без съд и присъда

В публикуваното от нас по-долу „Изложение на Михаил Батанов до Секретаря на Окръжния комитет на БКП в Русе“ се потвърждава и един друг интересен факт за това какви хора са били използвани от комунистите за изпълнението на масовите екзекуции. Както е известно, на Девети септември членовете на БКП в Русе са не повече от сто души, при това в голямата си част интелигенти, неспособни за извършването на подобни зверства. Партията се нуждае от екзекутори за провеждането на планираната кървава чистка. И такива се намират. Видно и от публикувания документ, Пенчо Милков се обажда на своя добър приятел от затвора. Велико Казаков – Жабата е включен от Милков в групата за „отговорна работа“.

В края на септември, през октомври и ноември 1944 г. е първата вълна на кървавата вакханалия. Арестите започват като „покани за малка справка“ в Милицията, при които знатни и не толкова знатни русенски граждани буквално изчезват безследно, а съдбата им остава неизвестна за техните близки. Органите на Милицията и на Държавна сигурност организират екзекуциите, като нощно време камиони откарват обречените до местности извън града, където стават масовите разстрели.

„Изложението на Михаил Батанов“ още на първата си страница, където е подчертано в оригинала, потвърждава недвусмислено, че Пенчо Милков и Жабата са участвали пряко в „ликвидирането на няколко гадове“. Батанов всъщност тук цитира самия Милков от техен разговор.

Спомени на свидетели, с които „ФРОНТАЛНО“ разполага, потвърждават, че Пенчо Милков и Велико Казаков – Жабата са част от екзекуторите, умъртвили с изстрел в слепоочието своите жертви в местността Балюв дол край Щръклево на 2 срещу 3 ноември 1944 г. Сред убитите в тази нощ е била и внучката на Баба Тонка – Тонка Обретенова-Просеничкова.

Криминалният престъпник Жабата става милиционерски шеф

Подобни масови разстрели по време на червения терор са извършени още в гората до село Николово, където днес е завод „Дунарит“ и в горичката между днешните Товарна и Разпределителна гара в Русе. За награда за „хубавата работа“, която Жабата извършва по време на екзекуциите, и с височайшото ходатайство на Пенчо Милков, бившият тежък криминален престъпник е назначен за… началник на милиционерския подучастник в село Щръклево, сочи в своето изложение Батанов. Много скоро обаче Жабата, докато е шеф на милицията в селото, сформира банда и подновява своите криминални дейности. В крайна сметка, въпреки застъпничеството на Милков, е уволнен от милицията, съден е и е пратен в затвора.

В документа Батанов пише и за изказване на Пенчо Милков пред бюрото на Окръжния комитет на БКП в Русе, когато се е взело решението Жабата да бъде арестуван и съден за криминалната си дейност. „Да не го закачаме сега /става въпрос за Жабата/, може да се разсърди и обиди и да почне да приказва за работата, която свършихме с него по 9.IX.1944 г. и по този начин да озлобим населението против нас“, изразява Милков пред бюрото на Партията своите опасания от разкриване на истината за масовите екзекуции.

В крайна сметка по настояване на секретаря на Окръжния комитет на БКП Джуров Жабата е арестуван и осъден. Милков обаче не оставя нещата така и осигурява лек затворнически режим за своя съучастник, да не би Жабата да си отвори устата за извършеното през есента на 1944 г. Стига се дотам, че затворникът е „прехвърлен на работа в Държавна сигурност“ по време на изтърпяване на присъдата, а е имало и случаи, когато му е давана кола да си ходи нощно време в Щръклево. Всичко това е ставало със знанието и одобрението на Пенчо Милков, пише в изложението си Батанов.

Пенчо Милков – врагът с партиен билет

С реномето си на деен участник в екзекуциите Пенчо Милков се издига бързо в партийната йерархия и за кратък период през втората половина на 40-те години последователно става секретар на Градския, на Околийския и накрая на Окръжния комитет на БКП. По това време Милков практически е един от хората, които „колят и бесят“ в Русе – отговорен фактор във властта, от когото пряко зависи всичко, ставащо в града и в окръга. Бъдещето пред него изглежда повече от розово, но в един момент всичко се обръща с краката нагоре.

СЕМЕЕН АЛБУМ: Дядо и внук, Пенчо Милков и Пенчо Милков. Снимка: Личен архив на семейство Милкови.

В края на 40-те и в началото на 50-те години в редовете на БКП тече вътрешна чистка покрай процеса срещу Трайчо Костов. Държавна сигурност проверява масово бившите полицейски архиви за съпричастност на членове на партията към извършени предателства преди Девети септември. При тази проверка името на Пенчо Милков лъсва в доносите на полицията и органите на ДС го арестуват през 1950 г. във време, когато той е втори секретар на Окръжния комитет на БКП в Русе.

Милков е откаран в София, тъй като там се водят разпитите по време на следствието. Този момент също е засегнат в „Изложението на Михаил Батанов“. Той споделя писмено предположението си, че част от жертвите, които Пенчо Милков е екзекутирал през есента на 1944 г. са били бивши полицейски служители, които „са знаели мръсотиите му“ и са били убити „с цел да се заличат дирите на старите му престъпления, които сега се разкриха отчасти.“

Батанов смята още, че „Велико Жабата знае много неща за П. Милков, може да говори и да каже много интересни работи за него, особено сега, след като му се каже, че с П. Милков стана това и това“, с което предлага Жабата да бъде притиснат, тъй като неговият покровител вече е арестуван и не може да му помага.

След края на следствието Пенчо Милков е върнат в Русе, където трябва да бъде съден за доносническата си дейност в полицията преди Девети септември. Участта му трябва да бъде определена от „другарски съд“, каквато е била практиката в тези години. На среднощно заседание в кино „Цанко Церковски“ в присъствието на първия партиен и държавен ръководител Вълко Червенков, предвид изложените доказателства и обвинения, местният партиен актив настоява за „смърт“. Милков се разкайва отчаяно и със сълзи на очи моли за прошка.

Вероятно заради заслугите му и дейното му участие в масовите екзекуции след 9-и септември 1944 г. Милков е помилван лично от вожда Червенков, който дава указание обвиняемият да бъде изключен от ръководството на Партията и да бъде пратен като началник в строителството. Години по-късно Милков е реабилитиран и дори е обявен за „активен борец против фашизма и капитализма“.

Прочитът на миналото

Историята, която ви разказахме, е базирана на този документ от архива на МВР, потвърждаващ директно или индиректно свидетелските показания, с които „ФРОНТАЛНО“ разполага. Разкриването и доказването на комунистическите престъпления по документи не е лесна задача. Причината е в това, че по време на тоталитарния строй официална информация за убийствата без съд и присъда няма. Няма снимки или филми от екзекуциите. Следите са умело прикрити от извършителите. Отделни парчета от пъзела се съдържат като документи в секретните архиви на МВР и на Държавна сигурност, а навързването им и съпоставянето им със свидетелски показания понякога отнема години.

Освен наследниците на Пенчо Милков, сред които е и новоизбраният кмет на Русе, в местната организация на БСП в града има роднини на още няколко известни масови убийци от времето на червения терор. Тяхната история предстои да бъде разказана. Комунистите, които преди 75 години оцапаха ръцете си с кръвта на гражданите на най-европейския град в България, никога не бяха преследвани и съдени за извършените убийства и репресии. Партията им никога не се извини за стореното зло. Наглостта на техните наследници продължава и днес с твърденията им, че изнесените факти са просто голи „твърдения и инсинуации“, „лъжи“ и „зле скалъпени компромати“.

Остава ни да се надяваме, че не е далеч денят, в който млади хора като новия кмет на Русе ще погледнат назад към това мрачно минало и ще си дадат сметката, че повече не могат да носят неговия тежък товар. И от името на Партията най-сетне ще поднесат извинения на роднините на жертвите на комунистическия режим и ще се покаят искрено пред обществото. Редно е ние, наследниците на палачите и на техните жертви, да прочетем заедно тази история и заедно да затворим страницата. За да продължим заедно напред, осмислили поуките на миналото.


Изложение на Михаил Батанов до Секретаря на Окръжния комитет на БКП в Русе

5 коментара за “Когато Пенчо Милков колеше и бесеше в Русе

  • 6 ноември 2019 в 10:12
    Permalink

    До гласувалите за пенчо милков : останахте ли доволни от избора си , или ще кажете , че това не е истина , а е голо твърдение ! Дядо му на вашия избраник е причина секретаря на БЗНС “ Никола Петков“ в Русе да бъде арестуван и пратен в комунистическите лагери , с одобрение от вълко червенков и мирчо спасов ! Дори са получили и награда за зверствата , които са вършили ! Секретаря , пратен в лагерите е Ангел Ангелов , т. е. моят дядо ! Радвайте се ! Носталгията ви по комунизма се завърна !

    Отговор
  • 6 ноември 2019 в 11:32
    Permalink

    Дали някой, освен лично ощипаните, се интересуват от тези данни? Даже не ми се чете помията..Нещо за това, че същия този човек е изградил половин Русе? А Вашите червени родове, как приемат фактите?? Кръвта на Иван Дечев, Хлебарчето не иска ли да бъде отмъстена? И другата си буза лида се подлагжи, когато някой удари по едната? Нямате ли морал? Все пак, това е избора на 60% от гласувалите, които знаеха тази „новина“..щедро поднесена от вас и други удобни тролчета.

    Отговор
    • 6 ноември 2019 в 17:45
      Permalink

      Г-жо Николова, ще има ли пак екопротести при новия кмет? Отричате ли още, че сте манипулаторка и много вредна за обществото личност? Не Ви ли е срам да отричате, че дядото на новия кмет е един от убийците на наследниците на баба Тонка? Ясно е кой няма морал. Дано вашите наследници не се срамуват от Вас.

      Отговор
    • 6 ноември 2019 в 21:45
      Permalink

      Да , интересуваме се от всички факти, свързани с безчинствата на комунистическите мародери в мътните времена след септември1944г , въпреки че не сме едни от „лично ощипаните“ , според вашата терминология ! И безсрамно твърдите , че само засегнатите от „мероприятията на народната власт“ могат да се възмутят от масовите убийства на хора , които дори не са политически противници. И си вярвате , че Русе не е бил изграден до момента , когато група изверги избиват елита на града и въвеждат мракобесен режим. За вас това е момента на „изграждане“ на града. И това е вашето разбиране за морал , което не се свените да ни натрапите.

      Отговор
  • 6 ноември 2019 в 17:47
    Permalink

    Надявам се новият кмет да не е наследил характера на дядо си, който го е отгледал и възпитавал!

    Отговор

Вашият коментар