Кой трови въздуха на Русе?

eko-ruse3

„Пуснаха ли хлора?“ – това беше въпросът, с който русенци се питаха един-друг по няколко пъти на ден през 80-те години. Положителният отговор обикновено водеше до плътното затваряне на прозорците и прибирането вкъщи на играещите на улицата дечурлига…

От лятото на 2012 г. насам Русе отново е подложен на химически атаки. Техният източник не е категорично установен, макар официалните обвинения от страна на Регионалната инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ да сочат за главен виновник френския завод за автомобилни части „Монтюпе“.

Налице са многобройни оплаквания на граждани за остра задушлива миризма на газ или на изгорял бакелит. Чест терен на обгазяванията са русенските квартали „Възраждане“, „Изток“ и „Здравец“, понякога „Чародейка“. Миризмите достигат и до идеалния център на града. Химическата атака по правило е най-силна в петък вечерта около 20 часа, но обгазявания често има и в другите дни от седмицата – обикновено надвечер или рано сутрин.

Заводът на „Монтюпе“ край Русе е сочен от РИОСВ като източник на обгазяванията на града.

Промишлените източници на вредни емисии

Освен сочения с пръст чуждестранен инвеститор „Монтюпе“, обаче, в Русе има поне 20 установени източници на промишлено замърсяване на въздуха. Официални данни на Министерството на околната среда и водите /МОСВ/ показват, че на територията на града са налице голям брой промишлени производства, отделящи емисии с вредни химически частици във въздуха:

  • Цех „Лаков“ и цех „Фталов и малеинов анхидрид“ при „Оргахим“ АД
  • Участък „Пресипка“ при „Топлофикация Русе“ ЕАД
  • Цех „Смоли“ и цех „Бои и лакове“ при „Екон-91“ ООД
  • Цех „Смоли“ и цех „Бои и лакове“ при „Мегахим“ АД
  • Леярен и бояджиен цехове при „Спарки“ АД
  • Бояджиен цех при „Русенска корабостроителница“ АД
  • Галваничен и бояджиен участъци при „Дунарит“ АД
  • Инсталация за СОТ и ОМ при „Лубрика“ ООД
  • Инсталация за производство на гудрон и битум при „Полисан“ АД
  • Парокотелна централа при производителя на печатни платки „СЕТ“ АД
  • Поцинковъчни, байцови и помедняващи участъци при „Жити“ АД
  • Инсталация за производство на керамични продукти чрез изпичане при „Труд“ АД
  • Парокотелна централа при „Юта“ АД
  • Леярен цех при „Монтюпе“ ЕООД
  • Участък „Експандиран полистирол“ и сушилна и смесителна инсталации при „Марисан и Колев“ ООД
  • Сушилни инсталации при „Керос“ АД
  • Инсталация за производство на фибран при „Фибран България“ ООД
  • Производство на жълт и червен железооксиден пигменти при „Нубиола България“ ООД

Чест замърсител на въздуха с въглероден двуоксид, метан и амоняк е регионалното депо за неопасни, интертни и опасни отпадъци, чийто собственик е Община Русе. Тук отговорността е директно на местното общинско ръководство, а не на частни фирми.

Амонякът е над пределно допустимите норми на двете площадки на фирма „Бисер Олива 98“ в землищата на кв. Средна кула и село Червена вода, както и в „Свинекомплекс Николово“ АД.

Неприятни миризми са установени и при производството на яйчен прах и меланж на площадката на фирма „Дион“ ООД в кв.“Чародейка“. За миризма на бакелит свидетелстват хора, преминавали край производствените мощности на „А.Л. филтър“ ООД.

Смущаващо е, че в официалните данни на МОСВ лисва каквато и да е информация за фирма „Приста ойл“, чието производство също би следвало да бъде под задължително наблюдение, както и при изброените по-горе фирми.

В официалните регистри не попадат микрофирмички и работилници в областта на химическото производство и металообработването, които също биха могли да бъдат потенциални замърсители.

Кой трови въздуха на русенци?

При всичките тези данни, няма да сме далеч от истината, ако предположим, че въздушните химически атаки напоследък вероятно се дължат на няколко източника, а не само на един. РИОСВ-Русе е държавният компетентен орган, който има задължението да установи източниците на замърсяване на въздуха и да предприеме необходимите административно-наказателни мерки. Ефектът от дейността на инспекцията изглежда твърде спорен, тъй като обгазяванията продължат с месеци, а сериозни резултати липсват. РИОСВ вече написа предписания, извърши проверки, наложи глоби и води съдебно дело с предполагаемия източник на замърсяване – френския завод за автомобилни части „Монтюпе“. Вследствие на това, обаче, химическите атаки зачестиха и изглежда нищо не е в състояние да спре обгазяванията.

Вентилационните отвори на „Монтюпе“ се отварят въпреки пломбирането, според РИОСВ в Русе.

„ФРОНТАЛНО“ разполага с аудиозапис на разговор с участието на директора на Регионалната инспекция по околната среда Дауд Ибрям, в който той говори за проблема. Бившият сътрудник на Държавна сигурност агент „Искренов“ и настоящ шеф на РИОСВ-Русе от квотата на ДПС разказва как ходел вечер в района на КАТ, за да души въздуха, с цел да установи откъде идва неприятната миризма, тровеща вечерите на русенци. Оказва се, че екоинспекцията използва предимно обонянието на своите служители, за да „доказва“ източниците на замърсяване. В прав текст шефът на РИОСВ-Русе Дауд Ибрам признава за

липсата акредитирана мобилна лаборатория,

която да измерва показанията на въздуха и да отчита отклоненията в нормите. Т.е., данните от наличната мобилна измервателна станция не могат да бъдат приети за меродавни, поради липсата на акредитация. Това е причината „Монтюпе“ да заведе дело срещу РИОСВ-Русе и да оспори заповедта на Дауд Ибрям, която разпорежда ограничаване на дейността в производствено хале №1 на завода, чрез пломбиране на вентилационни отвори тип „жалузи“, до организиране пречистването и изпускането на емисиите вредни вещества в атмосферния въздух.

Вредните емисии, които се изпускат от вентилационни отвори тип ’’жалузи”, определено имат или биха могли да имат вредно въздействие не само върху здравето, но впоследствие и върху живота на хората – пряко и косвено. Въглеводородите, като част от изпусканите вещества, са генотоксични, имат и канцерогенно въздействие върху човека, и няма определен праг, под който тези вещества да не представляват риск за здравето на хората. Въздействието върху здравето на хората и върху околната среда се проявява посредством концентрациите на тези вещества в атмосферния въздух и чрез отлаганията на тези вещества. Това е обаче теорията. Резултати от реални измервания на показателите на въздуха при завода на „Монтюпе“ не бяха представени по делото от страна на екоинспекцията.

Мобилната лаборатория на МОСВ няма акредитация. / Снимка: Topnovini.bg

Делото на „Монтюпе“ срещу РИОСВ завърши с „теоретична“ победа на екоинспекцията. Съдът уважи тезата на държавната институция, че заводът е извършил промени, свързани с монтажа на т.нар. вентилационни отвори тип ’’жалузи”, които са извършени без необходимите съгласувания с РИОСВ-Русе. Това е в противоречие с евродирективите.

На практика инспекцията на

Дауд Ибрям не може да докаже, че „Монтюпе“ замърсява въздуха на Русе,

поради липса на акредитирана мобилна станция, която да вземе необходимите данни с измерване на място и тези данни да бъдат годни за използване в съда, ако се наложи. И това се отнася не само за „Монтюпе“, но и за всички останали потенциални замърсители на въздуха в града.

Шефът на РИОСВ в Русе Дауд Ибрям

Иначе казано, всяка фирма, която получи глоба или разпореждане от РИОСВ да преустанови производство поради измерени високи пределно допустими концентрации на вредни вещества в емисиите, може да оспори това с успех в съда. Затова няма такива измервания, няма наложени глоби, няма и разпореждания от РИОСВ за затваряне на вредни производства. Шефът на „Монтюпе“ Микаел Бризон, заяви, че от фирмата са съгласни да бъдат направени замервания на въздуха от независима, т.е. от акредитирана лаборатория. Подобна теза застъпи и посланикът на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан при посещение в Русе. Явно е, че и двамата са наясно с липсата на акредитирана мобилна лаборатория.

По време на делото юрисконсултът на „Монтюпе“ отстояваше успешно тезата, че няма безспорни доказателства, френският завод да замърсява въздуха на Русе. Такива доказателства наистина няма.

Въпросът е, какво прави държавната власт и защо допуска да има липса на акредитирана мобилна измервателна станция. Очевидно е, че интерес от тази липса имат фирмите, чиито производства отделят вредни емисии във въздуха. Това изглежда удобно и за политиците, защото, по всяка вероятност е допуснато в условия на корупция и тежки зависимости на хора, изпаднали в конфликт на интереси.

Кметът на Русе: „Миризмите са неприятни, но не са опасни за здравето на гражданите“

Кметът на Русе Пламен Стоилов /вдясно/ подари картина на директора на „Монтюпе“ Микаел Бризон през 2013 г.

Този цитат, според източник на „ФРОНТАЛНО“, е от подслушан частен разговор на кмета на Русе Пламен Стоилов, в който темата е била замърсяването на въздуха на града и връзката на завода на „Монтюпе“. Позицията му донякъде напомня на отношението на лидерите на БКП през 80-те години, които публично неглижираха проблема с хлорните обгазявания. Тогава членът на ЦК на Партията Гриша Филипов твърдеше, че времето в Русе било хубаво, а въздухът чист и се чудеше защо се вдига целия този шум и защо хората излязоха на протест през 1988 г. Така или иначе до момента няма ясна и категорична позиция на кмета на Русе по проблема със системните замърсявания на въздуха. В няколкото си публични изказвания по темата, той говори общи приказки и удобно прехвърля топката „по компетентност“ на РИОСВ. „Най-лесно е да затвориш едно предприятие. За нас е важно да вникнем в същината на проблема и да помогнем да бъде решен. РИОСВ работи с нас и наистина има случаи, при които с контрол проблемите се решават“, казва Стоилов пред сайта Akcent.bg.

И ако кметът на Русе прави откъслечни и неангажиращи общи изказвания по темата, без да поема ангажимент за ясна политическа позиция и упражняване на натиск за решаването на проблема, то Общинският съвет пази гробно мълчание по темата. Осем общински съветници, избрани от русенци на последните местни избори, са членове на комисията по земеделие и екология. Темата с обгазяванията на града досега не е била разглеждана. Вярно е, че РИОСВ е държавният компетентен орган, който има правомощията да действа, но това съвсем не би следвало да освобождава местната власт от отговорности. Съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация, Общинският съвет определя изискванията за дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината, които произтичат от екологичните особености на населените места. По силата на това си правомощие общинарите също могат и трябва да действат.

Членовете на комисията по земеделие и ЕКОЛОГИЯ в Общинския съвет на Русе бездействат по проблема с обгазяванията на града.

Лошата хигиена на градската среда, установените многократно пределно допустими концентрации на прах във въздуха, химическото замърсяване от промишлеността, ежегодните несполуки с контрола на популацията на комари и кърлежи са основните екологични проблеми на Русе. Местната власт и компетентните държавни институции демонстрират нежелание да се справят с тези сериозни задачи. Химическите атаки срещу населението на града продължават вече втора година. Не е ясно кой точно и с какво трови въздуха. И най-важното – колко опасно за здравето на гражданите е това. Защото не е задължително вредните химически елементи да имат неприятен мирис или тръпчив вкус.

Изглежда, за да бъдат принудени институциите да си свършат работата, за която са призвани, трябва да бъдат подложени на силен и постоянен обществен натиск. Дали русенци ще узреят за тази своя важна гражданска мисия? Кой знае. А дотогава остава да се попитаме: „Завоня ли навън?“ и да затворим плътно прозореца…

6 коментара към “Кой трови въздуха на Русе?

Вашият коментар