Краят на диктатурата

Всеки тираничен режим си има своя край. На диктатурата на Борисов също й се вижда краят. Борисовият „Десети ноември“ ще настъпи тъй внезапно, както това се случи с Живковия. Участта му ще бъде същата – хвален и обожествяван днес, утре той ще бъде низвергнат и мразен от същите, които сега му се кланят.

Вече се появяват първите индикации, че машината на ГЕРБ започва да отпуска своята хватка. Борисов изглежда грохнал, ояден и прогресивно губещ интерес към султанската работа – да бъде последна инстанция при решаването на всеки въпрос в днешна България. Но, в пирамидалната структура на ГЕРБ няма друга крайна инстанция. Делегирането на „последната дума на Бащицата“ на друг човек просто е невъзможно. Диктаторът е диктатор, защото няма заместници.

Вътре, в самата Му партия, започва да се чувства една тревожност и несигурност за утрешния ден. Няма я онази увереност, примесена с премерена доза арогантност в посланията. Пропагандната машина на режима започна да тъпче на едно място. Налице е видимо затишие, усещат се наченките на сиво безвремие в очакване на неизбежния край. Тягостно е. Възможен ли е ГЕРБ без Борисов? Не, не е възможен. Лидерската партия съществува дотогава, докогато стигнат силите на лидера й. Когато силите Му привършат – ще настъпи краят.

Какво ще правят половин милионната административна армия от чиновници с партийни поръчения и техните семейства след слизането на Вожда от трона? Към тях трябва да прибавим и назначените по партийна линия „бизнесмени“, поставени на хранилката с обществените поръчки и европейките проекти. Хората, крепящи днес режима на ГЕРБ, вече започват да изпитват панически ужас от настъпването на този момент.

България след ГЕРБ и Борисов ще бъде хвърлена в нова криза. Няма друг възможен сценарий. Контролираната бедност и мизерия трябва да бъдат поддържани на всяка цена, защото на тяхната основа режимът се крепи. Страхът и гладът са неговите фундаменти.

Тези стотина червени фамилии, които от падането на комунизма насам държат политическите и икономическите лостове, няма да изпуснат властта. Просто ще сменят марионетките си – от мутренско-милиционерския типаж вероятно ще се върви към плутокрация „с човешко лице“. Квадратните глави с ниските чела ще отстъпят място на интелигентните физиономии на добре изглеждащи и говорещи нови месии. Фасадата на фасадната демокрация у нас ще бъде реновирана. По-възможност – с европейски средства.

Очевидно е, че опитите за налагане на путинския модел на управление не намериха почва във все още европейска и натовска България. Затова има както външна, така и силна вътрешна съпротива. Проектът „Единна Русия“ в лицето на ГЕРБ просто не се случи именно заради тази съпротива. Борисов не стана Путин, нито Цветанов – Медведев, въпреки неистовите опити за копиране на същия модел.

Така че изтърканата и звучаща все по-фалшиво плоча „Борисов и ГЕРБ“ е време да бъде махната от грамофона. Някъде там, зад кулисите, записите на новите хитове вече са готови. Скоро ще ни ги пуснат в ефира.

Един коментар към “Краят на диктатурата

  • 27 ноември 2018 в 15:21 ч.
    Permalink

    Дрън дрън. Много дедованговци се навъдихте. Не съм фен на Борисов, но ми писва от глупостта на пишман политолози, които си мислят че приказките на маса с приятели отварят очите на цял народ. Гледате само в своя си клозет и вече всичко ви е ясно. А то всъщност само в собствените си лайна ровите, а миризмата не я усещате.

    Отговори

Вашият коментар