Към БСП-Русе: Благодарско за Зарков и зарковщината!

Русенските комунисти изпратиха в парламента напет комсомолец, доказал нагледно, че промяна в Партията не може да има

Анализаторите на отминалите парламентарни избори отчитат масово, че БСП е изпуснала преимуществото си пред ГЕРБ след победата на Румен Радев на президентския вот заради непремерени изказвания на лидерката им Корнелия Нинова и на няколко пърхащи около нея комсомолчета като Крум Зарков и Александър Симов. В общи линии другарите ни обещаха светъл комунизъм с просташко отношение към „враговете на народа“. Вместо разкаяние за престъпленията и дългоочаквани извинения към жертвите на червения терор – „ще пикаем на паметника им“ /по Симов/.

И Русе даде своя дан в общия хор. Крум Зарков, водачът на местната листа на БСП, се яви по телевизора /виж видеото по-долу/ заедно с кака си Корни и се „пошегува“ с жертвите на зловещата Държавна сигурност в национален ефир. „Закъснях – вика Зарков – но с други агенти от Държавна сигурност крояхме планове как да мъчим нечий дядо!“ Така искрено, така неподправено, така чистосърдечно Крум и Корни се изкискаха от екрана. Ха-ха-ха. Е, как е след изборите – смешно ли ви е още? Посмейте си се на воля.

Всъщност, Нинова и Зарков дружно показаха позабравеното лице на типичния комунист – нагъл, безпардонен, надменен демагог, опериран от чувство на вина, на когото разкаянието, смирението и искането на прошка не са му познати. Двамата нагледно олицетвориха отказващата да скъса с мрачното си минало БСП.

И тези, които са се надявали, че със смяната на поколенията нещо в тази партия може да се промени нека да гледат и да слушат „младата смяна“ Зарков и Симов. Касапският „хумор“ и просташкото им отношение към жертвите на комунизма доказват, че червената чума се предава по полов път, както беше отбелязал преди време другарят Антон Кутев. И че лечение за нея няма. Нито контрацептиви, способни да спрат разпространението й.

А русенските комунисти могат да са изключително горди. Те приеха безропотно спуснатия от София с парашут за водач на листата им Крум Зарков и си го избраха – 18 089 от общо 28 637 бюлетини за БСП в Русе и областта без преференции /т.е. в полза на Зарков/, че за капак и 1 386 лични преференции за него. Браво бе, другари! Посмейте се и вие на „шегичките“ на Зарков. Ха-ха-ха.

Кампанията на комунистите, впрочем, бе основана на сърцераздирателен хленч по соца. Понеже, нали, „демокрацията ни отне много“. Беше ни предложена разходка в болшевишкото минало с всичките му „екстри“. Почти държавна планова икономика обещаха и всичко безплатно…

Обещаха още, че парите пак ще растат по дърветата и ще се харчат „на всекиму, според нуждите“. На богатите – милиарди – дайте да им подпомогнем бизнеса на хората. На бедните – каквото остане, ако нещо изобщо остане… А иначе сме социалисти!

Не бе пропуснато и традиционното навеждане пред Москва. БСП ни предложи да се сгънем пред Кремъл в поклон до земята и да олижем страстно с език подметките на обувките на другаря Путин. След което да се обърнем на Запад и да плюем колкото сила имаме уж по сегашните си партньори от ЕС и НАТО, а всъщност по цивилизационния избор на два милиона наши съграждани, избрали да реализират мечтите си в един по-добър свят, свободен от комунизъм и различните му метастази.

„Дайте да не гледаме назад, да не ровим в миналото…“ е любим рефрен на комунягите. Тъй де, само че Корнелия и компания потърсиха като никога досега упование в „славното, борческо минало на Партията“. Ама не е така, другарко Нинова. Българите не искат комунизъм. Така, че си го задръжте за себе си и не ни го натрапвайте. Умилявайте си се по партийните събрания, вейте си съветските знаменца пред Альоша и ако може без да се набивате много на очи, че плашите хората.

Всъщност, българските комунисти доказаха, че промяна при тях не може да има, хеле пък да ни предложат на нас промяна. И припомниха, че все още „поемат вината с мезета“ и че вече 27 години не са се извинили за всички злини, които причиниха на народа ни.

Вярно е, че след случката Зарков се извини публично за „шегичката“ – дали искрено, дали в опит да замаже онова, което стори с рейтинга на БСП в навечерието на изборите, е друг въпрос. Но по-важното е, че зарковщината остава. Щом и образованието в Сорбоната не може да пречупи съзнанието на младия комунист, положението е трагично, другари.

Как да очакваме модерна левица от младежи, които не се свенят да веят знаме на чужда държава, да се кланят на Альоша по няколко пъти в годината и да въздишат шумно по кремълския сатрап?

„Извини се Зарков, при това няколко пъти“, вика разпенен негов защитник във фейса. „Какво толкова? А кой ще се извини за ястребинчетата?“, пита оперираният от чувство за вина червен чугун. И през ум не им минава на комунистите, че в името на същите тези „ястребинчета“ бяха убити 30 000 души, повечето без съд и присъда, 300 000 бяха пратени при нечовешки условия по концентрационни лагери и затвори, съдбите на милиони бяха печално променени. С тези жертви, без да му мигне окото, се изгаври Зарков. И се изкиска с другарката си Нинова от телевизора, плувнал в мазна самодоволност. Но, нейсе.

Все пак, накрая, да благодарим на БСП-Русе за избрания депутат, разкрил, уж погрешка, истинското кръвнишко лице на тази партия. И да помним думите на поета, че „промяна не може да има, дори и под новото име“.

Един коментар към “Към БСП-Русе: Благодарско за Зарков и зарковщината!

  • 19 януари 2018 в 00:58 ч.
    Permalink

    Сайт на Българският Антифашистки съюз. Определение за Фашизъм. Всички прилики и разлики не са случайни. Интересно четиво.
    КАКВИ СА ОСНОВНИТЕ ПРИЗНАЦИ НА ФАШИЗМА?
    Според съвкупността от признаци съвременната наука разделя идеологията на фашизма на две множества: първа група признаци, характерни основно или само за фашизма и втора група признаци, характерни също и за други видове тоталитаризъм и националистични движения. Освен това, в различните видове фашизъм признаците на фашистката идеология могат да се проявяват с различна интензивност, а някои от тях могат да отсъстват.
    Група признаци, характерни основно или само за фашизма:
    Краен национализъм (шовинизъм), достигащ до расизъм, а в агресивните му проявления – до геноцид;
    Идея за диктатура на националния елит начело с вожд, на основата на организиране на този елит като ръководна върхушка на партия от военизиран тип;
    Създаване на военизирана партия от “орденски” тип с твърда дисциплина и военизирани формирования;
    Определяне на враговете на нацията – вътрешни и външни;
    Претенции за разпространение на духовните ценности на своята нация и на своето движение в целия свят;
    Романтично пропагандиране на безкомпромисна борба за “световно – исторически” идеали на движението и култ към жертвоприношението и героичната смърт в името на победата;
    Пропагандиране на култ към силата и заплаха не само на така наречените врагове, но практически на цялото население;
    Пропагандиране на фашистка, антисемистка и друга ксенофобска литература;
    Придаване на огромно значение на семиотичен (знаков) език на политическия стил (езикът на събранията, сборищата, шествията, партийните символи, униформата, лексиката), задължителност на този стил, в крайна сметка, за членовете на фашистката организация, като специфично изобразяване на фашистката идеология;
    Идеята за построяване на тоталитарна държава на основата на принципа на корпоративността (този признак е бил характерен за италианския фашизъм, но не е непременно задължителен за фашистката идеология).
    Група признаци, характерни не само за фашизма, но и за други видове тоталитаризъм и националистически движения:
    Култ към вожда;
    Ксенофобия и, в частност, антисемитизъм (юдофобство);
    Отрицание на демокрацията, либерализма, плурализма, потискане на опозицията, чистка на целия държавен апарат; курс към репресии;
    Претенции за разширяване на териториалното пространство;
    Политическа и социална демагогия;
    Специална организация на военната и идеологическа подготовка на младежта.
    Признаци, които могат да доведат до фашистки преврат:
    Събаряне на създадените социални структури. Десоциализация, маргинализация на масовите групи от населението;
    Задълбочаване на икономическата и на социалната криза, осезаемо влошаване на условията за съществуване на преобладаващото мнозинство от населението;
    Отслабване на държавната власт и дискредитиране на нейните институции. Отчуждаване на населението от политическите и от административните структури. Падение на изпълнителната дисциплина. Масово неконвенционално поведение на гражданите. Ръст на пиянството, наркоманията, престъпността;
    Разпадане на предшествуващата ценностна система. Идейно-ценностна дезориентация. Нарастване на чувството за накърнено национално достойнство, формиращо фактора на масовото съзнание. “Привикване” на обществото към дясно радикалистки постулати и лозунги към насилие.
    Какви варианти на развитие можем да си представим в тези условия?
    Вариант първи (оптимален, но малко вероятен). На властните структури се удава да овладеят положението и, запазвайки демократичните институции, с тяхна помощ да се изведе страната в по-спокойни води. По такъв начин през 30-те години е разрешил кризисната ситуация в САЩ Франклин Рузвелт.
    Вариант втори. Управляващият елит се опитва да излезе от кризата чрез по-нататъшен демонтаж на демократичните институции. На този път е трудно да се спре. Той води до откровен авторитаризъм и открива възможността за тоталитарно прераждане на режима.
    Вариант трети. Нарастващото нажежаване на социалното и политическото напрежение в страната ще бъде използвано от дясно екстремистките сили. Издигайки харизматичния лидер, те идват на власт под лозунга за национално спасение. Режимът, който се възцарява, не е задължително да стане фашистки. Обаче демократичното развитие на страната ще бъде преустановено.
    Вариант четвърти. На вълната на социалното и политическото недоволство възниква ново дясно екстремистко движение, в състава на което влизат популярни военни дейци. На обществото ще бъде наложена фашистка програма. Едва ли този режим ще се нарича фашистки, но работата не е в наименованието.

    Отговори

Вашият коментар