Късно е, Радане, за китка!

Беше 2013-а. Лятото. Костов напусна политиката. ДСБ избра младия и обещаващ Радан Кънев за негов заместник на председателския пост в партията. Орешарски беше дошъл на власт. Пеевски стана шеф на ДАНС, но за ден. „Умните и красивите“ протестирахме. Вярно, в Русе #ДАНСwithme събираше по една дузина хора, но пък в столицата – по няколко стотици хиляди.

През същото това горещо лято на 2013-а, в разгара на протестите, в клуба на ДСБ на ул. „Княжеска“ 15 в Русе се състоя среща с новия председател на партията Радан Кънев, присъстваше и д-р Петър Москов. Като стар десен активист и избирател реших да посетя събитието, мислех си, едва ли ще е само за партийни членове. Исках да видя Кънев и Москов отблизо, по възможност да им задам няколко въпроса лице в лице, за да се опитам да се уверя, че те са точните хора. Тясното клубче пращеше по шевовете, климатиците не работеха. Пот и надежди по лицата на опрените един о друг хора.

По това време идеята за „Реформаторския блок“ беше още доста мъглява и Радан стана и говори за бъдещето на тази коалиция. Споменаването на името Кунева-Пръмова разшумя залата. Червата им се обърнаха на тия, в голямата си част, беловласи, твърди костовисти, мнозина от които познавах от първите години на демокрацията. „Ама как може със снахата на ЦК коалиция да се прави?“ Бърше потта от челото си Радан, изтъпанва се пред всички и се опитва да успокои страстите.

Седя отстрани и си мисля за протестите. Радан и Москов ходят на шествията в София, а в Русе местното ДСБ пасува. Как пък веднъж не дойдоха, ей така, от кумова срама д-р Константинова-Гайдова, председател на партията в града, и другите десебари да подкрепят каузата? Поведението на Константинова-Гайдова по отношение на протестите #ДАНСwithme беше същото като на Кунева-Пръмова. За снахата на ЦК, да кажем, присъствието й там се считаше за нездравословно, но за русенката…

Дойде и време за въпросите. Питат хората, интересуват се. Радан и Москов отговарят. Питам и аз: „По какъв механизъм тази коалиция ще излъчи кандидатите си за народни представители? Пак ли ще се редите на тъмно, някъде в София, и ще спускате парашутисти в листите по места? Не смятате ли, че така подценявате интелигентността на десния избирател, сам да определи за кого точно да гласува?“

„А Вие какво предлагате?“, контрира Радан и нови вадички пот рукват по челото му. „Помислете за отворени предварителни избори… Нека д-р Москов да дойде в Русе, пък да се конкурира с местни кандидати и нека хората да го изберат за свой кандидат предварително. Нека да има тяхното доверие преди началото на истинската кампания“. „Ние това няма да го позволим! Като ръководство ще носим отговорност за кандидатските листи“, отсече Радан. Москов, подпрял с ръка главата си, ме фиксира и каза: „Това с „парашутистите“ май се отнасяше за мен? Нека ви разкажа една история…“, и продължи с характерното си пламенно нищоговорене. Напуснах събранието.

И досега за мен си остава загадка как Реформаторския блок си нареди листите за последвалите парламентарни избори. Това се случи недемократично и на тъмно, далеч от погледите на потенциалните избиратели. Подредиха се, някак си, след не малко драми и катаклизми. Помним първите „компромиси“ в Хасково и Монтана. Успяха и да намерят кой да гласува за тях. За мен, Радан и Москов приключиха още там, през лятото 2013-а. Изтъпаниш ли се на една снимка, хванал ръката на Кунева-Пръмова, ти си приключил с дясното. Познати десебари ми разказваха, че това било тайна стратегия партията на Костов да се върне в парламента, а защо не и да влезе във властта. Пък после сме щели да видим… /Е, май тия дни видяхме!/ Така викал Радан по разни закрити събрания по това време и чертаел тактиката, за да можели да разберат твърдите ядра какви компромиси предстоят да бъдат направени в името на бъдещето на ДСБ. Костовист да приеме целувката с Кунева-Пръмова – преди звучеше като фантастика, но се случи. Коалиция с ДБГ и остатъците от СДС – не беше трудно да се предвиди, че точно тия ще торпилират „Реформаторския блок“, когато му дойде времето. Гласуването в парламента от страна на техните депутати и бламирането на министър Христо Иванов доказаха нагледно това. Управление в тандем с мутро-милиционерите от ГЕРБ и с другите проекти на ДС – ПФ и АБВ – компромис по пътя към „историческия компромис“? Чудно е, на какво са се надявали ДСБ, тръгвайки по този път преди две години

Искам просто да попитам тези, гласували за РБ на отминалите местни избори в Русе: как се чувствате днес? Вярвам, мнозина го направиха с идеята, че гласуват за нещо различно от мутренското управление на ГЕРБ в града. Нищо подобно! Тия мушмороци от редиците на русенските „реформатори“, в това число и ДСБ, не само, че си наместиха дупетата до ГЕРБ, но и без задръжки гласуваха комунист, представител на загубилата БСП, да оглави Общинския съвет. За компромис ли го обявиха, за консенсус ли – има ли значение?

Всички тези „компромиси“ в името на някаква неясна цел компрометираха за пореден път дясното. Има компромиси и компромиси. Казват, политиката била изкуство на възможните компромиси. Но, има и невъзможни, непростими компромиси. Никога с ДС, никога с комунистите… Не може да си борец с мафията и с корупцията, а да управляваш в коалиция с нея и в нейна полза. Прекалено много такива „компромиси“ бяха направени. Затуй днес не хлипам и не се възнасям по изпълненията на ДСБ и на нейния лидер. Вървете по дяволите, всички „реформатори“!

Късно е, Радане, за китка!

Страницата на ДСБ-Русе във „Фейсбук“ днес. Времето е спряло, но посланието е ясно.

Един коментар към “Късно е, Радане, за китка!

  • 6 март 2016 в 09:59 ч.
    Permalink

    Лошо Защо сте толкоз разочарован

    Отговори

Вашият коментар