Лошият ми антикомунизъм

Когато бившите комунисти си играят на капитализъм, обикновено всички губим

Днешното българско общество живее в голям грях. И докато този грях не бъде изкупен, България май ще остане в същото блато на посткомунизма, в което гази и затъва вече четвърт век, без каквито и да било добри перспективи за бъдещето. Грехът е в необяснимия отказ да бъде прочетено миналото, да бъде то осъзнато, да бъдат направени проекциите на минали събития и личности в настоящето. Защото там е заровена голямата тайна на тъй наречения безкраен „преход“. А именно, че хората, свързани много тясно и по права линия с бившия комунистически режим и днес „колят и бесят“ в България.

И днес, както и тогава, те стоят на върха на хранителната пирамида, и комай само петолъчката на кремълската кула и нейният днешен стопанин са по-високо от тях. И днес, както и тогава, те живеят охолно и доволно, владеят всички политически и икономически лостове в държавата. От тях зависи всичко, което се случва, както и всичко, което не се случва. Разликата е, че днес крадат все по-нагло и по-безцеремонно пред очите на всички, без да се крият, както едно време. И парадират с несметните си богатства, възпявани от медийния казионен слугинаж като „мастити бизнесмени“, като „щедри благодетели“, като хора, без които нищо хубаво не би се случило. И как благодарни трябвало да им бъдем.

Мнозина познати и дори близки приятели се възмущават и ме укоряват за крайния ми антикомунизъм. Не било модерно, никой не го интересувало вече, било минало толкова време, какво съм се ровел назад… И същите тези хора плачат по цял ден в социалните мрежи от хилядите несгоди на живота в днешна България, без да си дават сметка за реалните причини за сегашното положение. Да, в тези причини отдавна вече няма идеология. И вероятно затова антикомунизмът ми им се струва безпредметен и изглеждащ отстрани доста архаичен.

Но ако антикомунизмът ми даде отговора на вечния въпрос къде са парите, то тогава той не би бил тъй безпредметен. И преди 1989 г., и след това, парите си останаха у тях – у комунистите и у техните преки наследници и близки съратници. Преди 1989 г. беше ли възможно да натрупаш благосъстояние чрез честен труд – ти – можещият, знаещият, по-трудолюбивият, по-ефективният – да имаш повече материални блага от колегата лентяй, който по цял ден симулира заетост, докато заплатката си му върви. Категорично, не. При комунизма всички народни слоеве бяха еднакво бедни или еднакво богати, с изключение на привилегированата каста на партийните велможи, които бяха приказно богати. Единственият начин да имаш малко повече от съседа, беше да откраднеш нещо от някъде, без да те хванат. И как се е променила тази картина днес? Точно никак.

И днес да натрупаш благосъстояние чрез честен труд в България е непосилна задача, при това доста рискована. Защото, ако пораснеш прекалено много, все ще се намери някой от кастата на приказно богатите бивши комунисти, който ще прояви „настоятелен“ интерес към бизнеса ти. И ще ти „национализира“ бизнеса, както едно време. Или ще ти прати „партизани“, пардон – мутри, да те изгонят силово, или ще ти стане ортак и след не много време, ще те принуди да напуснеш, оставяйки всичко на него. И понеже, в общия случай, той си няма хал хабер от твоя бизнес, по всяка вероятност ще го затрие скоропостижно. Когато бившите комунисти си играят на капитализъм, обикновено всички губим. Затова и България днес е на тоя хал – защото все някой „отговорен бивш другар“ се вре не там, където му е мястото …

Аз, разбира се, бих сгрешил, да хвърлям върху днешните им наследници вината на бащите-кръволоци от мрачните години на сталинизма, разстреляли богаташите и интелигенцията, „за да им вземат имотите и парите на тия гадове“. Децата не могат да бъдат съдени за престъпленията на родителите си. Но, ако днес синът на бившия другар Х разполага с несметни милиони, придобити незнайно как и се чуди като какъв бизнесмен да го играе, то тогава остава тежка сянка на съмнение. Що за капитализъм е това? Капитализъм с назначени „бизнесмени“? Капитализъм не се прави с „гнили ябълки“. Обикновено ябълките трябва да са зрели и лъскави, за да им обърне някой внимание.

Ако си умен и можещ, ако вярваш в собствените си сили и възможности, но за нещастие не си част от кастата на бившите комунисти, то ти нямаш шанс да натрупаш благосъстояние чрез честен труд в държавата на крадците. Първото нещо, което ти идва наум, е да я напуснеш, за да не пропилееш живота си в безпредметно робуване за жълти стотинки при поредния „бизнесмен“. Защото в такава държава на тебе ти е отредена само тази възможна роля.

Така 2 милиона, а може би и повече, жизнени и пълноценни българи, в разцвета на силите си, емигрираха в западните капиталистически страни след 1989 г. Избраха да живеят, да работят, да раждат и отглеждат децата си, да трупат благосъстояние чрез честен труд, там, където това е възможно – в държави с реален капитализъм. Избраха да живеят като бели хора. И няма как да ги виним. Вината за обезкървяването на нацията за пореден път, отново остава у бившите комунисти. Затуй и антикомунизмът ми е тъй екстремен.

А в България продължава да властва някакво безвремие. Часовниците са спрели и упорито отказват да продължат напред. Въпрос на време е, стрелките да започнат да се връщат назад.

Вашият коментар