НАТО и последният девствен български плаж

Самотният плаж в залива „Кладенчето“ на север от Дуранкулак, точно преди българо-румънската граница.

Обожавам Северното Черноморие. Не пропускам лято, без да го посетя поне за седмица. Там, на север от Шабла, има толкова много тихи, спокойни и диви кътчета, където човек наистина може да си почине добре. Наслада за душата и сетивата, далеч от шума, напрежението и покварата на тъй наречените „курорти“. Малцина подозират за съществуването на залива „Кладенчето“ – това е последната ивица пясък от южната страна на българо-румънската граница. До там няма асфалт, нито бетон. Кара се по черен път през царевицата. Да кажа, че мястото е девствено, няма сгреша. Тук човек изпитва усещането, че е попаднал най-малкото на острова на Робинзон Крузо – само ти, морето и нищо друго.

Лятото на 2014-а е. Майданът в Киев тъкмо е приключил с привидна победа на протестиращите украинци. Путин вече е окупирал Крим. В Донбас и Луганск мирише на продължителна война. Преди месец самолет на „Малайзия Еърлайнс“ беше свален над Украйна, близо до руската граница, и 289 души на борда загинаха. А аз си лежа необезпокояван на пясъка и слушам единствено вълните на морето.

На 60 км на север от мен, в румънския град Констанца, се намира летището на НАТО. Военни самолети, базирани там, извършват патрулни полети и охраняват въздушното пространство над черноморската граница на алианса. В пристанището на Констанца са дислоцирани военни кораби на НАТО, а един от тях е българската фрегата „Дръзки“. Всичко е тихо и спокойно. И аз се чувствам спокоен. И се любувам на самотния плаж.

18 септември 2014 г. Армада на НАТО излиза на тактическо учение в Черно море по залез слънце. На снимката са българската фрегата „ДРЪЗКИ“, канадският кораб „Торонто“, испанският „Алмиранте Хуан де Бурбон“ и румънските „Регеле Фердинанд“ и „Ластунул“. Снимка: Сержант Матю Макгрегър, Канадски военноморски сили.

Слушам приятното ромолене на морските вълни и се чудя на онези българи – едно много шумно малцинство, което вдига врява до Бога и се обявява против НАТО и против „американските“ бази у нас. Да, става дума за малцинство, изкарвано на преден план от казионните медии и очевидно подплатено с рубли на калпак. Както наскоро се изрази журналистът Иван Бедров – „с крякането си в тъмното блато“, те създават внушението, че са мнозинство. Това, което Бедров пропусна да спомене, са две числа. Едното е 2 223 714, а другото – 148 262. Разликата е в пъти. Това са числата от референдумите за членството на България в НАТО. Първия път, през 1997 г., 2 223 714 души казаха „Да!“ на присъединяването на страната ни към ЕС и НАТО. Направиха го, като гласуваха за коалицията ОДС, която единствена ясно и еднозначно, без заобикалки, предложи този път. През 2014 г. 148 262 души гласуваха „За!“ излизането на България от НАТО и ЕС, подкрепяйки дружината на Волен Сидеров, също толкова ясно и еднозначно, предложила курс към Москва и Евразия. И така, 4,5% „против“ НАТО и ЕС през 2014-а, срещу 52,3% „за“ през 1997 г. Това е простата истина, която човек няма как да види, ако чете казионната преса или стотиците пропагандни сайтове.

Впрочем, тихото мнозинство, подкрепящото членството на България в ЕС и НАТО, вече има изградени солидни и тесни връзки с повечето страни-членки на алианса. Та нали почти всеки има роднини или познати, които живеят на Запад. Можеш ли да обвиниш децата си, че са избрали да учат и работят в „страна-агресор“? Че „слугуват на американския империализъм“ и гледат с подозрение и тревога към политическата, военната и пропагандната агресия на днешна Москва?

Защото НАТО не е „агресор“ или „слуга на американския империализъм“, така както го рисуват кремълските подлоги. Това е все едно да обвиниш храбрите български военни, че са „агресори“ и „слуги на световния империализъм“. Мнозина забравят, че българската армия е част от НАТО вече повече от десет години, че ние сме НАТО, така както са и нашите балкански съседи Румъния, Турция и Гърция. Така, както са прибалтийските държави и тези от Централна и Западна Европа. Всички ние членуваме в този военен съюз, чиято крайна цел е да гарантира суверенитета, сигурността и границите на своите страни-членки. И когато тази сигурност е застрашена от сложната обстановка в Украйна, то няма нищо по-нормално от това, НАТО да разположи повече сили в близост до конфликта. Ей така, просто за всеки случай. На това му се казва постигане на възпиращ ефект.

Затова аз си лежах безгрижно и се любувах на морските вълни миналото лято, знаейки че много близо, там, някъде на север, „Дръзки“ стои на своя пост, заедно с нашите съюзници от НАТО и бди над сигурността в района. И кой друг, ако не НАТО, може да възпре реалните имперски амбиции на днешния господар на Кремъл, да бъде последна и ефективна преграда пред руските „маневри“? Пък нека „жабите да си крякат“.

Сам на плажа

Един коментар към “НАТО и последният девствен български плаж

  • 23 февруари 2015 в 13:44 ч.
    Permalink

    Нерде девствен плаж, нерде НАТО дето ни охранявало, нерде кремълски подлоги и т.н. Че натовци са си слуги на хамериканците си личи от самолет, а храбрите български войници отдавна ги няма.
    Явно или си се напушил или не си си взел хапчетата.

    Отговори

Вашият коментар