Очите на Държавна сигурност

За обезглавената листа на „Да, България“ в Русе и за ченгесарските номера

Очите гледат към теб. На пръв поглед – благи, честни, спокойни, влажни, обещаващи очи. Но само на пръв поглед. Всъщност, очите на Държавна сигурност не лъжат. Те казват всичко на онези, които имат сетивата да разчетат миналото в тях.

Преди седмица Комисията по досиетата практически „обезглави“ листата на коалиция „Движение Да, България“ в Русе. Водачът й Николай Влаеско бе обявен за агент на ДС от Трето управление /Военното контраразузнаване/, с псевдоним „Минев“. Шокът за хората от партията на Христо Иванов бе голям. Ударът по репутацията им е неоспорим. Дваж по-ударени трябва да се чувстват от русенската структура на „Да, България“. Ченгето Влаеско практически уби кампанията им на местна почва.

Ако ставаше дума за партии като ГЕРБ, БСП, ДПС, ДОСТ, „ПатрЕотите“ и т.н., където бившите агенти на ДС са на почит, издигани без проблеми за депутати и където електоратът им масово смята, че това да си служил на престъпния комунистически режим е „патриотично“, че е „изпълнен дълг към Родината“ и прочее „епични“ празнословия, то в партия като „Да, България“ отношението към ченгетата е диаметрално противоположно.

Впрочем, всяка партия, записала в устава подобно изискване към членовете си, трябва да заслужава уважението на всеки антикомунист и родолюбец, осъзнал пагубната роля на комунягите и техните бивши структури за сегашното нерадостно положение в страната:

„Чл. 5. (1) Член на „ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“ може да бъде всеки български гражданин с избирателни права, който приема ценностите и целите на Движението и декларира ангажирането си с тяхното осъществяване.
(2) Не могат да бъдат членове на Движението лица, които са били сътрудници или служители на Държавна сигурност, членове на национални и регионални ръководни органи на партиите на тоталитарния режим, лица, които пораждат обосновани съмнения за корупционно поведение или възприятие за безпринципна търпимост към подобно поведение, както и лица, за които съществува законова забрана.“

Въпросният текст е нагледен пример за добре приложена лустрация в чист вид, макар и на партийно ниво. При тези ясно разписани разпоредби в устава на „Да, България“, напълно съзнателно лицето Николай Влаеско е подало молба за членство в партията и впоследствие е успяло да пробие до водач на листата й в 19-и русенски многомандатен район за предстоящите парламентарни избори.

И докато на ръководството на „Да, България“, предвид всички струпали им се проблеми с регистрацията и изключително късите крайни срокове, това недоглеждане може да бъде простено, то какво да кажем за вината на самия Влаеско. Нали няма наивници, които да вярват, че той е забравил срещата си със старши лейтенант Тодор Антов от ДС на 1 февруари 1984 г. Забравил ли е Влаеско, че е подписал собственоръчно декларация за сътрудничество към тайните служби на комунистическия режим? Повярвайте, не съществува амнезия за подобни лични актове. Те се помнят до живот.

„Картончето“ на Николай Влаеско, доказващо принадлежността му към Държавна сигурност. Източник: Комисия по досиетата.

А самото „картонче“ на Влаеско говори. „Основа на вербовката – идейно-политическа“ – така са обозначавали агентите, които са показали и доказали преданост към комунистическия режим. Става дума за онези, дето не са имали нужда от допълнителна „мотивация“, за да се отдадат на „служба на Партията“, пардон – „на Родината“. „Линия на ползване – Идеологическа диверсия“ – иначе казано – да слухти и докладва, ако някой говори срещу комунистическата власт в Народна република България. ДС считаше всеки несъгласен с режима за „враг“ и „идеологически диверсант“.

Нека да припомним, че според историците, Държавна сигурност е машината за легитимност на комунистическия режим, но също така тя е и доказан „социален асансьор“ по времето на червената диктатура у нас. Т.е., пробилият до водач на листа на „Да, България“ Николай Влаеско доброволно и напълно съзнателно се е поставил „в служба на Родината“, т.е. в служба на престъпната комунистическа власт и е приел да я легитимира. А това по подразбиране му е дало възможност „да се качи на социалния асансьор“ за сметка на „простолюдието“, за сметка на онези, които, също така напълно съзнателно, твърдо са отказвали да сътрудничат на Държавна сигурност, давайки си ясна сметка за всички възможни последствия от това тяхно решение.

Самият Влаеско признава с половин уста, че сътрудничеството с Държавна сигурност му е дало възможност да излезе на работа зад граница в онези години. Тогава той става помощник-капитан на кораб в БРП. Иначе казано, докато простите граждани на НРБ е трябвало да кандидатстват напразно за „изходни визи“, понеже имаше и такива, с които режимът на Тодор Живков държеше поданиците си „под ключ“, нашият юнак, с ДС зад гърба, плава в чужбина, разполага с валута, носи у дома дефицитни стоки и луксозни подаръци…

В изявление пред съпартийците си от „Да, България“ Николай Влаеско обяснява ситуацията така:

Агент „Минев“

„Много съм разочарован от случилото се, защото никога не съм симпатизирал на тези структури и методите им! Не разбирам от архивни единици и какво означават тези документи, но си спомних, че ме „поканиха“ да работя за интересите на България като човек, който ще плава зад граница. Даже не съм се и замислял как ще бъда употребен… и то след 33 години! Моята съвест е чиста: не съм бил доносник и не съм вършил нередни неща. Нямал съм никакви контакти с тези структури от тогава насам; независим съм изцяло и не съм участвал в тайни операции и мероприятия. Включих се в политическия живот след призива на Христо Иванов да се политизираме, воден от желанието ми да се промени нещо в България към по-добро. Имам възможност за сравнение с други сходни на България държави като Унгария, Словакия, Румъния и ме боли, че изоставаме така драстично. Тези, които бяха на първите събрания, знаят, че не исках да ставам депутат, защото си имам добре платена работа и уреден живот. Приех, защото има с какво да бъда полезен и това е основно моята независимост от хора, организации и партии. За жалост в така наречения „преход“ се злоупотреби със хората и много личности бяха оплюти и представени като предатели, доносници и прочие. Явно трябва да мине време и по чисто биологически причини да останат неопетнени млади хора с куража и енергията да променят всичко!”

Както се казва: не очаквайте разкаяние от бивш агент на Държавна сигурност. Нито извинение за това, че е подвел, както ръководството на „Да, България“, така и членовете и симпатизантите й в Русе. Нищо подобно! Вместо това – безподобна наглост. Той бил чист пред съвестта си, моля ви се, но подло премълчал съпричастността си към ДС пред съпартийците си. Глупак ли е Влаеско, ако си е мислел, че номерът му ще мине? Не, не е глупак. Остава тежкото съмнение, че умишлено е действал с ясната цел да навреди на партията, съзнавайки какъв ще е крайният резултат след проверката на Комисията по досиетата.

Листата на „Да, България“ в Русе остана без кандидат № 1.

Влаеско сам се оттегли от предизборната надпревара и бе заличен от листата с решение на Районната избирателна комисия. Заради законовите разпоредби се достигна до куриозната ситуация в бюлетината „Да, България“ да остане без своя кандидат № 1 за предстоящите избори. Листата им започва от № 2 нататък. На спешно заседание контролната комисия на партията веднага реагира и изключи Влаеско на основание нарушение на посочения по-горе член 5 от устава.

Остана горчивината, че Държавна сигурност успя да пробие там, където тя и е най-нежелана. И това е просто доказателство, че тази гнусна ченгесарщина не е спирала да трови обществения живот у нас, заради несъстоялата се в началото на прехода лустрация. 27 години по-късно очите на ДС продължават да ни гледат и да ни се надсмиват.

Впрочем, „Да, България“ в Русе има далеч по-голям проблем от отстреляното вече ченге – водач на листата й. И той се състои във въпиющата липса на ясен и силен акцент към борбата с мафията и корупцията на местно ниво, особено с посочване на конкретните им измерения. Картелът на системните партии в Русе, откровената мутро-милиционерщина на партия ГЕРБ и обръчите й от фирми, кръгът „Космополитън“, братя Бобокови, „Булмаркет“, „Полисан“ и другите „свещени крави“ отдавна очакват своите изобличители на политическия терен.

Ако от русенската „Да, България“ нямат куража да приложат идеите на Христо Иванов на местна почва, то по-добре да изтропат планираното вече хоро на площада за закриването на кампанията си и да се разотиват. Избиратели и влияние не се печелят със сладки общи приказки и ръченица на мегдана.


Кратката автобиография, с която Николай Влаеско /агент „Минев“/ се е представил пред съпартийците си като кандидат за депутат. Разбира се, няма и дума за Държавна сигурност.

9 коментара към “Очите на Държавна сигурност

  • 16 март 2017 в 13:34 ч.
    Permalink

    Радко Димитров, аз като засегната страна искам да Ви попитам няколко неща: 1.Вие разговаряхте ли с мен преди да напишете статията? 2.Откъде знаете, че съм хванал „социалния асансьор“, като не ме познавате? 3.Аз поднесох извиненията си на среща със членове и симпатизанти на „Да,България“, но не си спомням да сте били там?! За младеж на 19 год. и 3 месеца не е трудно да бъде подведен точно с такова „служене на Родината“…моя е грешката, че подцених случилото се преди 33 години и не се запознах с оня закон за досиетата, приет през 2007 година. Но у нас злото и доброто са разменени и това не е случайно – убедих се наскоро в това. Щатни и нещатни, агенти и разузнавачи, жертви и насилници са омесени в един кюп точно с такава цел – да се объркат хората и да си кажат „всички са маскари!“! Тези, които са служили вярно на ДС (срещу заплащане естествено) и тези , които са жертва, са поставени в един кюп. Аз не случайно публикувах картончетата с информация за мене, за да може да се видят подробности – кога и как съм вербуван, кога съм снет от отчет и т.нат. Нямам нищо против да се публикува досието ми и да се види какво съм правил. Ако бях хванал т.нар. „социален асансьор“ нямаше след уволнението си от казармата да работя като моряк в Пристанищен Комплекс-Русе до 1989 година, нямаше да живея повече от 10 години на квартира на свободен наем (гарсониера) с две разнополови деца, нямаше после в БРП да пътувам 7 години само до Украйна (т.нар.Източна линия)! Дяволът е в детайлите…Публикуването на такива статии го виждам с цел дискредитиране на „Да,БЪлгария“ , скрито зад „добри“ намерения за борба със злото! За жалост ние българите сме емоционални повече, отколкото разумни ( Ботев-„Да любя силно и мразя!“) и това позволява да бъдем лесно манипулирани! И накрая – когато ще се биеш с някого, трябва да си поне толкова умен,колкото него и да не реагираш първосигнално…иначе рискуваш да станеш смешен. И съвсем последно – доколкото направих справка кой е Радко Димитров в нета, виждам, че : 1.Живее в Канада от поне 15 години 2.Списва за в-к „Утро“ (на Пеевски) и се питам в качеството на какъв се „бори“ със злото в България?!

    Отговори
    • 16 март 2017 в 13:38 ч.
      Permalink

      Поне една дума да беше написал бе: И тя е ИЗВИНЯВАЙТЕ! Ченгето си е ченге, толкова!

      Отговори
      • 16 март 2017 в 14:50 ч.
        Permalink

        Не знам кой сте Вие , Георги…на когото трябва и когато трябва съм поискал извинение (бе)!

        Отговори
        • 16 март 2017 в 20:08 ч.
          Permalink

          д-р Георги Тодоров от Русе съм, уважаеми агент Минев.

          Отговори
    • 16 март 2017 в 13:53 ч.
      Permalink

      Господин Влаеско,

      Нито Радко Димитров, нито „ФРОНТАЛНО“ разговарят или публикуват мнения на ченгета от ДС. Редакционен принцип. Лустрацията е закон на тези страници.

      Все пак ще оставим този ваш коментар под статията, защото просто допълва написаното в нея и онагледява добре „Очите на Държавна сигурност“.

      Отговори
      • 16 март 2017 в 14:48 ч.
        Permalink

        Благодаря ви, че сте толкова великодушни! Но все пак би трябвало да има някакъв стандарт в журналистиката – и това не е лустрация! Позволих си коментар, защото има неверни твърдения в материала. И пак – разумният подход е да се види кой какво е правил и защо го е правил – не бива да поставяте етикет на всички „ченгета от ДС“. Затова у нас местата на доброто и злото са разменени, затова България е „обречено място“ (по Радичков) и затова толкова години преход не ни водят до по-добро!

        Отговори
        • 16 март 2017 в 20:13 ч.
          Permalink

          ама ти още ли се пенявиш, бе, лъжец такъв! Ти си бил винаги от страната на злото, още от 1984г. Стандарта в журналистиката не го задаваш ти, и никога не следва да допускаме да го задаваш! Лустрацията е кауза на моята политическа ориентация! Как не те е срам даже да се обаждаш! Разумния подход е да млъкнеш и да се скриеш! В ДС всички са правили лошо! ТОЧКА!

          Отговори
  • 16 март 2017 в 13:35 ч.
    Permalink

    Браво! анализа е прекрасен! поздравявам ви!

    Отговори
  • 27 март 2017 в 19:34 ч.
    Permalink

    Грешката е изключително на Влаеску! Знаел е , че е ченге , знаел е за „Чл. 5. “ от устава на „Да България“ и вероятно е внедрен за да контролира и саботира движението след като се има предвид, че то ще се бори срещу статуквото на ченгетата от ДС, БСП и ГЕРБ!

    Ама и тия от Да България, толкова ли са наивни, да си мислят, че по време на комунистическо, някой ще бъде пуснат да работи и пътува зад граница ако не е ченге или кука?!

    Отговори

Вашият коментар