Русе в архивите на ЦРУ: Цената на живота

Как са живеели русенци през комунизма – един поглед чрез агентите на американското разузнаване

Изглед от площад „9 септември“ /дн. „Батенберг“/ в Русе в края на 50-те години. Снимка: Гр. Богданов. Репродукция: Roustchouk.BG – Старият Русе.

Архивите на американското Централно разузнавателно управление /ЦРУ/, чието разсекретяване продължава да тече и в момента, са публикували около 3 000 документа, свързани с град Русе. В първата статия от поредицата „Русе в архивите на ЦРУ“ вече очертахме първоначалните изводи за стойността на тези материали. Сега задълбаваме в темата за икономическото положение на русенци през 50-те години на XXи век.

Разсекретените архиви на ЦРУ изобилстват от материали, свързани с цената на живота в началото на комунистическата диктатура. Прякото и безусловно налагане на сталинисткия модел на икономиката, внесен от Съветския съюз без нужното адаптиране на местна почва, води до сериозни сътресения. Цената от тази неразумна политика на Българската комунистическа партия и на съветските й „другари“ е висока и е платена от българския народ.

Национализацията на финансовите /банки, застрахователни дружества, кредитни институции/, на търговските /магазини, складове/ и на промишлените предприятия, колективизацията на българското село /отнемането на частната собственост на селяните върху земята, животните и инвентара/ и ред други подобни политики, осъществени в края на 40-те и в началото на 50-те години, водят до сериозен срив в икономическото положение на страната.

Като следствие от всичко това България изпада в състояние на фалит в края на 50-те години. Със строгосекретна операция през февруари 1959 г. комунистическият режим на Тодор Живков изнася в СССР 20 тона чисто злато от държавния резерв, натрупан още от Царство България. Това злато е използвано за покриване на външния дълг на страната. По-късно, през 60-те години опитите за спасение на фалиралата ни икономика водят до продаването на други 10 тона злато за покриване на стари задължения, основно към съветските банки. Всички тези операции са пазени в пълна тайна от българското общество тогава. Истината за продажбата на българското злато излезе наяве едва след 1990 г. и стана публично известна благодарение на разследващия журналист Христо Христов. Повече по темата може да видите тук.

Но нека след това важно въведение за краха на българската икономика при комунистическия режим през 50-те години да се върнем към архивите на ЦРУ. Агентите на американското разузнаване събират и обобщават много информация, свързана с цената на живота у нас по това време. Тези данни са важни за ЦРУ, защото на база на тях могат да се направят изводи доколко българите подкрепят комунистическата диктатура. Ясно е, че когато живееш в бедност, на ръба на оцеляването, няма как да си ентусиазиран от действията на властта и да я подкрепяш.

Доклад на американското разузнаване от 1951 г. обобщава, че икономическото положение в страната е влошено вследствие на войната и на последвалата политика на комунистите за форсирана индустриализация. Зърнените храни формират 70% от нужните калории за изхранването на населението. Консумацията на месо и на мляко е доста ниска. Все пак, по качество на храните България стои малко по-високо от Румъния и Югославия, което се дължи на традиционното производство на зеленчуци, осигуряващо малко по-голямо разнообразие на трапезата. Забелязва се недостиг на хляб в градовете през последните години, пише още ЦРУ, като отбелязва, че през 1949 г. купонната система е била отменена и това е довело до повишаване на цената му.

Лошите условия на живот, включително недостатъчната по количество и ниска по качество храна, са довели до висок процент на заболеваемост. Туберкулозата е широко разпространена – 200 000 случая са регистрирани. Посочено е, че през 1947 г. 50 души са умирали дневно от туберкулозно заболяване.

Цената на живота, която плащат българите през комунизма, е тежка. Този кадър показва младо семейство пред Стъклената будка в центъра на Русе. Снимка: Roustchouk.BG – Старият Русе.

Друг от разсекретените документи на ЦРУ дава повече подробности от Русе по отношение на цената на живота, с посочени конкретни параметри. Агентите на американските тайни служби в крайдунавския град докладват, че в началото на 1951 г. мъжете работници в текстилната фабрика [ДИП „Вела Пискова“] получават надница от 350 лева на ден, докато жените в същата фабрика – 240 лева на ден. На тези доходи е съпоставена стойността на основни стоки, които могат да се закупят срещу купони при намалени цени или без купони – при значително по-висока цена.

За по-младите читатели е нужно да обясним, че когато комунистите управляват често е налице липса на определени стоки по магазините. Поради ограничените количества на тези стоки се въвежда купонна система, при която човек може да си купи с пари дадена стока само ако разполага с купон /официален документ, издаван от властите, на който пише какво количество от дадената стока приносителят му може да закупи/. За последно в България беше въведена купонна система при комунистическото правителство на Андрей Луканов през 1990 г.

Цени на стоки, които могат да бъдат закупени от специални магазини само срещу представяне на купони /1951 г/:

  • Овче месо – 162 до 240 лева за колограм
  • Свинско месо – 400 лева/кг
  • Прясна риба – 200 лева/кг
  • Олио – 164 лева/литър
  • Свинска мас – 394 лева/кг
  • Захар – 240 лева/кг
  • Боб – 150 лева/кг
  • Ръжено брашно – 44 лева/кг
  • Бяло брашно – 80 лева/кг
  • Кашкавал – 386 лева/кг
  • Яйца – 15 лева/брой
  • Хляб, 600 грама – 30 лева/брой

Цени на стоки, които могат да бъдат закупени без купони /1951 г./:

  • Сирене – 500 лева/кг
  • Кашакавал – 800 лева/кг
  • Консерва месо – 450 лв/кг
  • Консерва с месо в желиран сос – 350 лева/кг
  • Консерва риба – 600 лева/кг
  • Ориз – 650 лева/кг
  • Свинска мас – 800 лева/кг
  • Олио – 600 лева/литър
  • Брашно – 200 лева и нагоре за килограм
  • Наденица – 450 лева/кг
  • Сладко – 550 лева/кг
  • Боб – 200 лева/кг
  • Домати – 200 лева/кг
  • Пипер – 200 лева/кг
  • Овесени ядки – 200 лева/кг
  • Пилета – 500 лева/брой
  • Пуйки – 2 000 лева/брой
  • Яйца – 40 лева/брой

Облекло, което може да се купи от специални магазини само срещу представяне на купони /1951 г./:

  • Балтон/пардесю – 5 000 лева/брой
  • Обувки от кожа – 2 500 лева/чифт
  • Обувки от гума – 2 200 лева/чифт
  • Обувки от плат – 1 150 лева/чифт

Облекло, което може да се закупи без купони:

  • Памучни къси чорапи – 200 лева/чифт
  • Памучни дълги чорапи – 1 200 лева/чифт
  • Памучен плат – 2 000 лева и нагоре за метър
  • Полупамучен плат – 1 200 лева/метър
  • Ризи – 2 500 лева/брой

Някои други цени на стоки, които може да се закупят без купони /1951 г./:

  • Хавлиена кърпа – 700 лева/брой
  • Радиоапарат /четирилампов/ – 45 000 лева/брой
  • Велосипед – 40 000 лева/брой

Агентите на ЦРУ в Русе допълват, че дневната дажба хляб за мъжете работници от тежката промишленост е 600 грама, за тези от леката промишленост – 450 грама, а за жените и децата – 300 грама на ден.

Форсираната индустриализация, осъществявана от комунистическа власт, изправя страната пред инфлационна криза. На 10 май 1952 г. е осъществена парична реформа, която цели да овладее пълзящата инфлация чрез деноминация на лева, но също и с конфискация на парични средства от населението. Левът е деноминиран в съотношение 100:4. В същото време обаче парите в брой, които са в населението, се обменят в съотношение 100:1, а личните банкови влогове – по различни съотношения между 100:1 и 100:4 в зависимост от сумите по тях. По този начин от гражданите са иззети 857 милиона нови лева – еднократен данък, определян от пропагандата на комунистическия режим като „сериозен удар върху материалната база на капиталистическите елементи“. Ефектите от тази парична реформа са отразени и от американското разузнаване.

В документ на ЦРУ се посочва, че през ноември 1954 г. заплатите в Русе са били, както следва:

  • Неквалифицирани работници и служители: от 550 до 600 лева на месец
  • Работници с ниска квалификация: около 700 лева на месец
  • Квалифицирани работници: от 900 до 1000 лева на месец.

Срещу тези доходи, на пазара в Русе през ноември 1954 г. е можело да се купят следните стоки:

  • Ръжен хляб – 1,50 лева за килограм
  • Бял хляб – 3 лева/кг
  • Масло – 25 лева/кг
  • Слънчогледово олио – 10-12 лева/литър
  • Месо – цени от 10 до 14 лева за колограм
  • Макарони – 6 лева/кг
  • Ориз – от 9 до 10 лева/кг
  • Захар – от 8 до 10 лева/кг
  • Яйца – от 0.50 до 0.70 лева/брой
  • Прясно мляко – 3 лева/литър
  • Висококачествен плат за шиене – 358 лева/метър
  • Нискокачествен плат за шиене – 134 лева/метър
  • Кожени обувки /високо качество/ – 240 лева/чифт
  • Кожени обувки /ниско качество/ – от 90 до 100 лева/чифт
  • Риза /официално облекло/ – 150 лева/брой
  • Риза /работно облекло/ – от 45 до 50 лева/брой

Сами разбирате, че при тези заплати и цени мнозинството русенци са живеели на ръба на оцеляването през 50-те години.

В информация от Русе, агентите на ЦРУ съобщават за голяма хлебна криза през ноември 1954 г. Разпределението на оскъдните количества хляб се осъществявало от кварталните комитети на Отечествения фронт. Била въведена дневна дажба от 400 грама на човек. Свободната продажба на хляб била забранена. Закупуването му ставало по предварително изготвени списъци, в които фигурирал само по един член от дадено семейство.

Архивите разказват и за един инцидент, станал по същото време в Силистра /тогава част от Русенска област/, където положението с дефицита на хляба било същото като в Русе. Пред една фурна се оформила голяма опашка от чакащи. Те видели през прозорците, че хлябът е готов, но вратите на фурната още били заключени. Изправени пред угрозата да закъснеят за работа и да загубят част от дневната си надница, хората от опашката започнали да недоволстват и тъй като никой не им отворил, те разбили вратата и прозорците и атакували фурната. Всеки в суматохата награбил толкова хляб, колкото може да носи и побягнал към къщи. Пристигналата на място милиция възстановила реда, но не успяла да задържи никого от избягалите, се казва в информацията на американските служби.

Доклад на ЦРУ от октомври 1955 г. хвърля и малко светлина върху битовото положение на русенци по това време. В него се посочва, че само в правителствените сгради и в домовете на членовете на комунистическата партия, на отделни лекари, инженери и на хора с подобни професии има телефони. Голяма част от населението ползва обществени телефони, които са разположени обикновено в сградите на жп и автогарите. Източникът на американското разузнаване твърди, че в сравнение с годините преди Деветосептемврийския преврат, през 1955 г. по-малко хора разполагат с телефони у дома поради невъзможност да плащат сметката за него вследствие на ширещата се бедност.

Въпреки че в голямата си част жилищата в Русе са електрифицирани, много малко от жителите му могат да си позволят цената на тока и не ползват повече от една 40-ватова крушка. Домовете, които нямат собствени електромери, получават месечна сметка с твърдо определена цена на брой светещи крушки, а тези, които разполагат с електромери плащат реално консумираната енергия.

Само 5% от населението има радио у дома. Най-евтините радиоапарати струват около 900 лева при средна месечна заплата около 500 лева, а собствениците им се облагат с годишна такса от 50 лева и съответно са записани в специален регистър. ЦРУ отбелязва, че повечето от тези домашни радиоапарати са четирилампови и имат достатъчен капацитет да приемат програмите на западните станции. Сред най-слушаните са „Гласът на Америка“, радио „Свободна Европа“ и радио Париж /“Франс Ентернасионал“/. Широка популярност добива и нелегалното радио „Горянин“.

Първите панелни блокове в Русе се появяват през 60-те години. Този кадър е заснет в квартал „Здравец“ на ъгъла на днешните улици „Захари Стоянов“ и „Чипровци“. Снимка: Roustchouk.BG – Старият Русе.

Положението с жилищата в градовете е тежко. Повечето семейства обитават една-единствена стая, която се ползва едновременно за кухня, спалня и всекидневна. Нарастването на градското население изправя властите пред сериозен проблем. Стотици хора напразно се тълпят всеки ден пред офисите на „Жилфонд“ с молби за настаняване. Селското население е принудено да мигрира в градовете, където да живее в пренаселени домове и да търси работа във фабриките, което, отбелязва ЦРУ, е по-добре, отколкото да работи за жълти стотинки в новите колективни земеделски стопанства.

Комунистическата власт се опитва да се справи с жилищната криза, но към 1955 г. все още нищо съществено не е направено за решаването на този проблем. Забелязва се тенденция, че в малкото новопостроени жилища се настаняват с приоритет комунистически функционери и техните семейства. Този факт не остава незабелязан от средите на работническата класа и поражда нейното озлобление към властта, отчитат американските тайни служби.

Лошите битови условия, изтощителният тежък физически труд, психическите и физическите депресии водят след себе си увеличение на смъртността сред населението, особено поради туберкулозни заболявания. Процентът на туберкулозно болните в България в средата на 50-те години е най-високият, спрямо която и да е година в периода 1900-1950 г. На практика медицинската помощ е безплатна, но в Русе има само четири лечебни заведения с обща леглова база от 500 легла, от която се очаква да поеме нуждите на 70 000 души градско население. Докторите проявяват небрежност при диагностицирането и не си вършат съвестно работата. Може би причината за това е в ниското им заплащане, отбелязва ЦРУ. Един доктор получава месечна заплата от около 600 лева – малко над тази на обикновения работник в завод.

Пред офисите на службата по заетостта има постоянна опашка от 50-60 души, търсещи работа. Източникът на ЦРУ посочва, че предполагаемото ниво на безработица сред трудоспособното население на Русе е около 10%. Тези хора не получават никакви обезщетения, тъй като правителството отказва да признае наличието на безработица и съответно отказва да плаща компенсации на безработните. Отношението на комунистическата власт към тях е на принципа: „Който не работи – не трябва да яде“ и онези, които нямат работа, са оставени да се оправят сами в битката за оцеляване.

Работниците, които претърпят трудова злополука /примерно: загубят крак или ръка/, получават около 120-150 лева на всеки три месеца за кратък период след инцидента. Военноинвалидите получават максимум 200 лева на всеки три месеца. Пенсиите за старост не са познати в България по това време.

Пред магазин „1001 стоки“ в Русе през 70-те години. Снимка: Roustchouk.BG – Старият Русе.

Стандартът на живот в България е обект на по-мащабно изследване на ЦРУ от 1972 г., което също е налично в електронната библиотека на американските тайни служби. В него се отбелязва, че въпреки известния прогрес, спрямо 50-те години, жизненият стандарт на българите е все още твърде далеч от този в западните страни, а изостава и зад някои социалистически страни /Източна Германия, Чехословакия, Унгария/. ЦРУ изрично посочва, че самохвалството на официалната комунистическа власт за постигнатите успехи не се препокрива с реалната картина.

Разходите за храна съставляват около 43 до 44% от доходите на домакинствата в началото на 70-те години. В изследването са дадени някои интересни цифри за нарастването на потреблението през 60-те години. То отразява броя на продажбите на определени битови стоки на 1000 жители от населението, както следва:

стока

1960 г.

1969 г.

Радиоапарати

109,9

177,3

Телевизори

0,3

95,8

Перални машини

4,8

15,3

Хладилници

0,4

16

Велосипеди

6,3

8,4

Автомобили

0,3

2,4

Изводите, ако вземем например хладилниците, са, че през 1960 г. се е падал по един хладилник на 3 000 души, докато през 1969 г. цифрата е вече 16 хладилника на 1 000 души. Разбира се, това все още е било твърде далеч от днешния стандарт в България, когато се предполага, че всяко семейство има хладилник – т.е. пада се поне по един хладилник на 2-3 души.

И понеже става дума за качеството на живота, интересна съпоставка в този доклад на ЦРУ за България е направена по отношение на „течащата вода в домовете“, в която страната ни е сравнена с някои западни и с някои източни държаави в Европа /цифрите са процент от всички домакинства, а данните са от различни години, когато е правено преброяване в съответната страна/:

държава

Канализация в домовете

Вътрешни“ тоалетни в домовете

Бани в домовете

Великобритания /1966/

99,0

98,2

85,1

Дания /1965/

96,7

90,9

63,4

Франция /1968/

91,5

53,2

48,9

Унгария /1963/

25,9

22,5

18,5

БЪЛГАРИЯ /1965/

28,2

11,8

8,7

Румъния /1966/

12,3

12,2

9,6

Сами виждате категоричната преднина на страните от Западна Европа по тези, от днешната гледна точка, най-елементарни условия за живот.

По-нататък в доклада се дават още примери. През 1970 г. едва 7% от българските домакинства имат хладилник и/или перална машина, докато, например, във Франция този процент е 80% при хладилниците и 55% при пералните машини. Отбелязано е също, че докато през 1970 г. прахосмукачките изобщо не са познати в България, 52% от френските домакинства имат такива.

Накрая, трябва да напомним, че за разлика от официалната „статистика“, правена у нас по времето на комунизма с идеята „да се отчете възходът“ на България при червената диктатура, ЦРУ събира чрез своите агенти реална информация и на нейна база прави своите заключения. Затова архивите на американските тайни служби са един надежден източник за този период от нашата история. Истината, видима от изнесените в тази статия данни, ясно говори за безспорното превъзходство на западните страни над тези от социалистическия лагер в качеството на живота, което осигуряват на своите граждани.

И ако днес някой ви говори колко хубаво е било у нас по времето на комунизма – просто сравнете цифрите по-горе, спомнете си трите фалита на режима на Тодор Живков, описани документално от журналиста Христо Христов, сравнете и днешна България с която и да е страна от Западна Европа и вижте разликата. Тя се дължи на тези 45 години комунистическа диктатура, които спряха нормалното развитие на Родината ни. Наваксването на тази разлика все още продължава.


Документ № CIA-RDP82-00457R007700370007-7: Цената на живота в Русе /1951 г./

 

Извадка от Документ № CIA-RDP80-00810A007000210013-0: Цени и заплати в Русе /1955 г./

Извадка от Документ № CIA-RDP80S01540R006400090014-3: Хлебна криза в районите на Русе и Силистра /1955 г./

Извадка от Документ №: CIA-RDP82-00046R000500260009-9: Русе /1955 г./

Извадка от Документ № CIA-RDP01-00707R000200110035-5: Общо изследване за България /1972 г./


Тази статия е част от поредицата на „ФРОНТАЛНО“ за Русе в архивите на ЦРУ.

Публикуваните материали са базирани на разсекретени документи на американските тайни служби предимно от периода на Студената война, които са налични за обществен достъп в електронната бибилиотека на ЦРУ.

Вашият коментар