Русе не е червен, а БСП не може да е носител на промяната

„Не подкрепям никого“ е пета „политическа сила“ в общината

Отминалият първи тур на местните избори в Русе очерта няколко интересни тенденции и очарова с посланията, които избирателите отправиха с гласа си към политическата класа. Още при обявяването на кандидатурата на Пенчо Милков за кмет, „ФРОНТАЛНО“ отбеляза, че това определено бе силен ход от страна на левицата. В действителност младият и добре подготвен кандидат на БСП обра част от протестния вот срещу управлението на ГЕРБ, но това съвсем не означава, че Русе е станал „червен“ град. Нищо подобно.

Според официалните данни на ОИК, Пенчо Милков води с 35,16 % (19 297 гласа), следван от кандидата на ГЕРБ Диана Иванова с 25,13 % (13 792 гласа). При гласуването за общински съветници обаче картината е доста по-различна: там „БСП за България“ е втора политическа сила с 24,50 % (11 186 гласа) срещу ГЕРБ, които са първи с 26.65 % (12 170 гласа). Какво е казал с този си избор русенският избирател, би трябвало да е ясно: не искаме ГЕРБ, но и не вярваме, че БСП може да бъде носителят на промяната в Община Русе.

Успехът на Пенчо Милков

Плъзналите приказки след изборната нощ, че Русе бил почервенял, категорично не отговарят на истината. Успехът на кандидата на комунистите Пенчо Милков се дължи изцяло на неговите лични качества, които той демонстрира така умело в кампанията и с тях изпъкваше явно над останалите си конкуренти за кметския пост. Слабите (и дори бутафорно изглеждащи) кандидатури на ГЕРБ /Диана Иванова/ и на ВМРО /Галин Григоров/ отвориха широко пътя на Милков към победата му на първия тур.

Впрочем, смело можем да предположим, че резултатът на „БСП за България“ при общинските съветници е силно „напомпан“ от доброто представяне на кандидата им за кмет. При други условия левицата не би надхвърлила лимита си от 8 000 гласа. Тоест, за тяхната листа са гласували хора, които по принцип не гласуват за комунисти, но са пуснали за тях покрай вота си за Пенчо Милков.

Коалицията на ВМРО-НФСБ остава трета политическа сила в Русе, без да бележи ръст в електоралната си подкрепа спрямо вота преди 4 години. Кандидатът им за кмет Галин Григоров след масирана и разточителна кампания в медиите се добра до 15,98 % (8 773 гласа), а листата им за общински съветници бе подкрепена от 13,97 % (6 379 гласа). За сравнение, на предните местни избори през 2015 г. ВМРО и НФСБ се явиха с отделни листи в Русе и тогава спечелиха общо 6 572 гласа.

Няма възраждане на СДС в Русе

Четвърта позиция при вота на русенци зае местната коалиция, включваща СДС, Движение „България на гражданите“, Български демократичен център и лявото „Движение 21“. Това се дължи само и единствено на силната им кандидатура за кмет на Общината. Елеонора Николова – бивш кмет на Русе през 2002-2005 г., разчитайки основно на стара слава, стигна до 10,08 % (5 532 гласа). Без Николова тези партии поотделно или в коалиция не биха били в състояние да се класират за общинския съвет, а сега листата им със съветници получи впечатляващите 7,00 % (3 195 гласа).

Самата Елеонора Николова, освен Пенчо Милков, бе другият стойностен кандидат в кампанията за кметския стол. Тя обаче допусна груба грешка с някои свои послания, в които се изказа ласкаво за досегашния кмет Пламен Стоилов и неговото управление. С това остана впечатлението, че Николова всъщност е кандидатура на групата около Стоилов, която бе изхвърлена от ГЕРБ. Тя не отрече тези твърдения, а напротив – подчерта, че търси подкрепата на тези, останали извън управлението сред разлома в местната структура на партията на Бойко Борисов.

Звучен шамар за партиите

Петото място на местните избори тази година е за онези русенци, които не припознаха своето политическо представителство в кандидатите на партиите, но въпреки това проявиха отговорност и упражниха правото си на глас, вместо да си останат у дома. „Не подкрепям никого“ спечели около 4-5 процента от вота – 2 173 гласа в кметския избор и 2 257 гласа при избора за общински съветници. Това е сериозен резерв от активни гласоподаватели и тук анализаторите в политическите сили ще имат задачата да умуват, защо са се провалили и не са успели да привлекат този вот.

Тежката загуба на демократите

Големият губещ на тези избори в Русе е коалицията „Демократична България“. „Анонимният“ им кандидат за кмет Деана Тонева остана дори шеста със скромните 2,24 % (1 228 гласа) след Дауд Ибрям от ДПС, подредил се пети с 2,70 % (1 481 гласа). Листата на демократите обаче им дава петото място сред силите на местния политически терен с 4,49 % (2 051 гласа), като тук изпъква победителят в изборите за общински съветници в Русе – бившият директор на Математическата гимназия Митко Кунчев, който събра най-много лични преференции от своите съграждани – 530. Успехът му наистина е забележителен на фона на слабото представяне на „Демократична България“.

Останалите петима кандидати за кметския стол в Русе получиха по около един процент от вота.

Мнозинството в Общинския съвет

В новия Общински съвет на Русе БСП отново ще бъде в малцинство, въпреки, че кандидатът им за кмет води след първия тур на местните избори.

Сред основните политически сили ще настъпи разместване в представителството им в новия Общински съвет. ГЕРБ губи шест места и сега ще има 15 мандата, докато коалицията „БСП за България“, включваща и АБВ, спечели 14 места. В миналия мандат БСП имаше 6 съветника, а АБВ – трима.

„Патриотичната“ местна коалиция ВМРО-НФСБ ще бъде с 8 места в местния парламент – с две повече от предния мандат, въпреки че постигна по-слаб резултат спрямо 2015 г. Следват коалицията на СДС – с 4 места /едното е за кандидата им за кмет Елеонора Николова/ и „Демократична България“ с 3 места /едното е за кандидата им за кмет Деана Тонева/.

Още един от кандидатите за кмет ще бъде общински съветник. Това е Дауд Ибрям от ДПС, който бе и водач на листата, а партията му спечели два мандата. Толкова съветници ще има партия „Атака“.

От десетте политически сили, които ще имат представители в новия общински съвет, три партии ще имат само по един представител – това са Българската социалдемократическа партия, „Възраждане“ и партията на Христо Ковачки – Български демократичен център, която на тези избори се яви в местна коалиция „Движение ЗАЕДНО за промяна“.

Трудно е да се прогнозира отсега каква точно ще бъде конфигурацията в Общинския съвет. ГЕРБ имат най-много съветници (15), но са много далеч от мнозинството, за което в Русе са нужни 26 съветника. Официалното им коалиране с БСП (14 съветника) изглежда невъзможно. В предишния мандат обаче двете партии показаха, че могат да си колаборират, като социалистите подкрепяха решенията на управляващите в много важни за обществения интерес моменти.

За формирането на явно мнозинство ГЕРБ ще трябва да активира коалиционните си партньори от ВМРО-НФСБ (8 съветника) и тези от СДС (4 съветника). „Атака“. с двамата си съветника, също е опция за бетониране на солиден блок около ГЕРБ. Малко вероятно е „Демократична България“ да бъде част от „дясното мнозинство“ на ГЕРБ и коалиционните му партньори.

Абсолютно невъзможно е ляво мнозинство в новия Общински съвет, което още веднъж ще опровергае твърденията, че Русе е „почервенял“. Едва ли ще се намерят политически сили, които да влязат в явна коалиция с „БСП за България“.

Изгледите за втория тур

В неделя, 3 ноември, ще бъде избран 56-ият кмет на Община Русе. Разликата от 10 процента на първия тур между Пенчо Милков и Диана Иванова изглежда впечатляваща и дори трудно преодолима. Но в крайна сметка зад тези проценти става дума за около 5 500 гласа. Консолидация на десния вот, с подкрепа от „патриотите“, би била достатъчна за кандидата на ГЕРБ да „обърне мача“.

Дали обаче всички десни и „патриотични“ избиратели биха гласували за личност като Диана Иванова и за продължаване на досегашното управление ГЕРБ? За истинските десни избиратели и убедени демократи изборът между явен комунист /Милков/ и бивш кадър на Комсомола /Иванова/ не е никакъв избор и тези гласоподаватели в голямата си част ще пасуват. По-дисциплинирани изглеждат привържениците на „националистите“ и там е по-вероятно Диана Иванова да намери подкрепа.

Теоретически всички останали биха играли на втория тур срещу БСП. Но техният реален противник в неделя няма да бъде останалата в опозиция и победена за пореден път русенска левица. Там ще стои силен кандидат за кмет, който вече доказа, че може да се бори успешно и да получи силна мажоритарна подкрепа.

Избирането на Пенчо Милков за кмет ще има единствено символично значение с ясно послание от страна на избирателите. А то е, че ГЕРБ най-накрая трябва са си платят политическата сметка за всички безобразия, които натвориха в Община Русе в последните осем години.

Ясно е, че без подкрепа в Общинския съвет Милков няма са успее да реализира управленската си програма, като при най-лошия сценарий може да се достигне до блокиране на работата му като кмет от страна на мнозинството около ГЕРБ в местния парламент. За да оцелее на кметския стол, кандидатът на БСП ще трябва са играе по свирката на другата страна, което би го вкарало в мач, който вероятно няма да е по вкуса му.

Пенчо Милков от „БСП за България“ ще трябва да се съобразява с мнозинството около ГЕРБ в Общинския съвет, ако бъде избран за кмет на Русе.

Един коментар за “Русе не е червен, а БСП не може да е носител на промяната

  • 29 октомври 2019 в 14:30
    Permalink

    Един друг анализ е добре да се направи – за средната въздраст в партиите за броя членове в младежките подразделения. Излиза, че БСП е най-младата партия в Русе. Така може да се направи извод и за управлението на Русе през следващите 15-20 години.
    Демократична България имат ли програма за младежи изобщо. Средната им възраст в Русе е сигурно над 50 г.
    Лоша работа.

    Отговор

Вашият коментар