Свинщината на полицейския протест

Когато полицията или армията излиза на улицата, за да диктува решение на законната държавна власт – това се нарича хунта

4engeta

Мисля, че няма да намеря точните думи за това, което стана последните два-три дни. Най-меката е Свинщина. Огромна Свинщина е този полицейски протест. И точка. Няма такава държава наистина, където тия, които ни биеха само преди две години, че протестираме сега да го правят пет пъти по-незаконно, без разрешение, без уведомление, без граждански мотиви, а с аргументи, продиктувани единствено от тясно-служебните им ангажименти. Айде стига бе – доживяхме и това – полицаи да блокират кръстовища и магистрали, защото нямали да взимат 20 заплати накуп като дойде време да се пенсионират и още един куп социални придобивки, които липсват в белия свят.

Елементарната справка ще покаже, че България е единствената страна, в която съществуват такива „придобивки”, в останалия свят полицията е част, много съществена част от държавния организъм и в това отношение са помислени с високи заплати, специализирани екстри и гражданско уважение, докато са на служба, иначе се пенсионират като обикновени държавни служители. И нека да си го признаем – ситуацията сега си я предизвикаха управляващите. Просто не направиха нищо поне да респектират тези „служители” на полицията, които преди две години си разпасаха пояса и правеха каквото си искат с протестиращите. Някой да е наказан за „нощта на белия автобус”? Граждани осъдиха един куп служители на полицията, но същите тези служители не бяха наказани, а просто в най-лошия случай преместени в друг отдел например.

Във сайта „Фактор” публикувах факсимилета от докладите на тогавашния директор на пловдивската полиция Чонов до кмета Тотев , в което той „информираше” за правените психологически профили на протестиращите и остро желаеше „Хр. Марков да бъде озаптен”, а протестите – забранени. Отминаха протестите, управляващите са други, но никой не потърси никаква отговорност от тези разпасани „служители на реда”.

Та, да започнем отначало.

Системата на МВР и донякъде на армията са единствените две системи на управлението, които въобще, ама наистина въобще не са реформирани от 10 ноември 1989 г. В армията поне намаляха чисто физически. От мегаломанската БНА, която бе достигнала до 300 000 в края на 1988 г. е сведена по много причини до натовските стандарти от около 30 000 души. Там има и ново въоръжаване, и нови стандарти, дори започнаха да ги учат на чужди езици. Май последен пристан на тежкия комунизъм остана Военното контраразузнаване, но да се надяваме, че Металурга ще се справи. Какво е положението в полицията, обаче! НРБ посрещна 1989 г. с милиционерски състав от 48 000 тогава милиционери, ведно с всичките му там ДС-та и тайни служби. Днес, сега, в демократична България МВР е вече с 60 000 полицейски състав, без разните там ДС-та.

И драги читатели, другари и другарки, вземете един формуляр за постъпване на работа в структурите на МВР, за да откриете неслучайния факт, че трябва да попълните няколко графи, където ви питат: „В кои партии са членували родителите ви?” или „Имате ли роднини, които са членували в забранени преди 1989 г. политически партии? Баба и дядо?” и за „връх на сладоледа” – „Какви са вашите политически пристрастия?”. Ако щете вярвайте, но системата на МВР е последния пристан на комунизма в тази държава и сегашния протест на служителите е елемент на техния вкоренен стандарт на свръх-привилигировани държавни служители и нечовешки стремеж да са отделени от гражданите, които всъщност им плащат бонусите. Ако сме държава като Швейцария например този въпрос ще се реши с референдум – просто ще попитат гражданите дали са съгласни на тази полиция да се плащат 20 заплати при пенсиониране или напускане на системата, дали да се пенсионират на 50 год., дали да имат тези отпуски и социални привилегии.

В крайна сметка това общество им плаща заплатите и има право да реши как да издържа системата. А системата е просто прогнила от много години и ефективността и` упорито клони към нула – по брой на поръчкови убийства отдавна сме нахвърлили нормалния европейски модел, на неразкритите – също; битовата престъпност е бич Божи за всеки български гражданин; корупцията в КАТ е като за добър ден; разследващите полицаи са с квалификация като за селски пъдари и още, и още. Дори не е нужно да правим референдум за това – достатъчно е едно представително социологическо проучване. Резултатите ще бъдат смайващи, но никой няма здравите гащи да го направи и да зашлеви тези самозабравили се другари, които взеха терк от гражданските протести и излязоха да ерозират бюджета, заради личните си интереси.

И ако мога да ги попитам – знаят ли другарите полицаи как се нарича управлението, в което полицията или армията излиза на улицата, за да диктува решение на законната държавна власт. Ами това се нарича просто хунта и се преследва с цялата строгост на закона. Уви, в родината ни мила ги гледаме едва ли не със съчувствие, а не си задаваме простичкия въпрос – Колко от тези почти 60 000 служители на реда в страната са реално полицаи – униформени, по кварталите или опазващи държавната граница? По служебни данни от министерството те са точно 24 000 или по-малко от половината – останалите са най-различни „полицаи” на бюро, секретарки, шефове, помощен персонал. Да, но всички те са приравнени в първа категория труд, наред с миньори, пилоти, балетни актьори и т.н. И получават всички бонуси за това, че цял живот са стоели на бюрото, а не на улицата или на границата.

Така или иначе в България никой за 25 години не направи и опит да реформира из дъно тази система. Има някакъв странен резон, че ако се назначават млади хора в тази система се правят реформи и излиза поредния министър и казва: „Реформираме полицията – назначаваме млади хора.” Толкова. Но тези млади хора са обикновено генетично свързани с репресивната система на комунизма – техните бащи и дядовци са били „предния отряд на БКП”, учени на заветите на Дзерджински и няма земна сила, която да промени възгледите им.

Много вода има да изтече докато някой в страната се опита да направи реформа в тази система, така както го направи Саакашвили в Грузия. В момента, в който корупцията и привилегиите там стигнаха обществената нетърпимост за една нощ президентът на Грузия измете целия състав на тамошната полиция и започна подмяната упорито и целенасочено. Излязоха на протест в центъра на Тбилиси и тогава той изведе армията и протестите постепенно спихнаха, дори успя да осъди с ефективни присъди няколко от високопоставените бивши служители на полицията. Вече две години в Грузия полицията е с изцяло подменен състав и нещата потръгнаха. А нима сме забравили опита на Траян Бъсеску в Румъния преди пет години, който направи революция като именно започна с подмяна на оперативния състав на тамошната полиция и започнаха да забравят за повсеместната корупция.

А в България нашите „народни милиционери” са още с по-голям обществен престиж, ако са приятели на местните мутри и подземни босове. Та в момента, в който някой се опита малко от малко да посегне да техните привилегии те излязоха на улицата – без разрешение, без уведомление до общината – в противоречие в целия правен мир в страната, който са призвани да „охраняват”.

Който иска да им вярва и да ги подкрепя, аз съм убеден, че гражданското общество няма да го направи, защото тази каста вече наистина се превърна в някакъв особен компрадорски елемент от посттоталитарния механизъм на управление. Просто няма адекватен синоним на ставащото с полицейския протест, освен свинщина. Толкова, но една държава, в която полицията си позволява да диктува на държавата какви да са нейните привилегии пред останалите граждани не я чака нищо добро.


Статията е публикувана в блога на Христо Марков.

Вашият коментар