Сътрудници на ДС оглавиха СДС в Русе преди 30 години

Първият председател и първият секретар на СДС-Русе се оказаха с картончета в Държавна сигурност, но това го научихме едва двадесет години след 1989 г.

45 ГОДИНИ СТИГАТ: Кадър от големия митинг на СДС-Русе пред Пантеона през юни 1990 г. преди първите свободни избори за Велико народно събрание. Снимка: Архив на „ФРОНТАЛНО“.

На 21 декември се навършиха 30 години от учредяването на русенската структура на Съюза на демократичните сили. Трибуквието “СДС” ще остане в историята като символ на желанието и надеждите на свободните хора за скъсване с тоталитарното минало на комунистическия режим и за превръщането на България в свободна и демократична държава. 

Началото на СДС в Русе е трудно. “Нямаше хора”, казват не един и двама от членовете и симпатизантите на организацията в онези първи дни на декември 1989 г. Градът е дал вече пример на всички в България с първите масови протести срещу обгазяванията с хлор през 1987 и 1988 г. и с наченките на създаване на гражданско общество. Затова и първата по-голяма политическа структура на зараждащата се опозиция в Русе именно е тази на Независимото сдружение “Екогласност”. Архивите са съхранили документи от учредяването й на 28 ноември 1989 г. 

ПРОТЕСТ: „Жива верига“ около Партийния дом в Русе през 1990 г. На един от балконите на сградата се вижда транспарант с новото име на комунистическата партия. Снимка: Личен архив на Върбан Христов.

Формирането на опозицията

По-късно, в първите седмици на декември се възстановява и русенската организация на забранения със закон през 1947 г. Български земеделски народен съюз “Никола Петков”. А николапетковистите са автентични антикомунисти, бивши концлагеристи, политзатворници и участници в горянското движение като Крум Хорозов и Тодор Цанев. 

По същото време, макар и по-малобройни, са учредени местните организации на Движение “Гражданска инициатива” и Комитет за защита на религиозните права, свобода на съвестта и опазване на духовните ценности. Първите си крачки прави и русенският клон на Независимия профсъюз “Подкрепа”.

На 13 декември 1989 г. в зала 409 на Русенския университет е учреден местният Клуб за подкрепа на гласността и преустройството. Присъстват около 35 души – “комунисти и безпартийни”, както е записано в протокола – основно преподаватели в университета.

Първите седесари са пъстър букет от личности с различни убеждения и виждания за това каква промяна трябва да бъде осъществена в България. Някои предпочитат да засвидетелстват подкрепа за т.нар. “преустройство” на социалистическия модел и за новия курс на БКП под ръководството за Петър Младенов, докато други са за радикална промяна и категорично скъсване с тоталитарния комунистически режим.

ИЗБОРИ: Членове и симпатизанти на СДС-Русе пред първия клуб на синята коалиция на ул. „Петко Д. Петков“ срещу хотел „Дунав“. Кадърът е от изборите през 1990 г. Снимка: Личен архив на Върбан Христов.

Пет организации учредяват СДС в Русе

На 21 декември в Клуба на дейците на културата най-сетне се състои учредителното събрание на СДС-Русе. Пет за организациите, чиито представители вземат участие, както следва: БЗНС “Никола Петков” – Тодор Цанев, Крум Хорозов и Иван Джоджев, Граждански клуб за гласност и демокрация – Стайко Варамезов, Кирил Енчев и Марко Тодоров, Движение “Гражданска инициатива” – Любомир Първанов, Румен Максимов и Кирил Блъсков, Комитет за защита на религиозните права, свобода на съвестта и опазване на духовните ценности – Асен Тасев, отец Стефан Стефанов и отец Величко Михайлов, и Независимо сдружение “Екогласност” – Венелин Томов, Свобода Стефанова и Даниел Джумалийски. 

Седмица по-късно, на 26 декември, на ново събрание на новоучредената структура на СДС в Русе за пръв председател е избран доцент Марко Тодоров. А на 5 януари 1990 г. ръководството е допълнено с Кирил Блъсков – избран за секретар, Венелин Томов и Тодор Цанев – избрани за говорители и Румен Максимов (за връзка с медиите). 

Държавна сигурност поема ръководството на русенското СДС

Първият председател на СДС-Русе доц. Марко Тодоров е бил секретен сътрудник на ДС.

Към него момент обаче, никой не подозира, че първият председател и първият секретар на СДС в Русе ще се окажат сътрудници на Държавна сигурност. И това, изглежда, е само върхът на айсберга. Проверка на “ФРОНТАЛНО” в архива с решения на Комисията по досиетата установи, че, с изключение на Тодор Цанев, останалите членове на първото ръководство на СДС-Русе и до днес не са били проверявани за агентурно минало. 

Този факт едва ли е плод на чиста случайност, а идва като пряко доказателство за ролята на тайните служби на комунистическия режим във “формирането” на опозицията и в инсталирането на техни хора на ключови позиции в синята коалиция – както в София, така и по места. Едва двадесетина години след 1989 г., когато вече бе много късно, стана ясно, че Марко Тодоров и Кирил Блъсков са били с картончета в ДС. 

Първият секретар на СДС-Русе Кирил Блъсков се оказа агент на ДС.

Блъсков бе обявен от Комисията по досиета през 2009 г. като агент “Ростислав” на МВР-Русе по линия Шесто управление на Държавна сигурност. Година след това “лъсна” и Марко Тодоров. Той пък се оказа, че е бил секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС, под псевдонима “Базов”. Интересното е, че, според справката, Тодоров е бил изключен от сътрудническия апарат на ПГУ през май 1990 г – тоест, шест месеца, след като вече е бил избран за шеф на СДС-Русе и по-малко от месец преди да бъде избран със синята бюлетина за депутат във Великото народно събрание.  

Подобни хора, дори не непременно бивши агенти на ДС, работиха подмолно през годините и в крайна сметка успяха да компрометират окончателно “синята идея”. СДС, макар и формално съществуващо днес, отдавна вече е част от миналото. И това минало не може да бъде променено със задна дата. То е такова, каквото е. 

Двете правителства на демократите – с премиер Филип Димитров (направило България член на Съвета на Европа) и с премиер Иван Костов (поело решителен курс за членство в Европейския съюз и НАТО) – върнаха страната ни в обединеното семейство на народите от Стария континент след 45 загубени години в “път към комунизъм” и “развито социалистическо общество”. Историческата мисия на СДС по отношение на обръщането на геополитическата ориентация на България бе изпълнена и това си остава, комай, най-голямото достижение на родната демокрация. Днес поне хората могат да пътуват свободно и без визи в Европа.

Останаха нерешени, обаче, прекалено много вътрешни проблеми, тормозещи и до днес обществото ни, но за тях, като че ли, онова СДС от 90-те години има най-малка вина, спрямо другите правителства, управлявали България в последните три декади. Комунизмът не ни напусна напълно, а успя да мимикрира успешно и днес марширува в политиката и икономиката, където метастазите му продължават да държат всички властови лостове.

ЧИСТ ВЪЗДУХ ЗА РУСЕ: Предизборен митинг на СДС е събрал хиляди граждани през Пантеона през юни 1990 г. Децата на сцената носят противогази в знак на протест срещу продължаващите обгазявания на Русе. Снимка: Личен архив на Върбан Христов.

КОПИЕ ОТ РЕШЕНИЕТО ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА СДС в Русе – 21 декември 1989 г. 

ДОКУМЕНТИ ОТ УЧРЕДИТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ НА НС „ЕКОГЛАСНОСТ“ в Русе – 28 ноември 1989 г. 

Вашият коментар