Фериботът „София“ прави първата жп връзка между Русе и Гюргево преди 75 години

От 10 юни 1941 г. официално е открита редовна железопътна връзка между България и Румъния. Това става след пускането в експлоатация на ферибота „София“ за превоз на вагони между Русе и Гюргево. От тази дата БДЖ започва да издава билети за пътуване за и през Румъния от всички свои гари и дунавски пристанища в Царство България, а пътниците и багажите вече не се налага да се прехвърлят между двата бряга с параход.

Фериботът „София“ спестява страшно много време в прехвърлянето на товари за железопътния транспорт от двете страни на Дунава. На палубата си той има три коловоза, на които се побират общо 15 вагона, всеки с дължина 12 м. Вагоните се бутат и съответно изтеглят от локомотив. Това става по специална 200-метрова мостова конструкция, която се движи нагоре и надолу така, че да се напаснат релсите й с тези на ферибота в зависимост от натоварването му и от нивото на реката. „Рампите“ в Русе и Гюргево са изградени през 1938-1940 г.

Мостовата конструкция на ферибота в Русе. На заден план се вижда районът на днешната Товарна гара – Запад.

Самият ферибот е дълъг 65 м, широк е 15 м и е с газене 2 м. Той се задвижва от два четиритактови мотора МАN, с обща мощност 670 к.с. Има 920 тона водоизместимост и до 450 тона товароподемност. Благодарение на двете си витла има изключителна маневреност и достига скорост по течението от 16 км/ч и срещу течението 8 км/ч. Построен е през 1939 г. в корабостроителницата във Валзум на Рейн, Дуисбург, Германия. Предвидено е линията между Русе и Гюргево да се извършва от два ферибота – българският „София“ и румънският „Букурещ“. „София“ акостира в Русе на 9 май 1940 г., след като предната година е поет от български екипаж в Аликанте, Испания и през Средиземно море е докаран до Варна, където е вдигнат да зимува на док. Първият екипаж на „София“ е с капитан Петър Рашев и старши механик Драгостин Стоянов.

Румънският му близнак „Букурещ“ обаче така и не достига до Дунава. В разгара на Втората световна война той е потопен при британска бомбардировка по време на морския си преход от Германия към Атлантика.

Изграждането на фериботните комплекси в Русе и Гюргево приключва през ноември 1940 г., след което започват товарните проби. Русенският фериботен комплекс е изграден в лимана на река Русенски Лом, което позволява през зимно време съоръженията да се запазят при ледоход по Дунава.

Момент от официалната церемония по откриването на ферибота Русе-Гюргево на 8 юни 1941 г. На Речна гара в Русе са българската и румънската делгации. Снимка: списание „Железничар“.

Освещаването на ферибота „София“ е на 8 юни 1941 г. От репортаж на списание „Железничар“ научаваме, че на този ден в 9:15 ч. сутринта с влак на гара „Русе – Пристанище“ от столицата пристигат много официални лица за церемонията. Сред гостите са министърът на вътрешните работи Петър Габровски, министърът на железниците Горанов, представителите на Двореца – пълномощният министър Поменов и полковник Жечев от свитата на Негово Величество Царя, пълномощните министри (посланиците) на Германия фон Рихтхофен и на Италия – граф Маджистрати, представители на румънската и унгарската легации (посолства), началникът на протокола – пълномощният министър Белинов, директорът на железниците Колчев, кметът на София Иван Иванов и други.

Вагоните на официалните делегации са качени на ферибота „София“ по време на тържествата на 8 юни 1941 г. Снимка: списание „Железничар“.

Русенският митрополит Михаил, заедно с много свещеници, отслужва молебен. Почетна рота от Дунавската флотилия изпълнява военен ритуал. Министърът на железниците Горанов реже лентата и обявява ферибота за открит за експлоатация, като акцентира върху голямото му стопанско значение. Влакът, с който официалните лица са пристигнали от София, е качен на ферибота и се отправя към Гюргево. Там българските гости са посрещнати от румънския министър на съобщенията генерал Григоре Джурджеску и други представители на правителството и на Двореца в Букурещ. Почетна рота отдава чест, а румънският епископ Вениамин отслужва от своя страна молебен. Генерал Джурджеску говори за значението на ферибота Русе-Гюргево, като изтъква, че той ще бъде здравата връзка не само за стопанските отношения между Румъния и България, но и за културните. Джуржеску отива по-далеч и казва, че фериботът е само началото, което ще бъде последвано от изграждането на мост, при това възможно най-скоро.

Малко преди обед на същия ден българските вагони са изтеглени на румънска земя и на тяхно място на ферибота са качени румънски вагони-ресторанти. Румънците сервират обяд за двете делегации, докато фериботът „София“ се отправя за дълга разходка из водите на Дунава. След обед официалните лица акостират отново в Русе, където разглеждат новопостроения луксозен пътнически кораб „Цар Борис III”.

По неизвестни причини румънците правят своя отделна церемония по откриването на жп ферибота на 23 юни 1941 г. На снимката: генерал Джурджеску прерязва лентата на ферибота в Гюргево, заобиколен от други румънски военни.

Втората световна война оставя своя отпечатък върху ферибота Русе-Гюргево. Търговските товари не са в очаквания голям обем. Практически, в посока от Турция и Балканите не постъпват почти никакви товари. Отделно, фериботът е „дублиран“ от понтонния мост, изграден от германските войски през март 1941 г. И двете съоръжения стават неизползваеми при замръзването на Дунава. Комуникациите по вода са силно нарушени през пролетта на 1944 г., когато британците започват бомбардировки над Гюргево. Въздушните удари се увеличават драстично през лятото на същата година. На румънска земя са нанесени сериозни поражения върху пристанищната инфраструктура, промишлените обекти и особено върху петролните складове.

Фериботът „София“ в лимана на Русенското пристанище през зимата. Дунавът е замръзнал.

От своя страна, съветските войски започват експлоатацията на ферибота за военни цели още при пристигането си през септември 1944 г. Хиляди вагони-цистерни с румънски петрол биват прекарани на българския бряг за нуждите на червената армия.

При построяването на Дунав мост нуждата от фериботна жп връзка постепенно отпада. В края на своята експлоатация фериботът „София“ прекарва предимно товарни и много малко пътнически вагони. През 1954 г. той е предаден в резерв и се използва от Управлението за проучване и поддържане на плавателния път по река Дунав.

Идеята за скорошно построяване на мост между Русе и Гюргево е обсъдена още при откриването на ферибота между двата града. Из списание „Железничар“, август 1941 г.
ferr-romania
„Рампата“ на жп ферибота в Гюргево, снимана в наши дни. Снимка: Дан Самбра.
… и останките на „рампата“ на жп ферибота в Русе, снимана в наши дни. Снимка: Йовчо Стоянов.

 

 

Вашият коментар