Честит ви Десети ноември, другарки и другари!

Бившият комунист и високопоставен агент на Държавна сигурност Димитър Калчев – банкер, бизнесмен, кмет, министър…

Десети ноември можеше да бъде празник на свободата и демокрацията, но досега тази дата винаги у нас е била отбелязвана само като повод за равносметка, при това по правило като тъжна равносметка. Така ще бъде и занапред.

И днес, 30 години по-късно, гледаме назад с буца на гърлото и съжаляваме, че нещата през т.нар. „Преход“ не се случиха, както биха могли и ни се искаше да се случат. Липсата на справедливост продължава да тежи като воденичен камък на шията на обществото и е основната причина хората да продължават да напускат страната в търсене на по-справедлив живот в западните страни.

Кой е виновен за всичко това, и оттам – кой днес празнува Десети ноември? Краткият отговор на този въпрос е: днес би трябвало да празнуват комунистите. Защото самите те си организираха „прехода“ и, естествено, единствено те спечелиха от него.

На 10-и ноември падна диктатурата, но по-важното е, че около тази дата се състоя преустройството на комунистическата партия, Комсомола и всичките им присъдружни казионни организации. Отговорните другарки и другари взеха мерки как от довчерашни ревностни защитници на заветите на Маркс и Ленин на следващия ден да се събудят в нови роли, които да им гарантират, че ще останат пак начело в новите условия.

И докато обикновените хора се трупаха по площадите с искания за свобода и демокрация, в кабинетите на Партията вече са били изготвени списъци кой комунист каква роля ще играе в т.нар. „преход“. И понеже е било ясно, че ще се върви към изграждането на пазарна икономика, нямаше как водещата роля в този процес да бъде оставена за друг, освен за верните синове и дъщери на БКП.

„Червените куфарчета“ не са мит. Пари са раздавани и то много пари. На квотен принцип и според заслугите им „отговорни другари и другарки“ за една нощ станаха крупни банкери и приказни бизнесмени, без никой да ги попита, аджеба, откъде са им парите. Как така довчера, уж, всички бяхме равни в мизерията си, а днес като с магическа пръчка разликата в благосъстоянието ни е от земята до небето…

Със заграбените милиарди от държавата комунистите успяха да изкупят българската икономика. Но понеже парите не им достигнаха за всичко, те не се поколебаха да организират една криза, при която да сложат ръка и на спестяванията на гражданите, да фалират колкото се може повече банки, да обезценят лева и след това на безценица да изкупят заводи и предприятия, обществени сгради, жилищна площ.

„Първоначалното натрупване на капитала“ у нас е процес, който и днес, 30 години по-късно, е слабо изследван. За грабежа, случил се тогава, няма разследване, няма установени виновни, няма върнати пари в хазната…

Как мислите, например, митичната фигура от прехода Димитър Калчев – комунист и сътрудник на високо ниво в Държавна сигурност – успя, ей така, със спестявания от директорските си заплати, сигурно, да изкупи цял Русе и да му лепне прозвището „първи частен град“? И какво стана с натрупаните от него активи след смъртта му? Как бяха преобразувани те и кой, и от името на кого, ги управлява днес?

Установеният по хайдушки от комунистите контрол върху икономическите активи по естествен път им гарантира оставане начело в държавата. Нито политическата, нито съдебната, нито всяка една друга власт успя да им изплъзне в последните 30 години. Комунистите са във всички политически партии, във всички сектори на обществения живот и неотклонно определят дневния ред на обществото.

Уродливият български „капитализъм“, роден от „преустройството“ на БКП, държи в перманентна контролирана мизерия населението днес. Бившите другари и днешни „бизнесмени“ продължават да се отнасят като с роби към своите работници и служители и примерите около нас са много в това отношение.

Контролираната мизерия продължава да държи на власт бившите комунисти. Те много добре знаят, че не бива да допуснат създаването на силна средна класа, на силен малък и среден бизнес. Защото, ако го допуснат, това ще бъде краят на тяхното господство. Ниски заплати, бедни, постоянно стресирани и поставени в дълбока зависимост граждани, мачкан ежедневно и ежечасно малък и среден бизнес са фундаментите на властта на бившите другарки и другари.

30 години след 10-и ноември комунистите изглеждат непоклатими от своята абсолютна власт в България. Те държат всичко и, изглежда, нищо не е в състояние да се случи без тяхната санкция.

Така че, това е вашият празник – честит ви Десети ноември, другарки и другари!

Вашият коментар