Да спрем реанимирането на един политически труп

  • Издигането на тъмни личности като Румен Христов за кандидати за депутати поставя въпроса доколко реформаторски настроен е Реформаторският блок и тези хора ли ще правят реформите, ако блокът някак си успее да пробие в управлението на България?

Когато Реформаторският блок обяви водача на листата си в Русе Румен Христов, очаквано това предизвика редица гласове на възмущение у потенциалните избиратели на блока. Дваж повече, струва ми се, обаче, бяха жлъчните усмивки и ехидният смях по лицата на тези, които предварително знаеха, че РБ не е в състояние (поне на този етап) да скъса с противоречивото минало на българската десница. Но каквото посееш, това ще пожънеш и в този смисъл, не е трудно да се прогнозира, че блокът в Русе няма да направи пробив.

Впрочем, копрометираната кандидатура на Христов, освен, че няма да спомогне за привличането на нови гласоподаватели, вероятно силно ще разколебае и т.нар. твърди ядра на партиите в коалицията. Остава въпросът, защо Реформаторският блок, афиширащ себе си като носител на нови идеи за промяна, на нов морал в политиката и се обявяващ се за скъсването с порочните практики от миналото, показва такава отчайваща импотентност да излъчи нови и свежи лица, като носители на тези идеи, а напротив – лансира „изтъркани“ и омръзнали на всички политически трупове, останали без грам репутация в очите на днешното общество? Простичкият отговор е, че РБ все още не е готов да реализира идеите, които уж отстоява, защото не става хем да говориш за промяна, хем да отказваш да излъчиш максимално прозрачно и демократично политическото си представителство, а вместо това ползваш старите практики с алъш-вериша при реденето на листите за депутати и спускането отгоре на кандидати по места. А случаят „Румен Христов“ е само един от многото в страната, които разбуниха духовете на изстрадалите десни избиратели.

Политическа корупция, откровени злоупотреби с власт, купуване на гласове и изборни манипулации, близки връзки с „еничарския“ кръг около Христо Бисеров и Йордан Цонев в ДПС, съучастие в компрометирането и отслабването на българската десница – това са само част известните в публичното пространство неща за „реформатора“ Румен Христов. Издигането на подобни тъмни личности за кандидати за депутати поставя въпроса доколко реформаторски настроен е Реформаторският блок и тези хора ли ще правят реформите, ако блокът някак си успее да пробие в управлението на България.

Нека да си припомним някои от „успехите“ на „реформатора“ Румен Христов, без да претендирам за изчерпателност.

Аферите в Министерство на земеделието

Румен Христов беше министър или заместник-министър в четири правителства – на Филип Димитров и на Любен Беров, както и в служебните кабинети на Ренета Инджова и на Стефан Софиянски. Бил е също и съветник на президентите Желю Желев и Петър Стоянов. Името на „новия реформатор“ беше замесено в два шумни скандала. Първият бе през 1993 г., когато само с подписа на министъра и без ратификация от Народното събрание, американска корпорация за стокови кредити отпуска на България 157 000 т царевица за 15 млн. долара. Продажбите на царевицата се осъществяват по занижени цени, вследствие, на което реализираните приходи са за едва 7 млн. долара. Със заповед на министъра Георги Танев тези пари са прехвърлени от държавната фирма „Хрансервизинжинеринг“ за доверително управление в дружеството „Хърсев и Ко“. Впоследствие, са използвани, за откупуването на дълг на „Стомана“ – Перник, обявена по-късно в несъстоятелност. Румен Христов е и приятел и съдружник на скандалния зърнен бос Филчо Колев. В качеството си на министър на земеделието в кабината „Софиянски“, Христов пуска за приватизация без търг 35 силози на държавната фирма „Зърнени храни“. В тази бърза приватизация фирми на Колев купуват зърнобазите в Ловеч, Балчик и Стралджа. Чрез тях са осъществени злоупотреби за 2,8 млд неденоминрани лева, чрез които са ощетени както държавата, така и частни зърнопроизводители. Филчо Колев получи седемгодишна присъда по образуваното дело. По-късно зърнобазите му бяха завзети силово от групировката „ТИМ“.

Аферата „Хлебна мая“

Един русенски случай, които отекна в национален мащаб и бе един от първите сигнали, че правителството на ОДС 1997-2001 г. ще изпадне в блатото на корупцията, е т.нар. „приватизация“ на завода за хлебна мая. Според показанията на бившия координатор на СДС за Североизточна България Йордан Георгиев, дадени пред следовател по делото за „Хлебната мая“, Румен Христов e участвал в опита за пладнешки грабеж на дружеството, като е подписал документите на завода за работническо-мениджърска приватизация. За разлика от другарите си Юлиян Гарелов, тогавашен шеф на СДС в Русе и Валентин Димитров, тогавашен шеф на „Подкрепа“ в Русе, Христов не беше сред подсъдимите по делото, проточило се две петилетки. Според следствието, предприятието е било системно източвано, а присвоените средства е трябвало да бъдат използвани за приватизацията му. По време на делото мистериозно изчезна папка с уличаващи документи, което доведе до затлачването на процеса и в крайна сметка обвиняемите бяха оправдани. Случаят „Хлебна мая“ стана повод за разцеплението на „синята“ партия в Русе и нанесе непоправими щети по репутацията на десницата.

„Топлата връзка“ с Доган

Румен Христов беше изчезнал от политическия небосклон за няколко години, преди да се завърне на „Раковски“ 134. В появата му стари седесари съзряха опит на ДПС да влияе върху процесите в „синята“ партия. Счита се и до днес, че Христов е в много близки отношения с „еничарите“ в ДПС около Христо Бисеров, Йордан Цонев и Камен Костадинов. И тримата бяха в СДС, преди да намерят мястото си под крилото на Доган. Бизнесначинанията на Христов водят надълбоко в обръчите от фирми на ДПС, където става дума за земеделие, дърводобив и дървообработване, консултантски дейности в проекти на правителството или по европейски програми. Справка в Търговския регистър, сочи, че новият „реформатор“ участва или е участвал, сам или в съдружие, в управлението на девет фирми. Смущаващ факт е, че в навечерието на президентските избори през 2011 г. продава една от фирмите си „Брингум“ ЕООД на Филип Люлинов Матев. Без да знаем повече подробности, трябва да посочим, че името на прокурора по делото за аферата „Хлебна мая“ беше Люлин Матев.

Купуване на гласове, изборни машинации

Румен Христов се превърна в основния кандидат за всички постове на едно лоби в СДС, което откровено работеше против обединената десница и беше близо до окончателното й ликвидиране. През 2008 г. изненадващо той бе основен претендент за поста председател на СДС заедно с Мартин Димитров. Изборът на Димитров на шефското място на „Раковски“ 134 доведе до възможността за формирането на „Синята коалиция“ и парламентарното й представителство на изборите през 2009 г. Това, обаче, се оказа краткотрайна победа, тъй като лобито в СДС, от което Румен Христов беше част, продължи с подмолната си дейност. Така се достигна до 2011 г., когато вътрешните избори за кандидат за президент на коалицията, доведоха до фактическото й разцепление. Кандидат на СДС беше Христов, а от ДСБ бе посочен Светослав Малинов. Вътрешните избори протекоха оспорвано, като сигнали за т.нар. „цигански вот“ в полза на Румен Христов се появиха от много краища на страната, като Благоевград, Кюстендил, Дупница, Добрич и… Две могили.

Румен Христов и Драгомир Дамянов /вдясно/ контролират „синия“ вот в градове като Две могили и Сливо поле.

Силният човек в Две могили, Русенско, е бившият кмет на града и областен лидер на СДС Драгомир Дамянов. /Между другото, неговият син Дамян сега е кандидат-депутат в русенската листа на Реформаторския блок за изборите на 5 октомври 2014 г./ Преди години Драго Дамянов беше избран за кмет на града с подкрепата на ДПС и гласовете на циганите. През 2011 г. отново същата схема бе вкарана в ход на вътрешните избори на кандидат-президент от „Синята коалиция“, като ромите бяха извозвани с училищни автобуси, за да подкрепят Христов срещу кандидата на ДСБ Малинов. Отделно служители от фирмите на Дамянов и общински чиновници в Две могили са били заставени също да подкрепят кандидата на СДС. Контролиран корпоративен вот в ползва на Христов е бил налице и в друго градче около Русе. В Сливо поле, където Румен Христов е едноличен собственик на дървообработваща фирма „Удекс“, вътрешните избори в „Синята коалиция“ били проведени директно в сградата на фирмата, която се намира на 4 км от населеното място. Работниците-гласоподаватели били извозвани отново с осигурен превоз.

В крайна сметка, Румен Христов спечели вътрешните избори срещу Светослав Малинов от ДСБ. После се оказа, че победата му е пирова. Доколко контролираният вот е оказал влияние, можем да съдим по резултатите от парламентарните избори през 2013 г., когато ДСБ получи близо два пъти по-висок резултат от останките на разбитото СДС, от което бяха изхвърлени хората около бившия председател Мартин Димитров и евродепутата Надежда Неински.

Впрочем, Румен Христов така и не стана кандидат на „Синята коалиция“ за президентските избори. Вместо това, той се яви като кандидат за президент от някаква бутафорна коалиция на политически разложени трупове под името „Съюз на ДЕСНИТЕ сили“. Резултатът му на реалните избори подсказа, че този път циганите за предпочели да гласуват за друг кандидат.

Преди година вече изглеждаше, че лобито в СДС е успяло да постигне целта си и да доведе десницата до пълен колапс след разпадането на „Синята коалиция“. Последва отрезвяване и се тръгна към формирането на нов съюз, наречен смело Реформаторски блок. Формирането му донякъде беше инспирирано и форсирано от масовите протести срещу правителството на Орешарски миналото лято. Заговори се за нов морал, нови ценности, дълбоки промени и реформи…

Още на отминалите избори за евродепутати избирателите дадоха ясен сигнал, че опитите да се реанимират политически трупове като Меглена Кунева, например, няма да бъдат толерирани. Този сигнал, обаче, не беше разчетен добре от ръководството на Реформаторския блок и на 5 октомври предстои нова поправка. Единственият шанс е тази поправка да прерасне в звучен шамар за кандидати като Румен Христов. Законът, общо взето, бетонира водачите на листи, тъй като бюлетините без преференции се броят в тяхна полза. Христов може да бъде смъкнат от листата на РБ и да се размине с място в парламента по два начина: единият е изобщо да не се гласува с бюлетина No7, а ако все пак сте решили да подкрепите реформаторите, то тогава посочете преференция за някои от следващите кандидати в листата.

Досега Румен Христов се е провалял във всичките си опити да спечели изборен пост. Дано да е така и на 5 октомври. Ние остава да следим с интерес изборните протоколи от Две могили и Сливо поле, за да видим как ще гласуват там обичайните му поддръжници в последните години. Ще бъде жалко за Реформатоския блок, ако отново е налице корпоративен и контролиран вот в тези две градчета в полза на водача на тяхната листа в Русе.

Напишете коментар