Медиите в Русе: Клети смокинови листа на местната власт

Община Русе е похарчила поне 600 000 лева за медиен комфорт в периода 2013-2015 г.

Общинската власт в Русе е похарчила стотици хиляди левове за „захлебването“ на повечето местни медии.

“Отсъствието на нормално функциониращи медии по региони е кризисен процес с изключително разрушителни последици. Липсата на независими медии в големите градове на страната е недъг, който вреди не само на публичните институции, но тежко се отразява и на икономическата активност на районите”, сочи проучване на Центъра за изследване на демокрацията. При провеждането му са изследвани и анализирани 1 700 публикации на 179 регионални медии у нас.

На фокуса на медийните експерти са попаднали 11 русенски медии, сред които 6 изцяло местни („Арена Медия“, „Бряг“, „Дунав мост“, „Русе Инфо“, „Утро“, както и „ФРОНТАЛНО“) и 5 национални с местни представителства в града („БНТ 2“, „България утре“, „Дарик“, „Север.бг“ и „Топ новини“). Един от проблемите посочени в изследването е отсъствието на журналистически анализи и коментари, като 88% процента от публикациите имат чисто информационен, регистрационен характер. От друга страна местната власт е представена като основен фактор, определящ голяма част от медийното съдържание, чрез наливане на пари в регионалните средства за масова информация. По този начин тя си гарантира медиен комфорт и налага желания тон в предизборните кампании.

Нещо повече, част от назначените в общинската администрация имат и функциите да захранват местните медии с контролирана информация. Разпространена практика е общините да поддържат значителен брой ПР специалисти: за кмета, заместник кметове, Общински съвет, фотограф и други с неясно предназначение и плаващи ангажименти. Функцията им е да произвеждат всекидневни ведри новини, в които се внушава, че в града всичко работи нормално”, сочи още докладът на Центъра за изследване на демокрацията.

„Към тези практики се добавят и насочване на рекламни бюджети към определени медии, под формата на общински обяви и поръчки за информационни кампании в изпълнението на оперативните програми. Големият проблем с финансирането на регионалните медии са непрозрачните процедури. Местните общински фирми се рекламират в точно определени медии, подбрани по лоялност. Друг източник са общинските съвети, които разпределят суми от порядъка на стотици хиляди левове за лоялните медии. Така например средствата за популяризиране на европейски проекти се насочват към определени медии чрез фирми посредници, избрани с обществена поръчка“, посочва проучването.

Налице e и една очертаваща се тенденция, останала встрани от доклада на Центъра за изследване на демокрацията. Става дума за търговската реклама, която привидно няма нищо общо с местната власт и представителствата на политическите партии. Има, обаче, все по-ясно очертаваща се линия, в която определени медии получават пари за реклама от определени фирми, които под една или друга форма са близки до управляващите, а в някои случаи собствениците на бизнесите са и функционери в дадена политическа сила.

Всички тези тенденции водят до изкривяване на медийното съдържание. Т.нар. лоялни публикации, подкрепящи официалната линия на местната власт, са три пъти повече от критичните. Според Центъра за изследване на демокрацията, на пръсти се броят медиите, имащи активно отношение към местните обществени проблеми и опитващи се да изпълняват ролята на коректив на местната изпълнителна власт. Критично-аналитичните материали са само 5% и са концентрирани в малко на брой медии в най-големите областни градове, сред които е и Русе.

От известно време „ФРОНТАЛНО“ се опитва да повдигне завесата над проблема със „захлебването“ на медиите в Русе от страна на местната власт. Вече представихме един такъв случай, в който кметът Стоилов и екипът му се бяха опитали несполучливо да си купят влияние в най-голямата русенска група във „Фейсбук“. Преди месец Ви разказахме и за това как неволно Окръжната прокуратура уличи кмета на Русе в лъжа по същата тема. Ставаше дума за едни договори за реклами в местни интернет сайтове, чието съществуване беше упорито отричано от Общината. Прокурорската проверка извади наяве само малка част от целия пъзел.

Благодарение на Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ вече разполагаме с много повече информация по темата. Разследващият журналист от в.“Дневник“ и в.“Капитал“ Спас Спасов доказа, че десет български общини са похарчили над 2,7 млн. лева за купуване на медийно влияние в периода 2013-2015 г. Сред общините, от които са поискани справки за това разследване, е и Русе. Въпреки всичко, не можем да бъдем сигурни доколко подадената от кметската администрация информация по ЗДОИ е цялостна и коректна. Пример в това отношение е една обществена поръчка от 2013 г. с изпълнител ДЗЗД „България травъл 2012“, по която Община Русе е платила 238 800 лв за публичност по проект „Реки на времето“. Тази информация не е включена в цитираните по-долу данни.

В периода 2013-2015 г., според разследването на Спас Спасов, Община Русе е похарчила 388 619 лв. за плащания по медийни договори. От тази сума 109 849 лв. са собствени средства от общинския бюджет, а 278 770 лв. са средства за публичност по европейско финансиране. Тенденциите показват неравномерно покритие по години в разглеждания период – през 2013 г. платените пари към медиите са 161 681 лв., през 2014 г. – 77 228 лв, а в изборната 2015 г. са 149 710 лв.

В някои от случаите, когато става дума за еврофинансиране, общината плаща за медийно влияние чрез фирма-изпълнител на обществена поръчка. Така например, по прословутия проект „Интегрирана система за градски транспорт“ споменатото вече ДЗЗД „България травъл 2012“ е получило 130 176 лв, а то от своя страна е насочило определени суми от тези средства към избрани медии, чиито имена едва ли някога ще научим. 60% от дяловете в това дружество се държат от „Медиа планинг груп“ ООД – столична агенция, която се занимава с уреждане на платени публикации или репортажи в средствата за масова информация чрез скрит или директен ПР. Същата фирма е получила още 89 200 лева от Община Русе миналата година отново по проект „Реки на времето“. Има и няколко други медийни и рекламни агенции, взели пари от местната администрация в Русе през периода 2013-2015 г., като имената на „Парнас“ ООД (общо 15 899 лв) и „Десенс плюс“ ООД (общо 15 267,20 лв) се повтарят в справката.

По отношение на директната реклама с поставяне на банери в интернет страници през разглеждания тригодишен период се повтарят имената на сайтовете „Топ новини.бг“ и „Акценг.бг“. За периода 2013-2015 г. „Топ новини“ е получил от Общината в Русе директни средства от реклама в размер на 9 420 лв, а „Акцент.бг“7 820 лв.

Сайтът Ruse-news.com (а вероятно и телевизия „ТВН“), собственост на „Нетуоркс България“ ЕООД е получил 3 600 лв през 2014 г. Това обаче не е всичко, тъй като собсвеникът на „Нетуоркс България ЕООД Свилен Максимов е акционер и във фирма „Май Фай“ АД, получила от Община Русе 3 600 лв по договор за „информационно и медийно обслужване“ през 2014 г. и още 3 420 лв през 2015 г. Общата сума, получена от Ruse-news.com + телевизия „ТВН“ чрез тези две свързани фирми за периода, е 10 620 лв.

Фирмата „Бранд ПР“ ООД, която е собственик на сайта Kmeta.bg, пък е получила през 2013-2015 г. 19 980 лв, разпределени по пера – 8 460 лв за реклама чрез банери и 11 520 лв. за „медийно обслужване“.

Двата русенски всекидневника „Утро“ и „Бряг“ са „уважени“ през 2014 г. с по 3 600 лв. за „информационно и медийно обслужване“. По всяка вероятност тук Община Русе е спестила голяма част от истината, тъй като не е ясно кой и как плаща поздравителните карета и служебните съобщения, които кметът и общинският съвет публикуват на страниците на тези вестници.

Националната агенция БТА е редовен „абонат“ на Община Русе с получени в периода 2013-2015 г. 6 326 лв. за „медийно обслужване“. От столичната преса през 2014 г. е предпочетен в. „Стандарт“ с 3 600 лв, докато през 2015 г. кметската администрация вече се „обслужва“ от в. „24 часа“ за 10 248 лв.

Отрицателен е единствено трендът по отношение на телевизионното излъчване на сесиите на Общинския съвет в Русе. През 2013 и 2014 г. телевизия „Кис 13“ го е правила съответно за 12 480 и за 9 360 лв., докато през 2015 г. сумата, платена на телевизия „Делта“ за същата услуга, е 8 580 лв.

Медийната сергия предлага все повече казионни „новини“ за сметка на сериозни журналистически статии и анализи. Снимка: OffNews.bg

Какво е положението през настоящата 2016-а? Едва ли се е променило кой знае колко драстично, съдейки по рекламите и медийното съдържание. Както отбелязва Спас Спасов, нещо, което е валидно не само за Русе, но и за повечето региони в страната, е изключително ниската цена, на която медиите се „продават“ на местната власт. Буквално за няколко хиляди на година общинските управници могат да си гарантират спокойствието и липсата на критични журналистически статии и анализи срещу тяхната власт в дадена медия. Това е общата тенденция, а изключения, при които парите, получавани от местната власт, не оказват влияние на журналистическото съдържание, почти няма. Ниската цена е следствие от големия брой регионални медии, борещи се за място под слънцето. Това пък улеснява местните управници и прави възможно „напазаруването“ на по-голям брой медии за по-малко пари.

Въпросът тук е на оцеляване за повечето регионални средства за масова информация, тъй като местните рекламни пазари са силно ограничени и не могат да осигурят издръжката на сравнително големия брой медийни играчи. Общините, опериращи с публични средства, се оказват спасителна сламка за връзването на бюджетите на повечето местни медии. Така се налагат компромиси, при които, „за да се запази доброто име на възложителя“, каквито клаузи има в медийните договори на Община Русе, се жертва обществения интерес за сметка на медийния комфорт на местните политици и олигарси.

Ясно е, че институциите трябва да харчат пари за публичност. Проблемът е в начина, по който това се прави. Нормално би било „медийното обслужване“ да се прави при ясни правила с конкурс или с обществена поръчка – честно и открито състезание между медиите с най-висок рейтинг, и съответно с най-голямо влияние. От това биха спечелили всички участници в този процес. Вместо това имаме неясни или направо липсващи процедури, пълна непрозрачност и корупционни схеми, водещи до пълна посредственост на медийното съдържание и до изчезването на качествената журналистика, като коректив на очевидно живеещата в паралелна реалност самозабравила се власт.


Ето и данните за Община Русе от разследването на в.“Дневник“ в табличен вид:

spas1 spas2 spas3 spas4 spas5

Напишете коментар