Мишлетата напускат ли Кораба*?

Генерал Радев издуха правителството на Борисов. Кой ще помете мутромилиционерите от Община Русе?

Протестната вълна на отминалите избори за президент и вицепрезидент не отмина и Русенския край. Резултатите са идентични с тези за цялата страна. В Община Русе разликата е приблизително 38 000 срещу 23 000 гласа** в полза на прикрития зад инициативен комитет ляв кандидат ген. Румен Радев.

Сравнено с предишните местни избори, 23 000-те гласа за Цачева в общината могат да бъдат съизмерени с получените резултати през 2015 г., където кандидатът на кмет на ГЕРБ Пламен Стоилов бе избран от раз с малко под 29 000 гласа, докато листата за общинските съветници на управляващите събра приблизително 18 700 гласа. Не по-различна е и картината от парламентарните избори през 2014 г.

Сухите цифри водят до извода, че ГЕРБ в Русе не губи електоралната си подкрепа, спрямо последните избори през 2014 и 2015 г. Тя остава почти същата.

Феноменален тук е резултатът на новоизбрания президент ген. Радев. Той е успял да удвои подкрепата си между двата тура, достигайки до приблизително 38 000 гласа.

Жонглирането с всички тези цифри по-горе идва да покаже, че вече има ясен сценарий, как Русе може да се отърве от мутромилиционерската власт на партия ГЕРБ. Когато (почти) всички играят срещу тях, хората на Бойко Борисов просто си отиват. Изглежда лесно, но само на пръв поглед.

Пламен Стоилов бе избран на първи тур за кмет на Русе преди година, защото протестният вот не се състоя. Нямаше кой да обедини и привлече разочарованите и разгневените от управлението на ГЕРБ. С компрометирани през годините и досадили на всички „изтъркани“ кандидати като Божидар Йотов (БСП), Искрен Веселинов (ВМРО) и Галин Ганчев (РБ) такъв вот просто нямаше как да се реализира. Липсваше „русенският генерал Радев“, който да помете управляващите и сега в малцинство ГЕРБ. Нямаше я и онази опозиционна сила, която да застане солидно зад една такава кандидатура и да осигури необходимото присъствие в Общинския съвет.

Нагледните резултати от тези президентски избори отвориха огромен вакуум на русенския политически небосклон. Преди този вакуум да засмуче вън от сградата на общината управляващите от ГЕРБ обаче ще се случат два процеса. Първият е свързан с отлива на една специфична маса от службогонци, блюдолизци и обикновени измекяри, които, виждайки накъде духа вятъра, ще започнат да се оглеждат към други политически проекти, с цел да се прилепят към тях като кърлежи. Тази безлика маса, за съжаление, съществуваше при всички управления досега и живуркането й на техен гръб, костваше неминуемото им компрометиране и сгромолясване. Този процес е свързан с по-ясно изразен отлив на избиратели от ГЕРБ.

Другият процес е раждането на достатъчно сериозен политически проект, който да заеме отворилата се ниша. От днешна гледна точка се вижда, че нито БСП, нито групата политически субекти около ВМРО, нито пък някакъв предполагаем нов „десен проект“ биха могли успешно да се справят със задачата да обединят гласовете на „гневните“. Причините са най-вече в личностите, които тези партии въртят в обращение.

След историческия си минимум на последните местни избори от БСП едва ли си правят илюзии, че биха могли да извадят „местния генерал Радев“, макар да разполагат с подходящи кандидатури, и да оберат самостоятелно един бъдещ протестен вот. Русенската левица страда хронично от непреодолими вътрешни личностни конфликти и не се вижда как те биха могли да бъдат преодолени в близко бъдеще.

При т.нар. „патриоти“ пък е налице липсата на кандидати с лидерски качества, въпреки опитите им да промотират нови лица в местната политика. Гарнирано с някои публично огласени фашизоидни и ксенофобски послания, това орязва допълнително шансовете им да разширят подкрепата си на местно ниво до такава степен, че да могат да бъдат силна алтернатива на мутромилиционерщината в Общината.

Малко вероятно изглежда и вятърът на промяната в Русе да задуха от дясно. Ако „дясното“ се свързва с политически плазмодии като като Пламен Нунев, Румен Христов, Галин Ганчев и т.н., то шансовете клонят към нула. Ударите по русенската десница, нанесени от политици като изброените, ще имат дългогодишни последствия и практически вече успешно са торпилирали всяка добра възможност „дясното“ да роди боеспособен проект на местно ниво.

Вакуумът обаче не търпи празнота. Когато т.нар. „традиционни партии“ не могат да осигурят алтернативата, то тя се ражда в средите на гражданското общество. Най-добра изглежда преспективата за формирането на местно движение, необвързано с изброените по-горе национално представени политически субекти. Нужен е просто един достатъчно силен и неопетнен политически досега кандидат и няколко ясно разпознаваеми фигури около него, за да се надигне и консолидира протестният вот. Частичните избори в столичния квартал „Младост“ очертаха една такава възможност, която би могла да се проектира успешно и на русенски терен.

Такъв чисто нов местен политически субект ще има по-скоро проекция в център-лявото, приобщавайки в себе си както социалното начало, така и евентуалното зараждащо се „зелено“ гражданско движение във връзка с екологичните проблеми на града. Това би му осигурило значително по-голяма електорална база, отколкото ако създаването му започне в дясното политическо пространство. Дори и да не набере достатъчна подкрепа за самостоятелно управление, един такъв местен политически проект със сигурност би се превърнал в незаобиколим фактор в местния парламент, диктуващ дневния ред и провежданите политики.

Обратното броене за политическа партия ГЕРБ вече започна да тече. Първи, заедно с правителството на Борисов, от Кораба* ще изхвърчи областният управител Стефко Бурджиев. Дори и да изкара пълен мандат, кметът Стоилов неминуемо ще го последва заедно с цялата си политическа клика в Общината.

Пък дай Боже, този, който го замени да бъде по-енергичен и по-компетентен в решаването на проблемите на Русе. Екологията, икономиката, транспорта, социалното дело, качественото извършване на инфраструктурите проекти, решаването на проблемите с историческото и архитектурното наследство, прозрачните процедури по обществените поръчки, подобряване на работата и увеличаване на привлечените средства по европроекти, намаляването на бюрокрацията и оптимизирането на администрацията – все теми, които не търпят отлагане.

* Кораба – нарицателно име за сградата на Общината и Областната администрация в Русе.
** Данните са от неокончателно паралелно преброяване на резултатите от изборите за президент и вицепрезидент на територията на Община Русе.