Ами ако… ?!
Една правдоподобна теория на конспирацията около задаващото се лъсване на кремълските подлоги у нас
Ами ако ни разиграха цирк… ?!
Гонейки прасето из двора по традиционен коледен маниер, средностатистическият нашенски патрЕот беше принуден (от радиоточката) да чуе, че един етнически турчин с кодовото название „агент Сава” бил по-патриот от него, видиш ли… И поради липсата на спуснати от Централата опорни точки за опровергаване на горното твърдение, които евентуално „Деконструкция” щеше да разнесе из калния двор седмица по-рано (въпреки квиченето на прасето), бай Ганя тръсна глава, напсува винетките, бежанците и ЕС по принцип, и продължи да преследва бедната животинка из смрадта.
По точката обаче няма кой да му каже, че в началото на декември Конгресът на САЩ гласува закон /виж секция Sec. 502. Assessment on funding of political parties and nongovernmental organizations by the Russian Federation/, задължаващ директора на националното им разузнаване „в срок от 180 дни след влизането му в сила да представи оперативна информация относно финансирането на политически партии и неправителствени организации в бившите съветски републики и европейски държави от страна на руски разузнавателни служби пред определен брой комисии на Конгреса, започвайки от 1 януари 2016 г.”
Екзалтирани от новината украински електронни медии побързаха да обявят, че вероятно руската агентура в тяхната страна ще бъде „подхваната” най-напред. Ключът от бараката обаче за мен се крие в частта „и европейски държави” от горния цитат. Той може да бъде тълкуван тясно, т.е., че се касае за бивши съветски републики, които са и европейски държави (изключвайки например Казахстан и обхващайки Литва, Латвия и Естония). По-вероятно обаче е да се имат предвид и страни членки на ЕС, които не са били (официално) в състава на СССР, като например България и Румъния. Повод за подобно разширително тълкуване на горния израз ми дава изискването, залегнало в новия закон, а именно да бъде определена „крайната цел на това финансиране”. С други думи, всички представени доклади трябва да съдържат информация за спонсорираните организации, къде се намират те, коя руска разузнавателна служба ги поддържа и защо. Изброените след това като примери възможни цели са повече от интересни, в контекста на водената в момента от Русия хибридна война в Европа: „подкопаване на политическия морал в дадена държава (това явно не се отнася за нас 😉 ); опит да бъдат саботирани пронатовските и проевропейски фракции в дадено правителство (!); опит да бъдат саботирани енергийни проекти, потенциално застрашаващи зависимостта на дадена страна от руските газови доставки (!!).” А коя страна членка на ЕС е най-зависима в енергийно отношение от Русия…? Точно така. Познахте. Да не говорим за ключовото й геостратегическо положение като външна граница на общността и спрягането й за евентуален бъдещ газоразпределителен център на Балканите, и не само.
Къде се вписват Доган, Местан и Д(П)С в картинката? Ами покрай скандала с назначението на Пеевски преди две години, рухването на КТБ и политическите трусове, разтърсили държавата, и на децата им стана ясно, че ДПС играе доста кирлива роля в политиката. Петте процента интелигентни хора в територията го знаят от 26 години, но това е друга тема.
Когато обаче бай Ганя изправи гръб от мотиката, тикне напред калпака, за да се почеше по тила и започне да мисли, кукловодите обикновено се препотяват. Това се случи и с ДПС – прекалено голяма част от айсберга лъсна на повърхността, видя се, че ледът е мръсен… и руските пари бързичко бяха изтеглени от партията на Доган. Далновидно вече бяха започнали да ги пренасочват към новите, националистически проекти, един от които сега крепи правителството. Процесът просто беше ускорен. Движението се превърна в политически труп, изпразнен от съдържание и пълен само с топъл въздух… Вие задавали ли сте си въпроса защо на последните избори неявяването на агент Сава пред урните вся такъв трепет, не само в редиците на ДПС?
И следва най-важният въпрос в този текст – вие наистина ли вярвате, че политическата декларация на Местан във връзка със свалянето на руския Су-24 от турските ВВС в края на ноември не е била предварително съгласувана с парламентарната група на движението? И мислите ли, че почетният председател не е узнал съдържанието й броени минути след одобряването й? Ако го мислите, значи подценявате Сокола… Как да си обясним тогава закъснялата му реакция? С последващ натиск откъм Библиотекарския институт, както ни внушават, или…?
Ами ако ни разиграват добре подготвен цирк? Ако представителите на Петата колона се опитват да изпреварят и в известна степен да тушират задаващите се събития, подхвърляйки на сцената един труп, какъвто е ДПС в политическо отношение? Защото няма съмнение какво ще съдържат докладите на американците. Ясно е също така, че въпреки численото и физическо превъзходство на ПИК, залагащо на тъпоумието на нашенеца, що-годе читави медии като „Фактор”, „Дневник” и “Клуб Z” ще дадат гласност на всяка информация от подобен род, ако такава бъде публикувана от американските им колеги. Същите тези български медии изнасят напоследък смущаваща фактология (при това смилаема дори за бай Ганя), излагаща в съвсем друга светлина ролята на „освободителката” Русия в съдбините ни още от началото на XIX век, а и преди това…
Неслучайно и новият американски посланик даде недвусмислена заявка за борба с руското влияние на тази територия и за достоен отпор на атаките от североизток в хода на развихрилата се хибридна война… Ами ако хвърлянето на Доган на амбразурата в защита на матушка Рус, възприето като самоосветяването на един руски агент и подхвърлянето на Местан на произвола (на турските специални служби) като жертва на проатлантическата му ориентация са добре обмислен и търсен ефект? Все пак е известно, че политически вакууми не съществуват дълго, а след оттеглянето на ДПС от сцената една голяма, безправна и не особено грамотна компактна група избиратели остава на сухо, объркана и търсеща…
Доган официално е вън от политиката, движението му вече е сламен човек, удобен за подхвърляне на евентуални ловци на руски агенти, опитващ се да прикрие „живите” проекти на ФСБ, като Патриотичния фронт, а Местан… Местан е жертва. Жертва, търсеща „закрила” в турското посолство пред очите на всички. Жертва, удобно намигваща към турските специални служби, които трябва да са луди да не потърсят запълване на онзи вече споменат политически вакуум, особено в контекста на ислямисткия авторитаризъм на Ердоган и след скорошното му скарване с Путин.
И така, жертвата Местан е заявила внезапно възникнали проевропейски и пронатовски симпатии, жертвата Местан има политическия опит, жертвата Местан познава електората на етническото малцинство и най-вероятно търси своя нов политически проект… Колко удобно, нали? Само че надали някой, притежаващ поне малко над средното ниво интелигентност, би се вързал на подобен сценарий.
Просто защото всички знаем, че Лютви Местан е и агент „Павел”. И всички сме наясно, че българската ДС беше и продължава да бъде филиал на руските специални служби. Погледнат от този ъгъл, опитът да се замажат следите към проектите на ФСБ в политическия живот на тази територия е доста нескопосан и неотчитащ степента на информираност на обществото в XXI в. – векът на „дяволското творение” Интернет.
