Апокрифна история на България (1944-2008)

Колаж: ФРОНТАЛНО / Frontalno.com

В рубриката „Библиотека“ започваме с едно четиво, което излиза далеч извън каноните на представите за книга или история, но пък за сметка на това разказва много повече от всяко друго писание по темата.

„Апокрифна история на България (1944-2008)“ се ражда в Интернет и по-точно във форума на сайта imoti.net. Основен автор на това историческо четиво е човекът, пишещ под псевдонима Хан Крум. Включени са въпроси към автора и мнения на други участници във форума.

В крайна сметка се е получил един автентичен разказ за историята на България от 1944 г. насам. Освен преглед на събитията и фактите, Хан Крум ни дава почти всички (ако не и всички) отговори на въпроса защо животът у нас днес е такъв, какъвто е.

Изключително точно е проследено историческото развитие на една особена каста, която вече 70 години е окупирала политическия, обществения и икономическия живот в България. Това е кастата на комунистите, техните слуги и охранители. Суровата оценка е, че за останалите, т.е за „народът“, е отредена ролята на вечни роби на тази каста.

Дадено е добро описание на механизмите, по които комунистите вземат властта през 1944 г. и използваните от тях методи да се укрепят и да осигурят векуването си начело на държавата. Хан Крум описва от първо лице, единствено число целия характер и несъстоятелност на т.нар. „социалистически строй“ в България в периода до 1989 г. Това става в прав текст или чрез използването на събирателни образи на различни типажи от героите на това време.

Пладнешкият грабеж, наречен „Преход“, в който, както се изразява Хан Крум, комунистите за една нощ заебават и Ленин, и Маркс и след разпределянето на 25 милиарда лева на калпак от горе до долу, се събуждат капиталисти, е друга важна тема. Целият фалш на прехода, довел до днешното ни положение, е разнищен подобаващо. Става дума за изключително голяма сума пари, която е похарчена за осигуряването на луксозен живот, придобиването на частна жилищна, промишлена или обществена собственост и осигуряването на висок стандарт на живот не само за децата и внуците на тази червена каста, но и за техните по-далечни идни поколения. За „народът“ има само две възможности да емигрира или да остане и да работи за господарите, обогатявайки ги още повече с ограбения си труд.

Тъжният извод на Хан Крум е, че комунистите са спечелили всички възможни битки и към днешна дата изглеждат непоклатими от върха на своята тотална власт. Революционният изход от тази ситуация изглежда малко вероятен, но все пак има надежда. Каква точно е тя, ще научите, ако прочетете „Апокрифна история на България (1944 – 1989)“.

Ако все още се чудите дали да си изтеглите безплатно това четиво, прегледайте избраните цитати по-долу.

apokr

Апокрифна история на България (1944 – 2008)

Автор: Хан Крум (съвременен класик) (и някои други форумни българи)

Апокрифно издателство „Барбарон”, 2008 г.

Изтегли безплатно

 

Из „Апокрифна история на България (1944 – 2008)“

… нима мислиш, че перестройката, преходът към частната собственост и изоставянето на държавната собственост на средствата за производство, премахването на цялата икономическа и политическа идеология, заради която милиони и милиони човеци през последните 90 години измряха, е просто ей така сменена, без никакво участие на КГБ и ДС?

***

Изходът и надеждата за България е да се срути мита за социализма. Да се оголи истинския характер на комуниста, па дори и преобразуван като капиталист, да се обясни на хората, да се обяснява, че тъкмо комунистическата партия, в това число пъстрото оперение на шарената й опашка, размахвана като дясно пространство, „други партии“ и партии-кошчета за изборен боклук, че точно този приятен драм-състав, подбран с мерак от ДС, са виновни за зловещото положение на перманентна национална катастрофа. Да се обясни, че изродът с манлихерата, убил учителя в селото, щото бил враг, ( и за да му земе къщата на ТОЯ ГАД!), после с охота е убил и още петдесетина съселяни, заграбил им е имуществото, национализирал е всичко, преместил се е от землянката в къщите им, после се е разпореждал на по-високи нива в града, накрая в ЦК, а сега синът му, знаещ английски, наше момче, започва законен бизнес с има-няма двеста милиона долара, взети по хайдушки от кюпа, “ на другаря толкова, на другия другар толкова “ и т.н.

***

За теб е нормално да слезеш от гората, да утрепеш богатите, да им вземеш имотите и собствеността, да обявиш трудолюбивите селяни за кулаци, да избиеш интелигенцията и да затвориш страната с тел, по който да пускаш съвсем нормално ток. После 45 години съвсем нормално да твърдиш, че Партията е вожд на народа и от това следва ,че комунистите са мъдри ръководители, а тези ,които не са на това мнение са ВРАГОВЕ, да изпълняваш нормално заръката на Ленин и да ликвидираш класовия враг, нормално според теб е да пращаш при св. Петър лагерниците в Белене, а религията да обявиш за опиум на народа. И след 45-годишни манифестации, тотална пропаганда, за която са потрошени милиарди, да не говорим за колосалната пропиляна енерги, за египетските пирамиди и паметници, филми, книги, обслужващи партийнада идеологема, за прекъснатата еволюция на цели поколения. И накрая съвсем нормално същите тези катили, перфидни разбойници, мракобесни гадове, премълчали за радиоактивната опасност, същите тези твои нормални другари, решават, че собствеността на държавата вече може да си стане съвсем нормално тяхна, за една нощ заебаха и Ленин, и Маркс, и комунистическите си идеали ,а на другата сутрин се събудиха КАПИТАЛИСТИ с присвоени милиарди долари, раздавани на калпак отгоре надолу. СЕГА това за теб е забавно и нормално, ДАЙТЕ ДА ЗАБРАВИМ, НЕДЕЙТЕ РОВИ В БЛИЗКОТО МИНАЛО, когато ви направихме малка хиперинфлация, за да обеднеете, оставете мърморковците, работете за нас, ние още повече искаме да забогатеем.

***

Народът работеше робски за смешни надници. Надницата на село беше 70 стотинки. Чувал съм кооператорка да се оплаква: Абе, баби,ти ще копаеш ли цял ден нивата, за да изровиш накрая 70 ст.? И войници, студенти, ученици ,после и лекари и кой ли не, ходеха на ангария по 35-40 дена из полетата. нормите на работниците се увеличаваха ежедневно, а н.заплатите бяха смешни и мизерни, бояджия трети разряд през 68-ма получаваше чисти 87 лв. Началник цех в завод взимаше 250 лв. ПРез 71-ва кило шаран беше 2.70 лв. ,кило свинско с кост беше 3,60 лв., белият хляб беше 36 ст., цигари Слънце бяха 36 ст. бутилка гроздова беше 1,80 лв.,олио Нива струваше 1,20, а тристаен на черно стигаше 30 000 лева. Заплатата на млад инженер, лекар, учител бе 110 лв.Експлоатацията на населението си беше чиста робия, недоволните ги трепеха в Белене.Никога, никога населението при диктатора Живков не е живяло добре, хората бяха смазани от страх, още ги е страх, още дълго ще се страхуват. Кризата ,започнала на 9-ти септември няма да приключи и след двайсет години, тепърва демографската криза иде. Червената чума изяде България.

***

Нощем камионите са откарвали от хубавите домове ужасените собственици към кланицата на лагерите и са настанявали на тяхно място брадясали зверове с каскети, убийци , препасани с червени ленти над лактите. Често в немия ужас на 45-та сталинистките продажници са трошели главите на жертвите си с кирки, а общите гробове се издигали като гигантски къртичини. Достатъчно било някакъв превъртял садист да посочи някого и да изкрещи: „Дръжте врага“ и всички веднага са гледали да се вредят на първа линия в линча, за да не последват в дупката смазаната глава на нещастника. Произволът на първите пет месеца и до днес не е изследван, цялото общество мълчи грозно, защото всеки косвено се е съгласявал и със страха и мълчанието си, с наведената глава е косвен съучастник. Всички българи под ботуша на съветските окупатори са били принудени да сведат глави пред новите господари – комунистите. Те само това и чакали. Нашите комунисти, другарки и другари, са най-гадната порода изверги, появявали се някога тъдява. Кръволоци, крадци, садисти, лицемери, покварени лъжци, те никога не са имали друга цел освен да заживеят по-добре, много по- добре и са виждали единственото възможно средство за това в убийството на „народния враг“, конфискуването на имотите му, както и в заробването на сънародниците си в клетката на комунистическата утопия , експлоатирайки ги зверски в името на своето собствено господство. Разрушаването на нормалния свят, късането на пъпната връв на живота било нещо като главна цел в тяхната идеология. Те извратено карали хората да скандират пред гроба на зачеркнатата си свобода колко щастливи щели да бъдат някога при комунизма. Нямало голям избор, а повод за нови убийства било дори и по-тихото скандиране на комунистическите лозунги. Това общество на нашите сънародници било заченато в греха на братоубийството, лъжата, страха и обезличаването на последните остатъци от човещина. Настъпил сатанински кървав мрак. Хората просто изгубили сетивата си. Те виждали щастие в това да копат с кирки камънаците край бригадирските колички и предано получавайки мизерните дажби на купонните времена да работят като луди в името на партийния произвол. Но това не било достатъчно за новите господари, докато по бреговете на западните страни хората танцували по дансингите вечер, докато щастливите младежи и девойки бързали с целувки да наваксат пропуснатите мигове на живота си през войната, тук се провеждали събрания, нарочвали се вътрешни врагове и шпиони, сурови мутри с карабини обикаляли във вечерния час кварталите, а само някоя загубила разсъдъка си девойка да имала глупостта да си сложи червило, веднага я пращали в каменоломната, където слез няколко изнасилвания угасвала с кървища по тялото си .

***

Няма морал, няма чест, няма човек, има само ПАРТИЯТА, стръвното забогатяване и плячкосване, тъпченето по главата на жертвите. Целият днешен преход е огледално повторение на предишните изстъпления, а героите на зловещия калейдоскоп са точно същите другари. Точно те откраднаха двайсет и пет милиарда долара, раздадоха си ги, хвърлиха народа си в мизерията на изплащането, разделиха си държавното имущество, заграбиха имоти, курорти, банкови средства, пенсионни фондове, затриха с хиперинфлацията спестяванията на хората, омерзиха надеждите на хората за освобождаване от комунистическия гнет. И всичко това безнаказано, другарки и другари. Няма провидение за българския пъкъл. Няма косъм паднал от главата на поне един от тях. Не. Нещо повече надигат глави в неокомунистически реваншизъм и искат да се кланяме отново на идолите им. На същите идоли, които обявяваха религията за опиум на народа, а предателството на ближния и убийството класовия враг като висша ценност на социалистическия човек. Хората, преживели ужаса , сами ще се самозаровят, там в самотата на ковчега ще направят своята екзистенциална последна трагична крачка към нищото, урните ще побират червения прах.

***

За сбирщината нахалници, егоисти, кариеристи и негодници, наречена кратко НДСВ, няма какво да говорим, то си е ясно от първата минута. Жертва на тяхното затлъстяване сме всички ние. Грозното тук е падението на окончателно бившия вече цар. Защото, освен че се призна за негодник с актовете си на реституция и своите тайни сметки на първо място, сдружавайки се в замяна с убийците на България, с осакатилите живота на поколения българи червени разбойници, Симеон закла ореола на баща си. Той несимволично уби за втори път жертвите на комунизма, като ги накара да се обърнат в гроба си. Царят легитимира в ЕС кастата на екскомунистическата олигархия, той загроби мечтата на хората да се освободят завинаги от ДС и комунистите, нещо повече, чрез своята политика, той послужи като чудесна почва за неокомунистическия реваншизъм, за амнистията на престъпната ДС-проказа. Царят направи възможно премахването и на малките завоювани позиции срещу комунистите. Сега той има гори и имоти, ама няма четници, няма корона, няма приказката за спасителя в Мадрид. Край. Във филмите за благородници и самураи, за рицари и офицери на честта при подобен край се, случва харакири. Чаша отрова, последен изстрел след тежък размисъл и терзание. Да, ама Царят няма сърце. Той няма и никога не е имал най-малкото намерение за съпричастност към хората в България. Има съпричастност към гадовете в България и ние ги виждаме чудесно в коалицията. Разбира се ,скоро той ще се разболее, ще си замине, ще напише последно обръщение и ще се присъедини в гроба при гробокопачите на България, при Живков, Луканов, при убийците на чичо му, при осквернителите на гроба на баща му, при палачите от Белене, при изродите от ЦК и ДС. И никой няма да плаче, най-малкото пък панайотките…

***

Мизерия за населението, мизерстващи пенсионери, поддържани от емигрантите, мизерстващи цигани, изоставени в помията на първобитното скотско битуване, лъгани простодушни турци, превърнати (каква ирония) в покорна рая. И на всичко това отсреща стои лъщящата от самодоволна мас каста на бившите комунисти. Огледайте ги. Проследете фамилиите им до 1944-та. Проследете кой на кого е син, кой откъде се е пръкнал.

***

Натрапването на Борисов като следващ лидер от дс-организаторите на прехода започна още в началото на милиционерската му кариера. Усещайки липсата на истински силен водач, от чиято пищяща нужда се нуждае фрагментираното в ужасяващ хаос поле на екскомунистическата държавност, тайните( що пък тайни) кукловоди , изнервени от изтъркващата се плоскост на популизма и пропадналата величественост на дедото на Симеон Хасан Китин Путин, заложиха на числото на Мутъра. И наистина Бойко внезапно бе издокаран в черен кожен шлифер, беше развозван мълниеносно до всяко местопрестъпление, където го очакваха също така развозени мълниеносно фотографи, журналисти , камери, светкавици, а наоколо пушеха изнервено следователите и купчина важни навъсени мъже по сака, гледащи строго към труповете. После Бойко отлиташе с разперените поли на шлифера си към следващата случка, след него хвръкваха и журналистите, а труповете си оставаха в поза на грозна питанка, впрочем те си питат и до днес, ама отговор няма. Сетне натрупаният пиар бе достатъчен държавата да бъде изплашена до смърт от вероятната му ОСТАВКА! Леле каква пукотевица се вдигна около оставката на Бойко Борисов, а когато по-късно и това се случи, май не настъпи краят на света. Но пропагандният сценарий си работеше, щото ДС- кукловодите винаги гледат с десет хода напред, ето го „нашето“ момче вече като кмет, ето го основател на милиционерска партия, ето го в пародийна престрелка пред БТВ с друг генерал, а агенциите методично обявяваха през пет минути за нарастващият му рейтинг. Какво следва в сценария? Какво да следва бе, недругарки и недругари, ми посочете един човек в целия политически елит, който да не е бил издигнат от екскомунистическата дс-мафия. Ще последва бетониране на поразклатената позиция на остаряващите герои на прехода.

***

Един милион комунисти с техните семейства, военните, милиционерите и волнонаемните, пазвантите, слугите, цялата тая червясала гмеж изплюска България. Вашата ненаситност и алчност, вашата нужда от кръв за смучене превръщат в живота на хората в живот „втора употреба“. Хората забравиха понятието нова дреха. Пенсионерите се тътрят на пазара в търсене на фалшива храна, развалени зеленчуци и плодове, бъркат по кофите и измират от безобидни заболявания, защото не могат да си купят лекарства. От страната емигрират ежедневно младите българи…

***

Нямаше апартаменти по 9000 лв след 1970 г. Тристаен панелен през 1978-ма струваше 14000 лв. През 1987-ма струваше 17500 лв. Двустаен панелен през 1986-та струваше 14500 лв. Виж за другарите сигурно е имало друг ценоразпис. За тях имаше монолитно строителство. По 360 квадрата на Оборище. Продаваха им ги по 12 000 лв. Старите монолитни апартаменти по 180 кв. из центъра , отчуждени от УБО ги продаваха по 10 00 лв. На много добри другари. На свободния пазар апартамент от 120 кв в центъра вървеше през 1969-та по 35 хиляди лв. В провинцията в големите градове цените също скочиха. В Пловдив апартамент 110 кв. с гараж до Тримонциум през 1988-ма струваше 43 000 лв. Началната заплата на учител през 1988-ма година беше 120 лв. На инженер -също. И не МОЖЕШЕ ПО НИКАКЪВ НАЧИН ДА СИ КУПИШ ЖИЛИЩЕ. Трябваше да чакаш 20 години, да трупаш лихвоточки и пр. Жилища и коли ито със заеми, и то на безценица получаваха веднага само подлогите на комунистическия режим. За обикновените трудещи се редът за Лада идваше след 9 години чакане. За Волга се чакаше 12 години. Парите ти ги държеше държавата във влог и си правеше с тях каквото си иска, а на теб ти трупаха лихвоточки. И стотици хиляди семейства останаха без спестявания и с ненужни лихвоточки,

***

Е, смъртта е най-добрата приятелка на българския народ, казвал съм го и друг път, тя ще ни избави от озверялата неизлечимоболна от комунистическата чума част от населението. Гледаш ги как се тътрят с побелели кратуни, доволни, че са се нагушили и са оставили зад кървавите си ръце богатства и за правнуци. Иска им се да простим тяхната ненаситна жажда да тъпчат, грабят и убиват, да махнем великодушно с ръка и да „забравим некрофилията, негативизма, и гледаме напред, не назад, да гледаме нагоре, не надолу и да протегнем просяшки ръка – да хванем поне това което Бог ни е отредил!“ …, щото тук те не ти оставят нищо да хванеш. Обаче тлъстата черна земя ги зове, отгоре – картонена пирамидка с петолъчка, а долу -озъбен неандерталски череп, под сплъстената зеленясала четина слизести червеи се провират през пентаграмните улеи на челата им. Милиони червени трупове, недругарки и недругари… не щат да умират, скърцат ядно, гневят се, че не получават милост, искат индулгенция, но договорът със Сатаната е подпечатан надлежно с партийна клетва в комунистическите им книжки.

***

Когато обезцениха спестяванията, комунистите обезцениха паричния еквивалент на многогодишния труд на цели поколения. Това погуби милиони човешки съдби, съсипа хората и изгони младите. Само за това комунистите и ченгетата трябваше да бъдат избити до крак. Но какво стана? След като народът за пръв път в историята си се вдигна и то мирно! През 87- ма на крак, Костов и кликата около него за пореден път измамиха собствените си избиратели. Излишно е да се говори за чудовищната вина на комунистическите мекерета. Те в момента използват МВР за рекет срещу населението, никакъв контрол върху министъра не се упражнява, а Станишев директно се обляга на милиционерски похвати с това следене с камери. Но народ от плужеци заслужава робски живот.

***

Стопанската номенклатура с богатствата си не можеше легално да глътне стопанството на 8 милионна страна през 1989-та. Те излязоха с най-прост бандитски метод. Изтеглиха 12 милиарда, до тях сложиха още 25 милиарда долара от реекспорт на нефт, оръжие, наркотици и продажба на злато. Нашата международна социалистическа специализация рухна след срива на СИВ. И тези копеленца решиха да купят цяла държава с петнайсетина милиарда долара. За тази цел направиха от лева 0,1 ст. ,после 0,001 ст. Нататък вие смятайте. Така спечелиха държавата вече като частна собственост, барабар с робско население. И гледайте – от някогашни прости овчари със скъсани потури на гъза, комунистите днес са най-бързо забокраднелите капиталисти от цялото земно кълбо. Те , които в името на Маркс и Ленин избиха цвета на България, днес са са милиардери и милионери, робовладелци, живеещи и харчещи повече от най-богатите династии по света. Божие дело ли е това, сатанинско ли е, да кажат богомилите. За мен няма друг народ с по-клета история, с по- големи предатели, с по-унизено население, с по-голям погром в душите на хората.

***

Бетон бе свещената дума. Циментирани плацове с ламаринени покриви на огромни складове и цехови помещения с прозорци от винкел бяха идеалната мечта на партфункционера. Завод 12, 14, 15…..цимент, цимент и пак цимент, арматурно промениха завинаги цветущи местности в китните поли на планините. То не бе Асеновград, Сопот, Враца, Кремиковци, то не бе Стара Загора, Девня, Златна Панега, то не беше железобетонна яка около всеки град, а днес стърчащи неразрушими грозни чудовища с изпоръждясали врати и прозорци, изтърбушени скелети, планини от железария, ГСМ, бивши военни съоръжения и плацове, плацове, пак развалини, пак коруби от бетон, пак огради, пак изоставени мегаломански проекти. Няма Софийско поле, няма Тракия, няма Струма, няма Бургас- ужасна постиндустриална катастрофична кочина за мръсно производство, вижте само околностите на Златица и ще припаднете. Това беше така наречената международна социалистическа специализация. Мръсното енергоемко производство -тук. Затова и до днес ние нямаме една търговска марка, запазила място на Европейската сцена. Днес пустеят заводите в Правец. Военните цехове правят тенджери. Щото войните вече не се водят с патрони и калашници, нито с гаубици и снаряди. А полигоните за тестване са заели целия подбалкански път с ръждивите си огради и бетонни вишки през метър. Пустеят танковите плацове, няма помощ за африканските преврати.

***

Ама сериозно ли се съмнява още някой ,че комунистите са си грабели ,та грабели още от първите дни на властта, още ли някой се съмнява, че между тях е имало “ истински комунисти“? Че кой от вас не е чувал от поне един познат познатия рефрен:“ той беше честен комунист, затова го ликвидираха“ или „Той беше честен комунист и си остана беден с едно двустайно жилище“. Познато ли ви е? Ами точно тези декларации сами по себе си са достатъчни да срутят цялата фалшива идеалистична фасада на екскомунистическата носталгия, с която сега озлобените бивши слуги на червените феодали замерят обществото, безсилни да спрат срутването на една грозна история от сатанинска жестокост и омраза. Преображението им в капиталисти за десет минути без ни най-малки угризения просто извади на показ цялата куха и лъжовна демагогия , с която ни заливаха денонощно от радиото, вестниците, екраните. Няма честен комунист, както няма и честен разбойник и убиец. Лекотата , с която партийните вождове и милиционерите си разпределиха държавната плячка доказва що за животни е раждала, ражда и сега българската майка разбойническа.

***

Едва седем-осем хиляди са оцелелите от осемдесетте хиляди лагерници, минали през кървавите звероломни на концлагерите в България. И повечето от тях са се споминали няколко години по-късно. Малцината преживели по-дълго време май нещо не са били съвсем истински репресирани, те си знаят защо. Аз бях потресен през 1978-ма година от разказите на бивш затворник от Белене, присъствал на смъртта на чичо ми. Гледах го – развалина на 52 години, а изглеждаше на осемдесет, без зъби, с разкривени обувки и окъсан балтон, с угаснал поглед, никога нищо престъпно не е правил, просто баща му имал строителна фирма, отначало работел като техник до 47-ма, а после и за него дошли с джипката… И сега ще мътим по вестника с 50 годишно закъснение какво взели някога комунистите и къде го похарчили. Бе те взеха единствения живот на милионите измъчени поколения българи, живяли през комунистическата чума, сега ще се вълнуваме за „Тексим“. Думи нямам…

***

Има и един още лек въпрос, за който обаче никой не се сеща сега – какво са гепили другарите след 1944-та. Щото по това време у нас си е имало банки, имало си е спестявания, имало е , разбира се, и изнудване: „Дай валутата, че мамицата ви разгонваме фамилна“ . И валутата е взета без никакви затруднения, взети са скъпоценности, експроприирани са огромни количества ценности, накити, злато, картини, предмети и техника, автомобили и камиони, автобуси и мотоциклети, селскостопански машини, къщи, сгради, медицинско оборудване от лекарските кабинети, цялата собственост на бившите съюзнически легации, колосални количества стоки от складовете заминали директно с руските камиони още първата седмица, дрехи, бельо дори, ръчен багаж, пръстени, табакери, дори порцелановите нощни гърнета от двореца все още седят у наследниците на един другар… Мебели с резбована кожа, бюфети с дърворезба и мраморни плотове, кристални огледала, кожени дрехи, платове, огромни количества храни, тютюни, обувки… Грабежът е бил колосален, само от семействата на стоте хиляди, избити през първата година след 9-ти септември си представете какво е отмъкнато и как са изнудвани роднините да дават , за да запазят живота си. Вярно е, че с кръв взеха властта, но грабежите не стихвали и масовата истерия парализирала нормалните хора. Достатъчно било да се появиш с бомбе и балтон от хубав плат и почти сигурно ти било привикването от отрядниците. Червената чума прекъснала пъпната връв на живота… А после започнала познатата рецепта с терора, глад, купони, нощни арести, шпиономания, обвинения: „Този е враг, да го ликвидираме“, целият инструментариум на гнусния сталинистки режим тук се практикуваше до последно, щото култът към личността беше дребна гаргарка с размаха на живкковизма. И никакви истини няма да излязат изцяло, 99% от архивите са унищожени, езиците са млъкнали и всичко ще се стоварва върху мъртвите велможи, пукнали на свобода без възмездие. Затова са толкова силни икономически и техните наследници, 60-годишен зверски грабеж си е това, не е шега. Идеята за тарикатски капитализъм зад граница никак не е тормозел другарските кръгове, те ни най-малко не са имали някакви скруполи относно идеологическите противоречия. Демагогията на комунистическите лозунги, стоящи и до днес с неизличената боя по забутаните селски постройки имаше само една функция – да зомбира робите на социализма. Цялата извратена същност на комунистическия строй се криеше точно в това.

***

Преди всичко трябва да се набие централен гвоздей в самата същност на нечовешката битка на посткомунистическата шайка срещу собствените си сънародници. Каквото се премълча за отвратителния тумор в българската история, отровил живота по времето на болшевишката диктатура в Родината ни, вече и с гръм да го оповестиш няма значение. По-лесно е да си представим като в лош филм, че тук не е имало добър шериф, който да изпозастреля разбойниците. Тук просто разбойниците победиха и захвърлили загнилата коруба на ненужната им вече пропагандна машина с утопични лъжи, статистики, прикриване на истината и репресии срещу несъгласните, се заеха да си правят разбойническа държава, прикрита зад демократична мимикрия, поддържана от Запада заради някакви негови неясни цели. А лицемерното, подлото, грозното измамно поведение и зле прикриваното презрение към „електоралните единици“ дори вече не се прикрива с досадна прозявка пред червясалата от лъжи уста на управляващия елит. Каквото и да се види, който и да е сектор в обществения живот да наблюдаваме, ще видим все едно и също: пълен контрол и собственост на екскомунистическата шайка, зловеща тайна власт на съществуващата като праралелен властови и икономически център на Държавна сигурност.

***

Ала целият пладнешки грабеж, старателно направен с една едничка цел – запазване на икономическото господство на комунистическата банда след метаморфозата, надхвърля и най- грандиозното въображение с размаха си. Представете си само начина за приватизация на предприятията с доказана печалба, докарвани до фалит, за да може местният комунистически феодал и бандата му да си ги присвояват без пари. Разходете се из бившата индустриална зона зад София Север днес и си припомнете изпочупените до скоро халета, разграбените дворове, запустелите и уж „безстопанствени“ заводски цехове. Днес като по някакво извънземно чудо там са блеснали модерни архитектурни комплекси, сякаш изневиделица някой е снесъл 25 милиарда долара (има си хас), там ще видиш супермодерно оборудване ,нови съоръжения и камиони, а с изненада ще установиш, че цялото това икономическо чудо, кой знае като как, е собственост тъкмо на ексноменклатурчиците-комунисти . Но схемите за грабеж в неоробовладелския строй, наречен хуманно „социализъм“ в самата рОдина си бяха екстра измислени. Например грабежа от безплатната експлоатация. Я кажете как си обяснявате робията в строителните войски? А робията в „бригадите“, толкова любимо изобретение на комунистическите велможи. Или наложената „ценност“ да работиш безплатно като луд при фиксирана заплата , за да се „преизпълни план, другарки и другари“. И бачкаторите си скъсваха ръцете от наднормено производство, а в замяна получаваха през август карти в тенекиените бунгала в Ахтопол. Ама само част от тях, останалите си караха отпуската през октомври и ноември. А имаше и друга хитра ангария, наречена „Ленински съботници“.

***

За цялата гадост в България има само една първопричина и аз услужливо ти я посочвам- „преустройството на БКП“. Посочвам ти сбито и пресбито причините за изключителното ни уникално статукво да сме все последни в Европа и света, посочвам ти кои са точно гадовете. И ти напомням, че те са си същите разбойници от 60 години насам. И ти посочвам единствения начин да се оправим. Като непрекъснато им натякваме какви са, как станаха капиталисти, какво сътвориха и със съдбите на хората, и с икономиката…

***

Победата на 9-ти септември отеква и до днес, недругарки и недругари, комунистите спечелиха и трите битки срещу собствения си народ, днес търбусите на червените дейци са затлъстели от самодоволство. Те нагло ви казват в очите: преебахме ви и вашите деца и внуци сме преебали вече. Ще ви газим, вие сте нашите сънародници, няма кого другиго да тъпчем и унищожаваме, вашите животи са наша собственост.

10 коментара към “Апокрифна история на България (1944-2008)

  • 4 юли 2015 в 10:24 ч.
    Permalink

    Ще си позволя да поставя въпроса си по следния начин, а именно :
    ще ползвам написаното в една „критична публикация“ към сегашното партийно и стопанско ръководство на България???…
    Монике, молим те, върни се и спаси нашата несъществуваща държава!
    от Стоян Николов – Торлака
    Аз съм твърдо убеден, че ако Моника Маковей се заеме със съдебната ни система и прокуратурата, ще се разхвърчи перушина навсякъде. Тя, разбира се, няма да се заеме, защото трябва да изгребва лайна поне до живот, а жената не ѝ е само това на главата. Не искам да съм толкова досаден, но такъв съм си, талант, к‘во да го пра‘иш, та, ето тук ще спомена само няколко примера, че ни е нужна не Маковей, а и Мойсей няма да ни стигне.
    Монике (извинявай за фамилиарността), Монике, без теб сме за никъде! Търсим си нов пророк ние, в този цикъл на работа сме от десетилетия. Да не се връщам толкова назад, но идваха партизани, които съвместяваха председателството на Политбюро и богато философско творчество, царе републикански премиери, убедени възпитаници на страна огромная, пожарникари ленторезчици, дето учат английски от разговорници на път по „модерните“ си магистрали (напред, науката е слънце!).
    Кой ли не ни се изреди, Монике, Монике… То не бяха канали за трафик на хора, дрога,цигари. То не бяха ограбени европроекти, то не беше корупция и бюрокрация.
    Идоли колкото искаш си създадохме, чакахме спасител търпеливо. Пинизът „някой да дойде да ни опра‘и!“ май ни е отдавна, много преди правешкият дерибей на шеснайстата република да обяснява, че живеел в недоимък и не знам си к‘ва си там му кърпела чорапите.
    И аз ходя с кърпени чорапи, Монике, моя северносъседска надеждо (няма да
    казвам мамалигарска, че е обидно, пейоративно било), ама не се возя в лъсната лимузина „Чайка“, та моля те, ела да видиш какво става по въпроса. Царчето ни излезе тотален провал, дето е прекарал цялата си младост по казината и изсече камара гора, за да си върне дълговете. А, като стана въпрос, и някои дългове преструктурира, ама, айде, да караме нататък.
    Монике, ти баща, ти майка! После се домъкна тотално неадекватният идол на пенсионерите и смахнатите в България. Беше спечелил някакви избори в Полски Тръмбеш и го повтори сто пъти. Пък се извинява с целувки на разни цифльовци, дето а са либерали, а са обратносегрегиращи. Както и да е, това не е твоя грижа, Монике, да не те занимавам. И тоя кумир се срути като колос на глинени крака, Монике, Монике…
    Ама ние не се отказахме, госпожо Маковей! Ние сме упорито племе, особено в случаите, в които сме се засилили здравата към пропастта. Добре де, към свлачището, дето никоя държавна изнституция все още не го е регистрирала, пък камо ли да е взела мерки да го укрепи… Да ни спре нещо е трудно, почти невъзможно…
    После си взехме за премиер едно много добро момче. Стреля с гранатомети, гаси пожари, подслушва, охранява будки, к‘вото се сетиш, Монике. Нумбер уан, как се вика в българо-английските разговорници. Много лети насам-натам за народна сметка и се сърди като му се иска отчет за изразходваните средства. Кофти е, когато слепият поклонник на Карл Май сполучи преди да е учил, и то сполучи яката, но няма к‘во да се напра‘и, Монике, последна надежда моя. Пък и един, дето притичваше през задните входове, за да се пази от народната любов, ни беше също така министър-председател.
    Да не ти разправям за съдебната ни система, Монике. При вас наистина политическо-олигархичния натиск смля няколко достойни и последователни борци с престъпността преди години, но се видя, че воля имате, госпожо Маковей, във вашата уж мамалигарска държава и после политическо-олигархичния натиск започна да се упражнява на решетките, ама от вътрешната страна.
    При нас няма такива неща Моника, Моника… За сметка на това си имаме Моника Станишева, дето притежавам бегла представа с какво се занимава и Моника Валериева, за която ми е напълно ясно какви са й задълженията и отговорностите в живота.
    Иначе друго няма. Питай, Моника, всички следствени и съдебни органи, пък после ми кажи има ли някой от висшите етажи на която и да било власт – политическа, престъпна, финансова, административна, съдебна, да е в затвора? Да е реално осъден? При вас, нищо че ви викат мамалиги, има, но не и при нас.
    Видя ли ги сега какОв го спретнаха? Суров! Няма кворум, няма промени в Закона за горите. А, като говоря за липси, няколко милиарда, една банка и двама дупнишки феодали също се губят. Ще ни станеш ли следващия идол, Монике, молим ти се целокупно!? Ние сме народ, който безрезервно вярва на идоли и месии. Затова и сме стигнали дотук най-вероятно…
    Лошото е, че ако съгласиш и ти бързо-бързо ще си заминеш по каналния ред, Монике, дори и да се пребориш, дори и да имаш отлични намерения. То нали виждаш, че у нас пропадат грамадни булеварди в столицата, та ти ли!?
    Bun venit в България! Ела да пием по една ракия и да те науча как българите си скланят главичките и затова им се струпват всякакви гадости на вратовете, ама умеем да стискаме зъби и да търпим. Защото все някой си щял да ни опра‘и, Монике… Нас винаги някой ни оправя, а ние пък недоумяваме с какво сме сбъркали… Та Борисов, Станишев, Искров, Цацаров и още мноооого подобни ни оправят, за да тънем в принудителна мизерия, престъпност и корупция, Монике! А ти лъжеш, че били виновни!
    Първи и последни два сериозни реда днес, обещавам! Не може да си живеем така. Защото кретаме, а не съществуваме. Моника Маковей каза очевидното. Но нашите глави отдавна са заровени в пясъка.
    Разбира се аз подкрепям казаното напълно и се учудвам защо още се правим на „заспали“, към последствията от подобна политическа и държавна линия на ръководене на милото ни ОТЕЧЕСТВОТО?…

    Отговори
  • 7 март 2016 в 08:59 ч.
    Permalink

    Едно уточнение-комунистическата сган не са наши сънародници, те не са българи-и по ум, и до голяма степен -по произход. Те имат задача да унищожат изключителния български ген, смесен с православието. За това получават кървавите си пари. Но има Бог!

    Отговори
  • 5 май 2016 в 17:10 ч.
    Permalink

    Анонимен дебил,който разчита на явни дебили да му четат олигофрениите. 🙂

    Отговори
    • 12 юли 2016 в 22:53 ч.
      Permalink

      Danina ili kak se kazvash sigurno si na 15 godini ili malko poveche ))

      Отговори
  • 11 юли 2016 в 10:21 ч.
    Permalink

    Освен КГБ и ДС сложи и ЦРУ защото преходът беше договорен и имаше втора Ялта между Русия и Запада . Ние извадихме късмет да се паднем този път на Запад, както и всички бивши СОЦ страни. Тези ,които трябваше да останат под шапката на Москва бяха бившите съветски републики , но някои от тях и Запада нарушиха договореното и на власт дойде КГБ-то Путин. Огромна грешка . Колкото до нашата история на насилието тя не започва от първата Ялта , когато се паднахме на Сталин . Тя започва от „освобождението “ и ролята на Руската империя е изцяло отрицателна за нашето развитие. Русия никога не е искала силни и обединени Балкани , още по-малко силна и голяма, независима България. Тяхната доктрина винаги е била „разделяй и владей“ и след идването на власт на болшевиките изобщо не се е променяла. Днес виждаме как тъпаналите в Москва се завърнаха към старата панславянска и православна доктрина с която заместиха пролетарският интернационализъм. За съжаление другата империя на злото САЩ също не спят и нямат интерес от силна независима Европа , която може да се оправя сама с руснаците и проблемите наоколо . САЩ ревниво пазят ролята си на големият брат и защитник на демокрацията и свободният пазар, но всъщност внасят несигурност и хаос в света и около Европа . Така че историята и играчите на нейната сцена никога не са чернобяли .

    Отговори
  • 12 юли 2016 в 15:09 ч.
    Permalink

    Тоест трябва да се вържем на човек който не иска да застане с името и лицето си зад това което е написал? Ще го прочета, но човек който държи на сериозна документалистика да застане с псевдоним…. Или някой да твърди, че документалистиката може да е анонимна …..
    Автор който пише по сериозни теми като историята ако пише истината е готов да застане и да защити тезите си. Пишейки анонимно той се крие от това да му поискат обяснение защо смята така.

    Отговори
    • 14 юли 2016 в 10:33 ч.
      Permalink

      Каква документалистика, в текста просто някой си е излял злобата и мъката от живота.

      Отговори
  • 12 юли 2016 в 23:13 ч.
    Permalink

    Баба ми.Е родена преди комунизма и умря през демокрацията. На първите свободни избори,ми каза че ще гласува за комунистите,защото при тях се наяла и напила.И ми каза,
    ти не знаеш какво е да робуваш на чорбаджѝите.През 1993 г. това ми изглеждаше ,пресилено, бъдещето обаче оправда.

    Отговори
  • 28 юли 2016 в 10:14 ч.
    Permalink

    Не селендури от гората водеха политиката на ситите роби през социализма, а чуждородци. Те инфектираха с генетичноприсъщата им зараза и една значителна част от българите родом, които им служеха без да ги разпознават като „чужди“. Днес пак такива чуждородци заедно със заразени неуки примитиви унищожават народа и държавата ни. Авторът с претенциозния псевдоним нахвърля много факти, но още много остават незабелязани от него, липсват му дълбочина на вглеждането и широк обзор не само в, но и извън България, поради което мисленето му е плитко. Не му четах подробно откъсите от книгата и за която няма да губя времето си да чета, защото авторът е непросветен човек, от когото няма какво да почерпя. А част от фактите, които натрупва, съм ги преживяла, но съм преживяла, прочела, осмислила още много факти и събитя, не само от избрания от него период от нашата и световната история.

    Отговори

Вашият коментар