„Джулай“ с музиката на Васко Кръпката

 

„ФРОНТАЛНО“ представя „Няма връщане назад“ – саундтрак към филма „Джулай“ от Васко Кръпката и Подуене Блус Бенд

Закърпени размишления

Ех, нов албум…

Ех, Джулай…

Ех, избори…

От къде да започна?

Отзад напред започвам.

Гаднички бяха тия избори. Върнаха ме двайсетина години назад, когато агонизиращата партия, владяла всичко в продължение на половин век, хапеше и размазваше всичко, що и попадне и не й уйдисва на пропагандата – колко лошо се живее в Свободния свят. Да, сега разбирам моите герои от Рокендрола защо толкова не си обичат политиците. Да питаме Роджър Уотърс (Пинк Флойд) какво мисли за Маргарет Тачър?  Или за Роналд Рейгън? Да, де, ама времето минава, историята разказва, а Рокендролът си е опозиция. Пък и сред рокаджиите от онези времена и оцелелите до днес се забелязват различни мнения. Ей това е Свободният свят за мен – допускане на различни мнения.

Хич не ме бърка толкова политическото преразпределение, защото никога не съм очаквал от тях да са некви готини пичове… Никога! И преди и сега! Преживяхме бай-тошовци, беровци, поповци, виденовци, тенорсакскобурготци, станишевци (тоя май най-упорит)… и още и още… Ще преживеем, само, разбира се, ако НЕ чакаме на тях! Да, не искам да ги чувам, да ги гледам по телевизията, не са ми нито на възпитанието, нито на интелекта, нито на житейската философия, която ме води в тоя проклет живот. Да са живи и здрави, да си играят задкулисните игрички, да си изкарват компроматчета, да си ровят из помията на конспирацията (за това са си я измислили още в началото на миналия век), да си въртят болшевишките номера – вся власт советам, да си строят атомни централи, да си продават оръжие и наркотици, да си слушат чалгичка, да си спонсорират разни бръснатоглави журналистчета-шоуглистчета… и пр… Но без мен!

Мен ме няма там.

Имам си мое късче небосвод и това ме прави щастлив. Много по-беден, но много по-щастлив. И по-Свободен! Да, чувствам се свободен, защото си намирам чрез музиката най-сладкото упование за живот. Намирам приятели от висока класа. Намерил съм едно качествено общество у нас, което ми стига, намерил съм момчета и момичета, с които да свиря и композирам любимата ми музика. Помагам постоянно на млади блус и рок групи. Организирам фестивали, концерти и пр. Имам любов, приятелство, пътешествия и много бачкане.

Да, многото бачкане е изходът! Иначе не става. Да, държавата трябва да ни осигури условия за труд, за препитание, възможности за оцеляване, закони и правила и да ги устоява. Но как да стане, като много хора са готови до излъжат за пари? Далаверата, келепирът (все турцизми) са завладели мисленето на повечето българи и в настроението на нацията преобладават настроенията за финансова неуспялост. Доктори бягат за по-високо заплащане, учители почти не останаха, тийнейджъри си мечтаят да са банкери… пълните колички в големите магазини, лъскавите дрехи и коли се превърнаха в масов блян на подрастващите. Е какво да чакаме от онези горе, по властта? Да са света вода ненапита?!…

Но не всичко е загубено, си мисля аз. Все пак българите сме упорит народ и мисля, че колкото и да ни тежи сянката на партията, която се оказа най-проклета, имаме хора на световно ниво, дори и да не са във властта. Мен ми дават надежда онези успели въпреки всичко българи, музиканти, художници, спортисти, учени, математици, литератори, историци и прочее умници, които водят прогреса напред. И когато медиите започнат да обръщат внимание на успешните хора… а не по новините да дават само, че дете от някакво село се е удавило в кладенец, а и че дете някъде в Татковината е спечелило олимпиада по математика, например.

Ех, настроението на нацията е най-важно за мен. Ами то печели избори. Да, медиите се оказаха власт номер едно! Сините не влязоха в парламента не само защото свършиха черната работа на прехода, разделиха се, но и защото не си направиха медия. Според мен. Но уважавам оставките – като признак за малкото останала доблест и достойнство в политиката, и не съжалявам, че толкова години гласувам за тях.

И така си живея с вяра и музика през годините. Няма връщане назад!… се казва поредният ни 16-ти албум. Саундтрак към новият български игрален филм „Джулай“. 5 нови и 6 стари парчета. Вдъхнових се от сценария на Кирил Станков за три мацки, които пътуват към морето и към себе си с един стар бус. Измислих петдесетина неща, от които влязоха пет. Така се прави за филм, измисляш, пишеш, бришеш и пак не спиш да мислиш, да си смучеш от пръстите разни мелодии, ставаш нощно време с някаква идея, записваш, на сутринта виждаш, че прилича на други неща, и хвърляш в коша и така цялата минала година.
Най-висшият пилотаж в измислянето на парчета е да докараш така нещата, че да не повтаря нищо, което си правил преди ти или някой друг.

Ето така, драги зрители, да си намираме бачкане, което ни дава сили за живот, пък майната им на правителствата. Те толкова са се сменяли в нашата история, че така било е и така ще бъде. Има време до Джулай, ама аз си го чакам и си го мечтая и така целият ми живот си е един Джулай.

Бъдете здрави, останалото ще си го изработим.

Васко Кръпката

20 май 2013 г.

––––-

Плейлист:

1.“Печелиш-губиш“
2.“Няма връщане назад“
3.“Няма бира“
4.“Живот на път“
5.“Хипарски времена“
6.“да живее рокенрола“
7.“Нощни пеперуди“
8.“Blues from the Dark side of the Wall“

Приятно слушане!

Вашият коментар