Прозрачност, сбита в графата „Други“

Общинска фондация „Русе – град на свободния дух“ се превърна в безусловен монополист в местния културен живот през последните почти три години. Няма събитие, малко или голямо, било то изложба, концерт или какъвто и да е пърформанс, в което фондацията да не присъства, като основен организатор или поне като съорганизатор. Адмирациите на обществеността към дейността на „Русе – град на свободния дух“ са основателни – наистина има видим (по-точно медийно преекспониран) подем на културния фронт в града. Културните критици може и да оспорят качествата на повечето събития или даже да ги окачествят като халтура, но раздвижването е факт.

Какво, обаче, се крие под повърхността на лъскавия имидж – това е въпрос, на който заслужава да се отдели повече внимание. Преди дни председателят на фондацията д-р Страхил Карапчански получи награда от национален конкурс под заглавие „Най-добра практика за партньорство между общинска администрация и структурите на гражданското общество за реализиране на прозрачност в действията на администрацията”. Е, доколко прозрачна е дейността на „„Русе – град на свободния дух“ и защо тази дейност попадна във фокуса на „ФРОНТАЛНО“ преди около година?

Фондацията е създадена с решение на Общинския съвет от 15 ноември 2012 г. покрай напъните на местната власт Русе да стане „Европейска столица на културата 2019 г.“ Както се и очакваше, тази кандидатура се провали с гръм и трясък. Но това беше удобен повод общината да си „напазарува“ медиен комфорт за управлението на настоящия кмет Пламен Стоилов. С какви пари, обаче? Това е загадка, която и до днес няма своя отговор, въпреки усилията на „ФРОНТАЛНО“ да се добере до някакви официални документи, доказващи получен при нас сигнал за рекламен и медиен бюджет на кампанията „Русе – европейска столица на културата 2019 г.“ в размер на 642 698 лв. Той беше разпределен, като 592 298 лв. бяха посочени за медийна реклама и отделно 50 400 лв за билбордове и външна реклама. Проверихме бюджета на фондацията, който беше в размер на скромните 80 000 лв.

Русе се провали в кампанията за „Европейска столица на културата 2019“. Снимка: icemagi.blogspot.com

Това накара „ФРОНТАЛНО“ да се обърне към „Русе – град на свободния дух“ с въпроси за рекламния и медиен бюджет на фондацията за 2012 и 2013 г. Поискахме детайлни справки за разпределението на средствата за медийни публикации, реклама и информационно обслужване, изразходени от фондация „Русе – град на свободния дух“ за 2012 и 2013 г. по договори със средства за масова информация /в т.ч. – местни, регионални и национални вестници, радиостанции, телевизии, интернет сайтове, страници във „Фейсбук“ и други/, с посочена стойност на получената сума от всяка медия или агенция по съответния договор. Председателят й д-р Страхил Карапчански бе така любезен да отговори /виж писмото му по-долу/, като ни предостави детайлна справка за направените разходи – повечето за брандирани „химикалки и флумастери“ – иначе казано – за дребни рекламни сувенири. Карапчански категорично отрече наличието на каквито и да е договори за медийно обслужване, като дебело подчерта, че няма плащания за реклами в медиите за 2012 и 2013 г. Това се потвърди и от годишния финансов отчет.

А къде останаха рекламите по телевизии, вестници, сайтове, външните транспаранти и билбордове за „Русе – европейска столица на културата 2019“? Може ли фондация, нарочно създадена да подготви и да реализира кампания по кандидатурата на града за културна столица на Европа, да няма абсолютно никакво отношение и да не участва по документи в реализирането на медийните и рекламни бюджети, похарчени по този повод? И ако тази фондация не е плащала рекламите по медиите – кой тогава? На тези въпроси, естествено, г-н Карапчански нямаше отговор и запази тактично мълчание. Ама, какво стана с прозрачността? Коя медия колко пари получи тогава и как това се отрази на редакционната й линия към Община Русе и към управлението на кмета Стоилов?

misia-ruse
Едно от най-спорните събития на „Русе – град на свободния дух“ бе т.нар. „Мисия Русе“. Музикална какофония или шоу за младежта – няма едно мнение по въпроса.

„ФРОНТАЛНО“ продължи да прави мониторинг на дейността на „Русе – град на свободния дух“ и след провалената кандидатура на града ни за европейска столица на културата. Това, което е валидно и до днес и продължава да бъде характерно, е очебийната разлика между официалните приходи/разходи и реалните разходи, които се правят, за да се обезпечи организацията на лъскавите културни събития. Остава усещането, че има сериозна разлика и отвъд прозрачността остават скрити приходи и разходи, за които не е ясно откъде идват и накъде отиват…

Сериозен прочит на годишния финансов отчет за 2014 г. показва, че фондация „Русе – град на свободния дух“ e изразходила пряко 205 000 лв. дейността си. В тази сума влизат както публичните, така и частните средства, привлечени под формата на дарения. Остава загадка, как с тези пари са организирани и платени 81 събития с 3382 участници. Има ли допълнителни средства, привлечени по друг начин или това е всичко?

Част от публичния отчет за дейността на общинската фондация „Русе – град на свободния дух“. Липсват само разходите в лева.

За съжаление, „прозрачността“ на г-н Карапчански и на фондацията „Русе – град на свободния дух“ приключва до официалните финансови отчети, от които не може да се разбере за кое събитие колко точно пари са похарчени. Цялата „прозрачност“ е сбита и пресбита в графа „Други“. Така е по закон. Оттам насетне завесата пада. Зад нея остават взаимоотношенията между местната власт и бизнеса. Има ли нерегламентиран „културен рекет“, черна каса, безотчетни пари? Защото, според наши източници, само три от събитията, организирани от „Русе – град на свободния дух“, са с общ бюджет, надхвърлящ бюджета за 2014 г. на самата фондация. При такава явна разлика между получени приходи и направени разходи „прозрачността“ става бетонна стена, зад която от обществения интерес биват скрити взаимоотношения между „партньори“, използващи културата просто като параван за уреждане на общите си интереси.

Цялата дейност на фондация „Русе – град на свободния дух“ се събира в графата „Други“. Това е единственият публичен отчет за изразходените средства.

Още от създаването си фондация „Русе – град на свободния дух“ действа като втори PR център на общината. Всички каузи и събития минават под „патронажа“ на кмета Стоилов, чийто образ се тиражира денонощно, чрез снимки и видео материали, редом до участниците в тях. Това може и донякъде да е нормално – фондацията все пак е общинска. А преекспонирането на кметския лик има по-скоро отблъскващ, отрицателен ефект. Съмненията, че чрез тази фондация местната власт си купува медиен комфорт, обаче, биват категорично отхвърлени, гледайки официалните отчети. Такива разплащания между „Русе – град на свободния дух“ и медии просто няма. Въпросът е, какво кара повечето местни медии така охотно и всеотдайно да отразяват всеки подвиг на културния фронт, отъждествявайки го с лика на кмета. Всеки, запознат с медийния бизнес у нас, ще се съгласи, че такава безплатна реклама няма. Кой и с какво плаща за медийното отразяване “по правилния начин“ на проявите на фондация „Русе – град на свободния дух“ също остава отвъд така преекспонираната линия на прозрачност.

Кметът Стоилов /вляво/ позира с поредния участник в инициативите на „Русе – град на свободния дух“. Снимката е предназначена за медиите.

И, понеже, говорим за прозрачност, ще си позволим да отправим няколко препоръки към общинската фондация. „Русе – град на свободния дух“ разполага с приличен сайт, вероятно платен с парите на данъкоплатците. На него, в името на прозрачността, би било добре да се качат за обществен достъп поне липсващите /към момента/ годишни финансови отчети. Като фондация, оперираща с публични средства, би било добре да се дава по-ясен и по-детайлен периодичен отчет за изразходването им.

Нека да се помисли за портфолио на всяко едно отделно събитие, в което да се посочват използваните парични средства на „Русе – град на свободния дух“ – публични и частни – да става ясно кое колко струва и кой плаща. Всичко това да е публично достъпно в интернет на сайта на фондацията. По-прозрачно, така да се каже. И нека така да се създадат предпоставки и условия за текущ граждански контрол. Прозрачността е даденост, а не статуетка от съмнителна по стойност награда, г-н Карапчански. Нея или я има, или я няма. Когато тя отсъства – тогава остават да висят в пространството тежките съмнения и да се правят, може би, безпочвени спекулации с една добра кауза.

Д-р Страхил Карапчански получава награда за прозрачност на общинска фондация „Русе – град на свободния дух“. Честито!

Запитването на „ФРОНТАЛНО“ и отговора на „Русе – град на свободния дух“ по повод рекламните и медийни бюджети на кампанията „Русе – европейска столица на културата 2019“:

frontalno-krapchanski

p1 p2 p3 p4

Един коментар към “Прозрачност, сбита в графата „Други“

  • 5 октомври 2016 в 10:36 ч.
    Permalink

    Май търсите под вола теленце

    Отговори

Вашият коментар