Точка! Мутрите са там – в Народното събрание!

Илюзиите ни свършиха, протестите се обезсмислиха, президентът бе бламиран, ние, така нареченият електорат, бяхме  отсвирени по най-мутренския начин. Победиха националните тарикати, прикрити като български депутати. Една бандитска шайка, безскрупулна до болезнена обществена погнуса.

Това е, драги читатели, зрители и българи – отново ни изиграха по най-долнопробен начин и ни се изплюха в лицето! Онези – нашенският „избор” в Народното събрание.

И да сме наясно – на 28 юли 2015 г., в горещниците, една коалиция, съставена от Реформаторския блок на Пръмова и Кънев, ДПС на Местан и Пеевски, БСП на Миков и Манолова и Патриотичния фронт на агента Иван/Каракачанов/ и Симеонов отхвърлиха желанието на 570 000 българи и на президента за референдум за мажоритарния избор и задължителното гласуване. Бих добавил и Герб, защото от тях отсъстваха при гласуването 20 души, и Атака, които въобще не участваха, и АБВ заради двоякото им поведение. И тук не става дума за никакво политическо пристрастие, а просто за гражданско общество, за свобода, за гласа на Народа, нали той е светият Суверен във всяка демокрация. Оказва се, че мутренското поведение в Народното събрание е непобедимо. От времето на древна Елада святото право на хората е да избират свободата си, да избират начина, по който да бъдат представлявани, но в съвременна България политиците ни правят всичко възможно да се рекрутират самите те по един мутренски начин, чрез насилие, лъжи, мрънкане и извъртане според техния интерес. Не можеш да се бориш с мафията, когато си в съдружие с олигархията и явните престъпници. Мафията в България уж е тайна, а големите им кръстници са явни – там, в парламента.

Нека пак да го напиша: Народното събрание отхвърли референдума за мажоритарното избиране на депутати, след това за задължителното гласуване и все пак, за да е обезсмислен напълно референдумът, приеха да се пита народът за дистанционното гласуване. Единодушно. И лъсна пазарлъкът за онези 180 гласа, с които се промени /засега??!/ Конституцията. Съвсем скоро ще лъсне и пазарлъкът за това кой ще е омбудсман. Запомнете го, драги читатели. Наблюдавайте внимателно, защото мажоритарният избор в два тура е най-страшното нещо, което може да сполети българската политическа класа, тази мафиотска структура, която получава по 11 лв. за всеки наш глас, но… пропорционален, т.е. реден от политическите, от партийните началници. При тях отиват и парите от нашите гласове!

И как ми се ще да видя някой от „Протестна мрежа”, някой като онази медуза Антоанета Цонева ли беше?! Тази мръсна каста от нахлебници, които живеят години наред върху гърба на хората по улиците, или джихадистката на Ф.Д. и Костов Женя Георгиева… Не би се случило нищо добро, ми се струва. Нали за референдуми протестирахме? Или не си спомняте? Защо беше нощта на белия автобус, защо бяха загражденията и лайната срещу Дудука? Защо бе, реформатори? Вие се оказахте същите шмекери и мутри като Пеевски, дори той е по-достоен от вас, защото се заявява категорично на коя страна е, а вие сте срещу ДПС до момента, до който трябва да се спазарите за някакви силиконови промени в Конституцията, защото един напълно несъстоятелен министър като вашия Иванов се е осрал, ама много се е осрал, и не е свършил за пет пари работа и тогава може да се спазари всичко, например „конституционно мнозинство”! Абе, реформатори, къде е батко, пардон къде е Пръмова? Или Радан, който верен на еврейския си произход се пазареше преди изборите със зелените за 100 000 евро за избираемо място. Къде е?… Или слушам по БНТ любовникът на Мара Мисса, неповторимият Арман Бабикян – „Нищо особено не е станало…” и т.н.

Всъщност цялата тази тупурдия от реформатори и патриоти, дори гоцевчета, се оказаха същите плазмодии, другите си ги знаем – и ГЕРБ с масата доносници като Стефан Дедев /Методи, какво става бе?/ и БСП с карикатури като Мая Кюстендилската Камба и ПФ с наследствените агенти като Иван /Каракачанов/. Древните казвали – Всичко тече, всичко се изменя, но за нас българите не важи, при нас е – Всичко тече и нищо не се изменя. Трябваше да минат 25 години, за да се светна какво чудовище сме отгледали като политически етикет на българите, а той е: Алфа – Метил – Фенил – Етил – Амин или по друг начин – психотропно вещество, което стимулира нервната система, създава усещане за бодрост, лекота, сила при хора със слаби съпротивителни сили, при изтощение. В масовия случай се използва от хора, които търсят себеизява. Или по друг начин, драги политици – Амфетамин! Освен доказаните наркомани сред вас май всецяло търсите себеизява като се опитвате честичко да прецакате тези, които са ви избрали, т.е. – нас. И на 28 юли го направихте по брилянтен начин – просто се измъкнахте от обясненията, но остана горчивия вкус, че не желаете да се включат в избора хората, които гласуват, но този път да си кажат как искат да ви избират и да се опитат да отидат до урните всички. Но… пак си оставихте вратичка – никой не знае колко са избирателите в тази разнебитена от вас държава – 9 милиона? 8милиона? Или пък 7 милиона, дори по-малко. Не, вие активна регистрация никога няма да поискате, защото ще секне далаверата с пазарените гласове и ГРАО ще останат без задължителните хонорари при всеки избор. Ако не знаете – обадете се – ще ви разкажа много подробно как стават историите със списъците при ГРАО. А мажоритарните избори ви бъркат в душата – на всички. Свещената избирателна система на два тура, когато може да се прекласифицират гласове според избирателния район, но да се избира един депутат от един избирателен район на два тура. Тази наука, ако не знаете се нарича изборна география и не се учи в нашите вузове, но в белите страни е много, ама много актуална. Всъщност мажоритарния избор си работи чудесно при избора на кметове: лоши – добри, но те /с малки изключения/ си остават 4 год., управляват общините и се опитват да са отговорни по няколко мандата – Фандъкова, кмета на Бургас, на Тръговище, на Ловеч, ако щете на с. Галиче. Избирани са мажоритарно, да ви припомня. Друг случай е с президента. Лоши или добри, но нашите президенти си изкараха мандатите докрай, внесоха относителна стабилност и се представиха без огромни издънки, нали така? Досега от 1990 г. е имало мажоритарни избори само веднъж – на 10 и 17 юни 1990 г., когато за Седмото Велико народно събрание се избраха 200 депутати мажоритарно от 400.  В големите градове Пловдив/9 на 0/, София 22 на 2/, Варна/ 4 на 1/, Благоевград/ 4 на 2/ , Севлиево, Габрово, Троян СДС спечелихме мажоритарните избори. Така и аз станах депутат – никому неизвестния 28-годишен момък в 99 мажоритарен район, който случайно, може би, попадна там, но имаше хъс да се бори. И каквото и да си говорим сега тогава нямаше типичните „анонимници”, просто нямаше устойчивата партийна номенклатура и дежурните апаратчици. А днес почти всички малки партии се състоят преди всичко от такива апаратчици, те са им и членска маса, и ръководство, и „представители”… В редичката на тези малки партии се наредиха и реформаторите – да си останем при листите, може да направим един преференциален вот… Но този преференциален вот само може да преподреди групата на вече избраните, нищо повече. И да се появи някоя Ана Баракова пак нейде из листите. Единствено, което ви свърши работа, драги реформатори, че отсвирихте др. Пръмова за евроизборите, но всички други в листата си останаха, а тя стана пък вицепремиер, ама като я сложихте начело на листата в София – гиди тарикати такива!

Сигурно сме били много грешни, имаше и много ченгета сред нас във Великото народно събрание, но има нещо, което никой не може да отрече – бяхме личности! Това е истината, особено избраните в мажоритарните райони. Погледнете само тези от СДС – Александър Джеров /юрист, който слага в малкия си джоб всички в сегашното Народно събрание/, Александър Чирков /безсмислено е да обяснявам…/, Венци Димитров /страхотен икономист, който може да разнебити цялата икономическа мощ на сегашните парламентарни групи/, Иван Костов /същото като за Венци/, Сашо Йорданов /полемист от много голяма класа/, Тодор Колев /велик актьор/, Димитър Луджев, Йордан Василев, Боян Папазов, Едвин Сугарев, Стефан Савов, Жеко Жеков и още колко. Всичките те – личности. И няма да забравя уж случайно подхвърлената реплика на Петър Берон на едно заседание: „Вече няма да има мажоритарни избори.” А дали някой си спомня хората, които загубиха мажоритарните си избори от СДС тогава? Сигурен съм, че малцина има останали, които да си опреснят паметта. Е, аз да ви припомня: това са Филип Димитров, Христо Бисеров и Волен Сидеров – тръгнаха с голямата кошница и зорлем се добраха до около 10 %. Погледнете след това и тримата с пропорционалните листи какви поразии направиха и ще видите, че когато хората избират личности умеят да намерят правилния път към истинското си представителство, нали така? Не ми се ще да го призная, но след днешното гласуване окончателно в мен се оформи убеждението, че реформаторите са абсолютно същите шмекери и мошеници като от последните парламенти. Това са хора, които само са си избрали етикета и нищо повече, за съжаление, но това е истината, цялата истина.

Не ми се ще да развия надълго и широко и въпросът за задължителното гласуване, но ще спестя многословието, там просто останалите „патриотични” партии легнаха на ДПС и си изпълниха задължението танто за кукуригу срещу подкрепата за промяната на Конституцията. В пет европейски страни има задължително гласуване, има и съвсем прилична активност и никой не си е и помислял да го оспорва, ако се отнася до представителност на властта и Гърция е най-актуалния и близък пример.

Не мисля, че е нужно да пиша повече за срамът на народните ни представители, ще го направя в други материали, но съм омерзен до дъното на душата си от двуличието и отвратителната политическа позиция на такива като реформаторите и патриотите, защото се оказа, че малките партии са със значителен задкулисен ресурс и съвсем, ама съвсем не са тези, за които се представят – просто са си новите фамозни мутри на политическото ни поле – гадни, злокобни и отблъскващи. И съм убеден, че един ден хората ще се разправят с подобни гниди. Дано само този ден да дойде по-скоро.


Вижте и оригиналната публикация в блога на Христо Марков.

Вашият коментар