За безродниците, които управляват Русе днес

На 21 февруари 2014 г. всички представители на властта в родния ми Русе, като по команда от Руското консулство в града, се явиха да склонят глава и да поднесат цветя и венци на паметника „Аьлоша“ по повод един чисто руски празник. Този факт беше покъртителен за мен, защото аз не знам в София или други градове официални преставители на българската държавна и местна власт да участват в подобни „чествания“. Хубавото е, както ще видите от видеото, че освен с тяхното показно присъствие, събитието бе изключително слабо посетено и освен няколкото дежурни комунисти и заблудени младежи (всичко около 20-30 души) нямаше никой друг. Останалите присъстващи са резиденти на Руската федерация, пребиваващи в България.

За цинизма да се поднасят цветя в руските военни гробища и да се представят погребаните там като „герои, проляли кръвта си за България“ какво да кажем? Какви герои, каква битка? Кога?

13929956167
Председателят на общинския съвет в Русе – старият комунист, а сега гербаджия Васил Пенчев /вдясно/ поднася карамфили рамо до рамо с лице от „Русофилите“.

Все пак реших да изразя негодуванието си и им драснах няколко реда, с цел да ги провокирам да се позамислят за някои неща. Както е добре известно, комунистът няма родина, освен тази със столица Москва. В този смисъл, бяха и малкото реакции от страна на адресатите. Може ли един зам. областен управител да отговори в стил „гледайте си работата“, а един ректор на университет да признае, че е участвал просто така заради поканата? Явно може. Вижте как:

ОТВОРЕНО ПИСМО

До Заместник-областните управители М. Хинкова и А. Карамехмедова
До Кмета на Община Русе Пламен Стоилов
До Председателя на Общинския съвет – Русе Васил Пенчев
До Ректора на Русенски университет Христо Белоев

Дами и господа,

На 21 февруари 2014 г. всички вие показно присъствахте на отбелязването на чужд празник – Ден на защитника на отечеството пред паметника на „Альоша“ в Русе. Мнозина от вас бяха там в качеството си на официални представители на българската държавна и местна власт. Впоследствие, участвахте в поднасяне на цветя и венци на гробището на съветските войници в Парка на възрожденците. Искам да ви изразя възмущението си от този ваш акт, който окачествявам като национално предателство. Срам ме е, че представители на властта в родния ми Русе могат да участват в такива „чествания“.Като оставим настрана безспорната роля на Червената армия през Втората световна война за победата над Нацистка Германия, бих желал да ми обясните давате ли си сметка, че тази армия окупира нашата страна и в нейно присъствие и с нейна помощ е избит елитът на българската нация в годините 1944 – 1948 г.? Приемате ли и чувствате ли се съпричастни на установения с щиковете на Червената армия комунистически режим в България? Същият режим, който е обявен за престъпен със закон, приет от Народното събрание.

Давате ли си сметка кои съветски войници са погребани в Парка на възрожденците? В кое сражение по време на войната са загинали? Имало ли е сражения през август-септември 1944 г. и на колко стотици километри от Русе са били? Знаете ли колко от погребаните в Парка на възрожденците са екзекутирани от самото съветското командване за военни престъпления, мародерство, кражби и ИЗНАСИЛВАНИЯ НА БЪЛГАРСКИ ЖЕНИ? И вие чувствате ли се „признателни“, поднасяйки венци и цветя на гробовете на тези престъпници, получили справедливо възмездие?

А къде бяхте на 1 февруари, когато се почитат жертвите на престъпния комунистически режим? Какво направихте публично на този ден, за да почетете паметта на стотиците русенски учители, лекари, адвокати, съдии, журналисти, общественици, включително и членове на фамилията на Баба Тонка Обретенова, разстреляни без съд и присъда в ямите край града от Димитър Генчев и неговите сатрапи след 9-и септември 1944 г? Изглежда за вас е по-важно да почетете Деня на защитниците на отечеството. На чие отечество?

Дами и господа,

Паметникът на Альоша в Русе, както и този на съветската армия в София, са символи на разделението в българското общество от години. Дълбоко съм убеден, че докато тези паметници ги има и има хора като вас, които да им поднасят цветя и венци, обществото ще продължи да бъде разделено. Днес всички вие, без оглед на политическата ви окраска, стоите от едната страна на барикадата и с актове като този от 21 февруари работите за задълбочаващото се разделение на нацията.

Разбирам, че мнозина от вас са закърмени с идеологията на комунистическата партия, някои сте били сътрудници или служители на репресивния й апарат и сте се клели в името на българо-съветската дружба. Но за Бога, днес сме 2014 година. България е член на Европейския съюз, а СССР отдавна не съществува.

Считам, че тези от вас, у които все още останал някакъв морал и се чувстват принадлежащи към българската нация, ще намерят сили да поднесат поне едно извинение за действията си. Съмнявам се, че някой от вас би си подал оставката след този акт на национално предателство и родоотстъпничество, а би трябвало. Засрамете се!

Радко Димитров
русенец и бивш жител на града

13929956123
Кметът на Русе от партия ГЕРБ Пламен Стоилов също бърза да поднесе цветя на „Аьлоша“ пред погледа на руския консул.

Отговор на заместник-областен управител М.Хинкова:

Уважаеми г-н Димитров,

Запознах се с изпратеното от Вас отворено писмо . Във връзка с него Ви отговарям следното :
На 21.02 .2014 г присъствах на отбелязването на празника по покана на Генералния консул на Русия . Изпълнявах служебните си задължения .Няма да коментирам изложеното в писмото , което приемам за ваше субективно емоционално отношение към исторически събития и факти. Всеки има право да интерпретира историята според  разбиранията си за нея.

Милена Хинкова
зам.областен управител на Област Русе

И моето персонално послание към нея:

Уважаема г-жо Хинкова,

Причината за острата ми реакция беше именно изпълнението на служебните ви задължения. Вие сте зам. областен управител – представител на държавната власт за област Русе. В качеството си на такъв сте участвали в това „честване“. За мен, а сигурно и за всеки друг, не би било проблем да почитате и чествате каквото си пожелаете като частно лице. Но случаят не е такъв.

Моето разбиране е, че като представител на държавната власт всички ваши действия трябва да изразяват народната воля и бъдат в интерес на народа. Тъй като по темата общественото мнение е силно поляризирано и разделено, в качеството си на представител на държавната власт, би следвало да се въздържате от публично заемане на страна по въпроса, камо ли да участвате официално в такива мероприятия.

Присъствието ви на въпросното „честване“ е просто една провокация от ваша страна, насърчаваща подобно разделение в обществото. Не виждам друга смислена причина и краен резултат от това. Защото десетки хиляди български граждани са загубили живота си в годините преди и след Деветосептемврийския преврат. И причината е в намесата на въпросното „отечество“ във вътрешните работи на България, завършило с окупацията, осъществена от Червената армия и налагането на комунистически режим у нас.

Надявам се да осмислите така изложената позиция и в бъдеще да насочите усилията си към дейности, които обединяват нацията по общозначими приоритети, вместо с действията си да насърчавате разделението в обществото.

Радко Димитров

Ректорът на университета г-н Белоев също счете за небходимо да ми отговори, макар и твърде лаконично:

Уважаеми г-н Димитров,

Запознах се с Вашето отворено писмо.
Въздържам се от коментар по него.
Бях на паметника за да изпълня служебни задължения и да представя институцията която представлявам.

проф. Христо Белоев,
Ректор

Счетох за нужно да отговоря и на г-н Белоев:

Уважаеми проф. Белоев,

Благодаря Ви, че сте намерили време да се запознаете с отвореното писмо. То наистина не се нуждае от коментар, а просто от размисъл над него.

Надявам се, че в бъдеще ще намерите повече време да изпълнявате служебните си задължения и да представлявате институцията си в тържества, свързани с българската кауза, а не с чужда такава.

Убеден съм, че имате възможност да преосмислите историческото минало, уповавайки се на труда на колегите ви от София и Велико Търново и обективно оцените присъствието на Червената армия в България и по-конкретно в Русе, в годините на Втората световна война и след нейния край. Съгласете се, като последица от това присъствие, десетки хиляди български граждани губят живота си и не е приемливо от днешна гледна точка, вместо тяхната памет, да бъде почитана паметта на окупационните военнослужещи, „чиято кръв е проляна“ от самото съветско командване.

Радко Димитров

139299562010
Васил Пенчев поднася цвете на гроб на вероятен руски военнопрестъпник и изнасилвач на български жени. СРАМ!

Останалите адресати – кмет, председател на общински съвет и другият зам.-областен управител предпочетоха позата на щрауса със заровената в пясъка глава.

И накрая за русенските „медии“

Въпреки че отвореното писмо беше добре огласено във „Фейсбук“, единствената медиа, която си позволи да го публикува, беше сайтът Ruse24.bg. Това говори добре за „обективността и независимостта“ на останалите местни средствa за масова информация, които е видно, че са поставени в услуга на управляващата каста и охотно отразяват всеки ход на властта в града. Вижте колко казионно звучи този репортаж:

–––––––––––-

Гражданин: Представителите на властта в Русе са национални предатели (от сайта Ruse24.bg)

Вашият коментар