„Приключено по давност“ – документален филм (2009)

Пожарът в Партийния дом на ЦК на БКП в София през лятото на 1990 г. е сравняван с щурма на Бастилията или с подпалването на Райхстага. Това обаче, са удобните сравнения, имащи за цел да дадат приемливи обяснения за случилото се. Документалният филм на Малина Петровa „Приключено по давност“ е един задълбочен поглед върху това събитие, събиращ в себе си различните гледни точки и водещ неусетно зрителя към прозрението за истината.

 Следвайки отговора на въпроса кой печели от този палеж, следите водят към управляващата върхушка на преименувалата се малко по-рано от комунистическа на социалистическа партия. От една страна вината за пожара е хвърлена върху прохождащата опозиция СДС и върху по-екстремистките и по-радикално настроени антикомунистически среди. Това води до консолидация на партийния актив на бившата комунистическа партия във важен исторически момент. Пожарът в партийния бастион е и повод да бъде премахнат неудобния палатков Град на истината, намиращ се в непосредствена близост.

Но може би най-важният момент е свързан с архивите на БКП. Сериозните съмнения са за изнесени в дните преди пожара архивни единици, за които впоследствие е отчетено, че са изгорели в пожара и са безвъзвратно изгубени. Едни от напълно унищожените от огнената стихия стаи са тези на финансовите отдели на БКП. Мнозина участници във филма на Малина Петрова вярват, че пожарът е извинението за изчезването на огромно количество финансови документи, в които са били следите на паричните потоци от фондовете на БКП и на други казионни организации в последните години на комунизма. Става дума за удобното замитане на следите на много откраднати пари.

Съществуват не малко свидетелски показания, водещи до извода, че палежът на Партийния дом е бил инсцениран от службите. На много хора е направило впечатление, че сред най-дейните участници в подпалването и вандалските прояви в онази нощ на август 1990 г. са еднакво изглеждащи и еднакво облечени млади здрави момчета със спортни фигури, които изненадващо е появяват на площада и също така изненадващо изчезват към края на събитията. За много хора остава необяснимо наличието на туби със запалителна течност и на леснозапалими предмети, които са намерени на много необичайни места вътре в самата сграда на Партийния дом.

Истината за едно от тези емблематични събития на тъй наречения Преход така и не излезе наяве. За 15 години делото за палежа не влиза в съдебната зала и накрая е прекратено по давност. В този смисъл филмът „Приключено по давност“ е един от малкото задълбочени прочити на тази история от далечната 1990 г. Сред участниците в лентата са лидерите на преименуваната комунистическа партия Александър Лилов (тогава председател на Висшия съвет на БСП), ген. Атанас Семерджиев (тогава вицепрезидент на България), ген. Любен Гоцев (тогавашен шеф на предизборния щаб на БСП) и др. Един от ключовите свидетели – секретарят на ВС на БСП Румен Сербезов, прекарал онази нощ в Партийния дом, отказва участие във филма. Другият, който бяга от камерата, е следователят Румен Андреев.

В „Приключено по давност“ думата е дадена и на голяма част от лидерите на тогавашната опозиция, на президента Жельо Желев и членове на неговата администрация, на хората от Града на истината, на член на тогавашната на охрана на Партийния дом, на много други свидетели.

po-davnost2

Интерес представлява и личната история на режисьорката на филма Малина Петрова, която прекарва нощта на пожара в горящата сграда. В дните преди палежа тя работи в партийния архив и чете делото срещу Трайчо Костов във връзка с предстоящия документален филм за него. В нощта на 26 срещу 27 август 1990 г. Петрова попада в обгърнатия от пламъците Партиен дом и се насочва директно към архива, където се пазят засекретените дела по процеса срещу Трайчо Костов. Намира вратата на помещенията отключена и влиза. След като се убеждава, че папките по делото са там, решава да остане и да пази архива от вандалски прояви. С часове никой така и не идва. Усеща жегата под краката си от горящата стая на долния етаж. Гъст дим обгръща архива и когато става непоносимо, тя решава, че няма смисъл да изгори заедно с безценните източници на информация за мрачните години на комунизма. На следващия ден й казали, че архивът е изгорял…

Повече за Малина Петрова и нейното филмово творчество може да намерите на сайта й www.malinapetrova.com.

Приключено по давност“ – документален филм, България (2009), 167 мин

Сценарист и режисьор: Малина Петрова

Оператор: Георги Николов

Композитор: Божидар Петков

––––

Първа част:

Втора част:

Трета част:

Алтернативен линк към филма със субтитри на английски език + интервю за филма с режисьорката Малина Петрова:

 

 

Един коментар към “„Приключено по давност“ – документален филм (2009)

  • 19 август 2015 в 14:20 ч.
    Permalink

    Браво за филма.Да си спомним какво беше.Това е моята зряла младост.Гнус ме е да гледам Гоцев и Семерджиев.Лъжат.Сградата гореше от вътре.Лумваше от различни стай без хората да имаха достъп до тях.Всички гледахме от вън.Я да кажат кой отвори желязната врата от вътре от към Дондуков.Защо мълчат.А ма как Семерджиев е влязъл вътре пък и излязъл без да е пребит от хората.На последния етаж преди петолъчката тичаха военно облечени с фенери.Когато се отвори от вътре централната врата след 15 минути излезе едно младо момче в кръв и безобразно мокро, което каза вътре бият и завързват с белезници към радиаторите.Как така охраната е била само от 4 човека.Качихме го на линейка.ЕЕЕ ГОЛЯМА КОМУНИСТИЧЕСКА ПОМИЯ СТЕ!!!!!

    Отговори

Вашият коментар