България, разкъсвана между Русия и Запада

20140307_6f4922f45568161a8cdf4ad2299f6d23_10005

Правителството на Пламен Орешарски изгуби цялата си политическа подкрепа. На фона на украинската криза неговото сгромолясване се възприема в София като сблъсък между Кремъл и Европа.

pic_1531_bgАлександър Леви е роден през 1969 г. в Пловдив. До 14-ата си година за дълго живее с родителите си в Мароко и Франция. Завършва Френската гимназия в Пловдив. През 1990 г. напуска България и се установява във Франция. Завършва литература и сравнителна лингвистика в Университета Париж Х (Нантер). Преди да се отдаде на активна журналистика, е бил изследовател и преподавател в Университета Париж Х, в Шчечин (Полша) и в МГУ Ломоносов (Москва), където преподава във френско-руската магистърска програма по журналистика. Ръководи секцията за Европа и страните от бившия СССР в „Репортери без граници” (1997-2002). Журналист и отговорен редактор в електронното издание на в. „Монд” (Le Monde.fr -2002-2005). Ръководител на служба Източна Европа и Балкани в седмичника „Курие Ентернасионал” (2005-2010). От лятото на 2010 г. работи и живее със семейството си в София. Координатор за Балканите на „Курие Ентернасионал” (бивша Югославия, България, Албания, Гърция), работи също и за Le Monde.fr. и Monde Magazine. Кореспондент на Радио Франс Ентернасионал в София. Автор на книгите: „Престъпната групировка на варварите. Хроника на едно полицейско фиаско.” (Hachette, 2010), „Моята война срещу безразличието” в съавторство със Селим Канаан (Robert Laffont 2002) и „Заложник в Чечения” в съавторство с Брис Фльото (Robert Laffont, 2001).

Frontalno.com представя един анализ на АЛЕКСАНДЪР ЛЕВИ

Оставка! Тази дума, често скандирана по улиците на София, изглежда, че е единственият възможен хоризонт за експертното правителство на Пламен Орешарски, формирано от БСП (бивши комунисти) и представителите на мюсюлманското малцинство в България. Грижливо подготвена след предсрочните избори през май 2013 г., тази коалиция ще се запомни със серия от мерки, смятани за антиевропейски от представителите на гражданското общество.

„България не се нуждае от правителство на доизживяване. Предсрочни избори до края на юли са възможен и реалистичен избор”, заяви с угрижен вид Сергей Станишев, лидер на БСП, по време на извънредно заседание на партията във вторник. Няколко дни преди това лидерът на мюсюлманите Лютви Местан обяви, че неговата политическа формация оттегля своята подкрепа от правителството.

Официално успехът на десницата на европейските избори на 25 май сложи край на управляващата коалиция. Но все повече наблюдатели разглеждат тази криза в светлината на новата „голяма игра” между Запада и Русия за завоюването – или отвоюването – на периферията на Европа. „В тази нова Студена  война България има ключова позиция, защото е на път да се превърне в „Чекпойнт Чарли” на Европа. Тук прозападните и проруските сили се сблъскват, без обаче да се конфронтират както в Украйна”, твърди анализаторът Иво Инджев, автор на множество книги върху руското влияние на Балканите.

Ето защо, когато на 8 юни София за общо учудване обяви „замразяването” на работите по българската отсечка на „Южен поток”, газопровод, предназначен да заобиколи Украйна, всички съзряха в това резултат от силен геополитически сблъсък. През последните седмици мнозина западни политици остро критикуваха българските намерения да се продължи този проект, въпреки европейските директиви. Посолството на Съединените Щати в София дори заплаши със санкции българските подизпълнители на „Стройтрансгаз”, компанията, натоварена с изграждането на „Южен поток”, припомняйки, че нейният мажоритарен собственик Генадий Тимченко е в „черния списък”, съставен от Вашингтон след анексията на Крим. И всички нямаше как да не забележат, че българският министър-председател съобщи тази новина след срещата си с американски сенатори, водена от Джон Маккейн, известен с антикремълските си позиции. По-дискретна, Европейската комисия започна да спира кранчето на редица европейски финансирания, което, в страна като България, има катастрофален ефект върху местната икономика.

Видян от Москва, маньовърът е ясен: за да спре „Южен поток”, Западът беше готов на всичко, дори да свали правителството на суверенна страна.

В София мнозина мислят тъкмо обратното: че всичко се решава в Москва. „Още от самото начало правителството беше поддържано , включително и финансово, от Русия с единствената цел да се направи възможен проектът „Южен поток”. Щом се провали, то вече няма основание за съществуване”, смята Иво Инджев. Друг сценарий, твърде разпространен в дипломатическите среди в София, съзира в задкулисните финансови потоци основната причина за настоящата криза. Така че, от една страна, имаме спирането на руските рушвети за привръжениците на „Южен поток”, а от друга – на европейските субсидии, чийто основен бенефициант е мюсюлманската партия, подкрепяна от селските райони.

Във всички случаи тъкмо украинската криза послужи като лакмус и ускорител на българските разделения. „Двадесет и пет години след падането на Стената ние отново сме принудени да избираме между два модела на развитие. Това е чудовищен анахронизъм”, с прискърбие заявява блогърът Константин Павлов-Комитата, който от година следи проевропейските протести в София. Той и неговите съмишленици направо не са повярвали на ушите си, когато са чули как някои среди започват да изтъкват преимуществата на Евразийския съюз, скъп на сърцето на Владимир Путин, представян като алтернатива, тоест противоотрова на ЕС. Още по-смущаващото е, припомнят те, че адвокатите на стратегическата „преориентация” на България  идват от редиците на българската левица, чийто лидер Сергей Станишев, председателства също и Партията на европейските социалисти (ПЕС). Само преди седем години България се присъедини към ЕС; според управляващите по онова време това беше „цивилизационен избор”.

Никога тази дата не е изглеждала толкова далечна.

––––––––––

Превод от френски: Тони Николов
Вижте оригиналната публикация в портал „Култура“.

Снимки: „Офнюз“ и „За хората“.

Вашият коментар