Брюксел да назначи квестори в България

kvest

БНБ назначи квестори в Корпоративна търговска банка, които да поемат контрола на банката, да направят анализ на състоянието й и да предложат необходимите мерки за оздравяването на финансовата институция. Но най-вече целта на този специален надзор е да се спре източването на банката, довело до липсата на платежоспособност, което според някои е реално състояние на технически фалит.

Цялата тази история ме наведе на мисълта колко добре би било, ако можеше да има квестори не само в банките.

Представете си, че правителството, например, се готви да похарчи 3 милиарда евро за строителството на тръбата за „Южен поток“ или пък преди това 10 милиарда евро за АЕЦ „Белене“. Такива огромни разходи не само застрашават националната сигурност, но и биха довели до сериозни сътресения с платежоспособността на държавата. И хоп, някъде светва една червена лампичка и в правителството се назначават квестори, които отнемат контрола от министрите до изясняване на ситуацията. Или пък да има квестори в плачещите от години насам сфери на образованието и здравеопазването. Ей така, за 3-4 месеца квесторите да седнат в министерските кабинети, да анализират ситуацията и да предложат необходимите мерки за оздравяването на държавата.

А какво би било да има квестори в съда и прокуратурата или в полицията, да кажем?

Цялата система в България така се е затлачила в последните години, че „отпушването“ без външен натиск или вътрешна революция едва ли би се осъществило. Мафията е окупирала всички сфери и като че ли мърдане няма. Революционен изход от тази ситуация е малко вероятен, но външният натиск е напълно възможен и реално приложим. Станахме свидетели на спирането на еврофондовете, на размахания пръст на Барозу, на „милото“ посещение на тримата американски сенатори в София.

Всъщност идеята за евроквестори не е нова. Още през 2012 г. германският финансов министър Волфганг Шойбле предложи подобни механизми да бъдат въведени във всички страни от ЕС с идеята да не се допускат повече гръцки сценарии на кризата. Тогава предложението на Шойбле беше това да бъдат комисии, които да осъществяват контрол и да предоставят ранно предупреждение за „ненормални развития“, които могат да доведат до финансова криза. Според идеята, тези комисии трябваше още да проверяват има ли съвместимост между националните политики и европейските правила и ако открият разлики да бият камбаната.

А камбаната в България бие отдавна. Ако квестори от Брюксел влязат в българското управление, вероятно ще се хванат за главата. И не само в правителството. Представете си квестори на Европейския съд и на Европейската прокуратура да влязат в нашата съдебна система и да изземат правомощията й само за няколко месеца. Или Европол да поеме правоохранителния сектор за известно време. Там, където държавата е абдикирала от своите отговорности – образование, здравеопазване, социално дело или пресните проблеми в справянето с бедствията и авариите, Брюксел да има възможност да гарантира правата на гражданите на дадена страна чрез служебно назначаване на квестори за известен период до нормализиране на ситуацията.

Смисълът от Европейския съюз не би следвало да бъде само свободното движение на хора, стоки и капитали. Осъществяването на мониторинг и издаването на предписания от страна на еврокомисията не са достатъчни. Трябва Европа да се замисли как да гарантира правата на гражданите на отделна държава-членка на съюза, когато те са застрашени или просто не се спазват. И когато дадено правителство не е в състояние да ги гарантира, трябва да има възможност корективните действия да бъдат осъществявани на място. С квестори.

Идеята за специален надзор беше предложена от германския финансов министър Волфганг Шойбле през пролетта 2012 г.

Вашият коментар