Да освободим Альоша от наряд

„Tам, където е стъпил ботушът на Альоша, друго, освен робство, хората не са узнавали.“

ФРОНТАЛНО“ публикува пълния текст на статията „Да освободим Альоша от наряд“ от Волен Сидеров, поместена във вестник „Демокрация“ в началото на март 1991 г. Припомняме, че тогава, в зората на прехода, най-вресливият днешен прокремълски политик беше главен редактор на органа на СДС. През 1991 г., в разгара на войната в Персийския залив, Сидеров няма проблеми с „американския империализъм“ и чистосърдечно заявява своята подкрепа за коалиционните сили в Ирак. Нещо повече, в статията лидерът на днешната проруска партия „Атака“ посочва единствения възможен военен съюз, в който по пътя на логиката и здравия разум България може да се включи – този на северноатлатическия пакт НАТО.

В същото време, с ясно съзнание, Сидеров изразява своето негодувание срещу символите на червената армия и срещу българските слуги на Кремъл. Днес самият Сидеров е сред най-ярките представители на този слугинаж и се нарежда сред първите от „ония наши изменници братя, които си продават съвестта за монетата чистаго серебра в руското консулато“. Последният цитат е от Захарий Стоянов и е написан преди 130 години. Волен Сидеров е просто поредният дълбоко навел се пред Кремъл продажник и достоен наследник на цяла плеяда руски мекерета като Георгий Михайлович (Георги Димитров), Васил Коларов, Вълко Червенков, Тодор Живков…

Ето го Сидеров от 1991 г. – едно към едно – за червената пропаганда, за руската военна агресия, за американските защитници на демокрацията…

“Съветската армия е страж на мира” – тази лъжа се насаждаше в главата на българина от буквара на първолака до вестника на пенсионера. Песни се пееха и стихосбирки се тиражираха в прослава на “легендарната Червена армия”. Не знам друга нация да е възпявала така окупатора си и да му е издигала мегаломански паметници, по-високи от телевизионната кула. България го е правила. Гнусотата на голяма демагогия изискваше не само да се подчиниш, но и да обожаваш този, който ти носи робството. А там, където е стъпил ботушът на Альоша, друго, освен робство, хората не са узнавали. Предполагам, че в бъдещите буквари и енциклопедии определението за съветската армия ще бъде “Страж на робството до разпадане на империята”.

За мен утешително и радостно е, че ще доживея това време. Както е радостно разтурването на Варшавския договор. Слава Богу, никой няма да ме защитава от “враговете на социализма”.

Логично и закономерно беше това разтурване. Както е логично и закономерно това, че нито един съветски войник не участва във войната срещу Саддам. И как иначе – нали отсреща стрелят със съветски калашници. Не върви да се биеш срещу една армия, която е твоя рожба. За залива не заминаха и български кинтексаджии, които години наред продаваха оръжие на иракския фюрер, след което се връщаха и купуваха от българския Кореком “Лада” и кожено палто за своята другарка.

Срам ме е, че нито един български войник не замина за Кувейт. Срам ме е за тези, които нападнаха Желю Желев, когато стана дума за българското военно присъствие в залива, пък макар и символично. Това са хората, които издигат паметници на своите агресори. За тях Альоша винаги е бил страж на собственото им дебелашко благополучие.

Войната в залива потвърди истината, че в края на двайсти век велика сила не е тази държава, която има голяма армия, а тази, която има голяма икономика и висока култура. За да гарантираш нечия свобода, собствената ти държава трябва да се състои от свободни хора и да е що-годе цивилизована. Тези две качества липсват в съветската империя. Нейната армия беше страж на мира през четиридесет и пета година, когато трябваше да се изолира половин Европа от цивилизацията. Тя беше страж на мира и през 56-а в Унгария, през 69-а в Чехословакия, през 79-а в Афганистан, през 91–а в Литва… Не е ли време вече да го освободим вече от този наряд този верен страж… Да изуе най-после мужишките си ботуши и да си гледа работата.

Ако пък не можем да минем без страж на мира, нека тогава бъде този, който защити демокрацията. Американските момчета ни показаха как става това.

Факсимиле от публикацията на Волен Сидеров във в.“Демокрация“ от 4 март 1991 г. Източник: OMDA.bg

6 коментара към “Да освободим Альоша от наряд

  • 1 януари 2016 в 21:30 ч.
    Permalink

    Всеки човек е в постоянно развитие. Колкото по-рано осъзнае истинската реалност и се ориентира сред скритите платени политически манипулации ,макар и след години, толкова по-добре за него и за обществото. Никога не е късно,да избереш правият път!

    Отговори
  • 14 април 2016 в 12:53 ч.
    Permalink

    Предателя си остава предател винаги и от него се гнусят дори тези, които се възползват от предателството му.

    Отговори
  • 22 април 2016 в 16:17 ч.
    Permalink

    КАЛИНЕ, ПРАВ СИ…ВСЕКИ ЧОВЕК СЕ РАЗВИВА СПОРЕД ВРЕМЕТО НА ПРОМЕНИТЕ..И ОСЪЗНАВА ГРЕШКИТЕ СИ! НИМА И СЕГА НЯМА ТАКИВА ИДИОТИ, КОИТО СЕ СТРАХУВАТ ОТ РУСИЯ??? ВОЛЕН Е ПРИМЕР ЗА ПОДРАЖАНИЕ В ДНЕШНО ВРЕМЕ!! И КОЙТО НЕ ГО ОСЪЗНАЕ НАВРЕМЕ ЩЕ ГОРИ В АДА НА НАРОДНАТА „ЛЮБОВ“ И ОТМЪЩЕНИЕ!!! А „ИСТОРИКА“ Е ЕДИН ГЛУПАК, ПОВТАРЯШ „ква-ква_в ГЪОЛА „

    Отговори

Вашият коментар