По следите на секретен обект „Аспарухов вал 680“

Миналото лято „ФРОНТАЛНО“ изпрати в края на мандата му предишния областен управител на Русе с един анекдот. Той гласеше, че на въпрос как се казвал областният управител, половината русенци отговорили, че не знаят изобщо да има такъв, а 90% не били в състояние да посочат името му. За разлика от комуниста Венцислав Калчев наследникът му от ГЕРБ Стефко Бурджиев /на снимката/ явно си е взел бележка и гледа името му да бъде добре запомнено.

Но с какво? Засега успешно си навлича гнева на повечето русенци с налудничави идеи, които, да се чуди човек, как му идват и на какво отгоре. След визията на Бурджиев за строеж на тунел под Дунава и спорното предложение да се изсичат крайпътни дървета, сочени като главни виновници за жертвите при тежките катастрофи, най-новият бисер, родил се в губернаторската глава, е възраждането на лелеяния повече от столетие плавателен канал Русе-Варна. Поне сайтът „Топ новини“ представя идеята за негова и допълва, че Бурджиев предложил възобновяването на мегапроекта на среща на областните управители на Северен централен район. Впрочем, това съвсем не е така. Защото повече от месец преди Бурджиев колегата му Стоян Пасев от Варна (другия край на канала) вече се похвали пред медиите в морската столица, че е обсъдил идеята с китайския посланик и очаква китайците да участват в един такъв голям инвестиционен проект. Но, хайде сега, да не си мерим областните управители.

По-добре е, да препоръчаме на Стефко Бурджиев да спре да витае из облаците и да се насочи към по-прости и по-краткосрочни като изпълнение задачи. Нека областният управител да вземе да се разходи малко към КАТ-Русе, например. Да се нареди на някоя опашка и да види за какво иде реч. Че нали подобряването на административното обслужване на населението от страна на държавните органи на територията на областта му е част от преките задължения. А КАТ е точно такъв орган – с неподобрено, отчайващо тромаво обслужване, според мнозина – развъдник на корупция и на нерегламентирани практики. Струва ли си да отваряме пак дума за пътя убиец Русе-Бяла? Кога започва строежът на новия път и кога ще е готов? Пак ли планове, анализи и стратегии, празни думи, без нищо конкретно?

Строеж на подобен канал в Съветска Русия по времето на Сталин.

Секретен обект „Аспарухов вал 680“

Иначе идеята за плавателен канал Русе-Варна датира още от турско време. Адмнистрацията на Османската империя е обмисляла такава идея поради същата причина, поради която е изградена първата жп линия – скъсяването на времето за трансфер на хора и стоки между Цариград и Западна Европа. Темата за канала отново е актуална през 20-те и 30-те години в Царство България, но явно цената за построяването на такова гигантско съоръжение е била твърде висока за иначе проспериращата родна икономика в годините на златния лев.

Конкретни действия и цялостно проектиране на канала Русе-Варна са извършени по времето на комунизма. През 1968 г. екип на инж. Марко Стоянов очертава предполагаемото трасе, започващо от устието на река Русенски Лом и продължаващо по реките Врана, Камчия и Провадийска, до Варненското езеро. Впоследствие са разработени няколко варианта на трасето. Предложенията са разгледани на заседание на Политбюро на ЦК на БКП на 15 май 1973 г. „ФРОНТАЛНО“ публикува по-долу разсекретения протокол от това заседание. Утвърден е вариант на трасе с дължина 192 км, следващо долините на реките Русенски Лом, Мадарска и Провадийска.

Техническите характеристики на плавателния канал били 33 метра широчина на дъното, 4.8 метра дълбочина и 5 км аквадукти, даващи възможност за предвижване на големи кораби, плаващи в открито море. Разград, Шумен и Провадия е трябвало да бъдат междинни пристанища, а по протежението на целия канал да се оформят големи промишлени зони.

Мегаломанските проекти, присъщи за комунизма, по правило лесно получават партийната благословия, но обикновено изпълнението куца, а за ефекта от подобни начинания много може да се спори. Каналът Русе-Варна много напомня на добре описания в „Задочните репортажи“ на Георги Марков проект „Софийско море“. Тогава, в най-сталинистките години при управлението на Вълко Червенков, столичани били заставяни да копаят от сутрин до здрач, за да изпълнят мечтата на партийния вожд София да стане пристанище. И вероятно, единствено лошото икономическо положение на България, доведена три пъти до фалит по времето на комунизма, спасява нашите родители от трудодните ангария с кирка в ръка по трасето между Русе и Варна.

Проектът за канал Русе-Варна получава секретното име обект „Аспарухов вал 680“. Лично Тодор Живков го окачествява като стратегически, не само от икономическо, но и от военно значение по линия на Варшавския договор. Зелената светлина, която Политбюро дава, става причината за създаването на специализирана Главна дирекция за проучване и проектиране на вътрешноводни пътища, пристанища и други хидротехнически съоръжения. Легендите носят, че около 3 000 души инженери, архитекти, урбанисти, финансисти, икономисти и др. са участвали в изготвянето на секретния проект. Всичко било изчислено до стотинка. Но крайната цена от 2,2 милиарда лева била непосилна за българската икономика. През 80-те години Румъния завършва своя канал Черна вода – Констанца и на практика това води до края на историята за проекта „Аспарухов вал 680“, който остава само на хартия.


„ФРОНТАЛНО“ публикува разсекретения протокол от заседанието на Политбюро на ЦК на БКП от 15 май 1973 г., на което е решено да бъде стартирана работата по проекта за канал между Русе и Варна:

kanaloarmeets_poster

Вашият коментар