Р Е Ш Е Н И Е

                                          

                               гр.Русе, 05.07.2012 г.

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII – ти граждански състав, в открито заседание на шести юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов

при участието на секретаря Ю.О., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11773 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.221, ал.2 от КТ.

Ищецът „Аристон – С” ООД гр.Русе твърди, че ответницата М.К.И. е бивша негова работничка, с която трудовото правоотношение за длъжността „шивач” било прекратено със заповед № 225/ 12.06.2009 г. на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ - поради дисциплинарното и уволнение, извършено със заповед № 56/ 12.06.2009 г., което наказание било наложено за нарушение по чл.190, ал.1, т.2 от КТ- поради неявяването на ответницата на работа в течение на два последователни работни дни, считано от 07.05.2009 г. Твърди, че изпратил на последната двете заповеди с препоръчани писма с обратна разписка на всички известни нейни адреси – по постоянен и настоящ адрес, както и на другите адреси, които тя била заявила в депозираните пред работодателя формуляри с лични данни. Писмата се върнали с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя и че същия се е преместил на друг адрес. Поддържа, че с оглед изпълнението на процедурата по чл.195, ал.3 от КТ заповедта за дисциплинарното уволнение на ответницата се счита редовно връчена, откогато се счита наложено и самото наказание. Ищецът сочи, че с допълнително споразумение № 1203/ 29.07.2004 г. към трудовия договор, уговорения срок на предизвестието при прекратяването му бил определен на 3 месеца, за който срок претендира и обезщетението по чл.221, ал.2 от КТ при месечно брутно трудово възнаграждение на отвтницата в размер на 300, 78 лева, или обещетение в размер на 902, 34 лева. Моли съда да постанови решение, с което да осъди последната да му заплати посочената сума като присъди и направените деловодни разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК назначения на осн.чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответницата М.К.И. е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Основното възражение, което се поддържа в хода на производството, е че заповедта за дисциплинарно уволнение не била редовно връчена на ответницата, поради което и самото дисциплинарно наказание, като елемент от фактическия състав на иска по чл.221, ал.2 от КТ, не се счита наложено, респ. посоченото обезщетение е недължимо. С депозираната молба с вх.  31458/ 28.05.2012 г. / на л.63 по делото/ особеният представител на ответницата е поддържал и възражение за незаконосъобразност на дисциплинарното уволнение поради това, че не била спазена императивната процедура по чл.193 от КТ по искане на обяснения от работника. По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

По делото няма спор, че страните били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ответницата изпълнявала при ищеца длъжността „шивач”. Видно от представеното допълнително споразумение № 1203/ 29.07.2004 г. към сключения между страните трудов договор, срокът на предизвестието при прекратяването му бил определен на 3 месеца. Представен е и фиш за работна заплата / на л.8 /, от който се установява, че брутното трудово възнаграждение на ответницата, на чиято база съгл. чл.228, ал.1 от КТ и чл.17, ал.1 от НСОРЗ следва да се изчисли процесното обезщетение, е в размер на 300, 78 лева месечно.

Следва да се отбележи, че възраженията на особения представител, развити в представената молба с вх.  31458/ 28.05.2012 г. за незаконосъобразност на извършеното дисциплинарно уволнение поради неспазена процедура по искане на обяснения от работника, са недопустими и като такива те не следва да бъдат разглеждани по същество. Това е така, защото незаконността на извършеното уволнение не може да бъде релевирана инцидентно с възражение в хода на настоящото производство. Незаконността на уволнението може да бъде установявана и същото подлежи на отмяна единствено с конститутивния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

Неоснователно е и възражението, според което заповедта за дисциплинарно уволнение не е надлежно връчена на ответницата, респ. посоченото наказание не е наложено по предвидения в закона ред.  

Разпоредбата на чл.195, ал.3 от КТ предвижда, че дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.

Съдът намира, че работодателят е спазил изискванията на посочената разпоредба.Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са изпратени на ответницата на всички известни на на последния нейни адреси.

Те са изпратени с препоръчано писмо на постоянният и адрес – с.Севар, общ.Кубрат, обл.Разград, ул.”Ком” № 29 като в известието за доставяне е посочено, че пратката не е получена, тъй като получателят се е преместил на друг адрес, което обстоятелство е удостоверено с подписа на свидетеля дал тази информация.

Заповедта е изпратена и на адреса, посочен от самата ответница в саморъчно попълнената при постъпване на работа анкетна карта от 05.12.2002 г. / на л.9 от делото/ - гр.Русе, ул.”Околчица” № 7, бл.82, вх.5, ет.1, като писмото е върнато с отбелязване в известието за доставяне, че адресата се е преместил на друг адрес. Особеният представител на ответницата е възразил, че писмото е изпратено на грешен адрес – вх.5, вместо вх.4 на същия жилищен блок, чиито буквен еквивалент е вх.”Г”, както е посочено в анкетната карта. Дори това възражение да се приеме за основателно посочения пропуск на работодателя е саниран чрез изпращането на заповедите на последния актуален адрес на ответницата, посочен от нея в по – късно депозирания формуляр с лични данни от 10.04.2008 г. /на л.44 от делото/ - гр.Русе, ж.к.”Родина 2” бл.”Българка” вх.В, ет.5, ап.9 като и от този адрес писмото е върнато неполучено, поради това, че не било потърсено от получателя.

Така от събраните по делото доказателства - показанията на разпитания свидетел – Елена П., представените в оригинал пликове и известията за доставяне към тях, върху които има поставени стикери със съвпадащи номера на препоръчаната пратка, които пликове са отворени в съдебно заседание в присъствието на процесуалните представители на страните, по безсъмнен начин се установява, че с тези препоръчани писма на ответницата са изпратени не някакви други документи, а именно двете заповеди – заповед № 56/ 12.06.2009 г. за дисциплинарното и уволнение и заповед № 225/ 12.06.2009 г. за прекратяване на трудовото правоотношение.

Доколкото е спазена процедурата по чл.195, ал.3 от КТ, на основание чл.36, ал.1 вр.чл.34, ал.1, т.1, б.”а” от ЗПУ вр.чл.5, ал.3 и чл.14 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети по законова делегация от Комисията за регулиране на съобщенията, съдът намира заповедите за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и за прекратяване на трудовото правоотношение с ответницата на осн.чл. чл.330, ал.2, т.6 от КТ редовно връчени, а посоченото дисциплинарно наказание – наложено по предвидения в закона ред.

Налице са всички елементи от фактическия състав на иска по чл.221, ал.2 от КТ, поради което същия се явява основателен и следва да бъде уважен в заявения размер от 902, 34 лева.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответницата са направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на назначения от съда особен представител, в общ размер на 220 лева. Не следва да бъдат присъждани в полза на ищеца обаче направените разноски за държавна такса в размер на 50 лева, тъй като от заплащането на тези разноски ответницата е освободена по силата на закона – чл.359 от КТ, независимо от изхода на делото и от процесуалното и положение.

Така мотивиран, Русенският районен съд

                                       Р    Е   Ш   И :

ОСЪЖДА М.К.И., с ЕГН **********,***, да заплати на „Аристон – С” ООД, с ЕИК 117013156, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.”Липник” № 121, представлявано от управителя Стефка Георгиева Синабова, сумата от 902, 34 лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, дължимо от ответницата поради дисциплинарното и уволнение, извършено със заповед № 56/ 12.06.2009 г. на осн.чл.190, ал.1, т.2 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.12.2011 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 220 лева – деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: