Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Русе, 30.04.2010г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Русенският районен съд, V-ти гр.с-в, в публично заседание на тридесет и първи март две хиляди и десета година, в състав:

 

                                                                    Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА

 

При секретаря М.К. и в присъствието на прокурора……като разгледа докладваното от съдията гр.д.№7195 по описа за 2009г., за да се произнесе, съобрази:

          Производството е по реда на чл.357 и сл. от КТ за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.2 КТ.

          Ищецът „Аристон С”ООД със седалище гр.Русе, представлявано от управителя С.С. твърди, че ответницата работила в дружеството по трудов договор от 20.08.2002г., като е изпълнявала длъжността „шивачка”. От 14.09.09г. престанала да ходи на работа, поради което и е наложено дисциплинарно наказание-уволнение. С оглед на това им дължи обезщетение по чл.221, ал.2 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието в общ размер 902.61лв. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да им изплати обезщетението по чл.221, ал.2 КТ в посочения размер, както и разноските по делото.

          Ответницата Ю.Ш.Х., чрез назначения й на осн.чл.47, ал.6 ГПК процесуален представител, оспорва основателността на иска. Твърди, че не е доказано наличието на дисциплинарно нарушение от нейна страна, както и спазването на процедурата по налагане на уволнението.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

          Между страните е сключен трудов договор №2502/20.08.2002г., по силата на който Ю.Х. е изпълнявала длъжността “шивачка”. С допълнително споразумение от 02.01.2008г. договорът е станал безсрочен и договорено тримесечно предизвестие при прекратяването му. С второ допълнително споразумение от 01.01.2009г. трудовото възнаграждение на ответницата е увеличено от 220лв. на 263лв. Депозирано е писмо от управителя на “Аристон С”ООД, получено с обратна разписка от Ю.Х. на 30.09.09г., с което я уведомяват, че на 15.09.09г. е постъпила докладна записка от технолога относно неявяването й на работа считано от 14.09.09г. Със същото писмо ответницата е поканена да даде обяснения във връзка с налагане на съответното дисциплинарно наказание. Със Заповед №61/21.10.2009г. същата е наказана с “дисциплинарно уволнение”, а със Заповед №281/21.10.2009г. трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ -дисциплинарно уволнение. Заповедта е връчена на ответницата с писмо обратна разписка, в която е отразено, че получателят отсъства от адреса. От депозираните удостоверения от Община Русе за постоянен и настоящ адрес на ответницата е видно, че същата е регистрирана на адреса, на който са й връчени писмото-показа за даване на обяснения и заповедта за уволнение. В последната е отразено, че Х. дължи на работодателя си обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестние за три месеца. Последното получено от ответницата трудово възнаграждение, според представения фиш, е в размер на 300.87лв. В този случай дължимото от Д. обезщетение е в размер на 902.61лв.

          При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

          Между страните е сключено безсрочно трудово правоотношение с договорено тримесечно предизвестие при прекратяването му от някоя от страните. Същото е прекратено със Заповед №281/21.10.2009г., поради наложено дисциплинарно наказание на ответницата “уволнение”. Спазена е разпоредбата на чл.195, ал.2 КТ при невъзможност за връчване заповедта за уволнение срещу подпис на работника, същата да бъде връчена с обратна разписка. Безспорно по делото е, че адресът, на който е връчена по посочения начин заповедта, е постоянният и настоящ адрес на ответницата, на който същата е получила първоначално писмото-покана за даване на обяснения. В този случай Х. дължи на работодателя си обезщетение по чл.221, ал.2 КТ в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение, в настоящия случай за три месеца. От представените по делото писмени доказателства се установи, че същото е в размер на 300.87лв. В тежест на ответницата е установяване изпълнение на това парично задължение.По делото не са релевирани доказателства в тази насока, поради което съдът приема за установено неизпълнение на това задължение и дължимостта на обезщетението в посочения размер от страна на ответницата. Ищецът е претендирал обезщетение в размер на 902.61лв., поради което искът следва да се уважи за претендираната сума.

          Ищецът не е претендирал законна лихва върху сумата, считано от завеждане на иска до плащането й, поради което такава не следва да се присъжда.

          В тежест на ответницата са направените от ищеца разноски в размер на 200лв., както и 100лв. юрисконсултско възнаграждение.

          Мотивиран така, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

          ОСЪЖДА Ю.Ш.Х., ЕГН ********** с последен известен адрес ***, да плати на “Аристон С”ООД със седалище и адрес на управление гр.Русе, бул.”Липник”121, представлявано от управителя С.Г.С., обезщетение по чл.221, ал.2 КТ в размер на 902.61лв., както и 200лв. разноски по делото и 100лв. юрисконсултско възнаграждение.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                             Районен съдия: