РЕШЕНИЕ

гр.Русе, 06.04.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на петнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:

 

              Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ

 

при секретаря Д.В.  като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8685 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази:

                              

Ищецът „Аристон-С” ООД гр. Русе твърди, че ответника Д.А. работила на трудово правоотношение при него по договор от 02.02.2010г. От 03.06.2010г. А. престанала да идва на работа, поради което ищецът й поискал обяснения и след като такива не били дадени със заповед №9 от 02.07.2010г. наложил дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение” и със заповед №37 от същата дата прекратил трудовото правоотношение. Поради това на основание  чл. 221, ал. 2 от КТ претендира да му бъде заплатено обезщетение равняващо се на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието съгласно трудовия договор възлизащо на 909 лв.

Ответницата депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявеният иск. Твърди, че трудовото правоотношение не е прекратено на посоченото в заповедта за уволнение основание и не на посочената дата. Твърди, че е подала молба за напускане с предизвестие от 03.05.2010г. и не се е явила на работа и така е отработила един месец от предизвестието си. Оспорва заповеди с №9 и №37 и двете от дата 02.03.2011г. като незаконосъобразни, поради нарушение на чл. 193, ал. 2 от КТ, тъй като не са й поискани обяснения.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 221 ал.2 от КТ и е  допустим.

По същество иска е основателен. От събраните доказателства се установява, че страните са били в трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор № 3698/29.07.2009 г. Представено е заверено копие от молба от Д.А. от 03.05.2010г., с която е поискала да бъде освободена от длъжността, която заема. С резолюция върху молбата е отказано прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.

На 02.03.20011г. работодателят е издал със Заповед №37 (л.13) за дисциплинарно уволнение на ответницатая. Д.А. прави възражения за незаконосъобразност на заповедта за уволнение, но те не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство. Незаконно уволненият работник разполага с възможността да оспори законността на уволнението по реда на чл. 344 от КТ в двумесечен давностен срок съгласно чл. 358 ал.1 т.2 от КТ. Искът за отмяна на уволнението е конститутивен, с уважаването му настъпва правна промяна- в този смисъл е както съдебната практика така и правната теория- проф. Мръчков, Коментар на Кодекса на труда, Сиби 2001г. стр.831. Ако не бъде упражнено правото на иск за оспорване на уволнението правната промяна няма да настъпи и уволнението ще запази своето действие дори и да е незаконно.

Неоснователно е и възражението на ответницата, че ищеца не е претърпял и не е доказал настъпването на вреди в претендираните размери. Някои от отговорностите на работника по КТ се отклоняват от общите правила за отговорността в гражданското право. Размерът на обезщетението което работникът дължи при дисциплинарно уволнение при безсрочно трудово отношение е определен в закона и той е равен на размерът на трудовото възнаграждение за срока на предизвестието. В тази насока обезщетението по чл. 221 ал.2 от КТ се доближава до неустойката по гражданското право тъй като то се дължи без да се налага да се доказва размерът на настъпилите вреди. Цитираната разпоредба защитава интересите и на двете страни по различен начин- работодателят се освобождава от необходимостта да доказва размерите на настъпилите вреди, а отговорността на работника е ограничена до посочения размер. Дисциплинарното уволнение на работника би могло да доведе до вреди за работодателя в значителни размери, но размерът на отговорността на работника е ограничена от закона. Не така стои въпросът при срочните трудови договори- чл. 221 ал.2 изр. последно.   При тях работодателят има право на обезщетение за действително настъпилите вреди- т.е. той трябва да докаже размера на вредите, но отговорността на работника в този случай не е ограничена.

Налице е заповед за уволнение, която не е отменена и следователно поражда правно действие. В този случай съгласно чл. 221 ал.2 от КТ работодателят има право да получи от работникът обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Съгласно точка 4, буква „г” от трудовия договор срокът на предизвестието е три месеца. Брутното трудово възнаграждение на ответницата което съгласно чл. 228 от КТ служи за основа за определяне на обезщетението по чл. 221 ал.2 от КТ е в размер на 303 лева видно от приложените на л.46 до л.54 извлечения от счетоводни документи. Размерът на дължимото обезщетение по чл. 221 ал.2 от КТ е  909 лева.

В съдебно заседание представителят на ищеца претендира и законна лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, която също следва да се присъди на основание чл. 86 от ЗЗД.

По изложените съображения съдът намира предявеният иск за изцяло основателен като Д.А. следва да заплати на „Аристон-С” ООД  направените разноски- 55 лева държавна такса и 180 лева възнаграждение за адвокат. Мотивиран така съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА  Д.И.А. с ЕГН **********,*** да заплати на Аристон-С” ООД със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Липник” № 121 сумата 909 лева представляваща обезщетение с правно основание чл. 221 ал.2 от КТ дължимо от работник на работодател при дисциплинарно уволнение, както и 233 лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 Районен съдия:

                      / П/