Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 143

 

гр.Бяла, 22.12.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети декември, две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА КОЛЕВА

 

при секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 737 по описа за 2009г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Ищецът “Аристон С” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.”Липник” № 121, представлявано от управителя С.Г.С., твърди, че ответницата била назначена на длъжността “шивачка” при тях, с трудов договор № **** от 25.07.2008г. До началото на м.юни 2009г. Е.А.Н.  изпълнявала коректно трудовите си задължения. От 03.06.2009г. ответницата престанала да идва на работа без уважителни причини, за което били уведомени от С.А. - бригадир на ответницата, на 10.06.2009г. Ответницата била поканена да даде обяснения, като след изслушването и приемането им, със заповед № **/10.08.2009г. на работодателя Е.Н. била дисциплинарно уволнена. Твърдят и че поради това и на основание чл.221, ал.2 от КТ ответницата им дължи обезщетение в размер на тримесечното брутно трудово възнаграждение съгласно договорения срок на предизвестие в трудовия договор. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди Е.Н. да им заплати сумата от 908.22 лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, в размер на тримесечното му брутно трудово възнаграждение. Претендират направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

            Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.221, ал.2 от КТ.

            Ответницата Е.А.Н. в срока за отговор подава такъв, в който оспорва предявения иск. Твърди, че освен представените към исковата молба 2 бр. допълнителни споразумения към трудов договор № ****/25.07.2008г., е сключила с работодателя и допълнително споразумение от 23.01.2009г. към същия трудов договор, с което последният е преобразуван в срочен за шест месеца до 24.07.2009г. включително. В съдебно заседание твърди, че исковата претенция е неоснователна поради посочените съображения и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

            От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

            От представения заверен препис на трудов договор № ****/25.07.2008г. е видно, че страните били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ответницата заемала длъжността “шивачка” при ищеца с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 225.00 лева със срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор три месеца. С допълнително споразумение от 01.01.2009г. към трудовия договор, било променено основното й месечно възнаграждение в размер на 284.00 лева. С допълнително споразумение от 23.01.2009г. към трудовия договор бил променен срока на договора в срочен за шест месеца до 24.07.2009г. включително. С допълнително споразумение от 01.02.2009г. към трудовия договор бил променен процентът за придобит трудов стаж и професионален опит на 6.6%. С докладна записка от 10.06.2009г. С.П.А. – бригадир, уведомила работодателя, че ответницата не се е явявала на работа, считано от 03.06.2009г. На 07.08.2009г. ответницата дала обяснения, в които посочила, че поради неотложен ангажимент извън страната е била в невъзможност да се явява на работа, считано от 03.06.2009г. Със Заповед № **/10.08.2009г. на ищеца, Е.Н. била дисциплинарно уволнена на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ, поради неявяване на работа в продължение на два последователни работни дни, считано от 03.06.2009г. Със Заповед № ***/10.08.2009г. на работодателя било прекратено трудовото правоотношение на ответницата, считано от 10.08.2009г., като в същата е посочено, че работникът дължи на работодателя обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ за неспазения 3-месечен срок на предизвестието в размер на брутното трудово възнаграждение за 3 месеца. Двете заповеди били връчени на Е.Н. на същата дата – видно от представените по делото заповеди.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

            Съгласно чл.221, ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение. От представените трудов договор и допълнително споразумение към него от 01.01.2009г. е видно, че страните били обвързани от безсрочно трудово правоотношение, като ответницата изпълнявала длъжността “шивачка” при ищеца. В трудовия договор страните уговорили, че срокът на предизвестието при прекратяването му е 3-месечен. С допълнителното споразумение от 23.01.2009г. действително бил уговорен между страните срок на трудовия договор – шест месеца до 24.07.2009г. включително. Видно обаче от последното в съдържанието му не са посочени причините, довели до сключването на трудовия договор за определен срок. В този смисъл са основателни възраженията на ищцовото дружество. Разпоредбата на чл.68 ал.2 – ал.4 от КТ създава ограничения за сключването на срочни трудово договори, което изменение на кодекса е в сила от 31.03.2001г. и се прилага по отношение на трудови договори, сключени след тази дата. Разпоредбата на чл.68 ал.3 от КТ урежда случаите, в които е допустимо сключването на срочен трудов договор по ал.1 т.1 – за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпили работници или служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия.чл.68 ал.4 урежда изключение от правилото, че  договорът може да се сключи за срок най-малко една година за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Според ал.5 та с.чл. трудови договори по ал.1 т.1, сключени в нарушение на ал.3 и ал.4 се смятат за сключени за неопределено време. За да се приеме договорът между страните за срочен е необходимо наличието на условията, уредени като основание за сключването на договора по изключение. Легално определение на понятието „изключение” е дадено в § 1 т.8 от ДР към КТ. То е налице при конкретни икономически, технологични, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. В представеното по делото от страна на ответницата допълнително споразумение към трудовия договор не са посочени обективни причини, довели до сключването му за определен срок. Дори и да са били налице такива, въпреки, че липсват такива твърдения от страна на ответницата, законът изисква същите да бъда посочени изрично в съдържанието на самия договор. Липсата на подобно записване означава, че не е налице изключението по чл.68 ал.4 от КТ. Следователно договорът е сключен в нарушение разпоредбите на ал.3 и ал.4 и според ал.5 се смята сключен за неопределено време.

           Със Заповед № **/10.08.2009г. на ищеца, Е.Н. била дисциплинарно уволнена на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ, поради неявяване на работа в продължение на два последователни работни дни, считано от 10.08.2009г. Като съобрази горните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е доказан по своето правно основание, тъй като са налице предпоставките на чл.221, ал.2 от КТ и ответницата дължи на ищеца обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие. По отношение размера на обезщетението, съдът взе предвид договорения срок на предизвестие – 3-месечен и посоченото в допълнителното споразумение месечно брутно трудово възнаграждение от 302.74 лева /284лв. ТВ заедно с уговореното допълнително ТВ/, т.е. обезщетението е в размер на 908.22 лева. Предвид гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

            Ищеца не претендира законна лихва, поради което и такава не следва да му бъде присъждана.

            На основание чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 50.00 лева – заплатена държавна такса и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

            Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА Е.А.Н. ***, с ЕГН: **********, да заплати на “Аристон С” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.”Липник” № 121, Булстат **********, представлявано от управителя С.Г.С., с ЕГН: **********, сумата от 908.22 /деветстотин и осем лева и двадесет и две стотинки/ лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, както и сумата от 50.00 /петдесет/ лева - направени по делото разноски и 150.00 /сто и петдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Русенски окръжен съд.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/