Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 181

 

гр. Русе, 27.01.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХII граждански състав…в публично заседание на 20 януари през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                                                Председател: Десислава Великова

 

при секретаря Л.С. и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 6650 по описа на 2011 г., за да се произнесе съобрази:

 

Предявен е иск с правно основание чл.221 ал.2 от КТ.

Ищецът “.. ООД – Русе твърди, че с ответницата имали сключен трудов договор от 20.08.2002 г., за неопределено време за длъжността „крояч”, с 3 месечен срок на предизвестие при прекратяване му. Заявява, че поради дисциплинарно уволнение, на осн. чл. 330, ал.2, т.6 от КТ трудовият договор на ответницата бил прекратен със заповед № ./18.12.2009 г. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 906.90 лв. представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, ведно със законната лихва от 27.07.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в производството.

Ответницата Г.Я.М., чрез назначения и особен представител счита предявения иск за неоснователен. 

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът “.” ООД – .е и ответницата Г.Я.М. били в трудово правоотношение по силата  на трудов договор  №. от 20.08.2002 г., като тя заемала длъжността „крояч”. Видно от Допълнително споразумение към него от 01.09.2006 г., трудовият договор бил сключен за неопределено време и със срок на предизвестие – 3 месеца при прекратяването му. Последното получено от нея изцяло брутно трудово възнаграждение за м. 10.2009 г. било в размер на 302.30 лв., видно от  приетите по делото фишове за  работни заплати за м.10.2009 г.и м.11.2009 г., 2 бр., преводни нареждания и извлечение от банкови преводи. Трудовият договор между страните бил прекратен със заповед № ./18.12.2009 г. на осн. чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, поради извършено от нея дисциплинарно нарушение- неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, считано от 10.11.2009 г.  С писмо с обратна разписка, непотърсено от ответницата, заповедта била изпратена на посочения от нея и отразен в трудовият и договор домашен адрес. 

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 221, ал. 2 от КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.

С това обезщетение се репарират вредите, които работодателят търпи вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение по вина на работника или служителя. Задължението за обезвреда му се възлага за извършени нарушения на трудовата дисциплина, които са основания за налагане на дисциплинарно наказание уволнение при прекратяване на трудовото правоотношение.

В конкретния случай, трудовото правоотношение на ответницата е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Съдът приема, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е била надлежно връчена, с писмо с обратна разписка, непотърсено, на посочения от нея и отразен в трудовият и договор домашен адрес, тъй като Кодекса на труда не препраща към нормите на Гражданския процесуален кодекс и дисциплинарното наказание се смята за наложено само с факта на получаването на заповедта за уволнение, изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка- в този смисъл Определение № . от 29.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № ./2009 г., IV г. о. докладчик съдията Ж. Н.

 За ответницата е възникнало задължение да заплати на ответното дружество обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието, т. е. три брутни трудови възнаграждения. Това обезщетение следва да се определи въз основа на последното получено от нея брутно трудово възнаграждение, а именно за м. октомври 2009 г. С оглед изложеното, съдът приема, че ответницата дължи на ищеца обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в размер на 906.90 лв.

Върху главницата се дължи законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателно и изплащане.

По смисъла на чл. 359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите независимо от тяхното процесуално качество на ищец или ответник. Безплатността се разпростира върху всички държавни такси и други разноски по съдебното производство. Тя обаче не освобождава работника от отговорността му за разноски, направени от другата страна, когато е била представлявана от адвокат, съобразно уважената част от иска.На основание чл.78, ал.1 вр. чл.80 от ГПК вр. чл.359 от КТ ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 120 лева- заплатено адвокатско възнаграждение , като претенцията за заплащане на сумата от 50 лв., представляваща държавна такса и 200 лв. депозит  за назначен особен представител, заплатени от ищеца, не следва да се уважава.

 

            Мотивиран така, съдът

 

Р     Е       Ш       И :

ОСЪЖДА Г.Я.М., ЕГН ********** ***, да заплати на “.” ООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление гр. ., бул.”. №., представлявано от С. Г. С., сумата от 906.90  лева, представляваща обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.07.2011 г., както и сумата от 120 лева – деловодни разноски.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред  Русенски  окръжен  съд  в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: